РЕШЕНИЕ
№
……………../02.08.2021
г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание,
проведено на девети юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при
участие на секретаря Мариана Маркова,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.
д. № 6928 по описа за 2020 г. по описа на ВРС,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.Ж.Ж. ЕГН ********** и К.Н.Ж. ЕГН **********, с адрес за
двамата ищци: с. *,
срещу М.Ж.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, с която е
предявен положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 247кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор № * целият с площ от 914кв.м.,
защрихована в оранжево на приложената скица №*-31.07.2020г., при граници на реалната
част имоти с идентификатори с №№ *, № * както и на разположения върху тази
реална част хамбар с площ от 28 кв.м., с
идентификатор № *, индивидуализирани по КККР на гр. *, административен адрес: с. *, одобрени със Заповед № РД-18-*/27.11.2018г. на
ИД на АГКК.
Твърди се
в исковата молба, че ищецът М.Ж.
е син на починалия през 2012 година * Ж., който е придобил чрез
покупко-продажба, обективирана в НА */1950 г., къща застроена върху 63
кв.м., плевник с площ от 132кв.м., хамбар, застроен върху 28 кв.м., ведно с
1996кв.м. застроено и незастроено дворно място, съставляващо идеална част от
дворно място, цялото застроено и незастроено от 3 737кв.м., находящо
се в с. *, при
съседи: *, Г.Н. и
дере, съставляващо неурегулиран парцел втори от квартал трети по плана на с. *. Твърди се, че с
приетия регулационен план на с. Константиново, одобрен със Заповед № */03.04.1974 г., имотът на
наследодателя *
Ж. е бил разделен
на два имота. Твърди се, че чрез дарствена сделка, обективирана в НА */1992 г., ищецът М.Ж. придобил от
наследодателя и съпругата му дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо
парцел * по плана на
селото, ведно с построената в него жилищна двуетажна сграда, както и пристройка
към къщата, и стопанска постройка, ведно със съществуващите в мястото
подобрения и трайни насаждения, при граници: улица и парцели * по плана на селото. Сочи се, че с */1994 г., същите праводатели
са дарили на дъщеря си и сестра на ищеца, както и ответница по иска, и на
нейния съпруг, само празно дворното място, находящо
се в с. Константиново, цялото с пространство от 765 кв.м., представляващо част
от имот пл.№ 18, включена в парцел * по плана на селото. Твърди се, че
границата между двата имота никога не е била материализирана на място, между
двата имота не е имало ограда, като всеки от тях на измерване е бил с по-голяма
площ от тази, описана в двата нотариални акта от 1992 и 1994 г. Излага се, че
имот * по
актуална скица е в размер на 1033 кв.м.,
а имот * по скица е
с площ от 914 кв.м., като тази на реално измерване се приближава максимално до
закупената от наследодателя площ от 1996 кв.м. през 1950 г. Твърди се, че
понастоящем двата имота имат идентификатори съответно № * за ищците и № * за ответниците.
Излага, че от 1992 г. до настоящия момент ищците владеят като своя
непрекъснато, явно и необезпокоявано, реална част от имот №* с площ от 247 кв.м., ограничена от
стените на застроените в имот № * постройки, построени впоследствие с
идентификатори № *
Излага се, че в тази ползвана от ищците реална част от 247 кв.м. се намира и
хамбар /стопанска постройка/, дарена на ищеца М.Ж. през 1992 г., която е
обозначена с идентификатор № *. Твърди се, че процесните
имоти са декларирани от ищците в отдел местни данъци и такси и те заплащат
дължимите данъци за хамбара от 1992 г. до настоящия момент. Сочи се, че поради
формалното отразяване на тази реална част в плановете като собственост на
ответниците и отказ от тяхна страна да уредят доброволно отношенията си, се инвокира интереса на ищците за предявяване на иск за
собственост по отношение на процесната реална част и находящата
се в нея стопанска постройка (хамбар).
В открито
съдебно заседание ищците, чрез процесуалне
представител адв. Ш., поддържат исковата претенция и се моли за уважаването
ѝ. Настоява се, че от 1928 г. в имотите никога не е имало материализирана
граница на място. Посочва, че хамбарът през 1992 г. формално попада при
прехвърлянето му в имот 620, но на практика е прехвърлен на ищеца, като на ответницата
е прехвърлено празно дворно място. Подчертава, че се е осъществило
необезпокоявано владение повече от 10 години, позовавайки се и на събраните по
делото доказателства. Представя писмена защита, в която излага подробни
съображения по същество на спора. Настоява
се, че процесната част и хамбар са придобити въз основа на давностно владение,
като повече от 20 години се владеят от ищците.
В срока
по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците, в който се излага становище за неоснователност на иска. Оспорва се
твърдението за упражнено владение върху реална част от собствения на
ответниците недвижим имот в твърдения период от 27 години.Твърди се, че
владение от тяхна страна се осъществява от 2016 г., който срок не е достатъчен
за придобиване на собственически права върху реалната част. Настоява се, че
границата между имотите съвпада с актуалната кадастрална граница.
В открито съдебно заседание ответниците чрез процесуален представител
молят за отхвърляне на иска, като счита, че ищците не са провели пълно и главно
доказване на твърдяното от владение. Представена е писмена защита, в която
изразяват подробно становище по същество на спора, като се настоява, че ищците не
се установили владение в претендирания период.
Настоява се да не бъдат кредитирани показанията на майката на страните, като се
позовават на депозираната искова молба по гр.д. № 2751/2007 г. на ВРС.
Настоящият
съдебен състав на ВРС, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно
между страните, а и от представения по делото нотариален акт № */1950 г. /л.8/, се установява, че * Ж. е придобил чрез покупко-продажба
собствеността върху къща застроена върху 63 кв.м., плевник с площ от 132кв.м.,
хамбар, застроен върху 28 кв.м., ведно с 1996кв.м. застроено и незастроено
дворно място, съставляващо идеална част от дворно място, цялото застроено и незастроено
от 3 737кв.м., находящо се в с. *, при съседи: *, Г.Н. и дере, съставляващо
неурегулиран парцел втори от квартал трети по плана на с. *.
Не е спорно
между страните, че със Заповед № */03.04.1974 г., имотът на
наследодателя *
Ж. е бил разделен
на два имота.
От
представения по делото нотариален акт № */1992 г., се установява, че ** Ж. и * Ж. са дарили на сина им М.Ж.Ж. дворно място с площ от 830 кв.м., съставляващо парцел * по плана на селото, ведно с
построената в него жилищна двуетажна сграда, както и пристройка към къщата, и
стопанска постройка, ведно със съществуващите в мястото подобрения и трайни
насаждения, при граници: улица и парцели * по плана на селото.
Видно от
нотариален акт № */1994
г. * Ж. са дарили на дъщеря си М.Ж.К. и С.В.К.,
само дворното място, находящо се в с. *, цялото с пространство от 765 кв.м.,
представляващо част от имот пл.№ *, включена в парцел * по плана на селото, при граници пл. №
* и улица.
Липсва спор между страните, а и от представеното
удостоверение за наследници от 12.10.2012 г., се установява, че наследници на * Ж., починал на 16.04.2008 г., са преживялата съпруга * Ж. и двете му деца М.Ж.Ж. и М.Ж.К..
Не е спорно между страните, а и видно от скица */29.05.2020 г. и скица № */31.07.2020 г. ПИ с идентификатор № * , собственост на М.Ж. и К.Ж. е с
номер по предходен план *
а ПИ с идентификатор № * собственост на М. * и С.К., е с номер по предходен план *.
Представените са по делото изисквания, обяснителна
записка и декларации относно построения гараж под № 5 на границата на
регулационната линия са неотносими към предмета на
спора, доколкото спор относно местонахождението и собствеността върху този имот
не е налице между страните.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че към момента на закупуване на поземления имот на 01.12.1950 г. от
наследодателя на страните е действал Кадастрален план от 1928г. и Регулационен
план, одобрен с Указ №*/1931г. на Цар на България, като в разписния лист към кадастралния план, служещ за основа за изработване на
регулационния план, са записани за собственици на съседните поземлени имоти: на
ПИ * - Г.Н., на ПИ * - * и на ПИ * (заличен) и дописан * с Н.А. № **01.12.1950г. Посочено е, че по КП от 1928г.
за ПИ 59 с площ 4100кв.м. получена от плана, е отреден парцел * с площ 2020кв.м. също
получена от плана, а площите на сградите са жилищна сграда с площ 63кв.м., плевник с
площ 160кв.м. и сграда - хамбар с площ 30кв.м. Вещото лице е установило, че в разписния лист към плана няма вписване на
документи за уреждане на сметки на придаваеми площи
по регулация и трансформация на регулационните граници в кадастрални, както и
обособяването на собствеността на * в отделен собствен поземлен имот. От
комбинирания цифров модел между КП от 1928г. и РП от 1931г. и парцели *по РП от 1974 г. се установява, че парцелите
изцяло попадат в ПИ *, кв.*. Вещото лице сочи, че поземленият имот собственост на * е с пл. номер 18 по КП от 1972 г., който е
записан и в разписния лист. Съобразно отразяванията в ПИ * са отразени три сгради: двуетажна жилищна,
пристройка - масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда, идентична със
сградата хамбар отразена в КП от 1928г. и със сграда с идентификатор * по КК, като получената площ на ПИ * по КП е 2660 кв.м. Установява се, че със Заповед №*/03.04.1974 г. на Председател на ИК на ГНС е одобрен ПУП на селото, като
за ПИ 18 по одобрения регулационен план са отредени два парцела: *. Получените площи за УПИ * е 1090кв.м. и за УПИ * кв.23 е 800 кв.м. След изменение на южната peгулационна граница на УПИ * площта на парцела става 900кв.м., като няма данни и представени документи за
уреждане на сметки на придаваеми площи по регулация
за УПИ * и няма и попълване на поземлени имоти идентични на УПИ * в КП и РП, с което се удостоверява трансформацията на регулационните
граници в кадастрални. Установява се, че процесните
поземлени имота * в кв. * са обособени с одобрения със Заповед № */03.04.1974г. на Председател на ИК на ГНС. Площта
на УПИ * по документ е 830кв.м., а с площ получена от плана е 1050кв.м. Площта на
включената част от поземления имот в УПИ * по документи е 765кв.м. Същата площ
получена от плана е 900кв.м. Площта на УПИ VI-18 в кв.23 преди поправката в РП
е 800кв.м., а след поправката е 900кв.м. Вещото лице заключва, че
прехвърлените с НА от 1992г.
на ищеца М.Ж. постройки - двуетажна къща и пристройка попадат в УПИ V-18, кв.23 по РП от 1974г., а сградата хамбар попада
в УПИ *. Прехвърлената двуетажна жилищна сграда и
пристройката към нея са нови сгради, които са построени на мястото на
едноетажната жилищна сграда в УПИ *
по РП от 1931г. Двуетажната жилищна сграда и пристройката към нея не съвпадат
по контур и площ с едноетажната жилищна сграда придобита през 1950г. Установено е, че сградата
хамбар съвпада по конфигурация и площ описана в документа за собственост - Н.А.
№*/1992г. със сградата хамбар придобита през 1950г.
и с графичното й отразяване в кадастралните планове от 1928г., 1972г. и КК. Вещото лице заключава, че сграда
с идентификатор *
представляваща двуетажна жилищна сграда е нанесена в КП от 1972г. с молив, няма
данни за годината на нанасянето й. Сгради с идентификатори * са отразени за първи път в КК на селото,
одобрена през 2018г. В кадастралният регистър за собственик на сгради с
идентификатори: 1,2,3,4 са вписани С. *
с Н.А 25.04.1997г., а за сграда 6 няма вписване на собственик. Съобразно
заключението на вещото лице границата между двата поземлени имота в защрихованата зелена част с площ
от 247кв.м. е материализирана и представлява западната стена на сграда с
идентификатор *, северните стени на сгради с идентификатори *, източната и южната стени на хамбара с
идентификатор * и северната стена на постройка непопълена в КК
(приложение №5 и приложение №6). В защрихованата част от ПИ * няма отвори в стените на сградите, няма
пътеки и е невъзможно преминаването в ПИ *. Площта на защрихованата част от ПИ *, определена от общата граница между двата
поземлени имота по КК и северните стени на сгради 2,3,4,6, северната стена на
непопълнена постройка в ПИ * и източна и южна стени на сграда-хамбар с идентификатор * е 247кв.м. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че фактически границата на място минава по стените на
сградите, като между хамбара, отразен като паянтова сграда №5 и паянтова сграда
№ 6 има постройка, която не е отразена в
КК и минава по нейната северна граница. Уточнява, че хамбарът е записан като
паянтова постройка № 5 и изцяло попада в ПИ * по КК, а на място в
защрихованата част.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на четирима свидетели – * Ж. (майка на М. и
*) и * (първи братовчед на М. и *), водени
от ищците и * (брат на ответника С.).
От показанията на * Ж. се установява,
че в имота от около 4 дка, оставен в наследство от бащата на съпруга на
свидетелката – М. *, имало построена къща, хамбар и плевник още
от свекъра. Допълнително имотът бил застроен с лятна къща, прилепена към
къщата. Излага, че след брака на дъщеря ѝ Мария, преди около 30 години, със
съпруга ѝ дарили 750 кв.м. от земята, в която построили къща, а на сина
ѝ дарили къщата, плевнята и хамбара и дворно място с по-голяма от
800кв.м. площ. Свидетелката разказва, че между двата имота няма ограда, а
оградата съставляват самите стопански постройки, които на *, в които
гледала прасета и овце. Нито М., нито * можели да влязат един към друг в имотите
си. * не влизала в това място и в хамбара, двамата не
общували помежду си. Хамбарът се ползвал от М. за отглеждане на пчели, откакто
му прехвърлили. Земята около хамбара също се ползвала от М. там били кошерите и
имало овощни дръвчета, които той отглеждал. * не била
влизала в хамбара, нито в мястото, където се намирали кошерите.
От показанията на свидетеля * се установява, че от
родителите на страните на * било дарено празно дворно място, в което ѝ построили къща и гараж, а
на М. – къща, дворно място и плевника с хамбара,където често се събирали. Около
хамбара М. отглеждал пчели, били засадени различни дръвчета, за които той се
грижел. Двата имота се разграничавали от стопанските постройки и къщата на *, като не можело да се
преминава от единия към другия имот, тъй като стените били високи и пречели да
се преминава. Свидетелят знае, че мястото до хамбара и хамбара са оставени в
наследство на М. от баща му и са негови. Свидетелят споделя, че * не посещава това място и
не е чувал да има претенции по отношение на него.
От показанията на свидетеля * се установява, че на
границата на имотите имало два гаража, като от едната страна била къщата на *, а от другата – на М..
Свидетелката посетила имота около 2016 г., за да прибере жито и тогава влизала
в имота, като минали зад къщата през стара врата, преминали през ново помещение
и зад него се намирало старо, в което се складирало житото. Новопостроената
сграда била прилепена до старото помещение. Било отворено към *, а не към М.. М. и мъжът ѝ можели да влизат в другия имот от
страничната улица.
Свидетелят * К. споделя, че е участвал при строежа на къщата на * и гаражите на М. и * били залепени един за
друг. Излага, че границата на имотите била между двата гаража по права линия.
Свидетелят разказва, че до 2000г. имотите се обработвали общо от двете семейства.
Построили навес, където отглеждали животни съвместно С. и *.След 2000 г. двете
семейства започнали да се карат, да се съдят и да делят имоти. Тогава М.
зазидал вратата и вече не можело да се стига до мястото над гаражите и * престанала да влиза в
имота. Ограда между двата имота нямало, като се застроило от помощни постройки.
До хамбара преди се стигало през дървена врата, опъната тел и преди 2000г. не
било застроено. Хамбарът оставал в средата между двата имота в горния им край.
Понастоящем било зазидано, била построена помощна постройка и вече * и С. не можели да влизат
някъде от 2000г. Свидетелят посочва на комбинираната скица, приложена по
делото, че над защтриховата в оранжево сграда преди е
имало само мрежа и директно можело да се влиза в хамбара.
По така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
За успешното провеждане на иска ищците следва да установят при условията на пълно и
главно доказване твърденията, с които обосновават правния си интерес от
търсената защита, като се установи наличието на свое защитимо материално право,
като докажат изложените в исковата молба твърдения, че са собственици на
процесната реална част от недвижимия имот, придобит на посоченото в исковата
молба основание - по давност -упражнявана фактическата власт върху имота постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и
спокойно над 10 години, като е държал вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни
действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното
съдържание на сложното вещно право на собственост. За отблъскване на исковата
претенция, от своя страна, в тежест на ответниците е да установят противопоставимо свое право на собственост, породено на
твърдяното основание, както и наведените правоизключващи
възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч.
границата между имотите съвпада с актуалната кадастрална граница и че ищците
упражнява фактическа власт върху процесната реална част и хамбар от 2016г.
Съгласно чл.79 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на
собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
За да е налице оригинерното придобивно
основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа
власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок; тази фактическа
власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху
имота съобразно дефиницията на чл.68 ЗС. Разпоредбата на чл.69 ЗС въвежда
оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими
признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато с оглед
правилото на чл.81 ЗС и спокойно.
Съгласно трайната съдебна
практика, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се
предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се
демонстрира намерението да се придобие имота за себе си, като тези действия
следва да са доведени до знанието на собственика. В противен случай
презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е
налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в
срока по чл.79 ЗС /ТР № 1/ 06.08.2012 г. на ОСГК/. За да промени държанието във
владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене
на имота /interversio possessionis/,
която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи
възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Общият
принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната
давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани /в този
смисъл Решение № 145/ 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І г.о., Решение №
291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014
г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ІІ г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№
977/ 2016 г. на ІІ г.о./.
В случая не е спорно между
страните, че ищците са собственици на имот с идентификатор
№ *, отговарящ
на УПИ
* по предходен план на с. *, а
ответниците са собственици на имот с идентификатор № *, отговарящ на УПИ *
по предходен план.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено, се установява, че двата имота са обособени със Заповед № */03.04.1974г. на Председател на ИК на ГНС,
като е налице разминаване в площите на имотите при плановете. Вещото лице заключва, че прехвърлените
с НА от 1992г. на ищеца М.Ж. постройки - двуетажна къща и пристройка попадат в
УПИ * по РП от 1974г., а сградата хамбар попада в УПИ * Прехвърлената
двуетажна жилищна сграда и пристройката към нея са нови сгради, които са
построени на мястото на едноетажната жилищна сграда в УПИ * по РП от 1931г. Установено е, че сградата хамбар съвпада по конфигурация и площ,
описана в документа за собственост - Н.А. №*/1992г. със сградата хамбар придобита през 1950г.
и с графичното й отразяване в кадастралните планове от 1928г., 1972г. и КК.
Фактически на място обаче не се спори между страните, че процесният
хамбар попада в УПИ *,
което дворно място е прехвърлено с договор за дарение от родителите на две от
страните по делото на ответницата М.К..
За установяване на
твърденията за упражнявана фактическа власт върху процесния хамбар и реална
част от имота около него, по делото са ангажирани две групи гласни
доказателства от страните по спора.
Съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, предвид наличието
на родствена връзка между свидетелите и страните по спора, но кредитира като
последователни, вътрешнологични и непротиворечиви
показанията на свидетелите * Ж., * и * В., от които се установява, че родителите на М.Ж.
и М.К. дарили на децата си съседни имоти, като на М. дарили празно дворно
място, в което била изградена къщата ѝ. Намерението на родителите, което
кореспондира на представения НА от 1992 г. е било М.Ж. да придобие изградените
вече в имота постройки, в т.ч. и изградения хамбар. Установява се еднопосочно от разпита на
свидетелите и неоспореното по делото заключение на вещото лице, че границата
между имотите не е материализирана на място съгласно кадастралния план, като имотите
се отграничават от изградените в имот № * стопански постройки. Видно от изготвената от
вещото лице комбинирана скица (приложение №3), кадастралната граница между
имотите минава по права линия между гаражите, означени с МС 5 и МС 1 на двете
страни, но на практика на място двата имота са разграничени от стените на
изградените от ответниците стопански постройки и къща, означени с МС1, 2МЖ2, ПС
3, МС4 ПС 6 и задната стена на хамбара, означен като ПС 5 на комбинираната
скица на вещото лице. Тримата свидетели еднопосочно разказват, че именно тези
сгради разграничават двата имота и никоя от страните по спора не може да
премине през тях, като достъпът е само откъм улицата. От показанията на
свидетелката Ж. и Панайотов се установи, че ищецът М.Ж. и неговата съпруга от
прехвърляне на дворното място през 1992 г. ползват хамбара и дворното място
около хамбара, където М.Ж. отглеждал овощни дръвчета и кошери с пчели, като до
2000 г. ответниците са имали достъп до имота през паянтова, но след този период
възникнали конфликти и достъпът до тази част на имота бил ограничен от ищците. Неоснователно
е твърдението на ответниците, че показанията на свидетелката Недялка Ж. не
следва да се кредитират, поради наличието на водени между нея и ответницата М.К.
дела. Съдът намира показанията на свидетелката за последователни и
кореспондиращи на събрания доказателствен материал,
поради което им дава вяра. Независимо от водените преди години дела с дъщеря
си, тази свидетелка непротиворечиво изяснява, че волята ѝ тази на покойния ѝ съпруг е била М.Ж.
да придобие по-голяма част от притежаваното от тях дворно място, ведно с
постройките, а на М.К. са прехвърлили само празно дворно място с по-малка площ,
за да ѝ построят къща след брака.
Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Кръстева, доколкото същата уговаря уклончиво и
противоречиво на въпросите, неясно остана от показанията ѝ в коя точно
стопанска постройка е било съхранявано житото от ответниците, още повече че
показанията на свидетеля В. сочат за невъзможен достъп до тази част на имота от
около две хилядната година. Самата свидетелка също от една страна сочи, че до
двата имота може да се достигне само през улицата, а от друга – че са минали
зад къщата и са стигнали до стара постройка, в която се съхранявала реколта от М.К..
Предвид вътрешната противоречивост на показанията на тази свидетелка, съдът
намира за недоказано възражението на ответната страна, че към 2016 г.
ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния хамбар и частта от
земята около него. Не може да се
кредитират и показанията на свидетеля В. в частта, в която последният сочи, че
границата между имотите била между двата гаража по права линия, доколкото
свидетелят впоследствие заявява, че имотите на страните по делото се
разграничават от изградените от ответниците сгради и няма друга ограда освен
тях, а от приетата по делото експертиза се установи, че стените на сградите не
съвпадат с кадастралната граница.
От съвкупния анализ на
така ангажираните гласни доказателства, съдът намира за доказано намерението на
ищците за своене на процесната реална част от 247 кв.м. от ПИ №* и
хамбара, изграден в нея, върху които са установили трайна фактическа власт.
Ищецът М.Ж. и неговата съпруга явно и необезпокоявано са упражнявали
фактическата власт върху процесните имущества, като
съобразно показанията на свидетелката Ж. и Панайотов, М.Ж. е считал същите за
свои, като придобити още през 1992 г. с договор за дарение от своите родители,
макар и формално да са попадали по кадастрална карта в имота на сестра му.
Последната не е имала претенции към процесната част и хамбара, като владението
ѝ несъмнено е отблъснато през 2000 г., когато достъпът е бил окончателно
ограничен. Ищците са стопанисвали и обработвали дворното място от 247 кв.м. и са
ползвали хамбара като свой, като не се установява ответниците след 2000 г. и
понастоящем да са участвали в тези дейности или да са смущавали владението на
ищците по какъвто и да е начин. Ето
защо, съдът намира за доказан и последният елемент от фактическия състав на придобивната давност – изтекъл в полза на ищците 10 годишен
давностен срок на упражнявано явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение
По изложените съображения предявеният иск се преценява от настоящия
съдебен състав за основателен и като такъв следва да се уважи.
Съобразно изхода на спора и направеното от
ищците искане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат присъдени сторените
пред настоящата инстанция разноски. Срещу претендирания
размер на адвокатското възнаграждение ответната страна е релевирала
възражение за прекомерност, което съдът намира за частично основателно. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, доказателствената
тежест в процеса, броя проведени съдебни заседания и предвидения в Наредба №
1/2004 г. минимален размер от 600 лв., приложим по аналогия чл. 7, ал. 5 от
Наредбата, съдът намира, че възнаграждението следва да се редуцира на 800лв. Разноските
за банков превод и такси вписване са сторени такива във връзка с воденото
производство, поради което са дължими.
С оглед на това в полза на ищците следва да
бъдат присъдени разноски в общ размер на 1208,43лв., от които 62,93 лв. за
внесена държавна такса, 10 лв. вписване, 12 лв. СУ и банков превод, 23,50 лв. –
преписи от исковата молба за вписване и банков превод, 300лв. за депозит за
съдебно-техническа експертиза и 800лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
от една страна - М.Ж.Ж. ЕГН ********** и К.Н.Ж. ЕГН **********, с адрес за
двамата ищци: с. *, и
от друга - М.Ж.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, че ищците М.Ж.Ж. ЕГН **********
и К.Н.Ж. ЕГН **********, са собственици на 247кв.м.
реална част от поземлен
имот с
идентификатор № *, целият с площ от 914кв.м., защрихована в зелен цвят на приподписаната от съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение скица-приложение №4, находяща
се на л. 109 от делото, при граници на реалната част имоти с
идентификатори с №№ *
№ *, както и на
разположения върху тази реална част хамбар
с площ от 28 кв.м., с идентификатор № *
индивидуализирани по КККР на гр. Варна,
административен адрес: с. Константиново, ул. „Васил Левски" №20, одобрени
със Заповед № *-*.11.2018г. на ИД на АГКК, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.Ж.К., ЕГН ********** и С.В.К., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на М.Ж.Ж. ЕГН ********** и К.Н.Ж. ЕГН **********, с адрес за
двамата ищци: с. *, сумата от 1208,43лв. (хиляда двеста и осем лева и
четиридесет и три стотинки), представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: