О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. С., 17.04.2015г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-Г въззивен състав, в закрито заседание на седемнадесети април две
хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Галина Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Анна Ненова
мл. съдия Нора
Маринова
като разгледа докладваното от
младши съдия Маринова ч. гр. дело № 1625 по описа на съда за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на
„С.Г.Г.И П.” ООД срещу разпореждане от 19.12.2014г., постановено по гр.д. №
65269/2014г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав,
с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д.С.П..
В жалбата се поддържа, че
обжалваният акт е неправилен – депозираното заявление отговаря на изискванията
на чл. 410 ГПК, претендираните вземания са подробно индивидуализирани по
основание и размер, заявителят е изложил твърдения за качеството си на кредитор
въз основа на договор за цесия. Заповедният съд не е следвало да обсъжда
въпроси, които биха били предмет на установителен иск при оспорване на вземането от длъжника, а
е следвало да изхожда от твърденията в депозираното заявление. Поради
изложеното моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като вместо него се
постанови издаване на заповед за изпълнение.
Частната жалба е допустима –
подадена е в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е
съобразена с изискванията за редовност.
По същество жалбата е основателна.
В производството по издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК съдът дължи уважаване на
заявлението, когато същото е редовно по смисъла на чл. 410, ал. 1 и ал. 2 ГПК
вр. чл. 127, ал. 1 и 3 ГПК и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и едновременно с това не са
налице обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК, които
представляват пречка за издаване на заповед за изпълнение.
При тази преценка съдът изхожда само
от твърденията на заявителя, като не е необходимо представяне на доказателства
за установяване на вземането, доколкото целта за производството е само да се
провери дали вземането е спорно или не. Необходимо е претендираното вземане да
бъде ясно индивидуализирано по основание и размер, като се посочи
правопораждащият му факт, както и обстоятелствата, свързани с неговото
възникване, съществуване и изискуемост.
В настоящия случай заявителят „С.Г.Г.И
П.” ООД е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу Д.С.П. за сумата от
447,13 лева, дължима по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от
22.05.2011г., сключен с „Б.Т. К.” ЕАД, по който е издадена фактура за
посочената сума с падеж на 10.12.2011г., както и за сумата от 134,80 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
лихва за периода от 11.12.2011г. до 23.11.2014г. В т. 12 заявителят „С.Г.Г.И П.”
ООД е изложил твърдения, че е кредитор на вземанията, предмет на заявлението,
по договор за цесия от 29.10.2014г., сключен със „С.Г.Г.” ООД, което дружество
от своя страна ги е придобило по договор за цесия с първоначалния кредитор „Б.Т.
К.” ЕАД. Изложени са твърдения, че вземанията са с настъпил падеж, както и че
до момента длъжникът не ги е заплатил.
Настоящият състав на съда счита, че
подаденото заявление на „С.Г.Г.И П.” ООД с вх. № 3160543/27.11.2014г. е за
вземания за парични суми, за които искът е подсъден на районен съд, поради
което попада в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото е подадено пред
местно компетентния съд по постоянния адрес на длъжника съгласно разпоредбата
на чл. 411, ал. 1 ГПК.
В т.9в от заявлението е посочен
източникът на претендираните вземания – договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 22.05.2011г. Посочен е размерът на вземанията за
главница и лихва за забава (последното конкретизирано и по месеци), както и
периодът, за който същата се претендира, с което са изпълнени изискванията на
чл. 410, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК, както и тези на чл. 128, т.
1и 2 ГПК. Не са налице хипотезите на чл. 411, ал. 2 ГПК, които представляват
пречка за уважаване на заявлението.
Заявителят
е изложил и обстоятелствата, които го легитимират като кредитор, а именно –
сключен договор за цесия от 29.10.2014г. Въпросът за действието на прехвърлянето
на претендираните вземания спрямо длъжника е свързан с основателността на
претенцията на заявителя и следва да се разглежда в исков процес, ако длъжникът оспори заповедта, а не в заповедното
производство, което е формално и цели единствено проверка спорно ли е
вземането.
Поради изложеното настоящият състав
приема, че подаденото от „С.Г.Г.И П.” ООД заявление е редовно, както и че в
същото са изложени твърдения, които индивидуализират претендираните вземания по
основание и размер в достатъчна степен, поради което и предвид липсата на
хипотезите на чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът дължи уважаване на заявлението.
Обжалваното разпореждане следва да
се отмени, като се постанови
издаване на заповед за изпълнение въз основа на редовното заявление с вх. №
3160543/27.11.2014г. за всички посочени в него суми.
Воден
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане от 19.12.2014г.
по ч.гр.д. № 65269/2014г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 48 състав, с което е отхвърлено заявлението с вх. № 3160543/27.11.2014г.
на „С.Г.Г.И П.” ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу Д.С.П., като ВМЕСТО НЕГО РАЗПОРЕЖДА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на кредитора„С.Г.Г.И П.” ООД, ЕИК *********,
с адрес: гр. С., бул. „Б.” **, ет. * срещу длъжника Д.С.П., ЕГН **********,***, за сумата от
447,13 лв. – главница, представляваща прехвърлено с договор за цесия от
29.10.2014г. вземане за предоставена и неплатена далекосъобщителна услуга, дължима
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 22.05.2011г., за
която сума е издадена фактура с № **********/22.11.2011г., ведно със законната
лихва от 27.11.2014г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 134,80
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.12.2011г.
до 23.11.2014г. и за сумата от 325 лв. – разноски за заповедното производство.
ВРЪЩА делото на СРС за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
горепосочените суми.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.