Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 06.03.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 712 по описа за 2020г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правно
основание, както следва : главни искове с пр.осн. чл..3,ал.3 вр.ал.2 от ЗБН и
при условията на евентуалност по три иска
с пр.осн.чл.59, ал.5 от ЗБН и чл.59, ал.3 от ЗБН от синдиците на К.Т.Б.АД / в несъстоятелност /
А.Н.Д. И К.Х.М. срещу К. АГ , за извършени от ответната банка две прихващания с изрични изявления и удовлетворяване на вземане извън
производството , което поражда правен ефект на прихващане.
Ищците твърдят, че представляват
банка в несъстоятелност – КТБ АД , с
обявена неплатежоспособност с Решение №
664 от 22.04.2015г. на СГС , и определена начална дата 20.06.2014г. с Решение №
01443 от 03.07.2015г. на САС . Твърди, че КТБ АД преди откриване производство
по несъстоятелност е имала открити банкови сметки при ответната банка. На
22.11.2013г. КТБ АД е сключила договор
за гаранционна сделка за поръчка за издаване на банкова контрагаранция от
ответната банка. КТБ АД / н./ по нареждане на свой клиент е издала покрита
банкова контрагаранция № 36/01/398 за сума в размер на 5 515 061 евро
с левова равностойност от
10 786 521.76 лева пред К. АГ, която от своя страна е издала втора
банкова контрагаранция пред трета чужда банка, с цел последната да издаде от
своя страна банкова гаранция пред краен бенефициер. За издаване на тази банкова
контрагаранция КТБ АД / н. / е предоставила по сметка в ответната банка сума в размера на банковата
контрагаранция, за което е сключен договор за залог.
Предвид трайните търговски
отношения към момента на отнемане лиценза на КТБ АД, същата е имала в сметка
при ответната банка сума в размер на 855 222.25 евро с левова
равностойност 1672 643.68 лв. . Твърди, че с наличните суми при него по
банковата контрагаранция ответника е направил две възражения за прихващане,
първото от 14.12.2015г. и второто от 08.02.2018г. всяко от които от по
2 757 530.50 евро или по 5 393 260.88 лв. И двете са по
предоставената контрагаранция № 30/01/398. Наред с това с писмо от 28.02.2018г.ответника е
поискал от ищеца да му преведе сумата от 754 782.88 евро равняваща се на
1 476 226.99 лв.за банкови комисионни или ще се удовлетвори от
наличните суми от банковата сметка на ищеца при ответника, които са в размер на
855 222.25 евро с левова равностойност от 1 672 643.68 лв.
Твърди, че след откриване производството по несъстоятелност удовлетворяването
на кредиторите е възможно само в неговите рамки и едно такова изявление на
ответната страна следва да се разглежда като изявление за прихващане.
Намира, доколкото ответника е
извършил разпоредителни действия с имущество на
КТБ АД , след откриване производство по несъстоятелност спрямо същата ,
което е забранено от чл.3 от ЗБН, то на осн.чл.3,ал.3 от ЗБН се иска да се
прогласи нищожността на изявленията за прихващане, доколкото те увреждат масата
на несъстоятелността.
При евентуалност твърди наличие
на хипотезата на чл.59,ал.3 от ЗБН и на
чл.59,ал.5 от ЗБН, като прихващанията са относително недействителни спрямо
останалите кредитори доколкото увреждат техните интереси.
Моли да се прогласи нищожността
на прихващанията и изявлението за удовлетворяване от сумите на ищеца, при
евентуалност да се прогласи относителната им недействителност спрямо
кредиторите на несъстоятелността. Претендира направените разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва изцяло
така предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че няма спор
относно фактите, но намира, че не са налице основания да се приема нищожност
или относителна недействителност на изявленията за прихващане. Сумите по контрагаранцията са изплатени по искането на
третата банка, след което ответника се е удовлетворил от сумите на ищеца, които
са заложени по негова банкова сметка, ***ва вземане. Прихващанията са направени
след този момент Намира, че в конкретния случай се прилага Директива 2002/47/
ЕО на ЕП и на Съвета относно финансовите обезпечения под формата на залог,
която намира, че има пряко приложение в конкретния случай, тъй като е изтекъл
срока за имплементирането й. Наред с това намира, че приложимото право е
немското материално право с оглед договореностите между страните и приложимите общи
условия на ответната страна , а в него директивата е имплементирана. Намира, че
в конкретния случай сумата по контрагаранцията е вид финансово обезпечение, от
което ответника има право да се удовлетвори веднага. Намира, че това е
направено за да неможе несъстоятелността на една банка да не повлече такава на
друга банка. Наред с това твърди, че
сумата от 855 222.25 евро не е усвоена и се намира по банковата сметка на
КТБ АД / н./ в ответната банка, но вземанията за които е направено искането са
приети в производството по несъстоятелност и тази суми същи служат като тяхно
обезпечение. Намира, че предвид
учредените финансови обезпечения не се засягат интересите на останалите
кредитори, като поредността на вземането на ответника и неговите обезпечения са
установени при оспорването по съдебен ред на решението на синдиците, за
което представят и съответните съдебни
решения. Моли исковете да бъдат прекратени или отхвърлени. Претендира
направените в производството разноски.
Съдът, като взе в предвид становището на страните, представените доказателства
и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:
Между страните няма спор, и от
представеното по делото извлечение от Протокол № 27 от 6.11.2014г. на
БНБ, с което е взето решение за отнемане
лиценза на банката, се установява, че банката не упражнява след отнемане на
лиценза й банкова дейност и е в производство по несъстоятелност. Преди това съгласно
Решение на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014г. дейността на банката е била
ограничена в рамките на специалния надзор, под който е била поставена и са й
назначени квестори. Откриване
производството по несъстоятелност по отношение на банката е извършено с Решение
№ 664 от 22.04.2015г. постановено по т.д.н.7549 от 2014г., СГС, т.о.,VІ-4
състав. С влязло в сила решение на САС постановено по т.д.н.№2216/2015г. е изменена началната дата на неплатежоспособ ността,
считано от 20.06.2014г. Следва извод, че
началната дата на неплатежоспособността и датата на поставяне под специален
надзор съвпадат за КТБ АД, която е в несъстоятелност.
Между страните няма спор относно
фактите, а именно трайните търговски отношения и за откритите две банкови сметки на КТБ АД при
ответната банка. Не се спори относно размера на
наличните суми по тези две банкови сметки към момента на откриване на
производство по несъстоятелност на КТБ АД, както и основанията за това .
Ответника не оспорва, че сумата по първата банкова сметка ***, а по втората
банкова сметка ***.25 евро с левова равностойност 1672 643.68 лв. е налична по
тази сметка.
Съдът разглежда първо двете
прихващания със сумите по банковата контрагаранция от 5 515 061 евро.
Не се спори, а и от представените
по делото доказателство се установява, че сумата по сметка 40087109031/83 е
била в общ размер от 5 515 061 евро или 10 786 521.76 лева и
представлява покрита банкова гаранция 36/01/398 издадена от КТБ АД към
ответника К. на 27.11.2013г., за да издаде последната банка такава гаранция към ICICI
BANK MUMBAI, а последната към президента на
Индия, по доставка възложена от последния на клиент на КТБ АД /Кинтекс/. Сумата по банковата сметка
представлява залог, обезпечаващ издадената банкова контрагаранция т.е.
вземането на К., в случай че плати по гаранцията по искане на индийската банка
е обезпечено чрез договор за залог от 21.11.2013г.. Нито към
момента на учредяване на банковите контрагаранции, нито към момента на учредяване
на залога КТБ АД е била в състояние на неплатежоспособност.
Това вземане на К. – вземане по
банкова контрагаранция 36/01/398 е включено в първия списък с приети вземания
изготвен от синдиците на КТБ АД под № 45237 , т.1 . Вземането е прието с ред на
удовлетворяване по чл.94 от ЗБН по т.1 като обезпечено и изрично е посочено
обезпечението – залог на парични средства по сметка на КТБ в К. по договор за
залог от 21.11.2013г.. Вземането е прието под условие – с получаване на искане
от К. за плащане по гаранция и доказателства , че искането е отправено от
страна на индийската банка или след изтичане на срока на валидност на
гаранцията след 31.12.2017г.
Не се спори, че ответника на
09.09.15г. е получила искане от индийската банка за плащане от страна на К. по
контрагаранцията на сумата от 2 757 530.50 евро или това е половината
от сумата. От представената разменена банкова кореспонденция се установява, че
ответника незабавно е уведомил за това КТБ АД, а на 11.09.2015г. са я уведомили,
че са усвоили тази сума чрез дебитиране / задължаване на обезпечителната сметка.
Същите действия са предприети при второто искане на индийската банка за втората
част от сумата по контрагаранцията в размер на
2 757 530.50 евро. Искането на индийската банка е направено на
20.11.2017г., като КТБ АД е уведомена от
ответната банка на 22.11.17г. и на 30.11.2017г. и съответно са усвоили
втората част от гаранцията в размер на 2 757 530.50 евро.
Във връзка с така усвоените суми от обезпечението по предоставената
гаранция ответника е направил две възражения за прихващане, първото от
14.12.2015г. и второто от 08.02.2018г. всяко от които от по
2 757 530.50 евро или по 5 393 260.88 лева, които не се
спори, че са достигнали до ищцовата страна. Не се спори, че независимо, че
вземането на ответника е включено в списъка на приети вземания, чрез частичните
сметки за разпределение в производството по несъстоятелност на КТБ АД /н./ суми
към ответната страна не са разпределяни и изплащани.
Спорни са двете извършени прихващания
от страна на ответника, а не самите действията по усвояване на сумите по
договора за залог.
По главния иск с пр.осн.чл.3
,ал.3, вр.ал.3 ЗБН съдът намира следното: Законът предвижда, че след датата на
решението за отнемане лиценза на банката за извършване на банкова дейност не
могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имущество на банката с
изключение на извършването на обичайни разноски за запазване и управление на
имуществото. От тази дата не могат да се
извършват действия и сделки насочени към събиране, предоговаряне и обезпечаване
на вземания срещу банката, както и изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина за това. Извършените действия и сделки в нарушение на тази
забрана са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Конкретизацията
на тази обща норма е дадена в нормите на чл.22 и чл.23 от ЗБН.
От една страна имаме забрана за
изпълнение на парични задължения на банката, но от друга страна имаме нормата
на чл.58 ,ал.1 от ЗБН, който предоставя на преценката на синдика да прекрати
или не всеки сключен от банката договор преди откриване на производството по
несъстоятелност. Няма спор, че банковата контрагаранция не е прекратена, няма
спор, че след уведомлението от ответната страна КТБ АД не се е противопоставила
на плащането на ответната банка към
индийската банка и съответно контрагаранцията е изпълнена, като това е станало
в рамките на производството по несъстоятелност, т.е. след откриването му с
решението на СГС. Усвояване на сумите е извършено от предоставеното обезпечение
– наличната парична сума по банковата сметка открита от КТБ АД в К. АГ.
Усвояването е извършено от страна на ответника, позовавайки се на договора за
залог от 21.11.2013г. , като тази сума
изцяло е покрила това задължение по банковата гаранция.
Съгласно разпоредбата на
чл.59,ал.1 от ЗБН кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към
банката ако преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни
и вземането му е било изискуемо. Изречение последно урежда хипотезата на
станало изискуемо вземане по време на производството, като се дава възможност
да се извърши прихващане след настъпване на изискуемостта в хода на
производството по несъстоятелност. В
ал.2 на тази норма е предвидено изискването изявлението за прихващане да се
направи в писмена форма с нотариална заверка на подписите, до синдика на
банката.
Прихващането е способ за
погасяване на две насрещни, еднородни, изискуеми и ликвидни задължения чрез
едностранно волеизявление на кредитора в едното правоотношение и длъжник в
насрещното до размера на по-малкото от тях. За това и възможността за извършване на
прихващане е изрично предвидена в рамките на производствата по несъстоятелност
– общата в ТЗ и банковата в ЗБН, като е уредена в раздел ІІІ от гл.ІV -Попълване на
масата на несъстоятелност. Прихващането позволява на прихващащия да се
удовлетвори за своето вземане с вземането на насрещната страна срещу себе и
така замества реалното изпълнение. Упражняване на правото възниква по силата на
закона при осъществяване на фактически състав включващ следните елементи – 2
задължения/ вземания/ , същите да са действителни, насрещни и ликвидни и да имат за предмет пари
или еднородни, заместими вещи, като активното вземане следва и да е изискуемо.
По главния иск с пр.осн.чл.3,ал.3
ЗБН вр.чл.26,ал.2 от ЗЗД вр.чл.44 от ЗЗД вр.чл.59,ал.2 от ЗБН . Съдът намира , че самото
прихващане и последиците от него не могат да се приравнят на упражняване на
банкова дейност. В конкретния случай е необходимо само счетоводно отразяване на
съответните операции, а не реална размяна на парични средства чрез извършване
на платежни операции. Правните последици на прихващането настъпват с факта на
достигане до банката на волеизявлението за прихващане без да е налице
необходимост от фактическото извършване на банкови преводи по различни банкови
сметки. Наред с това прихващането като способ за погасяване на задължения е
изрично предвидено в нормата на чл.59 от ЗБН и като специална норма изключва
приложението на общата нищожност предвидена за действията и плащанията в чл.3
от ЗБН. Предвид на това съдът намира доводите на ищеца, че е налице нищожност
на прихващането поради осъществяването му в нарушение на забраната за
осъществяване на банкова дейност за неоснователно.
Съдът по исковете с пр.осн.чл.59,ал. 3 и ал.5 ЗБН намира
следното:
Хипотезата на ал.3 от чл.59 от
ЗБН е неприложима в конкретния казус, тъй като макар и контрагаранциите да са
учредени преди откриване производството по несъстоятелност спрямо КТБ АД, и
преди неплатежоспособността на тази банка, то вземанията по тях са възникнали
след откриване на производството, а тази законова хипотеза изисква вземанията
да са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Предвид на това конкретните факти не попадат под фактическия състав на този иск и същия се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли .
По втория евентуален иск с
пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН: В конкретния случай не е налице редовно извършено
прихващане, тъй като всяко едно от двете прихващанията е направено от ответната
страна след като банката ответник е
извършила действията по усвояване на сумите предоставени й в залог, като
обезпечение на нейната контрагаранция. Първото плащане по контрагаранцията и
усвояване на съответната заложената сума е извършено през м.09.2015г., а
прихващането е от м.12.2015г., второто плащане по контрагаранцията е през
м.11.2017г., а изявлението за прихващане е от м.02.2018г. Следователно задълженията на несъстоятелната
банка към банката ответник се явяват погасени не в резултат от извършено
прихващане от ответника, а в резултат на предприетите от него действия за
усвояване на сумата предоставена в залог, като обезпечение на банковата
гаранция. Съдът намира, че нямаме редовно извършено прихващане, което да се
обяви за относително недействително, тъй като към момента на отправяне на
изявлението по всяко едно от двете прихващания не съществува както вземането на
К.АГ по изплатената от нея контрагаранция, така й вземането на КТБ АД по предоставената като
гаранция сума. Следва извод, че липсва погасителен ефект на тези изявления за прихващане направени от ответника след отнемане лиценза на банката, с оглед на
това, че няма две насрещни вземания ликвидни и изискуеми, което да се погасят
до размера на по-малкото чрез прихващането. Те са погасени в един предходен
момент, преди изявлението за прихващане.
След като изявлението за прихващане не е произвело действие, не е било
насочено към конкретно съществуващо насрещно вземане, то съдът намира, че същото не може да се
определи като нищожно или относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Наред с това дори и да приемем, че имаме
редовни изявления за прихващания при съществуващи насрещни вземания, същите могат
да са относително недействителни спрямо останалите кредитори на
несъстоятелността дотолкова доколкото засягат техните интереси. Законът изрично
изключва от тази недействителност частта от сумата от масата на
несъстоятелността , която би послужила за удовлетворяване на приетото вземане
на съответния кредитор направил прихващането, при разпределението на средствата
от масата на несъстоятелността. Доколкото вземането на ответника по тази
контрагаранция е прието и включено в първия списък на приети вземания от 2015г.,
като удовлетворяващо се от първи ред, и същото е обезпечено именно със сумата,
усвоена от отвеника и била налична по
една от банковите сметки на КТБ АД при ответната банка , т.е. удовлетворяването
му изцяло и първо ще бъде от предоставеното обезпечение съгласно договора за
залог от 2013г., т.е. от сумата, която е била в сметката на несъстоятелната
банка при ответника,то следва извод, че от тази сума не би могло да се
удовлетворят други кредитори, то съответно и прихващане с тази сума не се явява
недействително спрямо останалите кредитори в производството на несъстоятелност
на КТБ АД..
Предвид на това и този иск с
пр.осн.чл.59,ал.5 от ЗБН предявен при евентуалност се явява неоснователен и
следва да се отхвърли като такъв.
По отношение на останалите
вземания от т.2 до т.8 за такси на ответника, включени в първия списък на приети вземания под т.1 по
отношение на тях не се установи усвояване на суми от банковата сметка на
несъстоятелната банка при ответната такава, нито е налице изрично изявление за
прихващане. След като нямаме направено изявление за прихващане съответно нямаме
настъпил погасителен ефект между вземането на КТБ АД за наличните 855 222.25
евро в нейната сметка при ответната банка, както и нямаме и погасяване на вземанията на ответната страна за такси. Тук следва да
бъде отбелязано, че с проведеното преюдицилно производство, за което се
представени три решения на три съдебни инстанции , и конкретно с Решение на САС № 12259 от 05.11.2020г. , не
допуснато до касационно обжалване е прието за установено, че и тези вземания на
ответната банка са обезпечени, с няколко обезпечения, между тях и договори за залог от 2005г. и от 2013г. сключени между ищеца и
ответника и са включени с поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.94,ал.1 от
ЗБН. Настоящата състав намира, че след като нямаме изявление за прихващане, а
същото може да се направи само писмено, с нотариална заверка на подписите, то
съответно и исковете за обявяване на неговата нищожност по чл.3,ал.3 вр.ал.2 от
ЗБН , както и искът за обявяване на относителна му недействителност по ал.3 и по ал.5 на чл.59 от ЗБН се явяват неоснователни. Връщане на сумата в
масата на несъстоятелността може да стане само чрез осъдителен иск при
евентуалната му основателност.
Предвид изходът по спора несъстоятелната
банка следва да бъде осъдена да заплати на ответникът ответника направените от
него разноски съобразно представен списък за адв.възнаграждение или сумата от 11 988.33 лв. / стр.259 –гръб, от т.1/. От масата на несъстоятелността на несъстоятелната банка
КТБ АД следва да се заплати по сметка
на СГС ДТ в размер на 498 366.62 лв. на
осн.чл.59,ал.7 ЗБН - 4 % върху
материалния интерес от 12 459 165.40 лв. .
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни главни искове с пр.осн. чл..3,ал.3 вр.ал.2 от ЗБН и при
условията на евентуалност по три иска с
пр.осн.чл.59, ал.5 от ЗБН и чл.59, ал.3 от ЗБН предявени от синдиците на К.Т.Б.АД / в несъстоятелност
/ А.Н.Д. И К.Х.М.,*** срещу К. АГ , , ФРГермания ,
Франкфурт на Майн , *********съд.адрес:***
за извършени от него две прихващания с изрични изявления –от
14.12.2015г.с вх.№ при КТБ АД № 600 от 01.02.2016г. и от 08.02.2018г. с вх.№
при КТБ АД № 814 от 23.02.2018г. г. , всяко от тях в размер на по
5 393 260.88 лв. и
удовлетворяване на вземане извън производството , което поражда правен ефект на
прихващане в размер на 1 476 226.99 лв. , за прогласяване нищожността,
съответно недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД
// н./ на тези прихващия.
ОСЪЖДА К.Т.Б.АД
/ н./ гр.София, ул.*********ЕИК ******** да заплати К. АГ , , ФРГермания , Франкфурт на Майн , *********№ в ********, съд.адрес:***, адв.дружество „Б.Н.И. и колеги“ сумата от 11 988.33 лв./ единадесет хиляди
деветстотин осемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки /
ОСЪЖДА К.Т.Б.АД
/ н./ гр.София, ул.*********ЕИК ******** да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гр.София, бул. Витоша № 2 сумата от 498 366.62 лв /четиристотин деветдесет и
осем хиляди триста шестдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки / държавна
такса .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в
двуседмичен срок от уведомяването пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: