№ 89
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20235001000090 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 вр. с чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от адвокат Н. А. - процесуален
представител на „Р.**“ АД против определение № 260973 от 29.11.2022 г.,
постановено по т.д. № 344 по описа за 2018 г. на О.С. П., с което е оставена
без уважение молбата от същото дружество с вх. № 269656/14.11.2022 г. за
изменение на решението в частта му за разноските, като неоснователна.
В подкрепа на частната жалба се излагат съображения, че дружеството
не следвало да носи отговорност за разноски, въпреки уважаването на
предявения иск, тъй като били спазени изискванията за вписване в книгата на
акционерите на наследниците на акционера И.Д., с оглед техните изявления и
декларации. В този смисъл процесуалния представител на „Р.**“ АД
поддържа довода, че не е станал причина за предявяване на иска против
дружеството. Искането е да се отмени обжалваното определение и да се
уважи молбата му за изменение на постановеното по делото решение на
окръжния съд в частта, с която „Р.**“ АД е осъдено да заплати разноски в
производството.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба
другата страна по делото – ищцата К. М..
Частната жалба е подадена от надлежна страна в производството, в
предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК срок, същата е редовна и
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
Производството по предявените от ищцата К. М. субективно съединени
искове против „Р.**“ АД, Л. Г.Д. и Л. Б. Б. е приключило с решение, с което
предявените искове са уважени изцяло, като е признато по отношение на
ответниците, че К. М. е придобила по настъпило наследствено
правоприемство в качеството й на наследник на баща си И.А.Д., 1/3 ид.част от
правото на собственост върху всяка една от притежаваните приживе от
наследодателя 103 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1
лев, всяка с право на глас в общото събрание на ответника „Р.**“ АД.
В основната хипотеза на чл. 78 ГПК, правото на разноски произтича от
следния фактически състав: неоснователно предизвикан правен спор;
наличието на разноски, направени от страната по повод образуваното по този
спор гражданско дело; съдебно решение, потвърждаващо правното твърдение
на претендиращата разноските страна, съответно – отричащо твърденията на
другата страна в спора.
Ответникът би могъл да се освободи от задължението за разноски в
хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК – ако с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска.
В случая, правният интерес от предявяване на иска произтича от отказа
на органите на „Р.**“ АД да впишат ищцата в книгата на акционерите като
съсобственик наред с другите двама ответници, на придобитите по наследство
акции от акционера И.Д.. Позоваването на представителя на „Р.**“ АД на
представена от името на ищцата писмена декларация за отказ от
наследствения й дял от акциите, по никакъв начин не променя извода, че
предявеният в защита на правата на акционер иск от ищцата е провокиран от
споменатия отказ да бъде вписана в книгата на акционерите, независимо
какъв е бил мотивът за това.
Следователно, с действията си представителите на „Р.**“ АД
неоснователно, както се оказва от постановеното решение, са предизвикали
правният спор. Не е налице, нито се твърди ответниците в т.ч. и „Р.**“ АД да
са признали иска.
В такъв случай, доколкото не се установява наличието на условията по
чл. 78, ал. 2 ГПК, отговорността за разноски възниква за ответниците, по
силата на общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК.
От изложеното следва, че макар и немотивирано, обжалваното
определение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260973 от 29.11.2022 г., постановено
по т.д. № 344 по описа за 2018 г. на О.С. П.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3