Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч, 26.05.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
при секретаря Елена Пенчева като разгледа докладваното
от съдия М.Вълчева в.гр.д. № 527 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 302/21.06.2019
г., постановено по гр.д. № 2468/2018 г., Ловешкият районен съд е обявил по иска
с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ********,
със седалище и адрес на управление гр. ******** против П.А.Л., с ЕГН **********,
Н.К.Л., с ЕГН **********, М.П.Л., с ЕГН **********, действа лично и със
съдействието на родителите си П.А.Л. и Н. А. Л. и А.П.Л., с ЕГН **********,
всички с адрес *** за относително недействителен спрямо „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, сключения с нотариален акт № 162, том V, рег. № 3339, дело № 428 от
Със същото решение на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК П.А.Л., Н.К.Л., М.П.Л., действащ лично и със съдействието на
родителите си П.А.Л. и Н. А. Л. и А.П.Л., с горните данни са осъдени да
заплатят на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД сумата от ****лв. сторени разноски по делото и отхвърлено
искането на ответниците за присъждане на сторените разноски.
Срещу решението на РС - Ловеч е
подадена въззивна жалба от П.А.Л., Н.К.Л., М.П.Л. и А.П.Л. чрез адв.А. К.. Считат, че решението на
ЛРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. На първо място изтъкват, че с протоколно определение от 23.05.2019 г.,
районният съд е отхвърлил искането им за спиране на производството по делото до
приключване с влязло в сила решение на т.д. № 40/2019 г. по описа на Окръжен
съд – Ловеч. Излагат съображения, че при наличието на висящ съдебен процес,
който е преюдициален за този по гр.д. № 2468/2018 г. на ЛРС, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, довело до недопустимост на постановения
съдебен акт Наличието на паралелен процес, който има за предмет признаването
или отричането на вземането на кредитора е от значение за правилното решаване
на спора по отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
Позовават се и на ТР № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС
На следващо
място излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на изводите на
районния съд, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на първия
ответник П.Л., което му качество произтича от договор за поръчителство.
Твърдят, че
неправилно районният съд е приел, че към датата на извършеното разпоредително
действие, вземанията на ищеца към П.Л. и Н.Л. са възникнали. В тази насока
изтъкват, че служебното усвояване на средствата по отпуснатия кредит, без да е
налице сбъдване на отлагателните условия, фиксирани в раздел ІV, т.5 на
Договора за кредитна линия, не поражда права и задължения за страните. Ищецът
не е доказал и сбъдването на отлагателното условие, което е основание за
служебното усвояване на договорения кредит.
На следващо
място считат, че липсва и четвъртия елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно знанието за увреждане., тъй като разпоредителната сделка е
извършена преди тяхното уведомяване от банката за факта на служебното усвояване
на кредита. Молят въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение на
ЛРС по гр.д. № 2468/2018 г. по описа на ЛРС поради недопустимост и
неправилност, като им присъдят разноските за настоящето производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД чрез юрисконсулт Х.П.. На първо място твърди, че жалбата е недопустима по
отношение на М.П.Л., с ЕГН **********. Същата е подадена от Н.К.Л., като
законен представител на ответника М.Л.. Към датата на подаване обаче на
въззивната жалба, Н.К.Л. не е била законен представител на М.Л., тъй като
същият е навършил пълнолетие. Липсват данни последният да е бил поставен под
запрещение или да са били налице други предпоставки, поради които Н.К.Л. да е
продължила да му бъде законен представител. Предвид горното моли съда да
прекрати производството по делото по отношение на него.
На следващо място счита за неоснователни твърденията
за недопустимост на съдебния акт на ЛPC поради неуважаване на искането на
ответниците за спиране на производството по делото, до произнасяне по
преюдициалния установителен иск за дължимостта на вземанията по Договор № *********
г. за кредитна линия, по повод на който е образувано т.д. № 40/2019 г. на ОС –
Ловеч. Спирането на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК се разглежда в
теорията като процесуална пречка за надлежното упражняване на правото на иск.
Счита, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно
друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Не
може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано пред Върховния касационен
съд, съставлява такова друго дело, решението по което ще има значение за
правилното решаване на спора по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Цитира
Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ВКС, в което е прието, че „при
образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос, производството по висящо дело може да се спира само в касационната
инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция."
В прието след постановяване на обжалваното решение Тълкувателно решение № 2/2017
г. от 09.07.2019 г. се предвижда, че е налице връзка на преюдициалност по
смисъла на чл.229 ал. 1, т.4 ГПК между производството по предявен от кредитора
иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна
недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора. От
това следва, че решението не е недопустимо.
Счита, че правилно районният съд е установил със съдебния
акт, че Банката има качеството на кредитор на ответниците П.Л. и Н.Л.. Първият
от тях по силата на Договор за поръчителство от 29.07.2010 г.. а вторият по Договор
за встъпване в дълг от 27.06.2013 г.
П.Л. е придобил качеството на длъжник, а ищецът
качеството на кредитор спрямо него, в момента на възникването на вземането по
обезпечената договорна връзка. Поръчителството е договор, с който поръчителят
се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на
задължението на това трето лице /чл.138 ал.1 изр.1 ЗЗД/. Касае се за лично
обезпечение, чрез което се гарантира изпълнението на чужд дълг - този на
главния длъжник. Отговорността му е акцесорна - в генетична и функционална
зависимост от главния дълг /обуславя се от съществуването и обема на
отговорността на главния длъжник/, но и относително самостоятелна
/поръчителството може да бъде дадено при по- леки условия/. Тя е солидарна – длъжникът
и поръчителят са солидарни длъжници и спрямо всеки от тях кредиторът може
самостоятелно да търси изпълнение на вземането си /чл.141 ЗЗД, Тълкувателно
решение №.4/18.06.14 по тълк.д.№.4/13, ОСГТК на ВКС, т.5в/ и не е субсидиарна - длъжникът няма възражение
за предварителен иск или поредност. Кредиторът може да насочи претенцията си
както срещу основния длъжник, така и срещу поръчителя. Тези характеристики на
отговорността на поръчителя - самостоятелност на договорното отношение, солидарност
и липса на субсидиарност обуславят
извода, че със сключването на договора за поръчителство поръчителят става
допълнителен длъжник на кредитора. След като кредиторът има двама съдлъжника,
той следва да разполага с една и съща възможност за защита спрямо тях, т.е. по
отношение на поръчителя следва да бъдат допустими всички процесуални способи,
които гарантират точно изпълнение на поетото задължение, вкл. и иск по чл.135 ЗЗД.
Излага подробни съображения относно наличието на елементите
от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, като се позовава на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и трайната съдебна практика.
Моли съда да прекратите производството по отношение на
жалбоподателя М.П.Л., предвид липсата на процесуална легитимация на Н.Л. -
майка на лицето, навършило пълнолетие, а по отношение на останалите ответници
да потвърди решението на ЛРС като правилно и законосъобразно.
Моли съда да осъди М.П.Л. да заплати на ПИБ АД
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, а останалите ответници разноските в настоящото производство, за които разноски ще представи списък по чл.
80 ГПК.
С протоколно определение от 05.11.2019 г. съдът е
спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК по
приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д. № 40/2019 г. по описа на ОС –
Ловеч.
С определение от 02.03.2021 г. съдът е възобновил
производството по делото.
По делото е постъпила молба вх. № 261834/19.05.2021 г.
от ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД чрез пълномощника адв.Н.М., в която
заявява, че упражнява правото на отказ от предявения иск поради освобождаване
със съдебна спогодба по т.д. № 40/2019 г. по описа на ОС – Ловеч на П.А.Л., с
ЕГН ********** и Н.К.Л., ЕГН ********** от отговорност за дълга.
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко
положение на делото, в който случай той не може да предяви отново същия иск, а
когато отказът е направен пред въззивната инстанция, обжалваното решение се обезсилва. Съгласно чл.
264, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло
или отчасти подадената жалба. С оглед изричното изявление на процесуалния
представител на ищеца, който в съответствие с представено пред настоящата
инстанция пълномощно разполага с изрично дадени пълномощия за отказ от иск,
настоящият състав счита, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК, поради което постановеното по делото първоинстанционно решение следва
да се обезсили, а производството по
делото следва да се прекрати поради десезиране на съда.
При този изход на
спора разноски по делото не се присъждат с оглед направения от ищеца отказ от
предявения иск.
Водим от
гореизложеното, ЛОС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 302/21.06.2019 г., постановено по гр.д. №
2468/2018 г. по описа на Ловешкия районен съд на основание чл. 233,
вр. чл.
264, ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството
по в.гр.д. № 527/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.