№ 75
гр. П., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско
дело № 20235200500080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД .
Образувано е по предявена въззивна жалба от В.Н. – прокурор в Районна
прокуратура гр. П. , като представител на ответника – Прокуратура на Република България
против Решение от 14.11.2022 г. на Районен съд гр. П., по гр.д. № 20225220100088/2022 г.
Твърди се в жалбата , че постановеното съдебно рашение в осъдителната му част е
незаконосъобразно, тъй като на първо място представените по делото писмени
доказателства не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди , които да са
в пряка и непаследствена последица от действията на Прокуратурата. Излагат се доводи и
се анализират събраните по делото доказателства, касаещи безспорно установени факти.
Поддържа се ,че съдът е следвало на базата на всички събрани по делото доказателства да
отхвърли изцяло иска , като неоснователен и недоказан. Поддържа се , че противоречи на
логиката на закона на всяка цена и при всички случаи да се приема, че след като спрямо
едно лице е било повдигнато обвинение и впоследствие е било оправдано или
наказателното производство е било прекратено, то непременно е претърпяло вреди. Такава
презумпция не била залегнала в закона и именно поради това , твърдените вреди следва да
бъдат доказани в гражданския процес от ищеца , а ако се присъдят такива вреди , то размера
им да бъде определен по справедливост, т.е.лицето да се обезвъзмезди , но не и да се
обогати. Поддържа се , че определеният от съда размер от 1000,00 лв. за обезщетение на
вредите претърпени от ищцата бил завишен и не бил в съотвествие с принципа за
сраведливост заложен в чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика. По делото не са били
събрани доказателства за твърдените неимуществени вреди , както и доказателства , които
да установяват, че те са в пряк резултат от процесното обвинение. Приложените медицински
документи , по-скоро сочели , че ищцата страда от редица заболявания, далеч преди да й
бъде повдигнато обвинение на 26.02.2020 г. , а не във връзка с воденото срещу нея
наказателно производство. Твърди се , че решението в частта, в която е присъдена законна
лихва за забава върху обезщетението , също било незаконосъобразно по отношение на
1
началния момент , от който се дължи такава лихва , като се посочват разпоредбите на ТР №
3 / 2005 г. на ОСГК на ВКС - т.4 , а именно най- рано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, а иемнно 10.11.2021 г.
Затова се моли сада , да постанови съдебен акт, с който обжалваното решение, в
осъдителната му част бъде отменено , вместо което се постанови друго, с което предявения
иск бъде отхвърлен изцяло. Не се сочат нови доказателства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по тази въззивна
жалба , която чрез своят процесуален представител поддържа доводи за нейната
неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба и от ищцата в първоинстанционото производтво Й. И.
Р. , чрез нейният процесуален представител адв. Е. П. от АК – П. , със съдебен адрес : гр. П.,
ул. „П.М. „ № 11 против Решение № 1217/ 14.11.2022 г. постановено по гр.д. № 88/2022 г. по
опис на Районен съд, гр. П. – в отхвърлителната му част , с развити доводи за материална
незаконосъобразности неправилонст. Поддържа се, че определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно задържане и наказателно преследване , не съотвества
както на принципа на справедливост и на икономическите условия в страната , но е и в
противоречие със съдебната практика. Районният съд не бил обсъдил в пълнота и бил
подценил вредите, които е търпяла ищцата от незаконното наказателно производство.
Излагат се подробни съображения , че в вслучая по отношеие на ищцата е било повдигнато
обвинение за тежко умишлено престъпление, като взетата мярка за неотклонеие е
ограничавала правото на ищцата да променя местоживеенето си в продължение на 1 година
и 5 месеца, което също не било обсъдено от Районния съд. Поддържа се още, че съдът
неоснователно е подценил всички негативни последици, търпени от ищцата от незаконното
наказателно преследване , продължило една година и пет месеца и по този начин бил
достъгнал до неправилните изводи и несъответно нисък и несправедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. Не било съобразено също така обсоятелството , че
на ищцата се саложило да прекрати дейстността си в няколко сайта , които са й носили
някакви доходи, от които е била лишена. Не на последно място е подценено и влошеното
здравословно състояние на ищцата , което било безспорно установено по делото. Сочи се
съдебна практика , като се подържа , че по съответните съдебни дела, състави на ВКС са
присъждали обезщетение по справедливост по-големи размери от присъдените по
настоящото дело. Излагат се доводи , за унизително нико адвокатско възнаграждение, които
било присъдено в полза на ищцата . Излага се подробни съображения в тази посока. Моли
се съда да измени обжалваното решение на ПРС , като бъде увеличен размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди до предявения от ищцата размер, както и се измени
решението в частта за разноските. Претендират се съдебно –деловодни разноски във
въззивното производство.
Във връзка с изложените от тази жалбоподателка възражения във възивната жалба ,
пред районния съд се е развило прозивдство по чл. 248 ГПК , в което съдът е постановил
съдебен акт, който не е бил обжалван.
В о.с.з. въззивните жалби се поддържат изцяло от пълномощниците на страните .
ПзОС намира, че въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са
подадени от надлежни страни, в срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
За да се произнесе, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3
от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД предявени от Й. И. Р. против Прокуратурата на Република България
за присъждане на сумата в размер на 10 000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение срещу нея и свързаните с него
мерки за неотклонение и други принудителни мерки, заедно със законната лихва, считано от
постановлението за прекратяването на наказателното производство. В исковата молба
2
ищцата твърди, че се занимавала с "гадаене и пречистване на лоша енергия" и имала
регистрация в специализирани сайтове и участие в такива предавания под името "ходжа Г.".
На 20.02.2020 г. с нея се свързала за врачуване жена от района на П. и двете се срещнали в
хотел в П., където ищцата отседнала. За разноските по идването до гр. П. и услугата
клиентката превела на ищцата 250 лв. Тя обаче се оказала недоволна от услугата и подала
жалба в полицията. На 26.02.2020 г. ищцата била привлечена като обвиняема за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, била задържана за 72 часа, след което съдът по искане
на прокурора постановил мярка домашен арест. По нейна жалба това определение било
отменено от горната инстанция и на 05.03.2020 г. спрямо ищцата била взета мярка за
неотклонение „подписка“, като тя престояла 2 дни в ареста и 5 дни под домашен арест.
Ищцата твърди още , че наказателното производство против нея било прекратено от
прокурора едва на 04.08.2021 г. поради недоказаност на обвинението. През цялото време
ищцата имала наложена забрана за напускане на страната, чиято отмяна поискала през април
2021 г., но и било отказано. Твърди , че в резултат на обвинението тя и семейството и
живели в непрекъснат стрес и тревоги, влошило се здравословното и състояние, не можела
да спи, не можела да пътува до Т. за лечение, а освен това се наложило да прекрати
дейността си в два сайта за ясновидство. Търпяла и ограничения, произтичащи от нуждите
да се явява в полицията, да бъде снимана и т.н., както и страха, че ще бъде осъдена.
В срока по чл. 131 ГПК , ответникът чрез прокурор в РП – П. е подал отговор, с
който оспорва иска като неоснователен. Сочи, че ищцата е била задържана на 26.02.2020 г. ,
а на 27.02.2020 г. съдът и е наложил мярка за неотклонение „домашен арест“, която е била
отменена и заменена с „подписка на 05.03.2020 г. Така тя е била задържана под стража и
под домашен арест за много кратко време. По отношение на полицейската регистрация,
която и е била извършена, прокуратурата не отговаря за действия на полицейските органи, а
освен това е извършена с доброволното писмено съгласие на ищцата. Наказателното
производство не е могло да бъде приключено в периода от август 2020 г. до август 2021 г.
поради бременност на ищцата и последващото раждане – бременността, съчетана със
заболяванията, от които ищцата страда, довело до невъзможност тя да пътува до гр. П., за да
участва в наказателното производство с оглед охраняване на правото и на защита. Едва след
раждането на детето и на 08.04.2021 г. ищцата упълномощила адвокат, на когото да бъдат
предявени материалите по разследването и досъдебното производство да бъде приключено.
Прокурорът е преценил, че обвинението не може да бъде доказано по безспорен начин, но
това в началото на производството е нямало как да бъде предвидено. Според представителя
на прокурора това, че ищцата е забременяла, родила и се е дезинтересирала от по-нататъчно
запознаване и участие в наказателното производство, води до нелогичност на твърденията и,
че е живяла в непрекъснат стрес, не можела да спи, притеснявала се какво ще се случи с нея,
изследванията и били извън нормата, здравословното и състояние се влошавало, не можела
да пътува до Т. за лечение, наложило да преустанови дейността си в сайтове за ясновидци и
т.н. Даните по делото сочели , че тя и преди повдигането на обвинението е страдала от
заболявания. Предвид, че в посочения период не са били предприети никакви действия по
делото срещу нея именно с оглед здравословното и състояние, по-скоро това е причината тя
3
да спре да пътува и да преустанови дейността си, а не повдигнатото обвинение, което не се
разгласява поради следствената тайна и поради отдалечеността на местоживеенето и от П..
На следващо място , ответникът чрез своят процесуален представител поддържа становище,
че иска е завишен по размер, дори да се приеме, че са настъпили вреди. Сочи още, че
ищцата не е представила доказателства за настъпването им и за това, че са пряк резултат от
обвинението. Прави се искане ако бъде присъдено обезщетение, разноските за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до минимума по Наредба 1, тъй като делото няма
фактическа и правна сложност.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът приема за
установено следното:
Не е спорно по делото, а и от приложеното и прието като доказателство досъдебно
производство се установява , че на 25.02.2020 г. ищцата Й. И. Р. е била задържана в гр. П.
от полицейските органи и същия ден е било постановено задържането и за 24 часа по реда
на ЗМВР , а в последствие и за 72 часа от прокурора. На ищцата е било повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 209 от НК - за това, че въвела в заблуждение жена от с. В.,
общ. С.. На 27.02.2020 г. било внесено и разгледано от Районен съд - П. искане за вземане на
мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на ищцата , по което искане
съдът взел мярка „домашен арест“, която по жалба на обвиняемата била изменена в
„подписка“ с определение на окръжния съд от 05.03.2020 г. Била и наложена и забрана да
напуска страната. Не е спорно, че Р. се е занимавала с "гадаене и пречистване на лоша
енергия" под псевдоним "ходжа Г." и е рекламирала дейността си в сайтове с езотерична
насоченост в интернет, както и в социалната мрежа Фейсбук.
От представената медицинска документация се установява, че ищцата не работи и от
детска възраст е с констатирано заболяване - захарен диабет тип 1. С течение на времето
заболяването, постепенно е довело до усложнения - диабетна полиневропатия, нефропатия,
ретинопатия без намаляване на зрението и пр.- определени и с ЕР на ТЕЛК с пизната по
съответния ред намалена работоспособност от 64%. За лечение на някои усложнения от
диабета , ищцата била хоспитализирана в лечебни заведения в страната – все в периоди
преди нейното задържане.
Безспорно се установява, че в хода на образуваното против нея досъдебно
производство, ищцата забременяла и на 08.04.2021 г. родила дете. Видно от представената
епикриза, раждането било извършено с цезарово сечение по спешност около 40 дни преди
определения термин на раждане поради мониторни данни за фетален дистрес, след като в
дните преди това бременната се оплаквала от повръщане и отпадналост. Установява се от
представената Епикриза на родилка , ищцата е била приведена в ОАИЛ след оперативно
родоразрешение поради лош контрол на кръвната захар до стабилизиране на състоянието.
Пак от данните съдържащи се в документите , приложени към досъдебното
производство се установява, че поради раждането и грижата за детето на 12.05.2021 г.
разследването било предявено не на ищцата лично , а на нейния пълномощник - адвокат, с
мнение на разследващия орган за прекратяване.
4
Така на 04.08.2021 г. наказателното производство било прекратено с мотив
недоказаност на повдигнатото обвинение. За периода от началото до прекратяването на
досъдебното производство сроковете за разследване са били продължавани неколкократно,
но няма конкретни данни това да е ставало поради невъзможност на ищцата да се яви във
връзка с тежко протичаща бременност или други здравословни проблеми.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитана като свидетел
Н.Д.- приятелка на ищцата , която свидетелка разказва, че в периода на обвинението в
измама и на последвалата си бременност Й. била притеснена, не излизала, не ядяла, а по
време на бременността нейната майка се грижела за нея "като малко дете".През този период
ищцата се разделиа и с бащата на детето си , бременността й била тежка, притеснена била.
Тя споделила със свидетелката, че има "малко проблеми" и че няма право да излиза от
България, а в същото време имала намерение да се лекува в Т.. Овен това от лечение там се
нуждаело и новореното дете/ "леко изкривяване на врата"/, но ищцата не успяла да отиде и
затова детето се лекувало в България.Според показанията на свидетелката в резултат на
обвинението ищцата прекратила участието си в сайтове за ясновидци и феномени.
По делото от другите събрани писмени доказателства в досъдебното производство
се установява, че в предходни периоди ищцата е осъждана двукратно за управление на
МПС, без да притежава свидетелство за правоуправление, както и веднъж за престъпление
по чл. 198 от НК.
Във въззивното производство е прието като ново писмено доказателство копие от
молба вх. № 680/22.04.2021 г. по описа на РП- П. подадена по процесната прокуроска
преписка вх. № 680 / 2020 г. , видно от която на посочената дата адв. П. като процесуален
представител на ищцата Й. И. Р. е подала молба за разрешение от РП по реда на чл. 68 ал.3
НПК за пътуване в чужбина. Изложени са в молбата доводи, че обвиняемата в досъдебното
производство има наложена мярка по чл. 68 ал.1 НПК – забрана да напуска пределите на
РБългария, но тъй като страда от инсилинузависим диабет и други съпътстващи го
заболявания, периодично й се налага да пътува за лечение в чужбина.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди в резултат от неправомерни действия на държавни органи и по-
точно на Прокуратурата на Република България. Специалните основания за възникването и
реда за реализиране на отговорността за причинени вреди на гражданите от действията на
правораздавателните органи са предвидени в ЗОДОВ. Този закон предвижда отговорност на
държавата за претърпени вреди от незаконни актове, действия и бездействия на нейните
органи, която отговорност е обективна и възниква при визираните в неговите разпоредби
обстоятелства, независимо от наличието или липсата на вина у конкретното длъжностно
лице, осъществило неправомерното поведение. Основанията за пораждане на отговорността
са изчерпателно изброени и съвсем конкретни , а исковете за обезщетение се предявяват
против органите , от чиито незаконни актове са произтекли твърдяните вреди / чл. 7 от
5
посочения закон /.
В този смисъл ответникът по делото е правилно конституиран, като са взети
предвид и разпоредбите на ЗСВ, касаещи и процесуалната му дееспособност.
Легитимирана да отговарят по предявените искове е Прокуратурата на Република
България, която е ЮЛ и в чиято структура са включени всички районни, окръжни и
апелативни прокуратури на територията на страната.
Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди е установена по
основание,предвид проведеното от ищцата главно и пълно доказване.Изложените в
исковата молба правнозначими обстоятелства,обсъдени по-горе, се доказаха в настоящото
производство. Налице са предвидените в чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ предпоставки за
отговорността на държавата за причинените на ищцата неимуществени вреди вследствие на
образуваното срещу нея досъдебно производство № 304/2020 г. по описа на РУ на МВР – П.
/ ДП № 82/2020 г. по описи на РУ на МВР гр. С./ и прокурорска преписка № 680 / 2020 г.
по описа на Районна прокуратура гр. П. за престъпление по чл. 209 ал.1 НК. Досъдебното
производство е прекратено с постановление на РП – П. с вх. № 680/ 04.08.2021 г. , тъй като
не са били събрани данни и доказателства за извършено престъпление и при наличие на
предвидените в закона предпоставки по чл. 243 ал.1 т.2 НПК.
Когато досъдебното производство е образувано срещу конкретно лице , то е
разпитано като свидетел и е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред,
следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от проведеното
срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното производство
поради неизвършване на деянието или поради неговата несъставомерност, то може да
претърпи вреди, отговорни за които е държавата на основанието по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. /
подобно разрешение на въпроса и в практиката на ВКС Решение № 431/ 11.04.2016 г. по
гр.д. № 2329/ 2015 г. ГК на ВКС , по гр.д. № 1215/2011г. ІІІ ГО, по гр.д. № 6047/2013г. ІV
ГО, по гр.д. № 892/2015г. ІV ГО и др. /.Безспорно е, че ищцата Й. И. Р. е била обект на
разследване по образувано наказателно производство,започнало на 24.02.2020 г., когато е
проведено първото действие по разследване / разпит като свидетел/ за престъпление по чл.
209 ал.1 НК и е приключило с влязло в сила постановление за прекратяването му на
основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК / поради това , че обвинението не е доказано /. В рамките
на това производство също така безспорно се установява, че на 25.02.2020 г. ищцата е била
задържана , а на 26.02.2020 г. е била привлечена като обвиняема. На 27.02.2020 г. с акт на
съда взетата спрямо ищцата марка „ задържане под стража е била изменена в „ домашен
арест“ , а с определение на Пазарджишки окръжен съд от 05.03.2020 г. , мярката била
изменена в „ подписка“. Не е спорно , че на ищцата като обвиняема е била наложена марка
за принуда „ забрана да напуска пределите на страната „ , като с молба от 22.04.2021 г. е
направено искане по чл. 68 ал.3 НПК за разрешение от прокуратурата – да напусне България
, но не се твърди и не се установява , тази молба да е била уважена. Принудителната
административна мярка е била отменена с прекратяване на наказателното производтво.
След като в разглежданата хипотеза наказателното производство е завършило с
6
оправдателен акт на компетентен държавен орган , неговото образуване и водене е било
незаконосъобразно, поради което е налице незаконност на процесуалните действия,
свързани с наказателното преследване на ищцата, обуславящо отговорността на
Прокуратурата за обезщетяването й за неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства съдът
приема за доказано, че за целия този период от около една година и десет месеца ищцата е
търпяла намеса и въздействие в негативен план на личния си живот и е имала негативни
преживявания, породени от провеждането на съдопроизводствените действия на воденото
срещу нея досъдебно производство. Следва да се вземе предвид , че ищцата е търпяла
незаконосъобразна мярка за задържане под стража три дни , а шест дни по-късно вече е с
наложена най- лека мярка за неотклонение „ подписка“.
В настоящото производство ищцата е ангажирала доказателства/ гласни и писмени
/, от които се установява , че тя е със здравословни проблеми от деството си –
инсулинозависим диебет тип 1 и поради лошо контролиране на кръвната захар – е с
множесво усложнения - установено от представената медицинска докупентация и ЕР на
ТЕЛК. Няколко месеца след образуването на наказателното производтво против нея, тя е
забременяла , а освен това в този период според събраните гласни доказателства , тя е
претърпяла и семейни неблагополучия / разделила се е с бащата на детето си /. Съдът
приема, че провежданото срещу нея разследване и е причинило допълнителни
притеснения и стрес, свързани с неприятни преживявания макар, че е безспорно по делото ,
че през този продължителен период ищцата е била с наложена най- лека мярка за
неотклоление „ подписка“ и за провеждане на следствени действия , ищцата не е била
призовавана да пътува от с. К. ,общ. Б. /където живее/ до гр. П., като дори разследването й е
предявено чрез неин процесуален представител.
В същото време се установява, че преди задържането, ищцата се е занимавала с
„гадаене и пречистване на лоша енергия“ , не е упражнявала друга професия ,а поради
заболяванията си е с намалената работоспособност от 64 %. Липсват обаче доказателства ,
от които да се направи обоснован извод в подрепа на нейните твърдения, че именно
образуваното наказателно производство е станало причина тя да прекрати дейността си в
различни ясновидски сайтове и евентуално това да е увеличило притесненията й , тъй като е
останала без средства. Доказателства за такава пряка причинно- следствена връзка не са
събрани по делото. Липсват доказателства също така , че за периода на продължилото
досъдебно производство – здравословното й състояние се е влошило. От дата следваща
образуването на наказателното производтво са няколко медицински документа / фиш за
СМП , амбулаторен лист , резултати от клинична лаборатория, ЕКГ , Етапна епикриза от
27.02.2020 г. / , от които обаче не се установява влошаване на здравословното състояние на
ищцата , което да е настъпило към този или към по-късен момент. Епикризата издадена след
раждането на ищцата , също не съдържа такива данни. Освен това в нито един от
представените по настоящото дело , както и в досъдебното производство и водените
7
съдебни дела във връзка с изменение на наложените мерки в хода на производството –
медицински документи не е упомената или удостоверена нуждата от лечение на ищцата в
чужбина или както се твърди – в Т.. Доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата за
конкретна нужда или дори за нейни намерения да проведе токава лечение в чужбина както
на себе си , така и евентуално – на новороденото дете- не са налични в настоящото
производство. Липсват приложени доказателства за наличието на такива обстоятелства и
към молбата представена във въззивното производство – подадена от ищцата в досъдебното
производство с искане за разрешение по чл. 68 ал.3 НПК.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по
общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира
вредите. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като в тази връзка
следва да се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по-нисък
размер на обезщетението.
В настоящия случай , преценен в неговата конкретност съдът приема , че вида и
тежестта на понесените от ищцата страдания не надхвърлят обичайните такива, понасяни
при наказателно преследване. Нормалните отрицателни преживявания при наказателно
производство са притеснения , страх от осъждане и последиците от това. В случая ищцата
е лице , което е било осъждано, а досъдебното производство е образувано против нея за
престъпление по чл. 209 ал.1 НК. В хода на извършената проверка поради специфичния
характер на съставомерните за наказателния състав обстоятелства – са извършвани разпити
на други свидетели, както и оглед и доброволно предаване на веществени доказателства, но
разследването предприето против ищцата не е станало достояние на широк кръг от
хора.Освен това съдът следва да вземе предвид , че по отношение на ищцата в това
досъдебно производство е повдигнато обвинение, но с изключение на няколко дни / два дни
за задържане и пет дни за домашен арест / ,по отношение на нея е взета най- леката мярка „
подписка „,. Вярно е , че проведеното производството е в един сравнително дълъг срок,
като по делото не са събрани доказателства , продължителността на този срок да се дължи
на причини , които могат да се вменят като отговорнот на ищцата.
Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането, степен,
интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и
психологическите последици за увредения, възраст на увреденото лице, отношенията между
пострадалия и близките му, промяната в живота на близките на пострадалия и други
фактори.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга – със
8
съществуващите обществено-икономически условия в страната, въззивният съд взема
предвид от една страна липсата на доказателства за висок интензитет на негативните
душевни преживявания, но от друга страна сравнително голямата продължителност на
наказателното производство и приема , че обезщетение в размер на 1000,00 лв. отговаря на
критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД, като горницата до претендираните
10 000,00 лв. излиза извън вътрешното убеждение на съда при приложение на посочения
критерии за справедливост относно доказаните по делото факти. Този размер на
обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от
ищцата отрицателни емоции и са обективен израз и конкретно проявление на
справедливостта спрямо процесния случай.
В съответствие с дадените разяснения в ТР № 3/ 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС – т.4
от същото , следва да се приеме, че отговорността на държавата по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
възниква от момента на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство за извършено престъпление, от който момент държавните
органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Не е
спорно , че процесното постановление е влязло в сила на 10.11.2021 г. , от който момент е
станало изискуемо и вземането за обезщетение. Поради това и лихва за забава върху
дължимото обезщетение следва да бъде присъдена считано от 10.11.2021 г. до
окончателното изплащане.
С оглед изложеното по-горе , въззивният съд счита, че подадената жалба от
ответника в пръвоинстанционото производство - Прокуратура на РБългария е частично
основателна само по отношение на началния момент на присъждане на дължимата лихва за
забава , като в тази му част решението на РС- П. следва да бъде отменено. В останалата част
жалбата на Прокуратурата , както и на ищцата в пъроинстанционното производство- изцяло
– са неоснователни. Решението в останалата му част е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход от делото, претенцията на ищцата в първоинсанционното
производстгво за присъждане на съдебно-деловодни разноски сторени в хода на настоящото
производство следва се остави без уважение, доколкото тези разноски са направени по
повод неоснователна въззивна жалба.При този изход на спора липсват основания за
коригиране и на сторените и присъдени в първоинстанционото производство разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1217/ 14.11.2022 г. постановено по гр.д. № 88/2022 г. по
описа на Районен съд, гр. П., В ЧАСТТА , в която е осъдена Прокуратура на Република
България да заплати на ищцата Й. И. Р., ЕГН **********, от гр. К., обл. Б., ул. „Н.Й.В.“ №
31, законната лихва върху присъдената сума от 1000,00 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение от изхода на разследването
9
и неудобства от задържането и наложените мерки за неотклонение и процесуална принуда в
резултат на незаконно повдигнато обвинение в престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за
което наказателното производство по ДП № 304/2020 г. на РУ на МВР - П. и ДП 82/2020 г.
на РУ на МВР - С. е прекратено с постановление на прокурор при Районна прокуратура - П.
с вх. № 680/2020 г. от 04.08.2021 г., считано от 04.08.2021 г. до 10.11.2021 г. вместо което
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск да бъде осъдена Прокуратура на Република България
да заплати на ищцата Й. И. Р., ЕГН **********, от гр. К., обл. Б., ул. „Н.Й.В.“ № 31,
законната лихва върху присъдената сума от 1000,00 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато обвинение в
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, за което наказателното производство по ДП №
304/2020 г. на РУ на МВР - П. и ДП 82/2020 г. на РУ на МВР - С. е прекратено с
постановление на прокурор при Районна прокуратура - П. с вх. № 680/2020 г. от 04.08.2021
г., считано от 04.08.2021 г. до 10.11.2021 г.- като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1217/ 14.11.2022 г. постановено по гр.д. № 88/2022 г.
по описа на Районен съд, гр. П. в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10