№ 12994
гр. С, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110111427 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че в патримониума на „Топлофикация С“ ЕАД
съществуват следните вземания от Ц. В. П. и В. Ц. П. в условие на разделна
отговорност при квоти, от 1/4 за Ц. В. П. и 3/4 за В. Ц. П., като следва: за сумата от
157,13 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2020
г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. С, ж. к.
„Сус.р.“ бл., вх, ет, за сумата от 22,87 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, за сумата от 29,32
лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната
енергия за времето от 15.09.2018г. до 13.07.2021г., както и за сумата от 4,70 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 44062/2021г. по описа на
СРС, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК.
Ищецът „Топлофикация С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот
топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставена услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима
сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се
погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 03.02.2014г., в сила от 12.03.2014г., купувачът на топлинна енергия
е длъжен да заплаща цената й в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата
1
на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след
изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. А съгласно общите му условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45- дневен срок след изтичане на месеца, за който се
отнасят. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните
задължения на ответника, последният изпаднал в забава, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава
върху главните вземания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
по чл. 131 ГПК, с който ответниците, чрез адв. Р., оспорват исковете с довод за
недоказаност наличието на облигационно отношение между тях и ищеца, като
оспорват доказаността на правнорелевантното обстоятелство да са собственици или
вещни ползватели на имота през исковия период. Оспорват в тази връзка
доказателствената стойност на представените с исковата молба нотариален акт за
учредяване на право на строеж и разрешение за ползване. Считат за недоказано и
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, както и да е потребявал
доставена до процесното жилище топлинна енергия. В условията на евентуалност
релевира довод за погасяване на част от процесните задължения по давност. Оспорват
доказателствената годност на представените към исковата молба документи.
Претендират разноски.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в
отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
Съдът следи за допустимостта на предявените искове до края на съдебното
производство. От извършената от съда служебна справка за страните, хода и етапа на
развитие на производството по гр. дело № 24180/2021 г. по описа на СРС и
приложеното по делото Решение № 20005574/19.01.2022 г., постановено по него се
установява, че гр. дело № 24180/2021 г. е образувано на 27.04.2021 г., въз основа на
искова молба депозирана от В. Ц. П. и Ц. В. П. срещу „Топлофикация С“ ЕАД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с пр.осн. чл. 124 ГПК. Ищците В. Ц. П. и Ц.
В. П. твърдят, че са законни наследници на Младенка Борисова П.а, починала на
27.11.2017г. Посочват, че в средата на м. януари 2021г. ответното дружество издало
фактура № ..../..г. на името на наследодателя им на стойност 427,56лв., дължима към
15.01.2021г., като в нея били начислени суми за периода от м.06.2016г. до ..г. Сумите
се отнасяли за имот, находящ се в гр. С, кв. „С. р.“, бл., ап, аб. №, на който отричат да
са собственици или ползватели. Поддържат, че с ответното дружество не се намират в
облигационна връзка, а при условията на евентуалност, че сумите по издадената
фактура са погасени по давност и молят за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че не дължат на ответника сумата от 427,56лв. по издадената
на ..г. фактура. В срока за отговор по чл. 131 ГПК, на 14.07.2021 г., е предявен от
ответника „Топлофикация С“ ЕАД насрещен иск. Ищецът по насрещния иск поддържа,
че ответниците в качеството им на наследници на Младенка П.а са клиенти на
топлинна енергия за процесния период и моли същите да бъдат осъдени да заплатят на
дружеството сумата от 157,13лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.10.2017г.-м.04.2020г., сумата от 29,32лв. – лихва за забава върху главницата за
периода 15.09.2018г.-13.07.2021г., сумата от 22,87лв. – представляваща цена на
извършената услуга дялово разпределение за периода м.06.2018г.-м.04.2020г., както и
сумата от 4,70лв. – лихва за забава за периода 01.08.2018г.-13.07.2021г.
С Решение № 20005574/19.01.2022 г., постановено по гр. дело № 24180/2021 г.,
по описа на СРС, 40-ти състав съдът е признал за установено по предявения от В. Ц.
П., ЕГН: **********, и Ц. В. П., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. С,
бул. „Ц. Б.” №, партер, офис – 3, срещу „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. „Я.“ №, отрицателен установителен иск с правно
2
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че не дължат на ответното дружество сумата от
140,32лв., от които 114,42лв. главница за топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м.06.2016г.-м.04.2018г. и 25,90лв. лихва за забава върху главните вземания,
отнасящи се за имот, находящ се в гр. С, ж. к. „С. р.”, бл., вх, ет, ап, аб. №, и
обективирани във фактура № ..../..г., поради погасяването им по давност, като отхвърля
иска за разликата над уважения размер от 140,32лв. до пълния предявен от 427,56лв. и
за периода м.05.2018г.-м.12.2020г. и е осъдил В. Ц. П., ЕГН: **********, и Ц. В. П.,
ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: гр. С, бул. „Ц. Б.” №, партер, офис – 3,
да заплатят на „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Я.“ №, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумите от
105,60лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода м.05.2018г.-
м.04.2020г. за имот, находящ се в гр. С, ж. к. „С. р.”, бл., вх, ет, ап, аб. №; 19,70лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г.-13.07.2021г.; 22,87лв., представляваща главница за услугата дялово
разпределение за периода м.06.2018г.-м.04.2020г. и 4,70лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.08.2018г.-13.07.2021г.,
като отхвърля иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 105,60лв. до пълния предявен от 157,13лв. и иска за лихва за забава върху нея за
разликата над уважения размер от 19,70лв. до пълния предявен от 29,32лв. По делото е
постъпила въззивна жалба в отхвърлителната част.
От извършената от настоящия съдебен състав служебна справка в деловодната
система и от приложеното по делото Решение № 20005574/19.01.2022 г., постановено
по гр. дело № 24180/2021 г., по описа на СРС, 40-ти състав се установява, че
предявения от „Топлофикация С“ ЕАД насрещен иск в производството по гр. дело №
24180/2021 г., по описа на СРС, касае вземането, което е предмет на разглеждане и в
настоящото производство по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 157,13 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 10.2017 г. до м. 04.2020 г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. С, ж. к. „Сус.р.“ бл.,
вх, ет, за сумата от 22,87 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.
06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, за сумата от 29,32 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 15.09.2018г. до 13.07.2021г., както и за сумата от 4,70 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.07.2018г. до 13.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 27.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 44062/2021г. по описа на
СРС, 36 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Видно от извършената справка, насрещния иск, обективиран в отговор на искова
молба с вх. 25117665 е входиран в съда на 14.07.2021 г., а производството по ч.г.д. №
44062/2021г. по описа на СРС, 36 състав е образувано по заявление с вх. №
32935/27.07.2021 г. (след датата на депозиране на насрещния иск).
Доколкото съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК при две висящи дела с един и същи
предмет на спора, между едни и същи страни по-късно заведеното се прекратява и с
оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че установителният иск по този ред се
счита подаден от датата на заявлението по за издаване на заповед за изпълнение – в
настоящия случай 27.07.2021 г., която дата следва датата на предявяване на насрещния
иск, районният съд намира, че производството по втория иск е недопустимо и следва
да го прекрати на посоченото основание. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 274 от 12.04.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 131/2012 г., II
т. о., ТК и Определение № 23 от 17.01.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 867/2011 г., I т. о.,
ТК. В противен случай би се стигнало до злоупотреба с право.
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК е установена забрана за едновременно
разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в
рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се
предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи
разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или
правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по
3
съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно
заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира
недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК са
установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие
на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата
инстанция - чл. 126, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното настоящото висящо производство по положителния
установителен иск, като по-късно образувано, се явява недопустимо и следва да бъде
прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответната страна има право на направените
разноски при прекратяване производството по делото.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците В. Ц. П. и Ц. В. П.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Представени са договори за правна защита и съдействие (л.50 и л.51) съгласно които В.
П. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, а Ц. П. в размер на 300
лева. От страна на ищеца е релевирано своевременно възражение за прекомерност на
претендираното от ответниците адв.възнаграждение, което е частично основателно по
отношение на ответника В. П. като сумата следва да бъде редуцирана до предвидения в
Наредба № 1/2004 г. минимум от 300 лева.
Следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство от
длъжниците разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В производството по
ч.г.д. № 44062/2021 г. длъжниците са депозирали възражения против заповедта за
изпълнение, като за осъществяване на това правно действие са ползвали адвокат и
съгласно представени договори за правна защита и съдействие са заплати адвокатски
възнграждения в размер на по 300 лева.
В депозираната искова молба е релевирано своевременно възражение за
прекомерност на претендираните от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че за разноските, сторени от длъжника в заповедното
производство по депозиране на възражение против заповедта за изпълнение следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, а не тази на чл. 7,
ал. 7 във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на регламентираното в
действащия ГПК заповедно производство не е да установи съществуването на
вземането, а само дали то е спорно. Същевременно заповедното производство е
изключително формализирано - то се развива изцяло в писмена форма, като се
използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията
на съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне
по исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е
облекчен в реализацията на правото му оспорване. Законът не изисква обосноваване на
заявлението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание
дава указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 ГПК. В случая
длъжниците са депозирали възражения против заповедта за изпълнение чрез
упълномощен за това процесуален представител. В последното не са изложени
съображения досежно неоснователността на претендираното вземане, а само е
направено искане за присъждане на разноски в производството за адвокатско
възнаграждение. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт,
тя не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от
Наредбата, поради което и на основание § 1 от Наредбата следва да се приложи
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези случаи
минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50 лв. В този
смисъл съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена с
Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което
макар да не е разрешен по същество този правен въпрос, не е допуснато до касационно
обжалвано определение на въззивния съд, достигнало до същия правен извод. Съдът не
е обвързан от посочената от молителя разпоредба от Наредбата, достатъчно е, че
същият е релевирал в срок възражение за прекомерност.
4
Водим от горните мотиви и на основание чл. 130 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11427/2022 г. по описа на СРС, І
ГО, 36 състав, поради недопустимост на предявените от „Топлофикация С” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „А. С.” №, вх, ет.6, ап. 45
против В. Ц. П., ЕГН: **********, и Ц. В. П., ЕГН: **********, и двамата със съдебен
адрес: гр. С, бул. „Ц. Б.” №, партер, офис искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците В. Ц. П., ЕГН: **********, и Ц. В. П., ЕГН: ********** дължат в условие
на разделна отговорност при квоти, от 1/4 за Ц. В. П. и 3/4 за В. Ц. П., сумите, както
следва: сумата от 157,13 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
10.2017 г. до м. 04.2020 г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 9,
находящ се в гр. С, ж. к. „Сус.р.“ бл., вх, ет, за сумата от 22,87 лева, представляваща
цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово
разпределение, за сумата от 29,32 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2018г. до
13.07.2021г., както и за сумата от 4,70 лева, представляваща законна мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до
13.07.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от
27.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания
по ч. гр. дело № 44062/2021г. по описа на СРС, 36 състав, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 04.08.2021 г. по ч.гр.д. № 44062/2021 г. по описа на СРС, 36-ти състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.“ №, да заплати на В. Ц. П., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С, бул. „Ц. Б.” №, партер, офис – 3, сумата от 300 лв. – разноски по в
исковото производство и 50 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация С“ ЕАД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я.“ №, да заплати на и Ц. В. П., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. С, бул. „Ц. Б.” №, партер, офис – 3, сумата от 300 лв. – разноски по в
исковото производство и 50 лв. – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5