Р
Е Ш Е Н И Е
№
260378 / 1.4.2021г.
гр.
П.-, 26.03.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.-,
Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на осемнадесети март, две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5307 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.А.Г. *** АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
***г. на Районен съд П.-, по силата на която той е осъден да заплати на
„Топлофикация-П.-“ АД суми в размер на 493,56 лева - главница за потребена
топлинна енергия за периода 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането; 62,46 лева - законна лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до
11.06.2010 г.; 25,00 лева - разноски в заповедното производство. Твърди, че на
20.06.2011 г., въз основа на гореописаната заповед за изпълнение и издаден
изпълнителен лист е образувано и.д.№ ***г. по описа на ЧСИ С.Д., р-н на
действие ОС-П.-. Твърди, че ответникът като взискател не е искал извършване на
каквито и да е изпълнителни действия, не е внасял такси и разноски за
извършването на такива, като изпълнителното дело се счита прекратено по силата
на закона при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а вземанията по
изпълнителния титул са погасени по давност поради бездействието на кредитора.
Излага съображения по същество на спора,
като намира, че издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на
пресъдено нещо, поради което погасителната давност за вземането по заповедта е
кратка – три години.
С оглед на изложеното моли съда да
признае за установено, че описаните в исковата молба суми, за събирането на
които е било образувано и.д. № ***г. не могат да бъдат предмет на принудително
изпълнение, поради погасяването им по давност.
Претендира разноски.
В законоустановения срок от ответната
страна е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище за допустимост,
но неоснователност на исковите претенции. Поддържа, че погасителната давност е
била прекъсвана многократно в рамките на образуваното изпълнително дело, което
все още е висящо, а при действието на Постановление № 3/18.11.1980 г. е спряла
да тече до отмяната му на 26.06.2015 г.с Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че вземането,
удостоверено във влязлата в сила заповед за изпълнение, се погасява с обща пет
годишна давност, а не кратка такава.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски и прави възражение за
прекомерност на разноските за процесуално представителство на насрещната страна
по спора.
В съдебно заседание страните не се
представляват. Депозират писмени становища, с които поддържат вече изложеното.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П.- е сезиран с обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното
от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради
погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната
сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано
право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от
18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул и висящо
изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация
– П.-“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес
на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия
случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.
В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи
единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната
страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния
случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
Между страните не е спорно, а от
приобщеното по делото копие от и.д. № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.се установява,
че то е образувано на 20.06.2011 г. въз основа на изпълнителен лист от
10.11.2010 г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.
гр .д.№ ***г. на Районен съд П.- за сумите, посочени в исковата молба.
При въведено възражение/позоваване на
някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла
давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадени
заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната
редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство,
който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването
на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване
искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде
връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК
(отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са
били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.),
предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен
лист.
Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1,
предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа
на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с
които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за
възражение.
Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката
на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство,
по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК,
макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Същевременно вземането за периодични
плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с
общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с
кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника.
Наред с изложеното, в постановеното по
реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС
(Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г.
о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т.
о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV
г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г.,
IV г. о.).
Към тази съдебна практика следва да бъде
посочено и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о., ГК, в което се приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение
започва да тече новата 5-годишната давност за вземанията, установени със сила
на пресъдено нещо.
По изложените съображения съдът намира,
че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила ЗИ, е общата
5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай.
За прекъсването на давността е от
значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно
изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за
да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност. Ето защо за изясняване на спорния предмет от значение
е, от една страна – дали е налице висящо производство по принудително
изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани действия,
годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били предприемани
същите.
При бездействие на кредитора в период от
две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“.
Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex
lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без
да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е
поискал извършването на изпълнителни действия. В този случай новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10
от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на
кое да е
изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или
предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
По отношение спирането и прекъсването на
давността следва да се добави, че към момента на образуване на изпълнителното
дело е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС.
Към настоящия момент е налице
противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015
г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди
приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020
г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с
разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017
г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред,
а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на
постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.
Видно
от копието на ИД № ***г. по описа на ЧСИ
С.Д., същото е образувано по молба от 20.06.2011 г., като в молбата са
инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор,
възбрана и спиране от движение на МПС, следователно депозирането на същата е
действие, годно да прекъсне давността за вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД и
разясненията на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Със съобщение от 12.12.2011 г. съдебният
изпълнител е изпрати запорно съобщение, съгласно което налага запор върху
трудовото възнаграждение на длъжницата, но същото не е произвело присъщия му
ефект, тъй като в разписката е отбелязано, че на този адрес няма такава фирма.
До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнени и са изготвяни справки,
но поради естеството на тези действия (неводещи до прекъсване на погасителната
давност) същите не следва да се разглеждат в детайли. С молба от 06.06.2016 г.
взискателят „Топлофикация П.-“ АД е поискал да бъдат извършвани други действия
по изпълнение.
Тъй
като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за
образуване от 20.06.2010 г. е поискал
извършването на каквито и да е изпълнителни действия, съдът приема, че към 20.06.2012 г. производството се
явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 21.06.2012
г. е започнала да тече и новата давност
за вземането (при съображенията относно приложението на ППВС № 3/1980 г.),
поради което и същата е изтекла на 21.06.2017 г., т.е. преди образуване на
настоящото исково производство.
При горния извод за датата на перемиране
на изпълнителното производство и правните съображения за прекъсване на
давността предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в
цялост.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни
такси и адвотаско възнаграждение.
Ответникът
своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Същото съдът намира за основателно. Сборът от исковите претенции, предмет на
настоящото производство е в общ размер от около 550,00 лева. Предвид правното
естество на спора – отрицателен установителен иск, работата на процесуалния
представител се е изчерпала в техническото изписване на отричаните притезания.
Ищецът не е представляван в открито съдебно заседание, поради което
възнаграждението за адвокат следва да бъде уважено до размер от 300,00 лева,
която сума е съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
възнаграждението за процесуално представителство и напълно съответства на
вложените по делото усилия. Доказани са разноски за заплащане на ДТ в размер на
50,00 лева. При този изход от спора дължимите разноски са в общ размер на 350,00
лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439, ал. 1 ГПК по предявените от А.А.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.-“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.-, ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“, представлявано от Изпълнителния директор инж. .В.С., искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„Топлофикация П.-“ АД не съществува право
на принудително изпълнение спрямо
цели
да установи липса (погасяване) на изпълняемото право
А.А.Г.
за сумата от 493,56 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода
01.01.2009 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата считано
от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 62,46 лева - законна
лихва за забава за периода от 03.03.2009 г. до 11.06.2010 г.; 25,00 лева -
разноски в заповедното производство, за
които суми по ч.гр.д.№ ***г. на Районен съд П.- ПРС е издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.-“ АД, ЕИК ********* да заплати на А.А.Г. сумата от 350,00лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
П.-.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните
СЪДИЯ_________________