Р Е Ш Е Н И Е
№ 417
гр. Русе, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание
на 5 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа
докладваното от съдия Чокоева в. гр. д. № 682 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
„З. к. Л. И. АД обжалва Решение № 1312 от 22.07.2019 г., постановено по
гр. д. № 2041/2019 г. по описа на РРС. Излага съображения за неправилност на решението
и иска от съда да го отмени и да отхвърли иска. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по жалбата А.Н.Е. счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно. Претендира
разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения от А.Н.Е. против „З. к.
Л. И.” АД - София иск по чл.405 ал.1 от КЗ за заплащане на сумата 7000
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско на
МПС“, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба. Приел е, че за ищеца е възникнало основание за заплащане на
застрахователното обезщетение и е уважил иска.
Изложените мотиви от районния съд изцяло се споделят от въззивната
инстанция и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Правилно е установено спорното по делото обстоятелство, че ищецът не е
нарушил задължението си по чл.27.3 от ОУ на договора по застраховка „Каско“, а
именно да не управлява МПС след употреба на алкохол и/или други упойващи
вещества, да не употребява алкохол преди идването на контролните органи, да не
отказва на контролните органи извършването на проба за алкохол, самоволно
напускане на ПТП, осуетяване или неспазване на указанията на компетентните
органи за медицински изследвания. Липсват твърдения от страна на
ответника-жалбоподател на коя от хипотезите във визираната клауза основава
отказа си да изплати застрахователното обезщетение. Не е поискал да се съберат
доказателства, установяващи наличието на неспазено задължение от страна на
ищеца. Напротив - от заключението на
приетата и неоспорена по делото експертиза, както и от събраните гласни
доказателствени средства на разпитаните по делото свидетели, се установява по категоричен и несъмнен начин,
че ищецът не е предприел действия в нарушение на задълженията си.
Причинените щети по автомобила на ищеца съгласно приетата и неоспорена
експертиза са в размер дори по-висок от поискания, поради което и след съвкупната
преценка на всички доказателства следва да се приеме, че е възникнало правото
на ищеца, респ. задължението на ответника за получаване, съответно плащане на претендираното
застрахователното обезщетение от 7000 лева.
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя е да заплати адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на пълномощника на ищеца за настоящата инстанция.
Предвид характера на спора – търговски и с оглед цената на иска – под
20 000 лева, въззивното решение попада е в приложното поле на чл.280 ал.3 т.
1 пр.2 от ГПК, поради което не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1312 от 22.07.2019 г., постановено по гр.
д. № 2041/2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „З. к.
Л. И.” АД, София, ЕИК *** община Столична,
бул. *** да заплати на адвокат К. Х., ЕГН ********** от гр. Русе, ,
сумата от 680 лева – адвокатско за
въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280 ал.3 т. 1 пр.2 от ГПК.
Председател:
Членове: