РЕШЕНИЕ
№ 226
гр.Русе, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, в публично заседание на
двадесет и девети юни,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Йълдъз Агуш
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Радослав Градев като
разгледа докладваното от съдия Спасов
касационно административнонаказателно дело номер 157 по описа
за 2022
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на дирекция „Инспекция по труда“ – Русе,
представлявана от директора И.Н. против Решение № 181/17.02.2022 г.,
постановено по АНД № 2049/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление
№ 18-001793/30.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С
наказателното постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ) и на основание същата разпоредба, на Производствено потребителна
кооперация „Надежда – Ряхово“ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лева. Касационният жалбоподател счита въззивното решение за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на соченото касационно основание. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорвания акт като незаконосъобразен и да потвърди процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание
касатора се представлява от старши юрисконсулт С.Т., която поддържа жалбата на
основания, изложени в нея и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
Ответникът по
касационната жалба – Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда –
Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г.,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по
оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за основателност на оспорването, като
възприема обжалваното решение за неправилно тъй като не споделя изводите на
първоинстанционния съд за неправилно приложение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Иска
отмяната на първоинстанционното решение и
потвърждаване на процесното наказателно постановление.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“, против
Наказателно постановление № 18-001793/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
За да отмени процесното
наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на
АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяната на
НП на това основание – районната инстанция счита, че след като всички
предписания, дадени на посочената кооперация във връзка с извършената проверка
са обективирани в един единствен протокол, то именно той е индивидуален
административен акт и по тази причина е следвало да бъде съставен само един
АУАН, и не е следвало за всяко предписание да се съставя отделен АУАН.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно е следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 153 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на И.В.В., ЕГН **********, на длъжност „работник – производство млечни
продукти“ за месец юли 2020г. Срокът за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като
по искане на работодателя този срок е удължен до 25.02.2021 г. Искането за
повторно удължаване, направено от работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено
от административният орган. Посоченото предписание, обективирано в Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ –
Русе не е обжалвано и е влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415,
ал. 1 от КТ – неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, е съставен АУАН № 18-001793/30.08.2021 срещу който няма
постъпили възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са
събрани гласни доказателства – разпитан е актосъставителят Р.Д.Р., който е дал
показания във връзка с извършената проверка и установяването на нарушението.
Неправилно първоинстанционният съд е приел, че
административнонаказващият орган е следвало да състави само един АУАН и издаде
само едно наказателно постановление, след като всички предписания са
обективирани в общ протокол и именно този протокол представлява стабилен
административен акт. На първо място следва изрично да се подчертае, че всяко
предписание, независимо дали за същото е съставен отделен протокол или то е
включено в общ протокол с други предписания, е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава в самостоятелно административно
производство. На следващо място, безспорно е по делото, че тези предписания са
влезли в сила и неправилно районната инстанция си е позволила да преценя колко
индивидуални административни актове са издадени и колко е следвало да бъдат
издадени, като на практика тези стабилни административни актове са били
подложени на някаква форма на инцидентен съдебен контрол, което е недопустимо.
В този смисъл неизпълнение на всяко предписание е отделно административно
нарушение, поради което първата инстанция е допуснала нарушение и на друг
нормативен акт – ЗАНН, в частта на разпоредбата на чл. 18, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
Като
е достигнал до изводи, различни от изложените, първата инстанция е постановила
неправилно решение, което следва да се отмени.
Настоящата
инстанция намира за необходимо да отбележи и следното:
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление в производството
по обжалване пред районния съд, макар и искането за присъждане на разноски от
административнонаказващия орган да е направено своевременно, то не е било
уважено. По настоящото дело касационният жалбоподател претендира присъждане на разноски
за двете инстанции.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
следва да се присъди сумата от 80
лева юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, определена по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС. Касационният
ответник не е релeвирал
възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 181/17.02.2022 г.,
постановено по АНД № 2049/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
И
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-001793/30.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
ОСЪЖДА Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1 да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София,
бул."Княз Александър Дондуков" № 3 да заплати на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции в размер на 160
(сто и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.