РЕШЕНИЕ
№ 3796
гр. София, 16.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215638 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 15638 по описа за 2021 година, за да се произнесе с решение взе
предвид следното:
Производство по реда на Глава Трета, раздел V (чл.58д – чл.63д) от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Застрахователно дружество (ЗД) „БУЛ ИНС” АД срещу
Наказателно постановление (НП) № **********, издадено от заместник-председателя на
Комисия за финансов надзор (КФН) и ръководител на Управление „Застрахователен надзор”
(Управление „ЗН”), с което на осн. чл.83, чл.53 и чл.27 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), чл.16, ал.1, т.19 от Закона за КФН (ЗКФН) и чл.647, ал.2,
чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. § 1, т.51 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ и чл.648, ал.1 от КЗ на дружеството – жалбоподател
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 500 (три
хиляди и петстотин) лева за повторно административно нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излагат съображения за липсата на повторност на процесното
административно нарушение, защото предходното влязло в сила НП било за нарушение на
чл.107 от КЗ (отм.), преди влизане в сила на новия КЗ, като правоприлагането по аналогия
било недопустимо. Сочи се, че отговорността на дружеството била ангажирана по
квалифициран състав на административно нарушение (такъв по чл.644, ал.2 от КЗ), но това
било станало за първи път в наказателното постановление, като обстоятелствата относно
квалифициращото обстоятелство (наличието на хипотеза на „повторност” по § 1, т.51 от ДР
на КЗ) не били описани в съставения Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), в който следвало да бъдат описани всички обстоятелства по нарушение,
които обуславяли неговата съставомерност, вкл. и квалифицирани такива, а липсата на
елементи от обективната страна на нарушението било съществено нарушение на
процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН. Твърди се в жалбата, че разпоредбата на
1
чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН изисква посочване на фактите и обстоятелствата, при които е
извършено административното нарушение, както и нарушените законови разпоредби, и
описанието на нарушението предпоставя отразяване на всички негови признаци от
обективна страна, дефиниращи приложимия състав на същото (основен, привилегирован
или квалифициран), като това не съставлявало определяне на вида и размера на наказанието,
както преценил наказващия административен орган, а било определяне на конкретния
състав на соченото нарушение, докато в АУАН имало само констатации за реализиран състав
по чл.108, ал.1 от КЗ без изложени факти за наличието на хипотезата на „повторност” и
се нарушавало правото на защита на застрахователя – въззивник. Сочи се и нарушаване на
правилото за reformatio in peius, защото застрахователното дружество, подало жалбата, било
санкционирано за по-тежко наказуемо административно нарушение от първоначално
установеното, а с налагане на наказание за квалифициран състав на административното
нарушение, което не му било предявено с АУАН, като по този начин дружеството било
поставено в по-неблагоприятно положение от извършители на подобни деяния, като се сочи
и съдебна практика в подкрепа на твърденията му по настоящия казус. Сочи се, че била
неправилна и правната квалификация на твърдяното административно нарушение, защото
разпоредбата на чл.108 от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните
разпоредби на Глава XXXIX – „Имуществено застраховане” и тези на Глава
XLVII – „Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите” от
цитирания нормативен акт, като в такива случаи предимство имал специалният закон, като в
разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка „Гражданска отговорност” и
били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ, уреждащи именно хипотезата на
задълженията на застрахователя по такава застраховка, а с това било нарушено правилото на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Твърди се също нарушаване на правилото на чл.12 от ЗАНН,
защото била наложена финансова санкция, която не съответствала на тежестта и характера
на нарушението, което се твърди, на липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства,
т. к. при отговорност на дружество – юридическо лице субективната страна не се изследвала.
Според жалбоподателя била налице хипотезата на „маловажен случай” по чл.28 от ЗАНН
и наказващият административен орган не трябвало да налага наказание, а само писмено да
предупреди застрахователното дружество. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП, а
в условията на алтернативност – да се преквалифицира нарушението и да се наложи
наказание по основния състав на такова нарушение, уреден в чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, като
бъде наложена предвидената за него минимална закона санкция.
В съдебното заседание дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно
призовано, с връчена на упълномощен представител призовка (вж. л.48), не изпраща законен
или упълномощен представител.
Наказващият административен орган – Зам.-председател на КФН и ръководител на
Управление „ЗН”, редовно призован, се представлява от юрк. И. Г. (вж. л.53 от съд. д.), която
счита за неоснователна жалбата, обръща внимание на забавянето от шест месеца при
произнасянето от страна на застрахователя, като се придържа към застъпеното в
представените писмени бележки като позиция по съществото на делото (вж. л.58-59 от
съд. д.), като претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери изцяло
атакуваното наказателно постановление, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, намери за
установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Подадена била жалба вх. № 91-02-803 от 08.07.2021г. (вж. л.10-11) до КФН от Хр. Г. Г.
(вж. л.11 от съд. д.), препратена чрез КЗП (вж. л.11 от съд. д.), който твърдял, че поради
настъпило на 07.12.2020г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
2
произшествие (ПТП) заявил претенция до жалбоподателя ЗД „БУЛ ИНС” АД за заплащане
на застрахователно обезщетение. Процесната претенция била заведена с вх. № **********
на 07.12.2020г. на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № *************** от
26.02.2020г. (вж. л.20гръб-21 от съд. д.).
С посочената застрахователна полица била застрахована отговорността на виновното
за настъпилото ПТП лице А. М. Х. – водач на моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка/модел ******* с рег. № *********. Водачът А. Х. управлявал въпросното
МПС на 05.12.2020г., ок. 11:00 ч., като се движел по ул. „Димитър Талев” в гр. Пловдив,
насрещно спрямо посоката на движение на лек автомобил марка/модел ********** с рег. №
*******, управляван от водач М. Хр. Г., като водачът Х. предприел маневра за завИ.е наляво,
навлязъл в лентата на движение и отнел предимството на другия автомобил ******, и от
това последвал удар между двете превозни средства, от който удар по автомобила на водач
Г. получил щети (предна броня, преден ляв калник, преден капак, ляв фар и теч от
радиатора).
За настъпилото пътнотранспортно произшествие на мястото двамата водачи А. Х. и
Мария Герина съставили Двустранен констативен протокол за ПТП (вж. л.22 от съд. д.), в
който били посочени обстоятелствата по пътния инцидент, както и било посочено, че
управляваният от Мария Герина лек автомобил е собственост на Хр. Герин.
По повод на горепосоченото ПТП собственикът на пострадалия автомобил Хр. Г.
представил уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност” (вж. л.21-гръб),
като при завеждането на щетата (на 07.12.2020г.) били представени застрахователна полица
№ ***************/26.02.2020г. (л.20-гръб), извлечение от проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност” (вж. л.21 от съд. д.), двустранен констативен
протокол за ПТП (вж. л.22 от съд. д.), свидетелство за регистрация на МПС – част II
(л.22гръб от съд. д.), а два дни по-късно – на 09.12.2020г. – били представени свидетелство за
управление на МПС (СУМПС) и контролен талон (л.23гръб от съд. д.), служебна бележка за
потвърждаване на титуляр на сметка от „Райфайзенбанк” ЕАД (л.24 от съд. д.).
На автомобила „Шевролет Каптива” с рег. № СМ 1727 АХ били извършени два
огледа – първият на 07.12.2020г. и втори на 16.12.2020г. (л.27гръб, 28гръб от съд. д.).
Въз основа на извършения от експерти първоначален оглед на автомобила на била
съставена калкулация по щета с подробно описание на щетите по автомобила, които били
оценени на 2 200.23 лева (вж. л.29-32 от съд. д.).
На 21.12.2020г. бил изготвен от страна на застрахователното дружество Доклад №
**********01/21.12.2020г., като с него било определено за изплащане на Хр. Г. Герин
обезщетение за щетите в размер на 2 200.23 лева (вж. л.33 от съд. д.).
След датата 16.12.2020г., застрахователното дружество не е изисквали и/или не са
били представяни допълнителни документи по заведената преписка по щетата, които да са
от значение за решаването от юридическото лице – застраховател по реда на чл.106, ал.3
от КЗ.
В следствие на забавянето от страна на застрахователя при изплащането на
обезщетението, Х. Г. подал в Комисията за защита на потребителите (КЗП) жалба вх. № 01-
104802/17.06.2021г. относно случая, в която се оплаквал от забавянето в произнасянето на
застрахователя по заведената претенция по щета № **********01 (вж. л.11 от съд. д.).
Със свое писмо КЗП препратила жалбата с материалите към нея на КФН, които били
регистрирани с вх. № 91-02-803 от 08.07.2021г. (вж. л.10 от съд. д.).
С писмо изх. № 91-02-803/12.07.2021г., по повод жалбата на Х. Г., КФН уведомила
дружеството – застраховател за постъпилата жалба и изискала писмено становище по случая
заедно със заверено копие от цялата документация по предявената претенция (вж. л.18 от
3
съд. д.). Отговорът на застрахователя, обективиран в писмо изх. № ОК-447978/19.07.2021г.
(вж. л.19-20 от съд. д.), към който били представени изисканите от Комисията документи и
информация, постъпил в КФН и бил регистриран с вх. № 91-02-803 от 20.07.2021г.
Междувременно – на 16.07.2021г., с платежно нареждане,
застрахователят – въззивник ЗД „БУЛ ИНС” АД превел сумата по обезщетението по
банковата сметка на Х. Г. (вж. л.34 от съд. д.).
Със Заповед № З-2/08.01.2021г. Заместник-председателят на КФН и ръководител на
управлението за застрахователен надзор определил служители от управлението, които да
съставят актове за установяване на административни нарушения по текстове на Кодекса за
застраховането (отм.), новия КЗ, Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП),
Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и актовете по прилагането
им, като в т.1.2.3. била посочена свидетелката С. В. А. (актосъставител) (вж. л.42 от
съд. д.).
След като извършила проверка на материалите, получени от застрахователното
дружество – въззивник, свидетелката С. А. (на длъжност „старши експерт” в отдел
„Правоприлагане” на Дирекция „ЗН” в управлението за застрахователен надзор на КФН)
преценила, че има данни за извършено административно нарушение, и затова на 15.09.2021г.
съставила против дружеството – застраховател Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № *******, в който били отразени всички обстоятелства по
твърдяното административно нарушение, обстоятелствата по извършената от КФН
документална проверка, извършено в столицата на датата 13.01.2021г., като било
отразено, че дружеството било нарушило законовата разпоредба на чл.108, ал.1 от КЗ. Актът
бил съставен в присъствието на двама свидетели (свид. И. Л. и Н. Б.-С.), като след
подписването на АУАН от актосъставителя и двамата свидетели по него, същият бил
предявен и връчен на пълномощника Н. Б. на дружеството-жалбоподател (вж. л.8 от съд. д.),
който го подписал без да отрази възражения или обяснения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД не е подало писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН № Р-06-796/15.09.2021г., на 20.10.2021г. зам.-
председателят на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор издал и
процесното НП № Р-10-793/20.10.2021г., в което били отразени обстоятелствата по
извършената документална проверка, описани били фактическите елементи и обективни
признаци на административното нарушение по идентичен начин с тези от АУАН, както и
неговата правна квалификация по чл.108, ал.1 от КЗ, като било прието, че нарушението е
извършено при условията на повторност съгл. § 1, т.51 от ДР на КЗ, като с проверявания
по делото административно-наказателен акт на въззивника ЗД „БУЛ ИНС” АД било
наложено на осн. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ административно наказание
„имуществена санкция” от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева.
Издаденото НП № Р-10-793/20.10.2021г. било връчено на 25.10.2021г. на служител К.
в деловодството на застрахователната компания с известие за доставяне (т. нар. „обратна
разписка”) (вж. л.8 от съд. д.). С жалба вх. № 91-01-871/28.10.2021г. (вж. л.2 от съд. д.),
изпратена с куриерска разписка на 26.10.2021г. (л.7 от съд. д.), дружеството обжалвало
санкционния акт и по този повод било образувано настоящото дело.
По делото е представено издадено предходно Наказателно постановление № Р-10-
12/02.01.2020г. от Зам.-председателя на КФН и ръководител на Управление „ЗН”, с което
жалбоподателят – застрахователно дружество бил санкциониран за друго „повторно
извършено” административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ (на дата 22.08.2019г.) с
налагане на административно наказание „имуществена санкция” от 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева (вж. л.35-36), като това НП било потвърдено с Решение на СРС – НО, 23-ти
състав по н. а. х. дело № 1354/2020г., което влязло в сила на 12.12.2020г. (вж. л.37гръб-41 от
съд. д.).
4
Изложените фактически обстоятелства настоящият състав на първата инстанция
приема за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали:
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели
С. В. А. и И. В. Л., както и в приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК вр. чл.84 от ЗАНН писмени доказателства: съставения АУАН № Р-06-
796/15.09.2021г., пълномощно за адв. М. Г. (л.6), известие за изпращане на жалба (л.7),
известие за получаване на НП (л.8), пълномощно за Н. Б. (л.9), внесена в КФН жалба вх. №
91-02-803/08.07.2021г. от Хр. Г. (л.10), жалба от Г. до КЗП (л.11), препращащо писмо от КЗП
до КФН заедно с приложени материали по преписката (л.13-17), писмо изх. № 91-02-803/12-
07-2021г. от КФН до ЗД „БУЛ ИНС” АД за изискване предоставяне на документи и
информация (л.18), писмен отговор вх. № 91-02-803/20.07.2021г. от застрахователя (л.19-20),
полица „Гражданска отговорност” № *************** от 26.02.2020г. (л.20гръб),
извлечение от проверка в ИЦ на ГФ за сключена застраховка „ГО” (л.21), заведено в
застрахователното дружество уведомление вх. № **********/07.12.2020г. за щета по
застраховка „ГО” (л.21гръб), двустранен констативен протокол за ПТП (л.22), СРМПС – част
II /копие/ (л.22гръб), СУМПС и контролен талон /копие/ (л.23гръб), служебна бележка за
банкова сметка (л.24), опис на документи по преписката за щета вх. № ********** (л.25),
уведомление за необходими документи (л.26), опис на щети по МПС (л.27-28), калкулация
на щета № **********/07.12.2020г. (л.29-32), доклад № **********01/21.12.2020г. по
заведена щета № **********/07.12.2020г. (л.33), платежно нареждане за плащане на
обезщетението (л.34), предходно НП № Р-10-12/02.01.2020г. (л.35-36), Решение на
СРС – НО, 23-ти състав по н. а. х. дело № 1354/2020г. (л.37-41), заповед № З-2/08.01.2021г.
на зам.-председателя на КФН и ръководител на управлението за застрахователен надзор
(л.42), служебна бележка за заеманата длъжност от актосъставителката (л.54), трудов
договор и допълнително споразумение относно актосъставител (л.55-56), решение за
избиране на наказващ орган (л.57).
Съдебният състав на настоящата инстанция кредитира последователните и логични
свидетелски показания на С. А. и И. Л., в които същите излагат своите непосредствени
впечатления във връзка с извършената от КФН документална проверка по случая и
установените от нея факти, данните за конкретното нарушение и неговите особености, както
и съставянето на АУАН (свид. А.), както и основните характеристики на нарушението и
обстоятелствата по съставянето и връчването на АУАН (свид. Л.), поради което съдебният
състав използва свидетелските показания при формирането на своите фактически изводи,
доколкото те налагат категорични изводи относно процесното събитие.
Наред с това, за правилното изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и
приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствената съвкупност по делото, и затова съставът на съда формира и фактическите
си изводи въз основа на тях, като писмените документи са в ясен и точен синхрон със
свидетелските показания по делото, допълват показания и позволяват обективното и
цялостно изясняване на случая.
Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали формира еднозначни
и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага тяхното обсъждане поотделно
при усл. на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.
При така установените фактически обстоятелства, съставът на първостепенния съд
прави следните изводи от правна страна:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице с активна
легитимация (наказаното юридическо лице), в срока за обжалване по чл.59, ал.2 от
ЗАНН (НП е връчено на 25.10.2021г., а жалбата е подадена с куриер на 26.10.2021г. – вж. л.7-
8), и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-
наказателен акт, поради което е породила своите суспензивен и деволутивен ефекти.
5
По съществото разгледана жалбата е основателна и по някои от изложените
съображения:
След извършената служебна проверка относно въпросите за компетентността
настоящият съдебен състав установява, че Актът е съставен от надлежно оправомощено
длъжностно лице с оглед разпоредбата на чл.647, ал.1, предл.1 от КЗ, т. к. свидетелката С.
А. (актосъставител) се явява надлежно оправомощена от заместник-председателя на КФН и
ръководител на Управление „ЗН” със Заповед № З-2 от 08.01.2021г. да съставя актове за
нарушения на КЗ и заема длъжност в контролния орган (КФН) (вж. л.42, 54-56).
Атакуваното наказателно постановление също е издадено от компетентно длъжностно
лице – посочения заместник-председател на КФН и ръководител на управлението за
застрахователен надзор, каквото е изискването на чл.647, ал.2, предл.1 от КЗ (вж. л.57 и
чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН). Въз основа на това се формира и извод от съдебния състав, че
правилата за компетентност са били спазени и не е налице съществено нарушение на
същите, което да води до отмяна на оспореното НП.
Съдът не констатира нарушения и на разпоредбите на чл.36 – чл.46 и на чл.47 – чл.58
от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН, съотв. издаденото НП съдържат съответните
законови реквизити, вкл. описанието на административното нарушение и неговата правна
квалификация, както и обстоятелствата по неговото извършване и тези по установяването
му.
Този съдебен състав на първата инстанция преценява, че АУАН № Р-06-
796/15.09.2021г. е съставен в рамките на сроковете по чл.34, ал.1, изр.2, предл.1 и предл.2
от ЗАНН, доколкото в рамките на „три месеца от открИ.е на нарушителя”, станала в
рамките на документалната проверка (от 08.07.2021г. – получаване на жалбата в
КФН – бел. с.) свид. А. е пристъпила към съставянето на АУАН (на 15.09.2021г.), като АУАН
е съставен и в рамките на „две години от извършване на нарушението” (от
13.01.2021г. – дата на извършване на нарушението – бел. с.). Само като допълнение следва
да се посочи, че първата цитирана разпоредба от ЗАНН посочва, че АУАН се съставя в срок
не по-дълъг от три месеца от датата на открИ.е на нарушителя. В разглеждания случай,
АУАН е съставен на 25.09.2021г., след като материалите по заведената пред застрахователя
претенция са били представени на 20.07.2021г. в Комисията, и именно на датата на
представянето на всички тези материали, контролният орган се счита за уведомен и въз
основа на документалната проверка е било установено и нарушението, и неговият
извършител (автор), и е лесно видимо при сравнението на двете дати, че тримесечният срок
се явява спазен. Спазен се явява и двугодишният срок, защото нарушението е извършено на
13.01.2021г., а АУАН е съставен на датата 15.09.2021г., а по-дългият срок тече именно от
извършването на нарушението. Оспореното НП е издадено в рамките на срока по чл.34, ал.3
от ЗАНН – шест месеца от датата на съставянето на АУАН, както е видно от датите на двата
документа.
По делото се установява, че Актът е съставен в присъствието на двама свидетели по
съставянето му (чл.40, ал.3 от ЗАНН) и е редовно връчен срещу подпис на пълномощник на
застрахователното дружество с дадена възможност за излагане на обяснения и/или
възражения, с което са спазени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
При законосъобразно протекло административно-наказателно производство, без
допуснати процесуални нарушения, съдът следва да провери дали е приложен правилно
материалният закон, т. к. в жалбата са изложени доводи за неправилно прилагане на
материалния закон и по-точно разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ. В тази връзка следва да се
отбележи, че нормата на чл.108, ал.1 от КЗ е императивна и въведеното с нея задължение
няма препоръчителен характер. Това е така, защото е предвиден максимален срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от с. к., в който
застрахователят е длъжен да вземе решение по заведената претенция и трябва да определи
6
и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да
откаже плащането. Иначе казано – когато не са били изисквани или представяни някакви
документи по заведената преписка по щетата, застрахователят има две законови
задължения в алтернативност – да откаже мотивирано плащането (първото), или да
определи и изплати размера на обезщетението (второто), като второто задължение
изисква и двете действия да се осъществят от застрахователната компания – да бъде
определен размерът на обезщетението и да бъде изплатено последното. С оглед на
казаното и на факта, че след 16.12.2020г. не са постъпвали нови документи, респ. не са били
изисквани такива (чл.106, ал.3 от КЗ), за да се установят размера на обезщетението,
жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД е трябвало в срок до
12.01.2021г. (вторник – присъствен ден) (вкл.), или да изплати въпросното
обезщетение, или да откаже мотивирано плащането. Следователно актосъставителката
и наказващият орган правилно са констатирали, че е налице административно нарушение на
законовото изискване на чл.108, ал.1 от КЗ, защото плащането от страна на застрахователя е
извършено едва на 16.07.2021г., т. е. със закъснение от над шест месеца, а съставът на
административното нарушение е реализиран на 13.01.2021г. в столицата, т. е. в деня,
който следва деня, до който е следвало да бъде изпълнено законовото задължение.
По изложените съображения, като не е изпълнило задължението си да определи и
изплати застрахователното обезщетение, съотв. мотивирано да откаже плащане, до
изтичане на срока от 15 работни дни, дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е
извършило административно нарушение и е реализирало от обективна страна състава по
чл.108, ал.1 от КЗ. Нарушението е формално и се осъществява чрез неизпълнението на
задължението да се извърши определено действие – мотивирано да се откаже плащане, или
да се определи и изпрати обезщетението. В тази връзка обосновано е било прието от
актосъставителката и наказващия административен орган, че след като нови доказателства
не са били поискани, то срокът за произнасяне е започнал да тече от датата на последното
действие (16.12.2020г.) и е изтекъл на 12.01.2021г. (вторник, работен ден), като
административното нарушение е извършено на датата, следваща посочения ден, т. е. на
13.01.2021г. – началото на противоправното бездействие.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, въпросът с неговата
субективна страна не следва да бъде обсъждан, защото в случая става въпрос за
ангажиране на отговорност на търговско дружество, която е обективна (или т. нар.
„безвиновна отговорност”), чрез налагане на наказание „имуществена санкция” по чл.83 от
ЗАНН. От това се налага изводът, че при реализирането не следва да се анализира
липсата, респ. наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността на това застрахователно дружество.
Относно възраженията, които жалбоподателят прави, с които се твърди, че е налице
неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, защото разпоредбата на чл.108
от КЗ имала характеристиките на „общ закон” спрямо специалните разпоредби на Глава
XXXIX – „Имуществено застраховане” и Глава XLVII – „Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите” от КЗ, като в такива случаи предимство
имал специалният закон, като в разглеждания случай ставало въпрос именно за застраховка
„Гражданска отговорност” и били приложими разпоредбите на чл.496 – чл.505 от КЗ, следва
да се вземе в предвид, че специалната разпоредба на чл.496, ал.1 от КЗ е приложима само в
случаите, когато не са били представени всички необходими документи съгласно чл.108,
ал.3 от КЗ, а в конкретния случай засегнатото лице Хр. Г. е представило всички необходими
документи, а допълнителни – не са били изисквани от застрахователната компания.
Принципно неверни са доводите, изложени в жалбата, че с оглед различията в
правната квалификация на процесното нарушение и това, за което е влязло в сила
предходното НП, потвърдено с цитираното по-горе решение на СРС, липсвала хипотезата на
7
повторност. Тук следва да се подчертае, че при преценката дали две административни
нарушения са от един и същ вид следва да се изхожда от техните съставомерни
обективни елементи, описани в правната норма и във фактическите обстоятелства на
наказателното постановление, а не от цифровата им квалификация, която е изменена с
приемане на новия КЗ (обн., ДВ, бр.102 от 29.12.2015г. – в сила от 01.01.2016г.). При това
положение, нормите на чл.108, ал.1 от КЗ (нов) и тази на чл.107, ал.1 от КЗ (отм.) са с
идентично съдържание и защитават едни и същи обществени отношения, като
единствено е променен срокът за изпълнение на задължението за произнасяне по заведени
претенции от застрахователя – от 15-дневен (в календарни дни) на 15-дневен (в работни
дни), поради което по принцип, влязло в сила НП за санкциониране на нарушение на чл.107,
ал.1 от КЗ (отм.) може да обуславя квалификацията „повторност” на нарушение като
процесното – по чл.108, ал.1 от КЗ (нов). В разглеждания случай обаче, предходното НП №
Р-10-12/02.01.2020г., влязло в сила на 12.12.2020г., е за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ
(нов), и място за подобни съображения и възражения не би следвало да има изобщо.
Все в тази връзка обаче, този съдебен състав намира, че неправилно е приложена
санкционната разпоредба на чл.644, ал.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ за извършеното нарушение, като
наказващият административен орган „е излязъл извън рамките” на правомощията си по
чл.53, ал.2 от ЗАНН и е приел за първи път в издаденото Наказателно постановление № Р-
10-793/20.10.2021г., че е извършено повторно по смис. на § 1, т.51 от ДР на КЗ в рамките на
една година от влизане в сила на 12.12.2020г. на НП № Р-10-12/02.01.2020г., с което
дружеството е санкционирано за същото по вид административно нарушение. Наведените от
жалбоподателя аргументи относно квалифициращия белег „повторност” следва да бъдат
споделени в другата им част. По делото се установява, че актосъставителката С. А., въпреки
наличието на данни от информационните масиви на КФН за влязлото в сила предходно НП,
никъде в Акта за установяване на административно нарушение не е посочила процесното
административно нарушение да е извършено в условията на повторност, докато в
процесното оспорено Наказателно постановление се отбелязва, че нарушението е извършено
повторно. По арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН не е допустимо с наказателното постановление,
което е санкционен акт на административна юрисдикция, за първи път на нарушителя да
се предявяват нови факти, свързани с неговата отговорност, вкл. и такива, обуславящи
по-тежка наказуемост на деянието, които въобще липсват в съставения АУАН, който освен
установителна и сезираща, има и обвинителна функция! Следва да се отбележи, че
административното обвинение представлява единство от факти и нарушени законови
разпоредби, като законът не допуска едва в производството пред наказващия орган по
налагане на наказание – вторият етап в рамките на извънсъдебната фаза на
административно-наказателното производство след първия по установяване на
нарушението, обвинението да се допълва с нови факти, които водят и до по-тежка санкция
за нарушителя. Повторността, и това ясно и трайно е застъпено в нашата наказателно-
правна теория и практика, винаги се явява елемент от обективната страна на по-тежко
наказуеми престъпления или административни нарушения. И затова такова „допълване на
факти” законът не допуска, а практиката на съдилищата, която приема, че
повторността е преценка относно налагането на наказанието е в противоречие с
основни и фундаментални принципни положения в наказателното и административно-
наказателното право (учението за престъплението и неговите обективни белези, съотв. за
административното нарушение и неговите обективни особености), поради което нито
може да се споделя, нито да се прилага.
По съображенията, изложени по-горе, съдът смята, че наказателното постановление
следва да бъде изменено в частта относно основанието за налагане на
административното наказание „имуществена санкция” и следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ вместо разпоредбата на чл.644, ал.2, предл.2 вр. § 1,
т.51 от ДР на КЗ, т. е. отговорността на жалбоподателя е необходимо да бъде ангажирана
8
по основния състав на санкционната разпоредба по смисъла на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ,
защото такова обвинение му е било предявено със съставянето и връчването на АУАН,
изготвен от свидетелката С. А.. Това е възможно чрез преквалифициране на нарушението по
основния състав.
На жалбоподателя е било наложено завишено наказание „имуществена санкция” от
3 500 (три хиляди и петстотин) лева (при минимум от 2 хил. лева – бел. с.), като същата е за
нарушение, извършено при условията на повторност, за каквото нарушение обвинение в
АУАН не е имало нито във фактически план, нито с правна квалификация, то и съставът на
тази инстанция намира, че този размер следва да бъде намален до завишен размер над
минимума, предвиден по общия състав на нарушението по чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, който да
бъде 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, като дори и този завишен спрямо минималния
размер за общото нарушение размер на наказанието е съответен на характеристиките на
процесното нарушение – периодът на закъснението е под седем месеца, който на фона на
големите закъснения в произнасянето на този именно застраховател, които са честа
системна негова практика, е сравнително недълъг. Законосъобразно е налагането на
посочения размер на съответното наказание за нарушителя при съобразяване с изискванията
на чл.27 от ЗАНН и правните параметри на обвинението, което е предявено.
Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, релевирани в жалбата на точно този
застраховател, наказван многократно с влезли в сила НП за идентични нарушения по
КЗ (отм.) и по новия КЗ, който в своята „трайно установена практика” за произнасяне по
заведени претенции за обезщетения и щети, допуска произнасяния с огромни закъснения,
които са ноторно известни факти от служебната дейност на съдията, няма
никакви – нито с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да занижават значително обществената опасност на деянието, нито с оглед
спецификите на конкретния случай.
По въпроса за разноските по делото, този съдебен състав счита, че въззиваемата
страна има право да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт, които
тя е направила за защита на нейния интерес, т. к. е била защитавана от юрисконсулт, като
размерът на тези разноски следва да бъде близък до минимума за възнаграждение за
подобен вид дела – сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева, които жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати. Изводът следва въз основа на систематичното тълкуване и
субсидиарно прилагане на закона – разпоредбите на чл.63, ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ,
бр.13 от 2020г.) вр. чл.143, ал.3 и ал.4 вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от
ЗПП вр. чл.27е от НЗПП, и в светлината на задължителна тълкувателна практика на
върховните съдилища, съдържаща се в т.2, б. „а” от Тълк. реш. № 3/1985г. по н. д. №
98/1984г. на ОСНК на ВКС и Тълк. реш. № 3 от 2010г. по тълк. д. № 5/2009г. на ОСК на
ВАС.
При законосъобразно образувано и проведено административно-наказателно
производство, без допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до засягане
правото на защита на наказаното юридическо лице, правилно прилагане на материалния
закон, но не и в санкционната му част, при категорична установеност на нарушението и
автора му, оспорваното Наказателно постановление следва да бъде изменено с оглед
предявеното обвинение със съставения АУАН и наложеното наказание намалено до леко
завишен размер над законовия минимум, а в останалата част – потвърдено, и затова на осн.
чл.63, ал.1, ал.2, т.4, ал.7, т.1, предл.3 и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от
2020г.), СЪДЪТ
РЕШИ:
I. ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **********, издадено от заместник-
9
председателя на КФН и ръководител на Управление „Застрахователен надзор”, с което на
осн. чл.53, чл.27 и чл.83 от ЗАНН, чл.16, ал.1, т.19 от ЗКФН вр. чл.647, ал.2 от КЗ на
дружеството – жалбоподател ЗД „БУЛ ИНС” АД е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева за
административно нарушение на чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 вр. § 1, т.51
от ДР на КЗ, като:
Ø ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от такова извършено при условията на
повторност по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.2, предл.2 вр. ал.1, т.2 от КЗ вр. § 1, т.51 от ДР на
КЗ в такова по чл.108, ал.1 вр. чл.644, ал.1, т.2 от КЗ,
Ø НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на НАКАЗАНИЕТО „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”
от 3 500 (три хиляди и петстотин) на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева, и
Ø ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото Наказателно постановление в
ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ.
II. ОСЪЖДА на горепосоченото основание жалбоподателят ЗД „БУЛ ИНС” АД ДА
ЗАПЛАТИ в полза и по сметка на КФН сумата от 85.00 (осемдесет и пет) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Николай Василев)
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10