РЕШЕНИЕ
№ 6852
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110114593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЮЛ против ЮЛ с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
на 6384,68 лева, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.12.2017 г. в гр. Х. между
лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** и марка „***“, модел „***“, с рег. №
***, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.11.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, и сумата в размер на 1 951,80 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2018 г. до
30.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.12.2021 г. по ч. гр. д. № 68493/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.12.2017 г., в гр. Х. на главен път
Е-80, пред бар „***“ срещу бензиностанция „***“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие между гореописаните два автомобила, за което е съставен двустраннен
констативен протокол, подписан от двамата водачи, като вина за настъпване на инцидента
носи водачът на моторно превозно средство марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, който
при осъществяване на маневра обратен завой реализирал удар с движещия се зад него в
пътната лента лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Процесуалният
представител на ищеца поддържа, че между дружеството и водача на увредения автомобил
към момента на инцидента съществувало правоотношение по Договор за застраховка
„Каско“. Предвид изложеното застрахователното дружество определило застрахователно
обезщетение в размер на 6384,68 лева, която сума била изплатена на собственика на
увреденото МПС на 26.04.2018 г. Процесуалният представител на страната твърди, че с
плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на
застрахования срещу ответното дружество, което е било в правоотношение с виновния за
1
настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за
заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за
заплащане на дължимата сума, като ответното дружество не е изпълнило задължението си
извънсъдебно. Направено е искане в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена и
сумата в размер на 1 951,80 лева обезщетение за забава върху непогасеното вземане за
главница в размер на законната лихва за периода от 30.11.2018г. до 30.11.2021 г. В
подадената искова молба е формулирана претенция за присъждане на направените от
ищцовото дружество съдебни разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искове по основание и размер. С подадения отговор не са оспорени
поддържаните от ищеца твърдения, че към датата на настъпване на процесното ПТП е
съществувало застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между ЮЛ и собственика на моторно превозно средство с
рег. № ***. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва водачът на лек
автомобил марка „***“, модел „***“ да носи вина за настъпване на пътния инцидент,
механизма на настъпване на произшествието, наличието на причинно – следствена връзка
между катастрофата и твърдените вреди, както и стойността на извършените ремонтни
работи. Поддържа, че вина за настъпването на събитието носи водачът, застрахован при
ищеца, който не е осигурил достатъчно дистанция на движещото се пред него превозно
средство, с което е нарушил разпоредбата на чл. 23 ЗДвП. В условията на евентуалност,
навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увреденото МПС. Във връзка с наведените възражения процесуалния представител на
ответника оспорва представения по делото двустранен констативен протокол включително и
в частта „забележка“, където е посочено, че застрахованият при него водач е виновен за
настъпване на събитието. Процесуалният представител на ответника оспорва също така и
състоянието на застрахованото при ищеца превозно средство към момента на процесното
произшествие, като посочва, че застрахователното обезщетение обхваща и стари
неотремонтирани щети на увредения автомобил. Пълномощникът на ответното дружество
оспорва предявения иск за обезщетение за забава от една страна поради липса на главно
задължение, а от друга, тъй като дружеството не е поставено в забава. При условията на
евентуалност е направено възражение за погасяване по давност на вземането за мораторна
лихва. Направено е искане сторените съдебни разноски в производството да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му
на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по
договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължения си на
застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото
лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“.
Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило
повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска
2
отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които
застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е
заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от
действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на
правопораждащите факти е в тежест на ищеца.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 09.12.2017 г. в гр. Х. между моторни
превозни средства с регистрационни номера № *** и № *** е възникнало пътно-
транспортно произшествие, че между ответното дружество и водача на лек автомобил „***“
с рег. № *** към 09.12.2017 г. е бил сключен валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и, че на 26.04.2018 г. ищецът е заплатил сумата в размер
на 6 384,68 лева на собственика на увредения автомобил, представляваща застрахователно
обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско“ за лек автомобил с рег. № ***.
Спорният по делото въпрос се поставя върху механизма на възникване процесното
пътнотранспортно произшествие и вредите настъпили вследствие на инцидента.
За установяване на начина, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен двустранен констативен протокол за ПТП № 81269/09.12.2017 г. съставен от
М.М.П. в качеството на водач на „***“, модел „***“ с рег. № *** и М. П. М. в качеството на
водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Протоколът съдържа скица
на местопроизшествието, опис на настъпилите увреждания по моторните превозни средства,
като в графа „Забележка“ водачът П. отбелязал, че поема вина за настъпилото ПТП.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесното пътнотранспортно произшествие възникнало в гр. Х. на главен път Е-80, като
лек автомобил „***“ се движел пред лек автомобил „***“. В районна на снек бар „***“
водачът на лек автомобил „***“ предприел маневра за обратен завой към бензиностанция
„***“ при наличие на пътен знак, който забранява маневрата, вследствие на което
траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар между тях. При
изслушване вещото лице поддържа, че макар събраните по реда на чл. 25 ГПК гласни
доказателствени средства чрез разпит на двамата водачи да съдържат противоречия относно
поведението на шофьорите преди настъпване на инцидента, с категоричност ако водачът на
лек автомобил „***“ не е предприел маневра за обратен завой траекториите на моторните
превозни средства нямало да се пресекат, респ. нямаше да настъпи пътен инцидент. От
приетото заключение се установява, че на мястото на възникване на пътнотранспортното
произшествие е поставен пътен знак, забраняващ предприемане на обратен завой. Експертът
разяснява, че всички увреждания на лек автомобил „***“, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното
събитие. От приетото заключение се установява, че стойността необходима за
възстановяване на застрахования при ищеца автомобил по средни пазарни цени към датата
на ПТП възлиза на сумата в размер на 11064,18 лева.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че процесното произшествие
е възникнало в резултат на поведението на водача на лек автомобил „***“, който нарушил
правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не осигурил достатъчно дистанция, която да му
позволи да избегне удар, в случай че движещото се пред него МПС спре или намали
скоростта. Представеният по делото двустранен протокол за ПТП, изготвен от участниците
в инцидента непосредствено след произшествието, не съдържа данни, че водачът на лек
автомобил „***“ е управлявал моторното превозно средство с несъобразени с условията на
3
пътя скорост и дистанция. Напротив от изготвената скица и изричното изявление на водача
на лек автомобил „***“ в графа „Забележка“, обективирани в двустранния протокол и
приетото експертно заключение се установява, че водачът на лек автомобил „***“ е нарушил
правилото на чл. 38, ал. 3 ЗДвП, като от една страна е предприел забранена маневра, а от
друга я е предприел без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Следва да бъде отбелязано, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че при съставяне на двустранния констативен протокол участниците
в инцидента не са имали противоречия относно механизма на настъпване на инцидента и
настъпилите щети. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля М. в частта, в която
водачът поддържа, че не е предприел маневра за обратен завой, а единствено имал такова
намерение. Изложеното противоречи както на изготвената от водачите схема на
местопроизшествието, така и на приетото по делото заключение по допусната съдебно-
автотехническа експертиза, вещото лице по която е категорично, че удар между двата
автомобила не би възникнал ако не е била предприета маневра за направа на обратен завой.
Неоснователно се явява и поддържаното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „***“. Съпричиняване, по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност – в нарушение на ЗДвП, и виновно – Решение № 79 от 06.07.2016 г. по т. д. №
1787/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 78/10.07.2014 г., по т. д. № 1982/2013 г. на I т. о.
на ВКС, Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35 /2009 год. ІІ т.о. на ВКС, Решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. ІІ т.о. на ВКС, Решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на І т.о. на
ВКС и др.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносното
събитие, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да почива на
предположения. Не всяко нарушение на уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение
по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение. За да е налице т.
нар. „компенсация на вини”, следва противоправното поведение на увредения да е пряка и
непосредствена (в необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на
вредоносните последици. Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и
нарушаване разпоредби на ЗДвП /в случая на чл. 23, ал. 1 ЗДвП/, винаги трябва да се
изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водачите
и възможността да възприемат дадено препятствие като опасност за движението.
Както бе посочено по-горе от приетото по делото заключение по допусната съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че произшествието е възникнало в резултат на
поведението на водача на лек автомобил „***“, който е предприел маневра за обратен завой
при знак, забраняващ предприемането на такава маневра и не е съобразил поведението с
останалите участници в движението, а не поради неспазена от водача на лек автомобил
„***“ дистанция.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на
отменения Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата
нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
4
на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от
24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I
ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното
обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава
възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната
стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в
Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.
От приетото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че стойността необходима за отстраняване на повредите настъпили вследствие
на инцидента по средни пазарни цени към датата на настъпване на пътнотранспортното
произшествие възлиза на сумата в размер на 11064,18 лева, като в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на сумата в размер на 6384,68 лева, представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
тридесетдневен срок от момента, в който застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписка с доказателствата, с които разполага.
На лист 16 от делото е представена отправена от ищцовото дружество до ответника
регресна покана за погасяване на заплатено от страната обезщетение за вреди от процесния
пътен инцидент връчена на 21.08.2018 г. Тридесетдневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ е
изтекъл на 20.09.2018 г., поради което към сочения от ищеца начален момент на
претенцията по чл. 86 ЗЗД - 30.11.2018г. ответното дружество е било в забава. Размерът на
законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД – основният лихвен
процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление №
100 от 29 май 2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, в сила от 01.07.2012г. – отм. и Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения в сила от 01.01.2015 г.). Предвид изложеното и доколкото страните не спорят
относно размера на обезщетението за забава предявеният иск се явява основателен за сумата
в размер на 1951,80 лева. Направеното от ответника възражение за погасяване на вземането
за обезщетение за забава по давност е неоснователно, тъй като давностният срок на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая на 30.11.2021 г., а периодът на вземането е от 30.11.2018 г. до
30.11.2021 г.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
5
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 216,72 лева, от които сумата в размер на 166,72 лева внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от
ищцовото дружество съдебни разноски в настоящото производство общо в размер на 806,80
лева, от които сумата в размер на 166,80 лева довнесена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 500 лева внесен депозит за изслушване за съдебно-автотехническа
експертиза, сумата в размер на 40 лева за събиране на гласни доказателствени средства и
сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, против ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ на ищеца сумата в размер на 6384,68 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение за пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 09.12.2017 г. в гр. Х. между лек автомобил марка „***“, модел
„***“ с рег. № *** и марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.11.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1951,80 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2018 г. до
30.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 16.12.2021 г. по ч. гр. д. № 68493/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 216,72 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 806,80 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 68493/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7