РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502941 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№15094/15.11.2021г. депозирана от Т. И. Г.,
ЕГН **********, чрез особения му представител адв. И.В. против Решение №1548 от
16.09.2021г. постановено по гр.д.№21/2021г. по описа на ПРС, девети гр.с, с което се
приема за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. ***, че “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 3493/10.07.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7864/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХIX граждански състав, както следва: сумата от 271, 50 лв. – стойността на
доставена за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. до обект с ИТН ***, находящ се в гр.
П., ул. ***,, електрическа енергия и сумата от 19, 41 лв. – законна лихва за забава за периода
от 11.09.2019 г. до 06.07.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.07.2020 г., до
окончателното й заплащане. С постановеният съдебен акт в полза на “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, са присъдени разноски в размер на 75 лв. –
направени в заповедното производство ч. гр. д. № 7864/2020 г. по описа на Районен съд –
1
Пловдив, ХIX граждански състав, и сумата от 375 лв. – разноски в исковото производство
по гр.д. № 21/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав. Решението се
обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, в нарушение на материалния закон по
съображения подробно изложени в жалбата. Моли се настоящата инстанция да отмени
първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който да отхвърли
предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Моли се да се остави без
уважение претендираната от ищеца сума за съдебно – деловодни разноски и юрисконсулско
възнаграждение в производството пред РС – гр.Пловдив и в заповедното производство.
Въззиваемата страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, чрез
процесуалния представител юрисконсулт К. А. оспорва жалбата като неоснователна, моли
да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен. Претендира
разноски- 200лв депозит за особен представител и 100лв възнаграждение за юрисконсулт.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено
следното:
Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК, предявен от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД против Т. И. Г., ЕГН
********** за признаване за установено по отношение на Т. И. Г., че „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед
№ 3493/10.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 7864/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХIX граждански състав, както
следва: сумата от 271, 50 лв. – стойността на доставена за периода от 23.07.2019 г. до
22.10.2019 г. до обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. ***,, електрическа енергия и
сумата от 19, 41 лв. – законна лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до 06.07.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 07.07.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищцовото дружество навежда твърдения,че по силата на договор за покупко-
продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ИТН
***, находящ се в гр. П., ул. ***, електрическа енергия за периода от 23.07.2019 г. до
22.10.2019 г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител по отношение на
процесния имот, в качеството му на собственик на електроснабдения имот и е клиент на
електроснабдителното предприятие с открит кл. № ***. Поради забава в заплащането на
главницата, претендира обезщетение за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите
условия, за всеки ден забава в размер на законната лихва.
Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. И.В. оспорва
жалбата като неоснователна. Оспорва се качеството му потребител, оспорва се, че между
2
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.
Първоинстанционният съд е приел, че ищцовото дружество е доказало, че са налице
предпоставките за начисляване на електрическа енергия в имота на ответника, чийто размер
не е спорен.. След цялостна преценка на събраните доказателства, съдът е направил извода,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
търговска продажба, че ответникът има качеството на потребител, с оглед на което за
последния се е възникнало задължението да заплати процесната сума, поради което
предявеният установителен иск за признаване за установена на нейната дължимост, се явява
основателен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът
постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката
им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Установява се по делото, че ЕВН „България Електроснабдяване” ЕАД е търговско
дружество, което притежава лиценз за обществено снабдяване с електрическа енергия и
лиценз за търговия с електрическа енергия по Закона за енергетиката, и като краен
снабдител продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо
лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа
на “ЕВН България Електроразпределение” АД, което ползва електрическа енергия за
домакинството си. От приетият по делото нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № ***, по нот.д. № *** г. на нотариус Цветомира Баровска, с район на
действие – Районен съд – Пловдив, се установява, че в полза на Т. И. Г. е прехвърлено
правото на собственост, по силата на договор за покупко-продажба, по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56784.553.1.5.44., представляващ
апартамент от 69, 12 кв.м., находящ се в гр. П., ул. ***/44.
Доколкото договорът за продажба на електроенергия по аргумент на разпоредбата на
чл. 98 а, ал. 4 ЗЕ се счита сключен с публикуването от страна на електроснабдителното
предприятие на одобрените от ДЕКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите, а безспорно ищцовото дружество
е изпълнило процедурата по чл. 98 а ЗЕ, то настоящият съдебен състав споделя направения
от първоинстанционния съд извод, че между страните е възникнало валидно облигационно
3
правоотношение по договор за търговска продажба, по силата на който крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ) – арг. чл. 98а, ал.
1 ЗЕ на купувача- ответника по делото, чрез доставка на електро енергия до процесния
имот, представляващ обект с ИТН ***, находящ се в гр. П., ул. ***. Последното
обстоятелство обоснова извода, че за ответника, в качеството му на купувач и възникнало
задължението да заплаща продажната цена за доставената и потребена електрическа
енергия. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя, че ответникът няма качеството на
потребител на електрическа енергия и че не се намира в договорни отношения с ищцовото
дружество, съдът намира за неоснователни.
По делото са представени три фактури: фактура № **********/31.08.2019 г., фактура
№ **********/30.09.2019 г. и фактура № **********/31.10.2019 г., в които са обективирани
претендираните вземания за доставена електроенергия за периода от 23.07.2019 г. до
22.10.2019 г. за обект с ИТН ***. Безспорно е обстоятелството, че до
недвижимия имот собственост на ответника, е доставена електрическа енергия на стойност
от 271, 50 лв., чиято стойност е правилно изчислена при спазване на утвърдените и
действащи цени на електрическа енергия от КЕВР за процесния период.
Съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава извода, че начислената
от ищцовото дружество електрическа енергия е била реално доставена до обекта на ищеца и
потребена от последния, както и че последната е била правилно остойностена по цени,
одобрени от КЕВР и действащи през процесния имот, предвид на което за ответника се е
породило задължението да заплати цената на доставената и потребена електроенергия.
Предявения иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да заплати цената на
доставената и потребена електроенергия, то последния е изпаднал в забава,поради което
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. За периода на
забава по всяка фактура с начална датата – денят, следващ деня на установения падеж и
крайна дата 06.07.2020г. – деня преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ответникът дължи лихва за забава, чийто размер от 19.41лв е правилно
изчислен от първоинстанционния съд.
Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено, а
жалбата като неоснователна - оставена без уважение.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски:
възнаграждение за обособен представител в размер на 200.00лв и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100.00лв, имайки предвид фактическа и
правна сложност на делото, както и обстоятелството, че е депозиран единствено отговор от
процесуалния представител на въззиваемия.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1548 от 16.09.2021г. постановено по гр.д.№21/2021г.
по описа на ПРС, девети гр.с.
ОСЪЖДА Т. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. ***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 направени по делото разноски общо в размер на
300.00лв/триста лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5