№ 4766
гр. Варна, 23.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502639 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от В. Б. Б., чрез адв. П. С.,
срещу определение № 13756 от 8.12.2022 г., постановено по гр. д. №
15995/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прекратено
производството по делото.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното
определението. Сочи, че предмет на предходното производство по гр. д. №
16516/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, е бил договор за заем от
4.12.2017 г., откъдето извежда доводи за липсата на обективен идентитет
между производствата, доколкото в настоящото такова се касае за договор за
заем от 4.12.2007 г. Намира, че правопораждащият факт на двете вземания се
различава, респ. че липсва идентичност на основанието и петитума между
двете производства. Моли за отмяна на определението.
Предвид етапа на производството, на основание чл. 127, ал. 3, изр.
второ ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 15995/2022 г. по описа на Районен съд -
Варна е образувано по предявени от В. Б. Б. срещу М. Д. А., искове с правно
основание чл. 240 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да му
заплати сумата 20 000 лева, представляваща главница по Договор за заем от
4.12.2007 г. и сумата 6 094 лева обезщетение за забава върху главницата за
периода 5.12.2019 до датата на исковата молба - 5.12.2022 г.
На съда е служебно известно, а и от представените съдебни актове се
установява, че между страните се е развило предходно производство по гр. д.
№ 16516/2021 г. по описа на Районен съд – Варна. Същото е било инициирано
по предявения от В. Б. Б. срещу М. Д. А. иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, дължима по договор за заем, сключен
на 4.12.2017 г. между ищеца и наследодателя на ответника - В. Д. А., на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД. С решение № 1234 от 17.10.2022 г., постановено
по в. гр. д. № 1603/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е отменено
първоинстанционното решение, като е отхвърлен предявения иск по повод на
главницата от 20 000 лева. В мотивите на въззивното решение е посочено, че
ищецът – В. Б. не е доказал в условията на главно и пълно доказване, че
между него и наследника на ответника е сключен на 4.12.2017 г. твърдения от
него договор за заем, доколкото в производството не е бил представен именно
този договор за заем, а единствено - такъв от 4.12.2007 г.
По съществото на спора, настоящият съдебен състав достигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд
или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на
същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се
прекратява служебно от съда.
В относимата практика на касационната инстанция се приема, че
приложението на чл. 126, ал. 1 ГПК е обусловено от наличието на пълен
2
обективен и субективен идентитет между двете производства /в този смисъл
Определение № 50475 от 21.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2036/2022 г., I т.
о., ТК, Определение № 357 от 24.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3981/2013 г.,
I г. о., ГК и други/. Субективен идентитет е налице, когато по двете дела
адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в
производството или техните универсални или частни правоприемници, а
обективен – когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно
и също основание, като посочените факти, от които произтича претенцията,
са идентични и искането е на същото правно основание.
В разглеждания случай, предметът на двете производства е различен.
Този извод следва от обстоятелството, че се касае за различни
правопораждащи факти, а именно – два различни договора за заем – единият
от 4.12.2007 г., а другият, във връзка с който се е развило предходното
производство – 4.12.2017 г. Произнасянето по гр. д. № 16516/2021 г. по описа
на Районен съд – Варна, не препятства възможността на страните в последващ
исков процес да претендират връщане на заетата сума при изложени
фактически твърдения за дължимостта на сумата по различен договор за заем,
сключен от В. Б. и наследодателя на М. А. на 4.12.2007 г. Затова и следва да
се приеме, че по-късно заведеното производство е допустимо, поради липсата
на кумулативното наличие на пълен обективен идентитет между
производствата.
Предвид гореизложеното, обжалваното прекратително определение се
явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13756 от 8.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 15995/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за предприемане на
последващите процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4