МОТИВИ към ПРИСЪДА №172 постановена
на 13.10.2016г. по НОХД №4587 по описа
на БРС за 2016г.
Съдебното производство е образувано по повод внесен в БРС
обвинителен акт на прокурор при БРП срещу
Ц.М.Ф., с ЕГН ********** с обвинениe по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и б.„б”
от НК за това, че на 06.09.2015 год., в гр. Камено, общ. Камено,
обл. Бургас, от товарен автомобил "Скания" с peг. № А 0064 ЕМ,
паркиран на ул. "Маршал Толбухин" пред дом № 5, при условията на опасен
рецидив и посредствено извършителство - действайки чрез
наказателнонеотговорното лице - малолетният М.Щ., ЕГН **********, отнел чужди
движими вещи - парична сума в размер на 1300 /хиляда и триста/ Евро, равняващи
се на 2542,58 лева /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и 58 стотинки/
по курса на БНБ за 06.09.2015г., собственост на „Арчи 4" ЕООД - гр.
Бургас, с управител и собственик П.Т.З., ЕГН **********, от владението на Т.В.Н.,
ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Съдебното
следствие бе проведено по реда на чл.371,т.2 от НПК, при което подс. Ц.М.Ф., призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тях.
В съдебно
заседание представителят на БРП поддържа така повдигнатото обвинение, счита го
за изцяло доказано както от обективна, така и от субективна страна, защото възприетата в
обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Пледира за налагане на подсъдимия Ф. на наказание от шест години лишаване от свобода, което на
основание чл.58а от НК да се намали с една трета до размер от четири години лишаване от свобода, което да
си изтърпи в затвор при строг режим.
Подсъдимият Ц.М.Ф. призна
изцяло вината си. Той признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. По отношение на наказанието, Ф. заяви, че
предоставя на съда да го определи по справедливост.
Защитата на
подсъдимия в лицето на адв.Ст.И. в пледоарията си не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието като по отношение на размера на наказанието
моли то да бъде определено към под минимума, предвиден в чл.196,ал.1,т.1 от НК.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА И СЪОБРАЗНО РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ.373, АЛ.3 от НПК СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият Ц.М.Ф. е роден на ***г***, ром, българско
гражданство, осъждан, без образование, неграмотен, неженен, безработен, с
постоянен адрес:***, ЕГН **********.
На 06.09.2015 год., св.Т.В.Н. паркирал автомобила пред дома си в гр. Камено. На ул. "Маршал Толбухин" пред дом № 5. Автомобилът бил
собственост на „Арчи 4” ЕООД - гр. Бургас, с управител и собственик П.Т.З.. Н.
работел за тази фирма, като в случая се връщал от Гърция, където контрагент на
фирмата платила за стоката, която закарал сумата от 1300 евро. Парите и
документите, които също били собственост на „Арчи 4” ЕООД - гр. Бургас, Николов
оставил в жабката на автомобила, като трябвало да ги предаде на съпруга на П.Т.З.
- Ж..З., който също работел във фирмата в гр. Бургас.Същият ден подс. Ц.Ф. и малолетният М.Щ., ЕГН ********** се разхождали в гр. Камено,където
на ул. "Маршал Толбухин" пред дом № 5 видели паркиран товарен
автомобил "Скания" с рег.№ А 0064 ЕМ, чието предно ляво стъкло било
свалено.
Ф. се опитал да отвори вратата на автомобила, но тя била заключена. Той
преценил, че поради ръста си малолетният М.Щ. ще може да влезне в кабината на
камиона през отворения прозорец и да я претърси за нещо ценно. Подс.Ф. убедил М.Щ.
да влезе в камиона и да провери дали има нещо ценно и да го вземе, като му
обещал половината от откраднатото. М.Щ. се съгласил. Подс. Ф. се огледал
внимателно и когато се уверил, че никой не минава наблизо, помогнал на М.Щ. да
влезе през отворения прозорец в автомобила. Докато М.Щ. „тършувал" из
кабината, подс. Ф. гледал някой да не мине и да не ги види. М.Щ. отворил
жабката и от там взел пари - 1300 /хиляда и триста/ Евро, които подал на подс. Ф.,
който му помогнал да излезе от камиона отново през прозореца. Двамата се
отдалечили бързо от камиона и се запътили към с. Свобода, където и двамата
живеели. Ф. дал на М.Щ. 600 евро - една банкнота от 500 евро и две от 50 евро,
а останалите 700 евро оставил за себе си.
Когато се прибрал вкъщи М.Щ.
дал парите на майка си - св. Зоя М.Щ.а и й разказал откъде има парите. Св. Зоя М.Щ.а
разбрала, че парите са откраднати, но въпреки това решила да отиде в гр.
Камено, за да ги обмени. По пътя, пред блока тя срещнала подс. Ф.. Той след като
разбрал, че тя отива да обменя пари в гр.Камено, я помолил да обмени и за него като
й дал 50 евро. З. М.Щ.а отишла В гр. Камено в магазина на св. Ш.Щ. и там
помолила да й ги обменят, при което получила 1344 лева, от които 200 лева
похарчила, за да закупи дрехи за децата си и 96 лева дала на подс. Ц.Ф. за
неговите 50 евро. Последният веднага й дал още 50 евро с молба следващия път да
му обмени и тях. След това всички отишли на сбор в гр. Камено, където З. М.Щ.а
похарчила още 150 лева. На 07.09.2015г. Зоя М.Щ.а отишла в гр. Камено и платила
200 лева за ток, които дължала за 6 месеца. Останали й 200 лева и 50 евро,
които св. Зоя М.Щ.а предала за нуждите на разследването, когато полицаите я
потърсили и я попитали за парите.
Подс. Ц.Ф. дал 600 евро -
една банкнота от 500 евро и две по 50 евро на майка си - св. К.Ц.Ф.. Тя не ги
похарчила като всички ги предала на полицията, когато била извикана за разпит.
Парите - 650 евро и 200 лева били върнати на Т.В.Н. - лицето, от чието владение
са отнети /л. 32/.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на
подсъдимия, доброволно направени пред настоящия съдебен състав, които се
подкрепят от показанията на свидетелите, заключението на дактилоскопната
експертиза, протоколите за оглед и доброволно предаване, и справка за съдимост.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така приетата за установена
фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна с
действията си подсъдимият Ф. е осъществил състава на чл. 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1. б. „б” и б.”б” от НК, защото на 06.09.2015 год., в гр. Камено, общ. Камено,
обл. Бургас, от товарен автомобил "Скания" с peг. № А 0064 ЕМ,
паркиран на ул. "Маршал Толбухин" пред дом № 5, при условията на
опасен рецидив и посредствено извършителство – като чрез наказателнонеотговорното
лице - малолетният М.Щ., ЕГН ********** да осъществи изпълнителното деяние на
кражбата, отнел чужди движими вещи -
парична сума в размер на 1300 /хиляда и триста/ евро, равняващи се на 2542,58
лева /две хиляди петстотин четиридесет и два лева и 58 стотинки/ по курса на
БНБ за 06.09.2015г., собственост на „Арчи 4" ЕООД - гр. Бургас, с
управител и собственик П.Т.З., ЕГН **********, от владението на Т.В.Н., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Подс.Ф. е мотивирал
наказателнонеотговорно лице- М.Щ./ на 13 години към момента на деянието/ да
отнеме чужди вещи от владението на Николов, без негово съгласие, като
намерението на Ф. било да ги присвои, поради което и престъплението е осъществено
при посредствено извършителство от
подсъдимия. Деянието е извършено от Ф. при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „а" и б.„б" от НК, тъй като към момента на извършването
му той вече е бил осъждан на различни срокове
лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления от общ характер, чието
изпълнение не е било отлагано по чл.66, ал.1 от НК, включително и на лишаване
от свобода за срок не по-малко от една година, защото с определение по ЧНД № 4395/2012г, в сила от 30.01.2013г, БРС е наложил
едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му по
НОХД 2022/2012г., НОХД 3283/2012г., НОХД 3550/2012г. и НОХД 263 5/2012г. -
всички по описа на БРС, а именно - лишаване от свобода за срок от две години при
строг режим в Затвор и със същото определение, БРС е постановил Ф. да изтърпи
наложеното му по НОХД 401/2011г. по описа на БРС наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца при първоначален строг режим.
Откъм субективна страна, съдът
приема наличие на вид и форма на вина - “пряк” умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК-подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им като е
използвал наказателнонеотговорно лице за осъществяване на деянието.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието на
подсъдимия Ф. съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
младата възраст на подсъдимия, признаването на вината и съдействието на
разследващите органи в хода на ДП и в съдебно заседание, съдействието за
бързото приключване на съдебното производство, и частичното възстановяване на
вредите.Отегчаващи отговорността му обстоятелства са осъжданията му извън тези,
които квалифицират деянието му като опасен рецидив, фактът, че е изполвал
малолетно лице за осъществяване на престъплението и високата стойност на
отнетото имущество. Ето защо съдът реши да определи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” при баланс между смекчаващите и отегчаващите
отговорността на Ф. обстоятелства, към средния размер, предвиден в чл.196, ал.1,
т.1 от НК/ от две до десет години/, а именно лишаване от свобода за срок от четири
години /48 месеца/, които съобразно правилото на чл.58а, ал.1 от НК намали с
една трета / с 16 месеца/, съответно до две години и осем месеца / или 32
месеца/ лишаване от свобода. Съдът намира, че това наказание е справедливо и
съразмерно с тежестта и обществената опасност на извършеното от подс. Ф.
престъпление и неговата личност. Съдът не намира изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, което да обуславят необходимостта от
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1
от ЗИНЗС съдебният състав постанови подсъдимия да изтърпи така наложеното му
наказание в затвор при първоначален “строг” режим.
РАЗНОСКИ
С оглед признаването на подс. Ф.
за виновен в извършването на описаното в обвинителния акт престъпление, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати в полза на държавата по
сметка на ОД МВР Бургас сумата от 80,60 лв. /осемдесет лева и шестдесет и стотинки/,
представляваща разноски по делото за изготвени експертизи, както и в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата от 5 /десет/ лева,
представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнително лист.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ