№ 630
гр. ** 17.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ** II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20255501000256 по описа за 2025 година
Постъпила е частна въззивна жалба от ** – **, чрез адвокат Н. Я., срещу
Определение №1890/26.06.2025г., постановено по гр.д. № 5266/2024г. по описа
на Районен съд – **
Жалбоподателят посочва, че с обжалваното определение
първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на предявените искове от
„***, ЕИК ***, като счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано и
моли да бъде отменено.
Излага следните съображения:
С обжалваното определение съдът е наложил по молба на ищеца
възбрана върху правото на строеж на следните недвижими имоти, находящи се
в ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОСД, ГАРАЖ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ /изграждане
на жилищна сграда, съдържаща 12 апартамента, 3 ОСД, 1 надземен гараж, 8
подземни гаража, 1 подземен гараж за велосипеди, 1 подземно паркомясто/,
със застроена площ 1 188, 75 кв.м., както и подземно ниво със застроена площ
232, 75 кв.м., 6 паркоместа в границите на имота, която ще бъде изградена
съгл. Разрешение за строеж 107 от 17.05.2023г., издадено от Гл. Архитект на
**, която сграда е индивидуализирана, съобразно одобрения инвестиционен
проект 86 от 17.05.2023 г. на ** и която ще бъде построена въз основа на
отстъпено право на строеж в УПИ XIII - за ЖС и КОО в кв. 25 а по плана на
гр. **, **, Област ***, утвърден със Заповед АБ- 164/1985 г., изменен със
1
Заповед 15/1993 год., заповед 56/1995 г., заповед ТС 525/2000 год., решение
499 от пр. 18/2005 год. на Общински съвет, Заповед ТС 292/2000 г., с площ на
УПИ от 595 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XV- 322- за Обш.
Обслужване, УПИ XIV за ЖС и КОО, а именно:
1. Апартамент № 6, на 3 етаж /втори жилищен етаж/ на сградата на кота
+6, 34 метра, със застроена площ от 70,50 кв.м., състоящ се от антре, дневна с
кухненски тракт и тераса, две спални, тераса, баня-тоалетна, килер, при
граници на апартамента по арх. проект: дворно място, стълбищна площадка,
ап. 5, дворно място, УПИ XIV за ЖС и КОО, както и 10,28 кв.м. ид.ч., които
представляват 6,80% идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите части 80,78
кв.м.;
2. Апартамент №7, на 4 стаж /трети жилищен стаж/ на сградата на кота
+9,21 метра, със застроена площ от 63,75 кв.м., състоящ се от антре, дневна с
кухненски тракт и тераса, спалня с тераса, баня-тоалетна, килер, при граници
на апартамента по арх. проект: асансьорна шахта, стълбище, дворно място,
УПИ XV - за Общ. обсл., улица, ап. 8, стълбищна площадка, както и 9,29 кв.м.
ид.ч., които представляват 6,14 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите
части 73,04 кв.м.
Изложени са съображения, че съгласно чл.389, ал.1 ГПК, във всяко
положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да
допусне обезпечение на иска.
На първо място жалбоподателят счита, че решаващият съдебен състав е
следвало да направи преценка за наличие на обезпечителната нужда и
съответствието й с предложените от ищеца обезпечителни мерки. Съгласно
трайната практика на съдилищата, обезпечителната нужда, като предпоставка
за допускане на обезпечението и задължението на съда да я провери, преди да
се произнесе по отправеното искане, са израз на необходимостта от постигане
на справедлив баланс между обезпечителния интерес на ищеца, от една
страна, и ограничението на правната сфера на ответната страна чрез
обезпечителната мярка, от друга. Причината е, че наложените мерки могат да
причинят значителни вреди на последния и ако не съществува опасност от
2
невъзможност или затруднение при осъществяване правата на ищеца по
решението, обезпечителната защита е неоправдана. Именно този баланс е
основен критерий за законосъобразност на допуснатите обезпечителни мерки.
Обезпечителната нужда предопределя съдържанието на другото условие за
основателност на искането за обезпечителна защита - посочената от ищеца
обезпечителна мярка. Критерий за определянето й като „подходяща“ е
съответствието й с обезпечителната нужда. Затова обезпечителната нужда
следва да бъде преценявана не само при съобразяване предмета на конкретния
правен спор, но и с оглед поисканата обезпечителна мярка. (Определение №57
от 26.01.2009г. по ч.т.д. № 425/2008г. на ВКС, II т.о.) В настоящия случай
обаче, жалбоподателят счита, че такава преценка не е правена, с което се
явяват незащитени и интересите на ответника по обезпечението, тъй като
пазарната стойност на възбранените имоти надвишава многократно цената на
обезпечените искове. Към настоящия момент е издаден Акт 14, относно
степента на завършеност на сградата, в която се намират възбранените два
апартамента. Степента на завършеност предопределя съответно пазарната
стойност на недвижимите имоти, по отношение на които е допуснато
обезпечението, а именно - възбраната им.
Във връзка с горепосочените твърдения и възражения, към жалбата са
представени Доклад за оценка на недвижим имот, изготвен от лицензиран
оценител, от който е видно, че пазарната оценка на апартамент № 6, при
използван метод на Пазарния подход и по - конкретно Методът на
сравнителните продажби, при който е извършено сравнение с други
недвижими имоти с близко местоположение и сходни общи, при текуща
степен на завършеност
- Акт Образец 14 е 121 200 лв. , т.е. повече от 6 пъти повече от общата
цена на всички обезпечени искове - 19162,69 лв., неолихвяема сума.
Прилага доклад за оценка на недвижим имот - апартамент № 7, изготвен
от лицензиран оценител, при спазване на методиката на Пазарния подход и по-
конкретно на Метода на сравнителните продажби, от който е видно, че
пазарната му стойност към 27.06.2025 г. е в размер на 114 700 лв., т.е.
обезпечението надвишава шест пъти общата цена на исковете. Твърди, че е
налице свръхобезпеченост на предявените искове и допуснатото обезпечение,
чрез налагане на възбрана на двата апартамента не е „подходяща“
3
обезпечителна мярка и не съответства на обезпечителната нужда.
Изложени са съображения, че в разбирането на практиката на ВКС,
предложената от ищеца обезпечителна мярка е подходяща, ако постига
задачата на обезпечителната защита - да осигури възможност на ищеца да
осъществи правата си, произтичащи от решението, което цели да бъде
постановено в негова полза. В тази връзка се позовава на цитираната в
жалбата съдебна практика.
Счита, че обезпечителната мярка не може да засегне правната сфера на
ответника неоправдано и следва да е от такъв характер, че при положителен за
молителя изход на спора да се поглъща от решението, т.е. след
постановяването му да не се налага отмяната й.
Счита наложените възбрани са не най-малко обременителни за
ответника, предвид което и определението е назаконосъобразно при избора на
мярка от кумулативно поисканите от молителя.
На второ място жалбоподателят счита, че не е налице невъзможност или
затруднение за осъществяването на правата по съдебното решение.
Твърди, че изцяло бланкетно и неподкрепено с каквито и да е
доказателства в молбата по чл.390 ГПК молителят е обосновал, че съществува
риск за неудовлетворение на бъдещето вземане, доколкото ответникът явно не
е бил в добро финансово състояние, което молителят не посочва как е разбрал.
Било посочено, че ** бавило и било спряло плащанията си не само към ищеца,
а и към всички свои доставчици. Освен това, ищецът твърдял в молбата си, че
„доколкото му е известно“ ответникът бил предприел действия за
разпореждане с притежаваното от него недвижимо имущество. Твърди, че по
делото не са представени каквито и да е било доказателства в подкрепа на тези
голословни твърдения и същите не биха могли и не следва да служат на съда
за мотиви при постановяване на определението и преценка за наличието на
риск за молителя да осъществи права по бъдещо решение, още повече, че
исковете са неолихвяеми.
Счита, че съдът по обжалваното определение също бланкетно и
необосновано е приел наличието на обезпечителна нужда, тъй като без
наложеното обезпечение за ищеца ще се затрудни осъществяването на правата
по решението.
Предвид изложените съображения, счита, че са налице основания за
4
отмяна на Определение №1890/26.06.2025 г., постановено по гр.д. №*** по
описа за 2024 г. на Районен съд - ** с което са допуснати поисканите
обезпечителни мерки, поради което жалбоподателят моли съда да постанови
определение, с което да отмени изцяло като неправилно и необосновано
обжалваното определение, а искането на молителя да бъде оставено без
уважение като незаконосъобразно и необосновано.
Към жалбата са приложени като доказателства: Доклад за оценка на
недвижим имот /апартамент №6/ от 27.06.2025 г. на лицензирания оценител
**; Доклад за оценка на недвижим имот /апартамент №7/ от 27.06.2025 г. на
лицензирания оценител **; Акт Образец 14 от 22.04.2025 г., за приемане на
конструкцията; Сертификат за оценителска правоспособност от 22.12.2016 г.
Постъпил е отговор на частната въззивна жалба от „***, със
седалище и адрес на управление град ***, ЕИК ***, чрез адвокат Е. М. М. от
АК - **
Взема становище, че подадената частна жалба е изцяло неоснователна.
Посочва, че с оглед представените към молбата за обезпечение на
предявения иск и исковата молба убедителни писмени доказателства,
посочената от молителя цена на предявения иск и обезпечителната мярка,
обезпечителният съд е приел, че са изпълнени изискванията на чл.395, ал.1 от
ГПК и правилно и законосъобразно е постановил Определение
№1890/26.06.2025г., по гр. дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град **
с което е уважил искането за допускане на обезпечение на предявените искове,
чрез налагане на посочената обезпечителна мярка и е издал обезпечителна
заповед.
Относно направеното възражение за липса на обезпечителна нужда,
намира същото за изцяло неоснователно.
Счита, че в случая заявените искове са допустими и редовни. Твърди, че
от представените писмени доказателства се установява вероятната
основателност на предявените искове от гледна точка на обезпечителното
производство. Още повече, в настоящия случай е налице влязло в сила
решение по гр. дело №4046/2023г. по описа на Районен съд град **
потвърдено с Решение по в. т. дело №469/2024г. по описа на Окръжен съд **
който е между същите страни и произтичащи от един и същ юридически факт.
По гр. дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град **отново е налице
5
осъдително решение спрямо ответника, което води до убедителни
доказателства за основателността на исковата претенция.
Твърди, че при това положение е изпълнена хипотезата на чл. 391,
ал.1,т.1 от ГПК исковете да са подкрепени с убедителни писмени
доказателства и не е необходимо определянето на парична гаранция. Налице е
и обезпечителна нужда. Съгласно трайната съдебна практика, такава е налице
и не е необходимо да се обосновава и да се установява изрично тогава, когато
става дума за неизпълнение на парично задължение. Посочва, че в случая се
касае за хипотеза, при която предмет на осъдителния иск е неизпълнение на
парично задължение. Освен това от падежа на задължението е изминал дълъг
период от време, през който не се твърди да има изпълнение.
Счита за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя за
несъразмерност на наложената обезпечителна мярка с обезпечителната нужда
на ищеца. Посочва, че е вярно, че първоинстанционният съд е допуснал
обезпечението чрез налагане на възбрана върху правото на строеж на 2 броя
недвижими имоти. Счита, че броят им не е достатъчен, за да обоснове извод за
несъразмерност. С наложената обезпечителна мярка не се засяга неоправдано
правната сфера на ответника. На първо място, представените от ответника
оценъчни доклади са частни документи и не представляват събрани
доказателства по законоустановения ред, предвид което не може със
сигурност да приеме, че пазарната стойност на имотите е такава, каквато
ответникът посочва. Отделно от това, видно от справка по партидата на
ответника в ИКАР, дружеството разполага с много други недвижими имоти,
които могат да служат на дружеството в търговския му оборот.
Моли да се има предвид, че между страните са водени и други дела, при
което ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума. Сумата, която
ответникът е дължал на ищеца по първоинстанцинното производство е била
заплатена единствено и само поради възбраняване от страна на ищеца на
недвижимите имоти, собственост на ответника. Т.е. счита, че може да се
направи обоснован извод, че въпреки влязлото в сила решение по гр. дело
№4046/2023г. по описа на Районен съд град ** потвърдено с Решение по в. т.
дело №469/2024г. по описа на Окръжен съд **ответникът не е заплатил
дължимите се суми към ищеца доброволно. Същите били заплатени едва след
около 7 месеца, след възбраняване на имотите по образувано изпълнително
6
дело против ответника. При това положение счита, че не е налице
доросъвестност от страна на ответника за заплащане на дължими и изискуеми
суми към ищеца. Счита, че целта на ответника е да се разпореди с всички свои
имоти. Видно от представената справка в ИКАР, на 28.05.2025г. ** е
прехвърлил собствеността върху Самостоятелен обект в сграда, пл. № - ЖС
КОО, предназначение - Жилище, апартамент, в парцел -14, с площ по
документ - 54.980 кв. м., ЗАЕДНО СЪС СКЛАД № 8 с площ от 2.19 кв.м ,
находящи се в обл. София, общ. **, гр.**. Около месец след това от страна на
ищеца е наложена обезпечителната мярка.
Ищецът посочва, че не разполага с друга информация относно
притежавани имущества от ответника. След образуване на изпълнителното
дело против ответника и след извършени справки се установило, че
ответникът няма наличности по банкови сметки и това е единственото
имущество, което притежава.
Намира и възражението на ответника, че за ищеца не е налице
невъзможност или затруднение за осъществяването на правата по съдебното
решение за изцяло несъстоятелно. Посочва, че между страните е имало и
предишни спорове, с които ответникът е бил осъден с влязло в сила решение
да заплати на ищеца парична сума. Въпреки това, ответникът не заплатил
доброволно сумата към ищеца, а едва след образуване на изпълнително дело и
налагане на възбраните на имоти на ответника. Отделно от това, преди да се
стигне до решаване на спора между страните по съдебен ред, са се водили
множество кореспонденции и обещания от страна на ответника за погасяване
на задълженията му към ищеца. Въпреки това, към настоящия момент били
налице два съдебни спора, като единия е приключил с влязло в сила решение
против ответника, а по втория настоящия спор е налице решение на
първоинстанционния съд в полза на ищеца.
Предвид гореизложеното, счита, че дори и в изпълнително производство
ще възникват затруднения при реализиране на решението чрез съдебен
изпълнител, тъй като до настоящия момент с всички свои действия
ответникът единствено възпрепятствал реализирането на правата на ищеца,
освен ако не са наложени възбрани върху имотите му, тъй като счита за
безспорно, че ответникът не изпълнява доброволно задълженията си към
ищеца и е започнал да се разпорежда със своето имущество, което ще
7
възпрепятства удовлетворяване на бъдещото вземане на ищеца.
Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли частната жалба,
подадена от ** против Определение №1890/26.06.2025г., постановено по гр.
дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град ** като неоснователна и да
потвърди обжалваното Определение №1890/26.06.2025г., постановено по гр.
дело №5266/2024г. по описа на Районен съд град ** като присъди направените
в настоящото производство разноски, съгласно представеният списък по чл.80
ГПК.
Към отговора на въззивната жалба са представени като доказателства:
Справка ИКАР по партидата на ответника; Молба за образуване на изп. дело,
ведно с ИЛ; Наложени възбрани по изп. дело № 3655/2024г.; Съобщение за
приключване на изп. дело № 3655/2024г.
Съдът обсъди изложените от страните доводи и съображения, при
което намери за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна в производството и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от
“**** гр.**срещу “*** гр.** с която се претендира ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от общо 19162,69лв. – неустойка за забавено
плащане по фактури, съгласно Договор за продажба от 10.03.2021г.
С решение №496/27.05.2025г. Старозагорският РС е приел исковете за
основателни и доказани и ги е уважил изцяло.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от “***
гр.** въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство
пред Окръжен съд гр.**
След депозиране на въззивната жалба е постъпила молба за
обезпечаване на исковете, по която РС се е произнесъл и е уважил изцяло
искането на ищцовото дружество.
Съгласно разп. на чл.389, ал.1 ГПК, във всяко положение на делото до
приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може
да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
РС е приел, че в случая е налице основателна опасност за ищеца да
8
осъществи правата си по евентуално осъдително решение, тъй като с оглед
вида на претенцията, едно евентуално разпореждане с обекта на
обезпечителната мярка, би затруднило съществено удовлетворяване на
претенцията на ищеца, или дори би го направило невъзможно и е допуснал
исканата обезпечителна мярка изцяло, като е наложил възбрана върху правото
на строеж на посочените от ищеца недвижими имоти, находящи се в гр.**,
описани по-горе в изложението до размера на уважените искове.
Окръжен съд, като взе предвид цената на уважените искове - общо
19162,69лв. и наложеното обезпечение чрез възбрана на правото на строеж
върху описаните имоти, счита, че е налице значителна несъразмерност между
цената на обезпечения интерес на ищеца и засегнатото имуществено благо на
ответника.
Целта на обезпечението е да се осигури ефективно изпълнение на
бъдещото осъдително решение /в случая решението е обжалвано и все още не
е влязло в законна сила/. Чрез наложената обезпечителна мярка, обаче,
въззивният съд счита, че е нарушен баланса между обезпечения интерес на
ищеца и засегнатото право на ответника, като наложеното обезпечение е
прекомерно с оглед цената на уважените искове.
Предвид изложените съображения, Окръжен съд намира, че следва да
отмени определението на РС в частта, с която е допусната възбрана върху
правото на строеж на следния недвижим имот, находящ се в ЖИЛИЩНА
СГРАДА С ОСД, ГАРАЖ И ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ, описан подробно по-горе в
изложението, а именно: Апартамент №6, на 3 етаж /втори жилищен етаж/ на
сградата на кота +6,34 метра, със застроена площ от 70,50 кв.м., като
ОТХВЪРЛИ искането за налагане на обезпечение по отношение правото на
строеж върху този имот. Налагането на възбрана върху правото на строеж
върху втория имот: Апартамент №7, на 4 стаж /трети жилищен стаж/ на
сградата на кота +9,21 метра, със застроена площ от 63,75 кв.м в достатъчна
степен би обезпечило изпълнението на бъдещо осъдително решение в полза
на ищеца по делото и би охранило интересите му в настоящото исково
производство.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОТМЕНЯ определение №1890/26.06.2025г., постановено по гр.д.
№5266/2024г. по описа на Районен съд – **в частта, с която съдът е допуснал
обезпечение на иск за сумата от общо 19162,69лв. (деветнадесет хиляди сто
шестдесет и два лева и 69 стотинки) – неустойка за забавено плащане по
фактури, съгласно Договор за продажба от 10.03.2021г., в полза на “****, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.** **, представлявано от ***,
срещу “***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.** **,
представлявано от **, чрез ВЪЗБРАНА върху правото на строеж на следния
недвижим имот, находящ се в ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОСД, ГАРАЖ И
ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ /изграждане на жилищна сграда, съдържаща 12
апартамента, 3 ОСД, 1 надземен гараж, 8 подземни гаража, 1 подземен гараж
за велосипеди, 1 подземно паркомясто/, със застроена площ 1188,75 кв.м.,
както и подземно ниво със застроена площ 232,75 кв.м., 6 паркоместа в
границите на имота, която ще бъде изградена съгласно Разрешение за строеж
107 от 17.05.2023г., издадено от Гл.архитект на **, която сграда е
индивидуализирана съобразно одобрения инвестиционен проект 86 от
17.05.2023г. на ** и която ще бъде построена въз основа на отстъпено право на
строеж в УПИ XIII - за ЖС и КОО в кв.25а по плана на гр.**, **, Област ***,
утвърден със Заповед АБ[1]164/1985г., изменен със Заповед 15/1993г., Заповед
56/1995г., Заповед ТС 525/2000г., Решение 499 от пр. 18/2005г. на Общински
съвет, Заповед ТС 292/2000 г., с площ на УПИ от 595 кв.м., при граници: от
две страни улици, УПИ XV-322- за Общ. Обслужване, УПИ XIV за ЖС и КОО,
а именно: Апартамент №6, на 3 етаж /втори жилищен етаж/ на сградата
на кота +6,34 метра, със застроена площ от 70,50 кв.м., състоящ се от антре,
дневна с кухненски тракт и тераса, две спални, тераса, баня-тоалетна, килер,
при граници на апартамента по арх. проект: дворно място, стълбищна
площадка, aп. 5, дворно място, УПИ XIV за ЖС и КОО, както и 10,28 кв.м.
ид.ч., които представляват 6,80 % идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите
части 80,78 кв.м., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на“****,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.** **, представлявано от
***, срещу “***, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.** **,
представлявано от ** за допускане на обезпечение на иск за сумата от общо
19162,69лв. (деветнадесет хиляди сто шестдесет и два лева и 69 стотинки) –
10
неустойка за забавено плащане по фактури, съгласно Договор за продажба от
10.03.2021г. чрез ВЪЗБРАНА върху правото на строеж на следния недвижим
имот, находящ се в ЖИЛИЩНА СГРАДА С ОСД, ГАРАЖ И ПОДЗЕМНИ
ГАРАЖИ /изграждане на жилищна сграда, съдържаща 12 апартамента, 3 ОСД,
1 надземен гараж, 8 подземни гаража, 1 подземен гараж за велосипеди, 1
подземно паркомясто/, със застроена площ 1188,75 кв.м., както и подземно
ниво със застроена площ 232,75 кв.м., 6 паркоместа в границите на имота,
която ще бъде изградена съгласно Разрешение за строеж 107 от 17.05.2023г.,
издадено от Гл.архитект на **, която сграда е индивидуализирана съобразно
одобрения инвестиционен проект 86 от 17.05.2023г. на ** и която ще бъде
построена въз основа на отстъпено право на строеж в УПИ XIII - за ЖС и КОО
в кв.25а по плана на гр.**, **, Област ***, утвърден със Заповед
АБ[1]164/1985г., изменен със Заповед 15/1993г., Заповед 56/1995г., Заповед ТС
525/2000г., Решение 499 от пр. 18/2005г. на Общински съвет, Заповед ТС
292/2000 г., с площ на УПИ от 595 кв.м., при граници: от две страни улици,
УПИ XV-322- за Общ. Обслужване, УПИ XIV за ЖС и КОО, а именно:
Апартамент №6, на 3 етаж /втори жилищен етаж/ на сградата на кота
+6,34 метра, със застроена площ от 70,50 кв.м., състоящ се от антре, дневна
с кухненски тракт и тераса, две спални, тераса, баня-тоалетна, килер, при
граници на апартамента по арх. проект: дворно място, стълбищна площадка,
aп. 5, дворно място, УПИ XIV за ЖС и КОО, както и 10,28 кв.м. ид.ч., които
представляват 6,80 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, с обща площ на имота, ведно с общите части 80,78
кв.м.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11