№ 18915
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110171234 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от (ФИРМА) срещу А. И. П.,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 800 лева, представляваща главница
по договор за заем № 442150/11.08.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 193,18 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2020
г. до 01.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.04.2022 г. по ч.гр.д. 11554/2022 г. по описа на СРС, 174-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
паричен заем при спазване разпоредбите на ЗЕТ, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ, като
подробно е описана и процедурата за сключване на договора. Ищецът е
изложил, че по силата на сключения между страните договор е предоставил в
заем сумата от 800 лв., но ответникът не е изпълнил задълженията си по
процесния договор и не е върнал заетата сума в уговорените срокове.
Претендира лихва за забава. При тези твърдения моли съда да уважи
1
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 79 ЗЗД ищецът при
пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на
следните юридически факти: наличието на валидно облигационно отношение
по Договор за заем, предоставен от ищеца на ответника, размера на
главницата, настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на
главница.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже съществуването и размера на главния дълг и изпадането на
ответниците в забава.
От приетия по делото като писмено доказателство договор за заем №
442150/11.08.2020 г. се установява, че между страните е сключен Договор за
паричен заем, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на
ответнацата в заем сумата от 800 лв., която ответницата се е задължила да
върне на месечни погасителни внсоки. От приложение № 1 погасителен план
към договора е видно, че последната погасителна вноска ответницата се е
задължила да заплати на 11.06.2021 г.
При така установените факти съдът достига до правен извод за наличие
на всички изискуеми предпоставки за уважаване на главния иск и същият
следва да се уважи изцяло в претендирания размер.
Поради основателност на главния иск съдът намира за основателен и
акцесорния иск за законна лихва в претендирания размер.
По разноските:
При този изхода на правния спор право на разноски има ищецът в
размер на 95,46 лв. за заповедното и 125,40 лв. за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че А. И. П., ЕГН ********** дължи на
(ФИРМА), ЕИК ********* сумата от 800 лева, представляваща главница по
договор за заем № 442150/11.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – 04.03.2022 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата
от 193,18 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2020 г. до 01.02.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2022 г. по ч.гр.д. 11554/2022 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. И. П., ЕГН **********
дължи на (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на 95,46 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата в размер на
125,40 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3