Мотиви към присъда №177 постановена по
НОХД № 4873 по описа за 2010 г. на БРС
Съдебното производство по делото е образувано по повод
внесен в съда обвинителен акт от БРП, с който срещу Т.Д.Т. ЕГН ********** ***, е повдигнато обвинение по
чл.194 ал.1от НК, за това че:
На 27.08.2002г., около 21,00 часа, в гр.Б., в ж.к. „Б.
М.”, до блок № ... е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”
модел „R
210 S” на стойност от 192,00 лева ведно
със СИМ карта на стойност 58,00 лева или всичко на обща стойност от 250,00 лева
от владението на Я. Е., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои.
Подсъдимият
редовно призован, чрез Началника на Затвора в гр.Б. се явява в открито съдебно
заседание.За него се явява служебния му защитник адв.В.Р. – БАК назначена с
постановление от водещия разследването в хода на досъдебното производство.
Производството по делото по инициатива на
съда и с изричното съгласие на подсъдимия и неговия служебен защитник се разви по процедурата по глава 27 от
НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. По
искане на подсъдимия производството по глава 27 от НПК се разви по
диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като същият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия не оспорва правната квалификация на
деянието. Искат от съда да бъде наложено наказание глоба като не се уточнява на
какво основание и в какъв размер.
Подсъдимият Т.
в последната си дума съжалява за извършеното.
Прокурорът
поддържа внесения обвинителен акт, както в обстоятелствената част, така и
правната квалификация на престъплението. Предлага на съда на подсъдимия Т. да
му се определи и наложи наказанието „глоба” в размер от 300 лева с приложението
на чл.58 а НК в редакцията му от ДВ бр.27 от 2009 г. вр. чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК предвид разпоредбата на чл.2 ал.2 НК и задължението на съда да приложи
най-благоприятния за дееца закон.
Пострадалата от престъплението свидетелката Я.В.Е.
редовно призована не се явява в открито съдебно заседание.
Съдът с
определение одобри изразеното съгласие от страна подсъдимия и неговия служебен
защитник за провеждането на процедурата по глава 27 от НПК, тъй като установи,
че са налице предпоставките и условията за това и че съответните действия по
разследването са извършени при условията и реда на НПК. Обяви, че при
постановяването на присъдата ще се ползва от съответните протоколи за разпит на
свидетели изготвени в хода на досъдебното производство, без да събира нови
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
С оглед
събраните по делото в хода на досъдебното и в хода на съдебното
производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установена следната:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Към момента на извършването на деянието подсъдимият Т. е бил неосъждано
лице.
На 27.08.2002 г., около 21,00 часа, подсъдимият Т.Т.
заедно с приятеля си свидетелят Х. Л. се разхождали в близост до блок № ... в
ж.к. „Б. М.” в гр.Б. В един момент подсъдимият Т. видял, че пред тях вървели
две момичета –свидетелките Я.Е. и С. И. Т. видял, че на врата си свидетелката Е.
висял на каишка мобилен телефон. Без да сподели със свидетеля Л. каквото и да
е, подсъдимият Т. се насочил бързо към телефона и го дръпнал. Успял да го
отнеме и тръгнал да бяга в посока строежа на училище „О. П.”. Бягайки, Т. се
спънал и паднал. Тогава при него дошъл свидетелят Л. и му помогнал да се
изправи. Ставайки подсъдимият Т. видял, че мобилният телефон е марка „Самсунг”
и че последният се е счупил и го захвърлил в посока на строежа. Свидетелката Е.,
след като останала без телефон, започнала да вика за помощ, като виковете й
били чути от свидетеля И. П. Свидетелят П. разбрал от свидетелката И., че е
откраднат телефона на свидетелката Е. и тогава видял как подсъдимият Т. и
свидетелят Л. бягат в посока на строежа на училище „О. П.”. Свидетелят П.
тръгнал след тях, но не успял да ги
догони. За случилото се свидетелката Е. е подала молба до ... РПУ в гр.Б.,
като в резултат на тъжбата й е образувано и настоящото наказателно
производство.
От заключението на назначената оценъчна експертиза е
видно, че стойността на отнетия мобилен телефон марка „Самсунг” модел „R 210 S”,
ведно със СИМ карта е на обща стойност от 250,00 лева.
От приложената справка за подсъдимия Т. е видно, че
същият е неосъждано лице. В хода на досъдебното производство същият дал обяснения и се е признал за виновен, като подробно е
описал фактическата обстановка.
Горната
фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства – признанието на фактите, така както са изложени в обвинителния
акт от страна на подсъдимия, свидетелските показания, свидетелството за
съдимост на подсъдимия като и останалите писмени доказателства .
С оглед на
гореизложената фактическа обстановка и събраните в хода на разследването
доказателства се установяват по безспорен е несъмнен начин следните
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
От обективна и
от субективна страна подсъдимият Т.Д.Т. ЕГН ********** ***, е извършил от
обективна и от субективна страна престъпление чл.194 ал.1 от НК, за това че:
На 27.08.2002г., около 21,00 часа, в гр.Б., в ж.к. „Б.
М.”, до блок № ... е отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка „Самсунг”
модел „R
210 S” на стойност 192,00 лева ведно със
СИМ карта на стойност 58,00 лева или всичко на обща стойност от 250,00 лева от
владението на Я.Е., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои.
Деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, тъй като
подсъдимият е съзнавала
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО:
1.
За
осъщественото от подсъдимия престъпление по чл.194 ал.1 НК, законът предвижда наказания лишаване от
свобода до осем години. Обществената опасност на деянието е висока.
Обществената опасност на дееца Т. е ниска като се има предвид данните за
съдимост към момента на извършването на деянието. Деянието е извършено на
27.08.2002 г..е преди влизането на промените в НК досежно приложението чл.58а НК.
При това положение съдебният състав определи наказание като взе предвид
разпоредбата на чл.2 ал.2 НК и приложи чл.58а ал.1 от НК в редакцията му от ДВ
бр. 27/2009 г. където съдът задължително прилага разпоредбата на чл.55 НК. Тъй
като наказанието предвидено в чл.194
ал.1 НК няма долна граница съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” НК (в редакцията му от ДВ Бр. 62/1997 г.) и наложи на подсъдимия Т. наказанието
„глоба” в размер от 300 (триста) лева.
Съдебният състав е на мнение, че с това наказание в най-пълна степен
биха се изпълнили изискванията на чл.36 НК досежно индивидуалната
превенция.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова