№ 295
гр. Пещера, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20225240100890 по описа за 2022 година
Предявен е иск от В. Г. Н., ЕГН: **********, ****, чрез адвокат П. П. –
САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1 и т. 2 избирам и давам
съгласие връчването на съобщения и книжа по делото да се извършва чрез:
единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за сигурно
електронно връчване до адв. П. П., срещу "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700,
пл."Оборище" № 13 Б, с цена на иска 800 лв.
Твърди ищцата в исковата си молба, че на 28.03.2022г. с ответното
дружество "СТИК - КРЕДИТ" АД е сключен Договор за потребителски кредит
под формата на кредитна линия № 810558, по силата на който е усвоена главница
в размер на 800 лв. Посоченият в договора годишен лихвен процент (ГЛП) е в
размер на 36 %, а посоченият Годишен процент на разходите (ГПР) е 42.58 %.
В чл. 19 от договора е посочено, че кредитополучателят се задължава на
основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 дни от
подписване на договора, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или
неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на "Стик-Кредит" АД всички задължения на
кредитополучателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от
датата, на която банката е получила писмено искане от страна на "Стик-Кредит"
АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на
банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
1
В чл. 19 от договора е уговорено, че третото лице /поръчител, солидарен
длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и
да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за
поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно с
кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със
сключването на посочения договор, задължението на кредитополучателя,
съгласно същия, член се смята за изпълнено. Твърди че посочената клауза е
неизпълнима, като кредиторът цели да се обогати като капитализира
допълнително вземане, което обозначава като "неустойка". Твърди и че по този
начин като не се включва "неустойката" към договорната лихва дължима по
кредита (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и към годишния процент на
разходите (ГПР) (в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), като се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба, договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че
заобикалянето на закона представлявало самостоятелно основание за нищожност
въз основа на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Твърди че договорът бил недействителен поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. Излага още
и че не са посочени като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на
ГПР, както и определената възнаградителна лихва. Твърди и че приложеният
погасителен план не съответства на изискванията на закона.
Твърди и че уговорената „такса за продължаване на срока на кредита" в
чл. 10 от Договора, както и таксите за събиране на просрочени вземания в чл. 11
от договора, които се изразяват в изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори пряко противоречат на чл. 33 от
ЗПК. Предвид изложените съображения, счита, че посочените клаузи на договора
са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на самия договор
на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 от ЗПК., а когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита - чл. 23 от ЗПК.
Формулира петитум да се постанови решение, с което да бъде
прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 810558 като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „СТИК КРЕДИТ“ АД.
Оспорва иска по основание. Не се оспорва твърдението, че е сключен валидно
договор с ищцата. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и
при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по
2
посоченият от него начин в заявката, а именно за изплащане на каса на ищеца през
офисите на „Изипей".Твърди че неустойката не била нищожна, тъй като
процесният договор е сключен от разстояние, редът за организиране на системата
е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик - Кредит" АД
и неговите клиенти,актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на
vvwvv.stikcredit.bg.Комуникацията между страните се извършва по инициатива на
ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. На
28.03.2022 година чрез създаденият от В. Г. Н. личен профил, същият е попълнила
Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в
заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на
документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита,
условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на
сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер".
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото
в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна
информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска
бутон „Вземи парите", което действие е потвърждение на недвусмисленото искане
за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона
„Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за
договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание,
Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие последният дава своето
недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и
за неговото сключване. След одобрението са изпратени автоматично проект на
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние № 810558 от 28.03.2022 г. с приложение № 2 Погасителен план към
него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). След
запознаване с всички условия във връзка с кредита на 28.03.2022 година ищеца е
натиснал бутона „Подпис", с което последният е изразил и своето съгласие за
сключване на Договора. Твърди, че неустойката представлява самостоятелен
договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, сочи практика.
Неустойката се дължала от неизправната страна по договора, когато е
налице форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно -
непредоставяне на обезпечение по договора, твърди че същата е валидна. Твърди
и че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката. В
тази връзка предявява насрещен иск срещу ищеца по първоначалният иск, за
връщане на дължимите от него суми за остатъка от дължимата главница по
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние в размер на 800 лева,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на
насрещният иск до окончателното изплащане на сумата, остатъка от договорната
лихва в размер на 24.00 лева, както и направените от страна на ответника съдебни
и деловодни разноски в производството по предявеният насрещен иск. В
изложението към насрещния иск се твърди следното - на 28.03.2022 година след
попълнена от страна на В. Н. заявка на сайта на ответното дружество сключило
3
със същата Договор за предоставяне на потребителски кредит под формата на
кредитна линия предоставен от разстояние с № 810558, за сумата от 800 лева ,
преведена чрез системата на „Изипей“. Страните са договорили възнаградителна
лихва в размер на 36% на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %
изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора са се
договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен процент
от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на ответника по
насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна документация,
включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи
условия, екземпляр от договора и от погасителният план. В изпълнение на поетите
от страна на ответника по насрещния иск -В. Г. Н. е направила едно плащане за
погасяване на задължението си по договора, а именно на 17.05.2022 година сумата
от 300 лева. Към настоящият момент дължимите суми са следните – главница в
размер на 800 лева; договорна (възнаградителна лихва) върху главницата в размер
на 24.00 лева. Прави изявление и прилага писмено уведомление за предсрочната
изискуемост на задължението. Ето защо моли да се осъди ответника по
насрещният иск В. Г. Н. с ЕГН ********** да заплати на „СТИК КРЕДИТ" АД с
ЕИК ********* сумата от 800 лв. (осемстотин лева) оставаща главница по
Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние № 810558 от 28.03.2022 година, ведно с законната лихва от датата на
постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до датата на
окончателното и изплащане, както и да се осъди ответника В. Г. Н. с ЕГН
********** по предявеният насрещен иск да заплати на „СТИК КРЕДИТ" АД с
ЕИК ********* сумата от 24,00 лв. (двадесет и четири лева) договорна лихва
върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия предоставен от разстояние № 810558 от 28.03.2022 година.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск – В.
Н. чрез адв.Пр.П., който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.
Твърди че в чл. 1, ал. 7 от договора за потребителски кредит е дължима общо
сума е в размер на 824 лв. предвид твърдението че кредитополучателя е изплатил
300 лв. на 17.05.2022г. Соченото обстоятелство потвърждавало още веднъж
нищожността на договора за потребителски кредит. Оспорва разпределението на
заплатените суми по договора в насрещната искова молба. Твърди че Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия № 810558 от 28.03.2022г. е
недействителен на основание чл. 10, ал, 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 ЗПК вр.
чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал, 1 от ЗЗП и чл. 26 от ЗЗД. Предвид липсата на
действително облигационно правоотношение между страните, предявяването на
искова претенция на основание чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за изпълнение на
задължения по недействителната сделка е неоснователно. Счита, че процесният
Договор е нищожен в цялост, като в процесния случай се явява неприложима
хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Съдът намира че се признават следните факт и не се нуждаят от доказване -
4
валидното сключване на договора за кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние, усвояване на сумата от 800 лева от В. Н., както и
направено еднократно плащане в размер на 300 лева от същата.
По делото не се спори , а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че на 28.03.2022г. е сключен от разстояние при спазване на
правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУ Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия , предоставен от разстояние № 810558 / 28.03.2022г. Няма спор и
че на ищцата е предоставен СЕФ, общи условия и погасителен план.
Съгласно Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние № 810558 / 28.03.2022г / наричан по –нататък за
краткост Договора/ на ищцата е предоставен заем в размер на 800,00 лева, изцяло
усвоен от същата, при възнаградителна лихва в размер на 36% , при ГПР по
кредита в размер на 42,58 %. Срокът на връщане е 30 дни, като падежната дата е
27.04.2022г. . Като срокът на кредитната линия е 12 месеца.
Съгласно чл. 1 ал. 11 и чл. 19 от Договора е предвидено предоставяне на
обезпечение от кредитополучателя – поръчител или банкова гаранция. Като
неизпълнението му е скрепено със санкция предвидена в чл. 29 от Договора – а
именно заплащане на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената по кредита сума на
ден за срока, през който не е предоставено обезпечение.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана
съдебно –икономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице дава
отговор, че по договора е постъпило една плащане на 17.05.2022г. в размер на 300
лева. От него ответникът е извършил съответното разпределение и са останали
дължими по договора следните суми – 800,00 лева главница и 24 ,00 лева
договорна лихва за периода от 28.03.2022г. – 29.08.2022г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
По главния иск с правно основание чл. 22 ЗПК, във вр.чл.10 ал.1 ,във
вр. чл. 11, ал. 1,т. 9,т. 10, т. 11 от ЗПК, както и чл. 146, ал, 1 от ЗЗП:
При съобразяване съдържанието на процесния договор за
кредит, както и на поетите с него права и задължения съдът счита, че същият има
правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което
неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за периода
редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело
№3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на
договорното съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден
обвързващ страните договор като преценката с общите правила на ЗЗД , така и с
нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното
упражняване правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се
включва в основанията за нищожността му предвидени и по специалния закон
като общо към частно основание за нищожност.
5
На първо място следва да се посочи, че процесния договор е сключен от
разстояние, поради което за същия не важат правилата за размер на шрифта,
предвид на което възражението в тази посока от страна на ищцата е
неоснователно.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право.Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване
на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е съдебната
практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя
приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие , свързано с относително определени правни норми, при
положението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата . Във
всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“ злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се предвиждат критерии, чрез
които може да се установи неравноправния характер на клаузата в договор,
сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни
правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите и 3/ клауза, която води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В съответствие с разпоредбата на чл.4 пар.1 от
Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори при преценка за неравноправност на дадена договорна
клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е
сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до
сключването му към момента на неговото сключване.
В раздел I, именуван“Предмет на договора “ от сключения между
страните договор се предвижда задължение на кредитополучателя да заплаща
лихва в размер на 36,00%. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че страните
могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото, то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по
отношение на размера на възнаградителната лихва.При положение, че се касае за
потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически ,
поради което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме,
че максималния размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е
ограничен.Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота
да бъдат третирани неравноправно като недостигът на материални средства за
6
един субект се използва за облагодетелстване на друг. Когато е налице явна
нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената за това цена се
нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения.
Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния
размер на законната лихва/ в този смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.
№1106/2003г на ВКС, Решение №378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС,
Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.№5093/2007г на ВКС/. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. При това уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 36 % е повече от трикратния размер от
законната лихва.
По делото не се установява, а и липсват твърдения за наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди
за заемодателя неизпълнение на задълженията на заемателя. Следователно
уговаряне на възнаградителна лихва в размер повече от три пъти над законната
значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, предполагащ недостиг на парични средства у
едната страна следва да се приеме, че процесната уговорка не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни отношения
и равнопоставеност на страните по това правоотношение. Следователно същата е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна.
По наведеното с исковата молба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната норма на
чл.19, ал.4 от ЗПК предвид обстоятелството, че уговорената сума за неустойка в
размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден през който не е предоставено
обезпечение, съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като
такава следвало да бъде включена в годишния процент на разходите съгласно
чл.19 ,ал.1 от ЗПК намира за основателна:
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като съгласно ал.4
от визираната правна норма в сила от 23.07.2014г и приложима към процесния
договор годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размер на законната лихва. В параграф 1 на ДР на ЗПК е дадена легална
дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, а това са
всички разходи по кредита, включително лихви комисионни , такси и
възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги , свързани с договора за кредит и по –специално застрахователни премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
7
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
По отношение на уговорената неустоечна клауза настоящият съдебен
състав счита клаузата за нищожна поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и
добрите нрави. Съгласно чл. 29 от процесния договор ищецът В. Н. дължи
неустойка, в случай че не представи обезпечение, съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 19 от договора. Неустойката е уговорена в размер на 0,9 % от
усвоения размер на кредита за всеки ден , през който не е представено
обезпечение. Договорено е в чл. 29 ал.2 , че сумата за неустойка се дължи и
заплаща периодично заедно с месечната вноска. Предвидено е изрично, че
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение, причинява ВРЕДИ на
кредитора в размер на договорената неустойка.Неустойката служи като
обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е
предварително определен от страните. Поначало функциите на неустойката са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Уговорената в процесния договор за
кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като
противоречи на добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции / ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че
клаузата за неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на добрите
нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент. В настоящия случай
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за
заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на
задълженията по договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на
задълженията по договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на
обезпечение. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение
8
не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в
клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение
разходите по кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не
обезщетение. Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено
в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително възнаграждение за
кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение за
кредитора, видно и от начина, по който е установено това задължение, доколкото
в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски, подобно на
главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката представлявала
сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила стойността на
договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на подлежащата на
връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските правоотношения
и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.Следва да се посочи и че
потребителят реално няма избор да даде или да не даде обезпечение, тъй като е
предвидено , че при непредоставянето му, кредиторът търпи всякога вреди - чл. 29
ал. 1 от договора. Тоест потребителят всъщност няма избор.
Следва да се посочи и че основателно е възражението на ищцата, че
приложеният погасителен план не отговаря на изискванията на чл. 11 т. 11 от
ЗПК, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В приложения
погасителен план не става ясно нито едно от изброените по- горе обстоятелства.
При това положение следва да се разгледа предявеното от ответника
възражение за приложение разпоредбата на чл.26 ал. 4 от ЗЗД.Съгласно чл.26,
ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожността на договора,
9
когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и
части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на
процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и
годишния процент на разходите да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако
в него не са включени двете клаузи като се изходи от характера на този договор,
който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по
кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11,ал.1т.9 и 10 от
ЗПК.Предвид на това в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
недействителност на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона , то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по
чл.11, ал.1т.9,т.10 и т. 11 от ЗПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че
процесния договор за кредит е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради
противоречие с добрите нрави и нарушения на императивните норми по чл.11,
ал.1т.9,т.10 и 11 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК.Ето защо главният иск като
основателен следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск съдът намира следното:
Ответникът „СТИК КРЕДИТ “АД е предявил срещу ищеца насрещен
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във
вр. с чл.9 и сл. от ЗПК .Иска се заплащане на сума в общ размер от 800 ,00 лева
главница и възнаградителна лихва в размер на 24,00 лв. за периода от 28.03.2022г.
до 29.08.2022г.
Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че по
силата на подписаното на 28.03.2022г договорно съглашение ищецът по
насрещният иск е дал в заем на ответника по насрещния иск сумата от 800,00лв.
като няма спор между страните, че сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя в деня на сключване на договора. Установи се, че договорът е
сключен при общи условия.Ищцовото дружество се позовава на чл.44 ал.1 от
Общите условия към договора, даваща му право да обяви кредита за предсрочно
изискуем при просрочие изцяло и частично на две или повече месечни
погасителни вноски.Установи се от обсъденото по-горе експертно заключение, че
ответникът не е заплатил цялото задължение, а само сумата от 300 лева и то след
датата на падежа. . Поради забава ищцовото дружество е обявило настъпването на
пресрочната изискуемост, считано от 29.08.2022г. на дължимото и непогасено
вземане по договора.Към момента обаче е изтекъл и срока на договора, поради
което същото е дължимо и поради настъпване на падежа.
Когато обаче договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
какъвто е настоящия случай съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
10
Чистата сума в конкретния случай е 800,00 лева, като ищцата е платила 300,00
лева, поради което искът е основателен само за 500,00 лева .Ето защо така
предявения насрещен иск е частично основателен, поради което следва да бъде
осъдена В. Н. да заплати на „СТИК КРЕДИТ“ АД сумата от 500,00 лв., дължима
по Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,предоставен
от разстояние № 810558 / 28.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на насрещния иск -29.08.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата от 500,00лв. до претендираните 800,00лв.
и за сумата за възнаградителна лихва в размер на 24,00 лв. за периода от
28.03.2022г. до 29.08.2022г., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на делото по предявените от В. Н. срещу СТИК КРЕДИТ“
АД иск се дължи адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата в размер на 400 лева, но тъй като се претендира 300 лева , то следва
да се присъдят 300 лева, както и 50,00 лева държавна такса. По предявените два
насрещни иска и предвид частичното им уважаване в полза на процесуалния
представител на ищцата следва да се присъдят и 200 лева. В полза на ответника и
ищец по насрещния иск СТИК КРЕДИТ АД следва да се присъдят разноски
съобразно уважената част от исковете, в размер на 518,20 лева.
Така мотивиран Пещерският районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 810558 / 28.03.2022г
между В. Г. Н., ЕГН: **********, ****, и "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700,
пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от Стефан Топузаков, поради
противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22, във
вр.с чл.11, ал.1т.9,т.10 и т.11 от ЗПК.
По предявения от "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б представлявано
от Стефан Топузаков, срещу В. Г. Н., ЕГН: **********, ****, насрещен иск :
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: **********, ****, да заплати на "СТИК - КРЕДИТ"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700,
пл."Оборище" № 13 Б, сумата от 500лв./ петстотин лева/, съставляваща чиста
стойност на кредита по обявения за недействителен Договор за потребителски
кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 810558 /
28.03.2022г , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.08.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над присъдените 500
лв. до претендираните 800,00 лева. и за възнаградителна лихва в размер на
24,00 лв. за периода от 28.03.2022г. до 29.08.2022г., отхвърля иска.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
11
на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б, представлявано от
Стефан Топузаков,да заплати на адвокат П. С. П. от САК с на основание чл.38,
ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв., а на ищцата В. Г.
Н., ЕГН: ********** сумата от 50,00 лева.
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН: **********, ****, да заплати на "СТИК -
КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б , сумата от 518,20 лв. разноски по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12