Решение по дело №13209/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3522
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 7 май 2021 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20193110113209
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ................/28.07.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 13209 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от ***А.К., гражданин на Руска Федерация, с адрес: ***, срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на следните решенията на Общото събрание на Етажната собственост: решение от проведено на 02.08.2019 г. ОС на ЕС, с което за Управител на ЕС е избран ***и е освободен Управителят ***К.; решение от проведено ОС на ЕС на 15.08.2019 г., с което за контрольор е избрана ***.

Твърди се в исковата молба, че проведеното на 02.08.2019 г. Общо събрание е незаконно поради това, че: е свикано незаконно по реда на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС с недопустим поради чл. 19, ал. 6 ЗУЕС дневен ред; взето е единствено решение за избор на управител на ***; не е взето решение за освобождаване на настоящия управител ***К., като в поканата не е било предвидено да се взема решение по чл. 19, ал. 6 ЗУЕС; взетото решение е преди изтичане на мандата на предходния управител; протоколът бил обявен за изготвен на 09.08.2019 г., но копия на имейл били изпратени едва на 14.08.2019 г.; записаното в протокола, че е правено изказване с цитиран чл. 19, ал. 6 ЗУЕС е невярно, защото в направения запис не се чува цитиране на този текст, както и не е гласувано освобождаване на Дм. К.; няма по чл. 16, ал. 5 ЗУЕС подписи за взетото решение; липсват приложени и пълномощните за протоколчика и председателя на ОС, а присъствието на външни лица е недопустимо съгласно чл. 14 ЗУЕС; изборът на протоколчик е незаконен, защото не е предложен от вече избрания председател на ОС; липсват документи към протокола за собствеността на ***; не са верни цифрите за присъстващи ид. ч. и  за ид. ч., гласували за избиране на ***за управител. Сочи се, че проведеното на 15.08.2019 г. Общо събрание на ЕС с председател на събранието ***е незаконно поради следните причини: организаторът на събранието като управител на ЕС  Дм. К. е участник в ОС на същата ЕС по същата покана, проведено в ап. 55 на 16.08.2019 г., а не в това; изборът на ***на 02.08.2019 г. за управител при непрекратен мандат на Дм. К., е незаконен, поради което и воденето от него на ОС на 15.08.2019 г. е незаконно; липсва протокол за това ОС, списък на участниците, пълномощни и списъци с подписи за начина на гласуване; гласуването по т. 2, 3, 6, 7 и 9 от дневния ред не е по дневния ред със „за“, „против“ и „въздържал се“, а по невключено в дневния ред и поканата четвърто предложение – за отпадане; решението по т. 4 е незаконно, защото ОС е незаконно. Поради изложеното моли за отмяната на оспорените решения и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, представлявана от управителя ***, с който се оспорва предявеният иск срещу решението от 02.08.2019 г. като неоснователен, а предявеният иск срещу решението от 15.08.2019 г. и като недопустим. Сочи се, че след потвърждаването по съдебен ред на избора на ***К. като управител на ЕС, последният започнал да извършва самоуправни действия. Поради това, на 10.07.2019 г. *** на основание чл. 12, ал. 2 ЗУЕС му връчило писмено искане за свикване на ОС на ЕС, на което да бъде избран друг управител. К. не изпълнил задължението си в 10-дневен срок да свика ОС. Изтъкнал като причина обстоятелството, че неговият мандат не е изтекъл. Ответникът сочи, че при избора на 30.08.2017 г. няма посочен мандат на управителя, а съгласно закона той се избира за срок до две години, като изборът за нов управител се провежда не по-късно от датата на изтичане на мандата. Поддържа се и че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 6 ЗУЕС. ***, като собственик на 20/100 ид. ч. от общите части с покана от 23.07.2019 г. лично свикало ОС. Поканата била поставена на входната врата на сградата и изпратена на имейлите. ОС било проведено на 02.08.2019 г. при спазване на ЗУЕС, като на събранието участвали лично и чрез пълномощници собствениците на 67.1483 % ид. ч. от общите части на сградата. Присъствал и нотариус, който съставил протокол. С мнозинство 86.8353 % ид. ч. ***бил избран за управител. Протоколът бил съставен и обявен в срок. На 06.08.2019 г. новоизбраният управител депозирал уведомление по чл. 46б ЗУЕС в Община Бяла. Ответникът излага съображения за неоснователност на наведените в исковата молба доводи за незаконосъобразност на решението. Въпреки че присъствал лично на 02.08.2019 г. ***К. свикал ново събрание на 15.08.2019 г., като в дневния ред отново имало точка за избор на управител на ЕС. Сочи се, че на тази дата във фоайето на сградата се събрали собственици и пълномощници на собственици, притежаващи 72.8067 % ид. ч. от общите части на сградата и отново присъствал нотариус. Възникнал спор кой да председателства събранието, след което част от присъстващите, организирани от ***К. и адв. ***, се оттеглили в ап. 55, за да проведат отделно събрание. Останалите във фоайето собственици, представляващи 59.067 % ид.ч. продължили събранието, ръководено от действащия управител ***. Ответникът счита за неоснователни доводите на ищеца за незаконност на проведеното от него събрание и счита, че незаконно е именно проведеното ОС от ***К. на 16.08.2019 г. Моли за отхвърляне на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В проведеното по делото на 02.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. ***, която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от адв. Светлин Тодоров, който поддържа становище за законосъобразност на взетите решения, поради което моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В предоставения от съда срок представя писмена защита.   

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

В тежест на ищеца е да установи, че е собственик на обект в сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, в режим на етажна собственост; че са приети следните решенията на Общото събрание на Етажната собственост: решение от проведено на 02.08.2019 г. ОС на ЕС, с което за Управител на ЕС е избран ***и е освободен Управителят ***К.; решение от проведено ОС на ЕС на 15.08.2019 г., с което за контрольор е избрана ***.

В тежест на ответника е да установи, че атакуваните решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съответствие със законовите разпоредби.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба от 05.11.2010 г. се установява, че ищецът ***А.К. е собственик на апартамент № ***, с идентификатор ***.111, разположен в корпус „А“, на ет. * от сграда, находяща се в гр. ***.

Не е спорно по делото, а и от представените протоколи от проведените на 02.08.2019 г. и 15.08.2019 г. Общи събрания на ЕС се установява, че са взети атакуваните решения, а именно: за избор на нов управител на Етажната собственост в лицето на ***и освобождаване на досегашния управител ***К., съответно за избор на контрольор в лицето на ***.

По делото не е спорно, а видно и от приложенията към отговора на исковата молба, дружеството ***, представлявано от управителя си Галин Ненов, в качеството си на собственик на повече от 20/100 ид. ч. от общите части на процесната сграда и на основание чл. 12, ал. 2 ЗУЕС на 10.07.2020 г. е отправил искане /л. 201 от делото/ до управителя на Етажната собственост – ***К. за свикване на Общо събрание на ЕС с дневен ред: Избор на управител на етажната собственост на сградата.

В отговор ищецът с официално писмо /л. 202/ е посочил, че съгласно чл. 19, ал. 6 ЗУЕС мандат на управител на Етажна собственост не може да се прекратява, като мандатът му изтича на 30.08.2019 г. Уведомил е собственика ***, че съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУЕС искането от 10.07.2019 г. за свикване в десетдневен срок на ОС на ЕС за избиране на нов управител е незаконно и преждевременно.

Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗУЕС Общото събрание може да се свика и по писмено искане на собственици, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части на сградата. Именно такъв е и настоящият случай, доколкото по делото не е спорно, че *** притежава повече от 20 % идеални части от сградата, съответно това обстоятелство се установява и с приложените към отговора на исковата молба доказателства, в това число справка за лицето ***, разрешение за строеж от 21.12.2004 г., разрешение за ползване от 07.05.2009 г. и площообразуване на обект: Апартаментен хотел – корпус ***, гр. ***.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 3 ЗУЕС предвижда, че искането по ал. 2 се отправя до управителния съвет  (управителя), който свиква общото събрание в 10-дневен срок от получаването му. В този смисъл законът не дава възможност на управителя да прави преценка на искането, а го задължава да свика поисканото Общо събрание. Вместо да стори това ищецът, в качеството си на управител, сам, по собствена преценка, е направил извод за незаконосъобразност на искането и самоволно е отказал да изпълни вмененото му по закон задължение за свикване на Общо събрание. Това именно бездействие на ищеца е незаконосъобразно и при такива случаи е предвидена и възможността по чл. 12, ал. 4 ЗУЕС, съгласно която, когато управителният съвет (управителят) не свика общото събрание в срока по ал. 3, общото събрание се свиква от собствениците по ал. 2 по реда, предвиден в този закон.

От тази възможност именно се е възползвал и собственикът ***, който е изготвил и поставил на видно място на входа на сградата покана за свикване на Общо събрание на етажните собственици, на основание чл. 12, ал. 2 и ал. 4 ЗУЕС /л. 203 и л. 204/. Поканата е изпратена и по имейли на някои от собствениците /л. 205 – л. 217/. В дневния ред на събранието е включена само една точка – Избор на управител на етажната собственост на сградата.

В този смисъл възражението на ищеца, че Общото събрание е свикано незаконно по реда на чл. 12, ал. 4 ЗУЕС съдът намира за неоснователно.

Следва да се отбележи, че основната защитна теза на ищеца в процеса се свежда до това, че в случая не е предвидено вземането на решение за неговото предсрочно освобождаване, съгласно изискванията на чл. 19, ал. 6 ЗУЕС. Съдът обаче приема, че позоваването в случая на този текст е некоректно и навежда доказването в посока, изгодна за ищеца, но не отговаря на фактическото състояние и не държи сметка за причините и обстоятелствата, обусловили проведеното на 02.08.2020 г. Общо събрание на ЕС. Това събрание е проведено именно във връзка с изтичащия мандат на досегашния управител – ***К.. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, управителен съвет /управител/ се избира за срок до 2 години. В случая не е спорно, че във взетото решение за избор на ***К. като управител на Етажната собственост на проведеното на 30.08.2017 г. Общо събрание не е определен мандатът му, поради което следва да се приеме, че той изтича не по-късно от 30.08.2019 г. /съобразявайки и уредбата на закона/. Процесното събранието е проведено в началото на м. август 2019 г. /02.08.2019 г./, тоест по-малко от месец преди крайния срок по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗУЕС избор на нов управителен съвет (управител) се провежда не по-късно от датата на изтичането на мандата по чл. 19, ал. 2. Тази именно разпоредба съдът приема, че е релевантна в настоящия случай, защото не може да бъде споделено виждането на ищеца, че доколкото взетото решение за избор на ***за управител е преди изтичането на мандата му, то това води до неговата незаконосъобразност. Напротив. Законът позволява такъв избор да бъде извършен именно преди да изтече мандатът на предходния управител, за да не се стигне до неправомерното му продължаване.

Неприложима е разпоредбата на чл. 19, ал. 6 в разглеждания казус, въпреки предприетата защитната позиция на процесуалния представител на ищеца и това е така, тъй като в случая не е поставено на дневен ред приемането на решение за предсрочно освобождаване по смисъла на закона на ***К. като управител, а е поставен изборът на управител на етажната собственост поради изтичане на мандата на предходния такъв.

В този смисъл напълно логично е да се приеме, че изборът на ***за управител всъщност съдържа в себе си решението за прекратяване на правомощията на досегашния управител, дори и такова решение да не е прието изрично, дори и да не е изрично включено в дневния ред на събранието. Житейски оправдано е да се счита, че изборът на нов управител води до освобождавенето на стария. Защото, както се посочи и по-горе в изложението, релевантна в случая е разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС, а не сме в хипотезата на чл. 19, ал. 6 ЗУЕС /въпреки че в производството ответникът проведе доказване и относно системното неизпълнение на задълженията от страна на ищеца като управител, в който смисъл бяха и свидетелските показания на свидетеля ***/. Това доказване обаче бе провокирано от оспорванията на ищеца и от опитът му производството да бъде насочено единствено към доказване на изгодни за него факти и обстоятелства, които обаче след цялостна преценка на характера на спора съдът приема за неотносими.

От представения протокол от проведеното на 02.08.2019 г. Общо събрание на ЕС се установява, че към 10:00 часа не е събран необходимият кворум за провеждане на събранието, поради което същото е започнало в 11:00 часа, когато са присъствали 67.1483 % ид. ч. от общите части на сградата, съгласно приложения списък. По направеното предложение собственикът ***да бъде избран за управител със „ЗА“ са гласували 86.8353 % ид.ч. от представените общи части на сградата, с „ПРОТИВ“ – 8.5724 % ид. ч. от представените общи части на сградата и с „ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ“ – 1.3141 % ид. ч. от представените общи части на сградата. В протокола ясно е посочено кои собственици как са гласували. Взето е и решение подписите от регистрацията да се считат и за подписи от проведеното гласуване.

Ето защо съдът приема направените възражения за незаконосъобразност на взетото решение за избор на ***за управител за неоснователни. На първо място е направено възражение относно притежаваните от *** ид. ч. от общите части на сградата, което съдът приема за неоснователно, доколкото по надлежния ред не бе оспорено правото на собственост на дружеството върху обектите, за които то твърди и се легитимира като такъв, съобразно придобивните способи по ЗС, в това число и по чл. 92 ЗС /приращение/. Дори да се приеме, че има някакво несъответствие в процента притежавани от този собственик ид. ч. от общите части на сградата, то същото би било незначително и не може да се отрази по никакъв начин на законността на решението /управителят ***е избран за такъв с огромно мнозинство над 85 %/. На следващо място, неоснователни са оспорванията относно пълномощните на собствениците в сградата, доколкото такива възражения могат да правят единствено представляваните, а по делото няма данни някой от тях да е възразил относно надлежното си представителство в проведеното Общо събрание. Изрично в протокола е записано, че е взето решение подписите под формата за регистрация да се считат и за такива от проведеното гласуване. Такова едно решение е допустимо да бъде взето и е с оглед икономия на време, особено когато собствениците са много на брой, какъвто е и настоящият случай. Че е взето такова решение потвърждава и свидетеля ***, която освен като пълномощник на някои от собствениците, е участвала в събранието и като преводач и е превеждала на собствениците – руски граждани какво се случва – какви предложения се правят и какви действия се предприемат. В този смисъл съдът не цени показанията на свидетеля Иван ***, че такова решение не е приемано, доколкото, както и той сам посочи, не е присъствал през цялото време на събранието. Това обстоятелство е надлежно отбелязано и в протокола от събранието, а именно, че същият е напуснал залата. Ето защо и направеното в този смисъл възражение, че липсват подписи за взетото решение, съдът приема за неоснователно. Още повече, че на събранието е присъствал и нотариус ***, която в съставения от нея Протокол от 02.08.2019 г. също изрично е посочила, че е взето решение подписите от регистрацията да се считат и за подписите от проведеното гласуване.

Видно от съобщението /л. 247 от делото/  за изготвен протокол от проведеното на 09.08.2019 г. Общо събрание на етажната собственост и при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС протоколът е изготвен и съобщението за това е поставено /л. 248/ в законоустановения 7-дневен срок от провеждане на събранието. На същата дата по имейл е изпратено и копие от протокола на някои от собствениците.

От страна на ищеца е направено искане /л. 616 от делото/ за поправка на протокола от 02.08.2019 г., изпратено по e-mail от процесуалния му представител – адв. ***. В съдебно заседание ***К. потвърди, че лично е подписал документа с посоченото в него съдържание. Прави впечатление, че поправките, които се иска да бъдат отразени, са предимно технически и касаят едни или други изявления на собствениците, но по никакъв начин не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на атакуваното решение за избор на управител освен в частта, в която се иска да бъде отразено, че не е взимано решение подписите от регистрацията да се считат и за подписи от проведеното гласуване. Както се посочи и по-горе в изложението, изрично в протокола е отразено, че е взето такова решение, поради което следва да се приеме, че обосновано не е допусната исканата поправка на протокола, адресирана до *** – адвокат на *** и до *** /избрани за председател и за протоколчик на ОС на ЕС/.

Следва да се отбележи, че без да е имало нужда, вероятно под влиянието на ищеца и предприетата от него защитна позиция, в протокола от проведеното на 02.08.2019 г. ОС на ЕС е записано, че ***е избран за управител, като настоящият управител ***К. е освободен, на основание чл. 19, ал. 6 ЗУЕС, считано от днес. Освобождаването му е факт именно предвид избора на нов управител на Етажната собственост. Доколкото изтичането на мандата на предходния управител е именно основанието да бъде проведено процесното събрание, то не е налице предсрочно освобождаване на управител по смисъла на закона, а промяна /смяна/ на управлението с оглед изтичащия вече мандат. В този смисъл съдът приема, че така записаното решение не обуславя незаконосъобразност на проведения избор за управител на Етажната собственост на процесната сграда и не е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното решение. Още повече, че в производството бе установено и неизпълнението на задълженията на ищеца като управител /поддръжката на комплекса е осъществявана приоритетно от ***, а ищецът се е опитвал да променя установения ред в сградата/.

По отношение на следващото прието решение от проведеното на 15.08.2019 г. ОС на ЕС – това за избор на контрольор в лицето на *** съдът приема, че същото е законосъобразно по следните съображения:

Няма спор по делото, а това се установява и от изготвения протокол от това събрание, включително от протокола на присъствалата нотариус ***, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели ***, че дневният ред на събранието е предложен от ищеца, като в изготвената от него покана е била включена и изрична точка за избор на главен контрольор. В самото начало е възникнал спор кой именно да ръководи това събрание – дали ***К. или новоизбрания на 02.08.2019 г. управител ***. Съдът, предвид направените по-горе изводи, приема, че заседанието е следвало да бъде ръководено именно от законно избрания управител ***. И това е така, доколкото никъде не е посочено, че старият управител, за който липсва конкретно посочен мандат, извън установения със закон /чл. 19, ал. 2 ЗУЕС/, може да извършва валидни действия след избора на нов управител. Напротив. Логиката е именно новият управител да ръководи последващите общи събрания.

Не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че протокол от това Общо събрание липсва - /л. 516 – л. 543/ - вероятно това твърдение е с оглед на обстоятелството, че исковата молба е депозирана в съда на 21.08.2019 г., тоест преди да изтече законоустановения 7-дневен срок за изготвяне на протокола по чл. 16 ЗУЕС.

Не е спорно, че част от собствениците, начело с ищеца и процесуалния му представител – адв. ***, са се оттеглили в апартамент № 55 за провеждане на паралелно Общо събрание. Свидетелят *** обаче е категорична, че първоначалното събрание е продължило, показател за което е и изготвеният протокол. Свидетелят *** заяви, че не знае дали това събрание е проведено, защото след като се е качил в ап. 55, не се е връщал във фоайето. Същият посочи собственици, които са присъствали на събранието в ап. 55. Не може обаче да бъде споделено виждането, че същите не са присъствали и на паралелно проведеното събрание във фоайето на сградата, в който смисъл са твърденията на процесуалния представител на ищеца. И това е така, защото както и свидетелят *** обясни, имало е хора, които са напуснали събранието, но впоследствие са се върнали и са гласували. Нито един от тези собственици не е оспорил съдържанието на изготвения протокол, което е още един показател, че възраженията в тази връзка са необосновани. За взетото решение са положени съответни подписи от присъстващите.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2020 г., която сума следва да бъде присъдена в полза на страната, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ***А.К., гражданин на Руска Федерация, с адрес: ***, срещу Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на следните решенията на Общото събрание на Етажната собственост: решение от проведено на 02.08.2019 г. ОС на ЕС, с което за Управител на ЕС е избран ***и е освободен Управителят ***К.; решение от проведено ОС на ЕС на 15.08.2019 г., с което за контрольор е избрана ***.

ОСЪЖДА ***А.К., гражданин на Руска Федерация, с адрес: ***, да заплати на Етажната собственост на сграда с идентификатор ***, с административен адрес: гр. ***, сумата 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: