№ 358
гр. П., 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая ВлА.
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220200567 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П., ул.
„Х.Д., представлявано от управителя Д. Н. К., против Наказателно
постановление № 13-2100102 от 25.01.2022 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. П., с което за нарушение на чл.62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с оглед на което се
иска неговата отмяна. Твърди се, че контролните органи на ДИТ не били
издали постановление по чл.405а ал.1 и ал.2 от КТ за обявяване
съществуването на трудово правоотношение, като не били дали предписание
на жалбоподателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор, което представлявало съществено нарушение на закона.
Основното възражение се състои в твърдението, че завареното в обекта на
жалбоподателя лице И.К. се намирал в гражданскоправни, а не в трудови
отношения с жалбоподателя, за което имало валидно сключен писмен
договор, като уговорката между жалбоподателя и И.К. била за постигане на
определен резултат, а не за полагането на личен труд в определено работно
време и място.
В съдебното заседание дружеството жалбоподател се представлява от
1
процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства и
излага доводи във връзка с искането си за отмяна на атакуваното НП.
Претендира присъждане на разноски в полза на въззивника, съгласно
представения списък на разноските.
Въззиваемата страна- АНО в първото съдебно заседание се представлява
от процесуален представител, който оспорва жалбата, с искане НП да бъде
потвърдено, като ангажира доказателства. В последното съ и и пледира НП
да бъде потвърдено. В следващото и последно съдебно заседание не се явява
АНО и процесуалният му представител, редовно призовани. По делото не е
представено писмено становище по същество. Не е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и присъждане на разноски в
полза на наказващия орган.
Районният съд провери основателността на жалбата и като прецени
изложеното в нея и доводите на процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че на
08.10.2021 г., в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, не е уредило като трудови отношенията си с ИВ. АНГ. К. с ЕГН
********** при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов
договор в писмена форма, а е сключило граждански договор. Посоченото
лице било заварено да работи като мотокарист в склад за безалкохолни и
алкохолни напитки, находящ се в гр. П., ул. „М.В., стопанисван от
дружеството-жалбоподател.
Нарушението било извършено на 08.10.2021 г. в проверявания обект,
стопанисван от дружеството.
Нарушението било установено на 25.10.2021 г., при преглед на
фирмената документация на дружеството-жалбоподател, когато за завареното
да работи лице И.К. бил представен граждански договор № 3/08.10.2021 г. и
след направена служебна справка в регистър трудови договори било
установено, че за него няма сключен трудов договор в писмена форма.
Така установеното съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1
ал.2 от КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя
работна сила се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо
сключването на писмен трудов договор.
За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2134051/27.10.2021 г., който бил връчен на
управителя на дружество „Гранд Самурай“ ЕООД на 28.10.2021 г.
С оглед на направените констатации против дружеството-жалбоподател
2
в качеството му на работодател за извършеното нарушение св. В.Д.- гл.
инспектор в ДИТ- П. съставил АУАН № 13-2100102/28.10.2021 г., в
присъствието на управителя на дружеството-нарушител и свидетел, след
което бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били
вписани възражения и обяснения. Срещу жалбоподателя били съставени и
други АУАН за същото нарушение по отношение и на други установени лица
престиращи труд в негова полза.
Против съставените актове, в т.ч. и процесния, дружеството-
жалбоподател подало писмено възражение, в което били изложени
обстоятелства за това, че не е извършено вмененото нарушение.
Тези възражения не били уважени от наказващия орган и на 25.01.2022
г. въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП. То било
връчено на санкционираното дружество по пощата на 03.02.2022 г., видно от
известие за доставяне (л.16), а жалбата против НП била подадена от
наказаното лице чрез законовия му представител до съда чрез наказващия
орган на 10.02.2022 г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. В.Д. и св. И.К.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо
да посочи, че АНП е започнало със съставянето на АУАН, в присъствието на
законния представител на дружеството-нарушител, на който е бил предявен и
му е бил връчен екземпляр. Въз основа на акта, неприемайки направените
възражения от нарушителя, АНО е съставил НП.
АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по
чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване на
3
установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН. В АУАН и в НП е дадено пълно и
ясно описание на нарушението, като са посочени всички обстоятелства-
елементи от фактическия му състав. Дадената правна квалификация
съответства на вмененото нарушение.
По същество съдът намира, че с оглед на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, извършването на вмененото административно
нарушение от страна на дружеството-жалбоподател се доказа до изискваната
от закона степен на несъмненост.
От показанията на св. В.Д.- гл. инспектор в ДИТ-П., се установи, че на
08.10.2021 г. била извършена проверка в склад за безалкохолни и алкохолни
напитки на фирма „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД. Поводът за проверката
бил подаден сигнал, че в склада работят лица без трудови договори. На място
били заварени няколко лица, сред които и И.К., който управлявал мотокар и
извършвал товаро-разтоварна дейност. Контролните органи от инспекцията се
легитимирали, установили самоличността на заварените лица и им
предоставили да попълнят декларация по чл.402 от КТ. Завареният св. И.К.
отказал да попълни декларацията, но записал на гърба на дадената му бланка,
че бил в склада, за да замести мотокариста, който отсъствал. Не уточнил пред
св. Д. каква сума получава за извършената работа, нито за колко време ще
замества мотокариста. Посочил обаче, че мотокарът не е негов. Св. К. не
представил на св. Д. нито трудов, нито граждански договор, сключен между
него и „Гранд Самурай“, нито пък заявил, че има сключен граждански
договор с дружеството.
По-късно чрез призовка до управителя на дружеството-жалбоподател са
изискани документи от работодателя и на 25.10.2021 г. бил представен
граждански договор № 3/08.10.2021 г., видно от съдържанието на който И.К.
и управителят на дружеството-жалбоподател се били договорили за
извършване на товаро-разтоварна дейност с мотокар в склада на „ГРАНД
САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД с дата на изпълнение 08.10.2021 г. и посочено
възнаграждение 33.00 лева.
В показанията си св. И.К., заявява, че директорът на фирмата, който му
се представил като „П.“, му се е обадил по телефона и го помолил да отиде за
няколко часа да помогне за натоварването на едно камионче в склада. Той се
съгласил, като му били обещани около 40.00 лв., които получил след
извършването на работата. Твърди, че е подписал граждански договор преди
да започне работа, но не му бил даден екземпляр от него или го бил изгубил,
като освен този други документи не бил подписвал. Св. К. сочи също, че
„въпросният П.“ му обяснил му какво трябвало да прави и му провел
инструктаж. При извършената проверка отказал да попълни предоставената
му декларация, като на гърба й написал, че е само за няколко часа в склада и
не е сключвал договор. Не представил и не казал на инспектора от ДИТ
4
сключения граждански договор, защото не го бил питал. При предявяване на
приетите по делото копия на граждански договор № 3/08.10.2021 г. (л. 20) и
служебна бележка № 9/08.10.2021 г. (л. 21) свидетелят заяви, че подписите
положени от него се различавали от положения подпис под изписания от него
ръкописен текст на гърба на декларацията (л.19), вероятно защото бил бързал.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д., т.к. той макар и служебно
обвързан с АНО, няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от
обективната действителност и да уличава дружеството, като му приписва
нарушение, което не е било извършено. Фактът, че св. И.К., заедно с още
няколко лица са били заварени да престират труд в обекта на контрол не е
спорен по делото и не се отрича от жалбоподателя. Не е спорно също, че с
това лице не бил сключен трудов договор.
Макар че АНО е приел в НП, че с лицето ИВ. АНГ. К. е бил сключен
представеният на по-късен етап граждански договор (л.20 от АНД № 25/22 г.
по описа на РС-П.), съдът приема, че този договор е с недостоверна дата.
Работникът не е разполагал с него към момента на проверката, поради което
не може да се установи кога е бил съставен. Ако действително на 08.10.2021
г. между И.К. и жалбоподателя е бил сключен граждански договор, първият
неминуемо щеше да съобщи това на св. Д., а той с категоричност установи, че
такива данни не били съобщени, нито пък му е бил представен въпросния
граждански договор било от св. К., било от работодателя. От друга страна,
договорът не може да промени правоотношението от трудово на гражданско,
тъй като естеството на полагания труд определя вида на договора, а не
обратното. Ето защо съдът намира, че гражданският договор е съставен за
целите на процеса, с оглед осуетяване на административнонаказателната
отговорност на дружеството-работодател.
Но дори да се приеме хипотетично, че граждански договор
действително е бил сключен на посочената дата, то нарушението отново е
факт, тъй като самото естество на работата предполага да бъде извършвана на
точно определено място- в склада на работодателя, в рамките на
определеното работно време, със средствата, материалите машините (ПС) на
работодателя. Освен това възнаграждението е било договорено не за
постигнат резултат, а за извършената работа през деня.
От анализа на така събраните доказателства съдът намира, че
възникналото между страните правоотношение е трудово по своя характер.
И.К. е извършвал конкретна товаро-разтоварна дейност с мотокар, осигурен
от работодателя, при определени предварително от него часове и
предварително договорено възнаграждение за положения труд. Прави
впечатление, че св. К. посочи, че му е било заплатено в края на деня
възнаграждение за извършената работа в размер на 40 лева, а „договореното“
в представения граждански договор възнаграждение е посочено в размер на
33 лева. Обстоятелството, че извършваната работа е срочна и няма постоянен
характер не изключва трудовия характер на възложените функции. Трудов
5
договор може да се сключва за определен срок, до завършване на определена
работа или за заместване на работник или служител, който отсъства от
работа- по аргумент от чл.68 ал.1 и ал.2 от КТ, вкл. и за един ден. А в
настоящия случай, както се установи от гласните и писмени доказателства,
св. К. е заместил отсъстващия работник-титуляр, т.е. той е встъпил в неговите
функции, а не е бил ангажиран за изпълнение на услуга с определен резултат.
При това положение дружеството-жалбоподател законосъобразно е
санкционирано за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Както
описанието на нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата по
делото сочат, че лицето И.К. е престирал труд на 08.10.2021 г. в полза на
дружеството-жалбоподател след устна договорка помежду им относно
съществените елементи на трудовото правоотношение- работно време,
работно място, възнаграждение без сключен трудов договор в писмена форма.
Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение.
Датата на нарушението е посочена съвсем ясно и това е датата, на която
лицето е заварено да престира труд, при което не съществува противоречие
между датата на нарушението и събраните по делото доказателства.
Няма съмнение, че между страните фактически към деня на проверката
е било възникнало трудово правоотношение, при което пък правилно е била
ангажирана отговорността на работодателя по чл.414 ал.3 от КТ за нарушение
с чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба
или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд. Втората императивно разписва, че
трудовият договор се сключва в писмена форма, а третата- че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съдът не споделя и направеното в жалбата възражение, че в случая
контролните органи е следвало да дадат предписание на дружеството да
сключи писмен трудов договор с работника, а не да съставя АУАН. В случаи
като настоящия законодателят е предвидил прилагането на ПАМ в изложения
смисъл, каквато контролният орган може да наложи по реда на чл.404 от КТ.
Но това не означава, че ако бъде наложена такава мярка, на нарушителя не се
съставя АУАН. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че в случая
контролният орган е бездействал, като не е упражнил правомощията си по
чл.405а от КТ, а именно да постанови обявяване съществуването на трудово
правоотношение, след като е установил предоставяне на работна сила в
нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Липсата на постановление по чл.405а от КТ
отново не води до нарушение на материалния закон, нито игнорира
извършеното нарушение. Издаването на постановление по чл.405а ал.1 и ал.2
6
от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение и даването на
предписания на работодателя да предложи на работника или служителя
сключване на трудов договор е само възможност за контролните органи на
ДИТ, а не задължение.
С обжалвано НП е била наложена имуществена санкция в минималния
предвиден в закона размер от 1 500 лева, като в случая АНО се е съобразил с
изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната индивидуализация. При
определяне размера на санкцията правилно е било отчетено, че нарушението
е извършено за първи път, доколкото от страна на наказващия орган не бяха
ангажирани доказателства за противното. С тази санкция съдът счита, че ще
се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът счита че
случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.415в
ал.1 от КТ поради законодателната забрана по ал.2 на същата норма- да се
счита за маловажно нарушение от процесния вид. Не може да се приеме, че
настоящият случай е маловажен и по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Първо тази
разпоредба е обща и в случая е неприложима предвид специалната
разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ и последната изключва приложимостта й. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010
г., ОСК на ВАС. Съгласно същото разпоредбата на чл.415в от КТ
представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на
санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като
следва да бъдат налице предвидените в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази
случаи административнонаказателната отговорност не отпада, а се налага
отново парична санкция но в многократно по-нисък размер. Затова и след
приемането на това ТР, в разпоредбата на чл.415в е създадена нова алинея 2,
според която не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и
чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме,
че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на
маловажния случай за посочените нарушения, както и приложимостта на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за същите. В тези случаи работодателят не
може да се освободи от административнонаказателна отговорност и следва да
му се наложи, предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание.
Поради всичко изложено до тук, ще следва НП да бъде потвърдено,
което пък прави претенцията на процесуалния представител на дружеството-
7
жалбоподател неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран Районен съд П. в настоящия състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2100102 от
25.01.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
П., с което на „ГРАНД САМУРАЙ- Д.К.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., общ. П., обл. П., ул. „Х.Д.,
представлявано от управителя Д. Н. К., за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с
чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на въззивника за
присъждане на разноски в негова полза, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8