О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№.................../……2022г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 23-ти състав
в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева адм.
дело № 621/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано
е по молба на адв.Г.И.Г. като процесуален представител на жалбоподателя С.И.Г. -
за изменение на Решение № 227/25.02.22г. по адм. дело №621/2021г. на
Административен съд - Варна в частта за разноските. Твърди се, че съдът следва измени
решението като осъди ответната страна да заплати разноски по делото, които се
дължат по реда на чл.7 ал.9 от НМРАВ за явяване в седем открити съдебни
заседания.
Ответникът-
Директор на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ гр.София,
чрез процесуален представител И.К.,
оспорва молбата за изменение на решението. Заявява, че видно от съдържанието на
протокол от с.з., проведено на 13.04.21г. адв.Г. е дала повод за отлагане на
делото и насрочването му за друга дата. При второто с.з. е станала причина за спиране на
производството по делото до неговото възобновяване. Ответната страна е дала
повод за отлагане на делото само за две отлагания, видно от протоколи от с.з.
на 14.09.21г., 26.10.21г. и 21.12.21г. Твърди се, че делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което се моли съдът да отхвърли молбата за изменение на
решението в частта на разноските.
След
извършена служебна проверка съдът констатира, че молбата е процесуално допустима
като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С Решение №
227/25.02.22г. по адм. дело №621/2021г.
на Административен съд - Варна, 23-ти
състав е отменил по
жалба на С.И.Г. ***, Разпореждане №4506-40-04 от 13.01.2021г. на Директор на
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на
основание чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР във вр. чл. 10 ал.1 от НРНИРСОИГВНР е отказано
на Г. изплащане на гарантирано вземане. Със същото
решение съдът е осъдил НОИ , на основание чл. 38 от ЗА, да заплати на адв.Г.И.Г.
***, офис 212 адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
След издаване на постановеното съдебно решение по делото
е постъпила молба с правно осн. чл.248
ал.1 от ГПК.
Производството по чл.248 ГПК има за цел
поправяне на допуснати от съда грешки при определяне на отговорността за
разноските - чл.253 ГПК. Грешките могат да се изразяват, както в неточно
изчисляване, така и в неправилно отхвърляне на някои от претенциите. В случая, искането за изменение на решението по делото в
частта на разноските представящо адвокатско възнаграждение, е направено в срока
по чл.248 ал.1 ГПК.
За да определи разноски в размер на 500лв., дължими от
ответната страна на адв.Г.Г.- ВАК , съдът се е позовал на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
вр. чл. 8, ал.3 от Наредбата.
В молбата по чл.248 ал.1 от ГПК, адв. Г. счита, че следва
да се приложи чл.7, ал.9 от НМРАВ. Съгласно чл.7 ал.1 от НМРАВ „ за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански
дела възнагражденията са следните…“ ал.9 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
„При защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 100 лв. От изложената нормативна уредба е
видно, че цялата разпоредба на чл.7 от НМРАВ касае определяне на адвокатско
възнаграждение по граждански дела. Настоящият спор е административен и
минималния адвокатски хонорар е уреден в чл.8 ал.3 от Наредбата - „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.“
Въз основа на изложеното, съдът счита, че молбата на адв.
Г.Г. с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, е неоснователна. Молителката
неправилно се позовава на чл.7, ал.9 от НМРАВ, разпоредба която не касае
спорния случай. Освен това процесуалното поведение на жалбоподателя също е дало
повод за отлагане на делото. Съдът намира за необходимо да укаже на
молителката, че искането по чл.248 ал.1 от ГПК следва да е правно обосновано, а
не подвеждащо или хипотетично с цел процесуална икономия.
Водим от горното и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв.Г.И.Г.
като процесуален представител на жалбоподателя С.И.Г. - за изменение на Решение
№ 227/25.02.22г. по адм. дело
№621/2021г. на Административен съд - Варна в частта за разноските.
Определението подлежи
на обжалване в 14- дневен срок.
АДМИНИСТРАТИВЕН съдия: