Р Е Ш Е Н И Е
№ I-158
16.12.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1622 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. от АК Бургас като особен
представител на Д.М.К. ЕГН ********** срещу Решение № 2014/09.08.2019г. по
гр.д. № 8963/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която е прието за
установено, че Д.М.К., ЕГН ********** от гр. ***, дължи на “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.“Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от Лилия Костадинова Димитрова по договор
за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г. сумата от 286.39 лева
/двеста осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.08.2018г. до
окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за изпълнение №
3149/24.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6174/2018г.
С обжалваното решение РС Бургас е приел
за установено по отношение на Д.М.К., че дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД,
по договор за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г. сумата от
286.39 лева /двеста осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
23.08.2018г. до окончателното плащане, което вземане е предмет на заповед за
изпълнение № 3149/24.08.2018г. на БРС по ч.гр.дело № 6174/2018г., като е
отхвърлил иска за горницата над 286.39 лева до целия размер на главницата от
501.19 лева, както и за сумата от 72.17 лева договорна възнаградителна лихва за
периода от 18.01.2013г. до 20.12.2013г. и сумата от 278.06 лева обезщетение за
забава за периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г.
Препис от решението е връчен на особения
представител на 02.09.2019г. като въззивната жалба е постъпила на 16.09.2019г.
– в законния двуседмичен срок. Излагат се подробни съображения, с които
обжалваното решение се намира за неправилно и необосновано, постановено при
липса на ясни мотиви относно размера на претенцията. Не било обсъдено, че Приложение
№ 1 не отговаря на съдържанието по форма и съдържание съгласно пар. 1, ал. 4 от
договор за цесия и не удостоверявало прехвърляне на вземания; не били обсъдени
възраженията относно липсата на подписи на договора и липса на страници; не
били обсъдени възраженията за недействителност на договора - липса на ОУ, липса
на клаузи за образуване на ГПР, липса на погасителен план; не било обсъдено, че
вземането било погасено по давност; не било обсъдено, че ищецът няма качеството
на кредитор при подаване на заявлението и исковата молба; не било обсъдено
искането за обезсилване на заповедта поради това, че била издадена в полза на
нелегитимен кредитор; предвид липсата на активна легитимация в заповедното
производство, разноските не следвало да се присъждат в тежест на ответника.
Някои от доказателствата не били обсъдени и били игнорирани факти – не било
отчетено заключението на вещото лице и че не било представено Приложение № 1
към договор за цесия с предвиденото в договора съдържание, което счита, че не
установява безспорно и категорично прехвърлянето на задължението на ответника с
процесния договор за цесия; акцентира отново, че не били обсъдени съображенията
във връзка с възражението, че вземането е погасено по давност. Счита, че
заповедта за изпълнение на парично задължение е следвало да бъде обезсилена,
тъй като до 26.03.2019г. кредитор на ответника бил цедента, а новият кредитор
имал право на иск едва от 26.03.2019г. като липсата на право на иск на новия
кредитор към 23.08.2018г., когато било подадено заявлението по чл. 410 ГПК,
правило цесионера нелегитимиран ищец, а производството било недопустимо. Водим
от посоченото отново счита, че давността до 26.03.2019г. е текла по отношение
на стария кредитор и че към датата на произвеждане на действието на цесията,
искът бил погасен по давност и следвало съдът изцяло да го отхвърли. Намира, че
решението не съответства на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. №
4/2013г. Не било ясно защо длъжникът е осъден да заплати главницата по кредита,
заедно с остатъка от главницата по застраховка – стока и застраховка – кредит
след 23.08.2013г. Моли да се отмени решението в обжалваната част. Няма
доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 09.10.2019г. като в указания срок не е постъпил
отговор на въззивна жалба.
С определение № 2116/04.11.2019г. по
в.гр.д. № 1622/2019г. на БОС съдът докладва постъпилата въззивна жалба и
определи възнаграждение на особения представител за процесуално
представителство пред въззивна инстанция на основание чл. 47, ал. 6, предл.
последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева, което указа на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
да внесе в срок до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на БОС.
Заедно с това, предвид въведените с въззивната жалба възражения, съдът указа
на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, че от
договора за кредит са представени 3 от 7 страници. Препис от определението е
връчен на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД на 12.11.2019г.
В изпълнение на дадените указания на 19.11.2019г. е внесено определеното възнаграждение за
особен представител.
В съдебно заседание пред въззивна
инстанция страните са призовани като ответното дружество не изпраща процесуален
представител, но депозира писмено становище, с което сочи, че няма
доказателствени искания, моли да се даде ход на делото като намира депозираната
въззивна жалба за неоснователна, а решението на БРС счита за правилно и
законосъобразно и моли да се потвърди. Особения представител се явява в съдебно
заседание, в което поддържа жалбата и няма доказателствени искания. Моли да й
се определи по-висок размер на възнаграждението съобразно Наредба № 1 от 2004г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 23.08.2018г. в РС Бургас е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД срещу длъжника Д.К. да му заплати сумата в размер на 501.19 лева главница, сумата от 72.17 лева договорна възнаградителна
лихва за периода от 18.01.2013г. до 20.12.2013г., сумата от 278.06 лева
обезщетение за забава за периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане. На 24.08.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на Д.К. да заплати на кредитора “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД сумата в размер на 501.19
лева главница, сумата от 72.17 лева договорна лихва за периода от 18.01.2013г.
до 20.12.2013г., сумата от 278.06 лева обезщетение за забава за периода от
19.01.2013г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане. Заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което е даден срок на
заявителя да предяви иск относно вземанията си по заповедта, което разпореждане
му е връчено на 02.11.2018г. В законния едномесечен срок се представят
доказателства, че е предявен иск по чл. 422 ГПК. Исковата молба е
подадена до РС Бургас от “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД срещу Д.М.К., с която моли да се приеме установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит от 02.11.2012г. сумата от 501.19 лева главница, сумата от
72.17 лева договорна възнаградителна лихва за периода от 18.01.2013г. до
20.12.2013г., сумата от 278.06 лева обезщетение за забава за периода от
19.01.2013г. до 07.08.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6174/2018г. по описа на БРС.
Изложени са твърдения, че на 02.11.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД и Д.К. бил сключен договор за потребителски паричен кредит CREX-02949628, по силата на който кредитополучателят се съгласил
предоставения му кредит в размер на 799 лева да бъде изплатен пряко на
упълномощените търговски партньори. Извършването на плащането по посочения
начин представяло изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита като последният се задължавал да върне така
отпуснатата сума, ведно с възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни
вноски. Ответникът преустановил плащанията и не изпълнил всички свои задължения
като първата неплатена вноска била с падеж 18.01.2013г. и считано от следващия
ден длъжникът изпаднал в забава, за което дължал обезщетение в размер на
законната лихва. Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на
20.12.2013г. и цялото задължение станало изискуемо като се дължало и
договорената възнаградителна лихва. На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и ищецът бил сключен договор за прехвърляне на вземания като в
резултат титуляр на вземанията било второто дружество. Цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне. Уведомлението обаче
се върнало като непотърсено от получателя, затова ищецът представя към исковата
молба уведомление, което да му бъде връчено с исковата молба. Поради неизпълнение на задълженията било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК като било образувано ч.гр.д. № 6174/2018г. по описа на РС
Бургас. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът
не е намерен на регистрираните постоянен и настоящ адрес, извършена е справка
за местоработата му, но не е установено валидно трудово правоотношение, поради
което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител, на
който е връчен препис от исковата молба. Депозиран е писмен отговор от особения
представител, с който искът се оспорва като недопустим, евентуално като
неоснователен. Заявява,
че договорът за цесия няма действие спрямо ответника. Не било представено
Приложение 1 във вида и съдържанието, предвидени в договора. От данните по
делото ставало ясно, че процесното вземане не е прехвърлено с договора за
цесия, тъй като описаните в приложението суми не съответствали по размер на
тези по договора за кредит. Освен това ответникът не бил уведомен за цесията
нито към датата на заявлението по чл.410 ГПК, нито към датата на исковата
молба. Отправя се възражение и за погасяване на сумите по давност. За начална
дата на давността следвало да се приеме 20.12.2013г., съответно за крайна дата
– 20.12.2018г. Исковата молба, заедно с уведомлението за цесията била връчена
на ответника на 26.03.2019г., когато вече вземанията по нея били погасени по
давност. Оспорва се договорът за кредит с твърдение, че на първата и втората му
страници липсвали подписи на страните. Съмнително било дали подписът на третата
страница е положен от ответника. Липсвали доказателства, че сумата по кредита
била преведена реално. Ето защо договорът бил невалидно сключен. Твърди се
също, че договорът бил недействителен и на основание чл.22 ЗПК, защото не
съдържал данни каква част от вноската представлява главница, лихва и такса за
обслужване. Неприлагането на Общите условия водило до нарушаване на чл.298 ТЗ.
В договора липсвало клауза за начина на формиране на ГПР, той бил и нищожен на
основание чл.26 ЗЗД като нарушаващ добрите нрави, тъй като длъжникът трябвало
да плати 67.50% допълнително възнаграждение върху главницата. По този начин се
заобикаляли разпоредбите на ЗПК относно лихвата, ГПР и месечните вноски. Твърди
се, че договорът е недействителен, тъй като представлявал заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68е ЗЗП. Договорът се счита за нищожен поради липса
на съгласие. Моли за отхвърляне на исковете.
Представя
се договор за потребителски кредит CREX-02949628, сключен
на 02.11.2012г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и Д.К. с обща цена на
стоките 799 лева, размер на кредита 859,19 лева; месечна погасителна вноска
81,91 лева; брой погасителни вноски 12, стойност на плащанията 982,91 лева,
годишен процент на разходите 22,50%, лихвен процент 0,00%, такса за обработка
на кредита 123,72 лева. Финансирани стоки и услуги – преносим компютър 799
лева. Посочено е сигурност на плащанията застрахователна декларация CREX-02949628 премия 39,95 и защита на имуществото застрахователна
декларация CREX-02949628 20,24. Съгласно погасителен план крайния срок за издължаване
на кредита е 20.12.2013г. Представят се условия по договор за кредит като е
посочено, че се представят page 2 of 7 и page 3 of 7. Страница 3 е подписана от кредитополучател и оторизирано лице като по
делото липсва надлежно оспорване на подписите.
Представя
се договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между ищцовото
дружество и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с който последното прехвърля на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД
портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит съгласно
Приложение № 1 списък на вземанията срещу заплащане на покупна цена. Представя
се потвърждение от продавача на извършената цесия, които вземания са
индивидуализирани в приложение № 1, представляващо неразделна част от договора
за цесия. Представя се стр. 1, 73, 199 от
приложение № 1 към Договор за цедиране на задължения, подписан на
10.01.2017г. като под № 2309 е посочен договор CREX-02949628
Д.М.К. главница 501,19 лева и лихва 72,17 лева.
Представя се пълномощно л. 8, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД упълномощава “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД да уведоми длъжниците, посочени в приложение № 1 към договор за
продажба на вземания за извършеното прехвърляне. Към исковата молба се представя уведомление
за извършено прехвърляне на вземания л. 5.
По делото е прието заключение на
съдебно-икономическа експертиза, съгласно което в системата на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД били начислени 982,91 лева, от които 799 лева
– главница, 20,24 лева главница застраховка на стоки, 39,95 лева главница
застраховка на кредит. Информация от ел.база данни на ищеца не била представена
на експертизата. От предоставена
информация от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по кредита
остават неизплатени вноски с падеж от 20.06.2013г. до 20.12.2013г. – главница
466,10 лева, главница застраховка на стоки 11,79 лева, главница застраховка на
кредит 23,30 лева, такса ангажимент 72,17 лева или общо 573,36 лева. Съгласно представените
данни експертизата дава заключение, че сумата в размер на 799 лева е преведена
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Технополис България“ ЕАД на 05.11.2012г. като
в извлечението се съдържа номера на кредита и адрес на магазина. В случай, че
всички, направени от длъжника плащания, се отнесат за погасяване на главницата
по кредита в размер на 799 лева, то непогасената главница възлиза на 389 лева.
Законната лихва за забава изчислена върху неизплатените суми в размер на 573,36
лева за периода 23.08.2015г. – 23.08.2018г. възлиза на 174,80 лева.
С постановеното решение БРС е приел, че
съобщението за извършената цесия е връчено на длъжника чрез назначения по
делото особен представител. Прието е, че договорът за кредит противоречи на чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК целия договор е недействителен
и потребителят заплаща само чистата стойност по кредита и не дължи лихва или
други разходи по него. Приел е, че представената главница е в размер на 799
лева, която била преведена по сметка на „Технополис България“ ЕАД, по кредита
са платени 410 лева като е прието, че след частично плащане неплатени по
кредита остават вноските с падежи от 20.06.2013г. до 20.12.2013г. като за тези
вноски главницата възлиза на 501,19 лева – 466,10 лева – за стоката, 11,79 лева
– застраховка на стоки и 23,30 лева – застраховка на кредит. Разгледано е
възражението за погасяване на иска по давност като е прието, че давността е 5
години като разсрочването не прави кредита периодично плащане. Заповедното
производство е образувано на 23.08.2018г. следователно вноските с падежи преди
23.08.2013г. се считат погасени по давност и оставали дължими вноските с падежи
20.09.2013г., 18.10.2013г., 20.11.2013г. и 20.12.2013г., като чистата главница
се равнява на 266,36 лева, главницата-застраховка на стоки 6,72 лева, а
главницата застраховка на кредит – 13,31 лева или общ сбор 286,39 лева, в който
размер искът е уважен, а в частта до пълния предявен размер искът е отхвърлен.
Решението в частта, в която е отхвърлен
предявения иск за горницата над 286.39 лева до целия размер на
главницата от 501.19 лева, както и за сумата от 72.17 лева договорна
възнаградителна лихва за периода от 18.01.2013г. до 20.12.2013г. и сумата от
278.06 лева обезщетение за забава за периода от 19.01.2013г. до 07.08.2018г., е
влязло в законна сила поради липса на жалба в тази част.
Въззивна инстанция се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната част. ОС
счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност
намира следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
като предмет на въззивно обжалване е искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 99 ЗЗД. Исковете са предявени по
реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК
в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.
415, ал. 1 от ГПК
преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд.
Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на
вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който
следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели
до дължимост на претендираната сума, наличието на валидно облигационно
отношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, по което
последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума на
ответника точно, наличието на възникнало в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните
суми на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница,
забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок, както и прехвърлянето
на вземането съгласно договор за цесия,
достигане на изявлението за смяна на кредитора до длъжника.
Първата предпоставка за уважаване на
иска е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, по което последното е изпълнило задълженията си
за предоставяне на уговорената сума на ответника точно. По делото липсват
събрани доказателства в подкрепа на становището, че договорът е подписан при
липса на съгласие както и липсва надлежно оспорване на подписа на длъжника. В
същото време от приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическа експертиза се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД е превело сума в размер на 799 лева
по сметка на „Технополис България“ ЕАД като в извлечението изрично е посочен
номера на договор за кредит CREX- 02949628. Сумата на главница по представения
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор съвпада с посочената в
заключението на вещото лице, поради което съдът приема, че сумата в размер на
799 лева действително е предоставена на ответника за закупуване на стока. Договорът
за кредит е сключен като потребителски и не е спорно, че ответникът е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. ЗПК въвежда императивни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.
10-
чл.
12 ЗПК
като разпоредбата на чл. 11 ЗПК урежда задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит. Този състав споделя мотивите на БРС относно това, че
договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
поради което правилно БРС е намерил, че договорът на основание чл. 22 ЗПК е
недействителен и в тази част препраща към мотивите. Предвид постигането на
резултата, който страната цели, съдът не е обсъдил другите възражения, които се
предявяват в условията на евентуалност, както и предвид постигането на желания
от страната резултат не следва да бъдат обсъждани и във въззивното производство.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 799 лева като
отново от заключението на вещото лице се установи, че е платена сума в размер
на 410 лева, поради което чистата стойност за връщане е в размер на 389 лева. В
договора за кредит е посочена услуга сигурност на плащанията премия 39,95 и
защита на имуществото 20,24, но по делото липсват доказателства, от които да се
приеме, че е сключена застраховка или е платена застрахователна премия. Освен
посоченото застраховка стока и застраховка кредит, доколкото представляват
косвен разход по кредита, съгласно чл. 19
ЗПК са част от годишния процент на разходите, а предвид разпоредбата на
чл. 23 ЗПК при обявяване на договора за недействителен се дължи само чистата стойност
на кредита. Ето защо в тази част исковата претенция е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, а решението на БРС, с което са уважени претенциите за главница
застраховка на стока в размер на 6,72 лева и застраховка на кредит в размер на
13,31 лева, следва да се отмени.
Относно възраженията, че липсва валидна
цесия и че е изтекла погасителна давност за вземанията по отношение на стария
кредитор, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД цедентът
прехвърля на цесионера тези права, които има и вземането, такова, каквото го притежава.
Уговорките между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението
между тях, вкл. основанието за сключването на договора, съгласието за пораждане
правните му последици и плащането на цената. Длъжникът не става страна по
договора за цесия, поради което не може да възразява относно постигнатите между
цедент и цесионер договорки и дали приложение 1 отговаря на изискванията на
договора. По делото е налично потвърждение от страна на цедента за
прехвърлените вземания, както и пълномощно, с което цедента е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне.
На следващо място съдът не споделя
становището на особения представител, че длъжникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия. Действително в заповедното производство липсва назначен
особен представител, който би могъл да получи уведомлението за извършена цесия,
но следва да се има предвид характерът на това производство, чиято цел е лесно
и бързо събиране на безспорни вземания като липсва изискване да се представят
доказателства в подкрепа на изложените в заявлението обстоятелства, от които
произтича вземането. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение е подадено от новия кредитор, който съгласно негови
твърдения е легитимиран да получи плащането, а в случай на възражение от страна
на длъжника, материална легитимация на кредитора и дължимостта на вземането следва
да се установи в хода на исковото производство. Съглашението между цедента и
цесионера е облигационно, води до преминаване на правото от едно лице към друго
в отношенията между тях, а длъжникът може и да не знае за изменението в
субективния състав на облигационното си отношение с цедента, поради което
цесията следва да му бъде съобщена. Съобщаването може да е по всяко време като
законът не поставя специални изисквания и за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради което може да
се извърши и в хода на съдебното производство и да бъде съобразено на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г.по т.д.№ 12/2009 г. на
ВКС,ІІ т.о; Решение
№ 3/16.04.2014 г.по т.д.№ 1711/2013 г.на ВКС, I т.о.Решение № 78/09.07.2014
г.по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II т.о.). В случая новия кредитор е упълномощен
от стария да уведоми длъжниците за извършената цесия, поради което и
уведомлението е представено в приложение към исковата молба. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в
този смисъл Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на
ВКС). Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК по общото правило на чл.
235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и
това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК,
респ. 415,
ал. 1 ГПК.
Ето защо длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия с връчването на
исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има единственото значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и
не може да бъде изпълнено валидно другиму. В случая по делото не се въвеждат
твърдения да е изпълнено на стария кредитор, а длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението (така в Определение № 987
от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 867/2011 г., IV г. о., ГК). По изложените
съображения съдът приема, че ищецът е материално-правно легитимиран по спора и ответникът
дължи на новия кредитор и следва да се разглежда възражението за погасяване на
вземането по давност.
Давността като период от време тече по
отношение на конкретно вземане, а не по отношение на страната по
правоотношението. Както се посочи цесията е породила своето действие между
цедент и цесионер и поради тази причина цесионерът е легитимиран да търси
плащане от длъжника. Правата на стария кредитор по силата на цесионното правоотношение
са преминали върху новия, който е упражнил правата си на кредитор и е предявил
заявление по чл. 410 ГПК, а след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК е предявил и иск по чл. 422 ГПК, с което е прекъснал погасителната давност,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Изрично съгласно
чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Старият кредитор е предоставил правата си
на кредитора – ищец в настоящото производство, който чрез иск е прекъснал
давността за вземането, а уведомяването на длъжника е от значение единствено за
валидността на извършеното плащане. Вземането по договор за кредит е неделимо,
поради което е приложима общата петгодишна давност за погасяване на дълга
съгласно чл. 110 ЗЗД, в който смисъл се е произнесъл и БРС. Давността започва
да тече от датата на настъпване на изискуемостта на всяка вноска като първата падежирала
неплатена вноска съгласно твърденията на ищеца е от 18.01.2013г. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 23.08.2018г. като в законния
срок е предявен иск по чл. 422 ГПК, поради което давността се счита за
прекъсната от датата на подаване на заявлението и са дължими всички вноски
падежирали след 23.08.2013г., които са общо четири съгласно договора и
представеното от вещото лице заключение – на 20.09.2013г., 18.10.2013г.,
20.11.2013г., 20.12.2013г., три в размер на 66,58 лева всяка и една в размер на
66,62 лева или общо в размер на 266,36 лева.
По тези съображения съдът намира, че предявеният
иск е основателен за сумата в размер на 266,36 лева – главница по договор за потребителски
кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното плащане, което
вземане е част от предмета на заповед за изпълнение № 3149/24.08.2018г. на БРС
по ч.гр.дело № 6174/2018г. като за останалата сума над 266,36 лева до уважените
от РС 286,39 лева решението следва да се отмени и предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи
поизнасяне по разноските. По направеното искане на особения представител за
увеличаване на определеното възнаграждение в размер на 150 лева съдът намира,
че с определение № 2116/04.11.2019г. вече се е произнесъл по този въпрос. Следва
да се има предвид обстоятелството, че
дължимите възнаграждения по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения се определят съобразно интереса по делото, а
размерът на обжалваемия интерес по делото е 286,39 лева. Определеният с
определение № 2116/04.11.2019г. размер е съобразен с възнагражденията, предвидени
в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е определен в съответствие с чл. 47, ал. 6, предл. последно ГПК – не по-малко от една втора от него, като за определянето му в този размер съдът
отчете фактическата и правна сложност на делото, обжалваемия интерес, а към
момента отчита, че същото протече в рамките на едно открито съдебно заседание,
без да са правени доказателствени искания от страните и да са събирани
доказателства, поради което съдът не намира основание да промени вече
определения размер на възнаграждението на особения представител.
На основание чл. 18 вр. чл. 1 Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата се дължи заплащането на
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 25 лева по сметка на БОС, която
следва да бъде заплатена от страните съобразно изхода на спора. Предвид уважената
част от иска Д.К. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
23 лева, а въззивемия следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно
обжалване по сметка на БОС в размер на 2 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д.М.К.
следва да заплати на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД разноски за въззивна инстанция
като ответникът претендира юрисконсултко възнаграждение и депозит за особен
представител. Съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП определя, предвид фактическата и
правна сложност на делото, възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо съобразно уважената част от иска Д.М.К. следва да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД разноски в размер на 232 лева в това число възнаграждение за
юрисконсулт и депозит за особен представител за въззивна инстанция.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2014/09.08.2019г. по
гр.д. № 8963/2018г. по описа на РС Бургас В ЧАСТТА, в която е прието за
установено, че Д.М.К., ЕГН ********** от гр. ***, дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.“Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от Лилия Костадинова Димитрова по договор
за потребителски кредит CREX-02949628 от 02.11.2012г. сумата над 266,36 (двеста
шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки) лева до уважените 286,39 (двеста
осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки) лева, ведно със законната
лихва за сумата над 266,36 лева до уважените 286,39 лева от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 23.08.2018г. до окончателното плащане
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Лозенец, ул.“Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от Лилия Костадинова Димитрова за
приемане за установено, че Д.М.К., ЕГН ********** от гр. *** дължи на
ищеца сумата от 20,03 (двадесет лева и три стотинки) лева, ведно със законната
лихва за сумата 20,03 лева от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
23.08.2018г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО ВЪВ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ
ЧАСТИ.
В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО Е ВЛЯЗЛО
В ЗАКОННА СИЛА.
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН ********** от гр. *** да заплати
на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Лозенец, ул. “Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от
Лилия Костадинова Димитрова сумата в размер на 232 (двеста тридесет и два) лева
разноски за въззивна инстанция в това число възнаграждение за юрисконсулт и за
депозит за особен представител.
ОСЪЖДА на основание чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата Д.М.К., ЕГН ********** от гр. *** да заплати
по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 23 (двадесет и три) лева за държавна
такса за въззивна жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 18 вр. чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата “Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец,
ул.“Хенрик Ибсен“ 15, представлявано от Лилия Костадинова Димитрова да заплати
по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 2 (два) лева за държавна такса
за въззивна жалба.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.