ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1485
Бургас, 12/07/2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в закрито
заседание на дванадесети юли, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
като разгледа административно дело номер 1473 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.В.Ж. ***,
против „преустановяване бездействието на административния орган по преиздаване
изтекло СУМПС“.
Твърди, че свидетелството му за управление на МПС,
валидно до 09.07.2014 г. е иззето на 02.03.2016 г. по повод управление на МПС,
чужда собственост, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди
посещение в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас на 18.06.2021 г. за ново
СУМПС, където му отказали приемане на документи за преиздаване на ново СУМПС,
тъй като има наложена принудителна административна мярка за управление на МПС
без застраховка „Гражданска отговорност“/ГО/ и след като представи полица за
сключена застраховка „ГО“ ще му бъдат
приети документите. Твърди, наличие на хипотезата на чл.256, ал.1 АПК-
бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от
нормативен акт, както и тази по чл.256, ал.2 АПК, доколкото приемът на
документи за подмяна на СУМПС с изтекъл срок е в правомощията на сектор „Пътна
полиция“ Бургас.
Иска да се осъди началника на сектор „Пътна полиция“
Бургас да му приеме документите за преиздаване на свидетелство за управление на
МПС и определи срок за изпълнение на това задължения.
Ответникът е представил административната преписка и е
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
недопустима за разглеждане по същество, поради липса на годен за оспорване
административен акт, при следните съображения:
От
представената административната преписка се установява, че на 02.02.2017 г. на жалбоподателя
И.Ж. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№Г730238 за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането/КЗ/ и е издадена заповед
№17-0346-000005, с която на основание чл.171, т.1, б. „е“ от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до
предоставяне на сключена валидна застраховка, за това, че на посочената дата,
на общински път №BGS212, в
отсечката между гл.път ІІ-99 и с.Росен, в посока с.Росен, управлява лек автомобил марка „Пежо“, модел
„309“, рег.№А6034ВР, чужда собственост, който е регистриран на територията на
Република България и не е спрян от движение, тъй като няма сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на проверката, представляващо нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането/КЗ/л.28 от делото/.
На
03.06.2021 г. Ж. е подал заявление, рег.76900-14915, с искане да му бъде
върнато иззетото преди повече от пет години СУМПС/л.25 от делото/.
В тази
връзка административният орган е уведомил жалбоподателя, че предвид приложената
ПАМ и липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил
„Пежо 309“, рег.№А6034ВР, не са налице
законови основания за връщането на отнетото СУМПС/виж.писмо, рег.№76900-15547,
л.23 от делото/.
На
18.06.2021 г. по препоръка на процесуалния си представител, жалбоподателят
отишъл в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, да подаде документи за
„преиздаване“ на ново свидетелство за управление на МПС, тъй като отнетото е
било валидно до 09.07.2014 г. и не е подновявано. Твърди, че документите не
били приети, тъй като е приложена ПАМ и не е представена полица за сключена
застраховка. След представяне на такава документите щели да бъдат приети.
Жалбоподателят
иска
прекратяване на неоснователно бездействие по смисъла на чл.256 АПК.
Съобразно правилото
на чл. 256, ал.1 АПК бездействието
на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт,
може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за
оспорване на индивидуалните административни актове.
Според
чл.256, ал.2 АПК неизвършването на фактически действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен
срок от подаването на искане до органа за извършването му.
Правната
закрила, която законът в глава ХV, раздел ІІ АПК, дава срещу неоснователни бездействия от
страна на административен орган е възможна в две хипотези. В първата, по чл. 256, ал. 2 АПК, административният орган следва да е сезиран
с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да предприеме по силата
на закон, но в рамките на 14 дни бездейства, а при втората - административният
орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт /чл. 256, ал. 1 АПК/. Разликата между двете хипотези е, че при първата
административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши съответното
фактическо действие, а при втората - задължението директно произтича от
конкретна правна норма.
Неоснователно
бездействие на административния орган е налице при задължение на последния,
произтичащо пряко от нормативен акт. В случая такова липсва. Задължението за
връщане на СУМПС не произтича пряко от нормативен акт, т.е. не е изпълнена
хипотезата на чл.256, ал.1 АПК. На жалбоподателя е издадена заповед, с която на
основание чл.171, т.1, б. „е“ ЗДвП, е приложена принудителна административна
мярка-временно отнемане на СУМПС до предоставяне на сключена валидна
застраховка. А такава, както се установи, не е сключена и не е представена в
сектор „Пътна полиция“, за да бъде преустановено действието на ПАМ.
Освен
това по заявлението, подадено от жалбоподателя на 03.06.2021 г. е налице
произнасяне от компетентния административен орган с отказ да бъде върнато
отнетото СУМПС, рег.№76900-15547/л.23 от делото/, поради липса на необходимите
предпоставки, представляващ индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Не е
налице и хипотезата на чл.256, ал.2 АПК, изискваща административният орган да е
сезиран с искане за извършване на конкретно фактическо действие, каквото в
конкретния случай не се установява да е направено от жалбоподателя.
Липсва абсолютна процесуална предпоставка за
разглеждане на жалбата, а именно наличие на годен предмет за обжалване. Лицето,
подало жалбата, е сезирало съда с недопустимо искане.
При това положение, жалбата следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Мотивиран така и на основание чл.159, т.1 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.В.Ж. ***, против „преустановяване бездействието на административния
орган по преиздаване изтекло СУМПС“.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело номер 1473/2021 г. по описа на Административен съд Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-
седем дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ :