РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. С.З., 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20225500500184 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2 т.6 и т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от В. И. М. чрез пълномощника му
адв. Т.К. против постановление от 10.02.2022г. на Р.Г. - помощник частен
съдебен изпълнител при Частен съдебен изпълнител Г.И. с рег.№ ** в
РКЧСИ, постановено по изпълнително дело № 2022**0400076 по описа на
ЧСИ Г.И. с район на действие ОС- С.З., в частта, в която е ЧСИ отказал
прекратяване на изпълнително дело № 2022**0400076 по описа на ЧСИ Г.И. с
район на действие ОС- С.З., поради липса на предвидените в чл. 433 от ГПК
основания, както и в частта, в която е отказал да бъде приет адвокатски
хонорар в размер на 200 лв. за длъжника, поради липса на изпълнително
основание – пункт 2.
Жалбоподателят счита, че постановените откази са неправилни,
незаконосъобразни и необосновани. Подробни съображения излага в жалбата
си. Моли съда да отмени отказа от 10.02.2022г. на Помощник частен съдебен
изпълнител Р.Г. при ЧСИ Г.И. за прекратяване на изпълнително дело №
2022**0400076 по описа на ЧСИ Г.И. поради липса на предвидените
основания в чл. 433 от ГПК и отказа за приемане на адвокатски хонорар в
размер на 200 лева на жалбоподателя поради липса на изпълнително
основание и да върне делото на частен съдебен изпълнител Г.И. с район на
действие Окръжен съд С.З. за извършване на действията, съгласно решението
на съда.
1
Моля да му бъдат присъдени направените разноски в производството
пред ОС- С.З. - платени такси и адв. хонорар в размер на 200 лева, съгласно
чл. 10, т. 5, предл. първо от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Взискателят КР. КР. Г. като майка и законен представител на
малолетните деца Мариана Ванкова М. и И. В. М. не е подала отговор по
жалбата.
Приложени са мотиви по обжалваното действие от Частния съдебен
изпълнител Г.И. съгласно чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери
законосъобразността на обжалваните действия на съдебния изпълнител,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на
обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител. Подадената частна
жалба е допустима, а по съществото си – неоснователна.
Изпълнително дело №2022**0400076 по описа на ЧСИ Г. И., рег.№ ** в
Камарата на Частните съдебни изпълнители е било образувано по молба с вх.
№ 1143/10.01.2022г. на К. К. Г. като майка и законен представител на
малолетните деца М.Б. М. и И.Б. М. и приложен изпълнителен лист от
15.12.2021г., издаден по гр. дело № 5268/2020г. по описа на Районен съд —
град С.З.. Съгласно приложения изпълнителен лист длъжникът В. И. М. е бил
осъден да заплаща на малолетните деца М.Б. М. и И.Б. М. ежемесечна
издръжка в размер на 200 лева за детето М.Б. М. и 180 лева за детето И.Б. М.,
считано от 23.03.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
С молбата за образуване взискателят е поискал съдебният изпълнител
да извърши пълно имуществено проучване на имущественото състояние на
длъжника, като е възложил и правомощия по чл.18 ЗЧСИ. Претендирал е
изпълнителни разноски.
На 24.01.2022г. ЧСИ е връчил покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 6288/19.01.2022г. лично на длъжника. С поканата съдебния изпълнител е
уведомил длъжника за основанието и размера на дълга по делото и
наложените обезпечителни мерки върху имуществото му. Наложил е запор
върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, както и
възбрана върху недвижим имот, представляващ апартамент 13 в град С.З., ул.
„*********. Насрочил е опис на движимо имущество в дома на длъжника за
19.02.2022г. от 11.00 часа.
На 28.01.2022г. е постъпила молба от адв. Т.К. като пълномощник на
длъжника В.М., с която е заявила, че към датата на образуване на
изпълнителното дело длъжникът е изплатил всички дължими суми за
издръжка на двете деца, като не е бил в забава за плащане на която и да е
вноска за издръжка на децата. Твърди, че не дължи посочените в поканата за
доброволно изпълнение суми - главница, лихви, разноски, както и такси на
2
ЧСИ, тъй като е платил всички дължими суми за издръжка по изпълнителен
лист в срок. Моли ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително дело и да
приеме за събиране разноски в полза на длъжника в размер на 200 лева, тъй
като същият не е ставал повод за образуване на делото. Настоява да бъдат
вдигнати наложените по делото обезпечителни мерки. ЧСИ е изпратил тази
молба на длъжника, ведно с приложенията към нея, за становище до
взискателя. На 07.02.2022г. е постъпило становището на пълномощника на
взискателя с вх. № 8290, в което той е заявил, че основанието за образуване
на изп. дело № 2022**0400076 е било неплащането от страна на длъжника на
дължимата издръжка за месец януари 2022г.
На 09.02.2022г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба от адв.
Т.К. като пълномощник на В. ИВ. М. с искания за вдигане на запора върху
трудовото възнаграждение на длъжника и прекратяване на изпълнителното
производство. В молбата си жалбоподателят настоява, че с изразеното
становище от 07.02.2022г. взискателя не е направил искане за продължаване
на изпълнението, поради което е налице основание за прекратяване на делото.
На 10.02.2022г. съдебният изпълнител е изготвил постановление с изх.
№ 13363/10.02.2022г. , с което се е произнесъл по повод исканията на
длъжника, а именно:
Отказал е прекратяване на изпълнителното производство поради липса
на предвидените в чл. 433 от ГПК основания;
Отказал е приемане на адвокатски хонорар в размер на 200 лева за
длъжника В. И. М. поради липса на изпълнително основание;
Отказал е събиране на адвокатски хонорар в размер на 500 лева за
взискателя;
Разпоредил е вдигане наложените запори на вземания на длъжника по
банкови сметки и на трудово възнаграждение;
Отказал вдигане на наложената възбрана върху собствения на длъжника
недвижим имот представляващ СОС с идентификатор 68850.503.325.1.13
находящ се в гр. С.З., ул. ***********.
Съобщил е това постановление на страните, като длъжникът го е
получил на 11.02.2022г. чрез своя пълномощник.
На 16.02.2022г. е постъпила молба от адв. Т.К. като пълномощник на
длъжника В.М., с която е представила вносна бележка за платена по сметка на
К. К. Г. издръжка за двете деца за месец февруари 2022г. в общ размер 380
лева.
На 25.02.2022г. е постъпила настоящата жалба с вх. № 10786/25.02.2022
год., подадена от адв. Т.К. от АК — С.З. като пълномощник на длъжника В.
ИВ. М. против действията на ЧСИ Г. И. по изпълнително дело №
2022**0400076.
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано за
събиране на задължение за издръжка на деца, която се дължи ежемесечно за
бъдещ период - до промяна на обстоятелствата, водещи до намаляване,
увеличаване или прекратяване на задължението. Няма съмнение, че
3
задължението за издръжка е вид периодично плащане. „Периодично” е това
плащане, което не е еднократно н не се изчерпва с едно единствено предаване
на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото
длъжникът трябва да престира повече от едни път в течение на определен
срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и
падежът им настъпва периодично. Изпълнителния лист, издаден в полза на
малолетен/ ненавършил пълнолетие взискател по задължение за издръжка е
времево ограничен - до настъпването на пълнолетие на детето, до който
момент родителят, осъден да заплаща такава, я дължи в определения от съда
размер. С точното изплащане на същата във времево и количествено
отношение задължението на длъжника се погасява, като изпълнителното
производство би следвало да се прекрати на основание чл.433, ал.1, т.1 от
ГПК - поради погасяване на изпълняемото право.
В тази връзка, за да се приеме, че задължението за издръжка е погасено
напълно, необходимо е да са изпълнени кумулативно две условия - лицето, на
което се дължи издръжка да е навършило пълнолетие, както и да е изплатена
в пълен размер издръжката към този момент. Ако е изпълнено само едно от
условията, например настъпването на пълнолетие, но не е изплатено изцяло
задължението, няма как да се приеме, че задължението за заплащане на
издръжка е погасено, поради което и няма да е налице основание за
прекратяване на изпълнителния процес. В този смисъл ЧСИ правилно е
отказал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като в конкретния
случай не са налице и двете условия, обуславящи точното изпълнение на
задължението.
Действително в конкретния случай е безспорно установено, че
длъжникът изплаща редовно и своевременно дължимите издръжки. Пред
настоящата инстанция е представено платежно нареждане, от което е видно,
че и поредната дължима вноска - за м.март 2022г. е заплатена, но в случая
няма как да бъде прекратено производството по образуваното от взикателя
вече изпълнително дело предвид периодичния характер на присъдените
издръжки.
По отношение на оплакването на длъжника срещу отказа на съдебния
изпълнител да приеме събиране на разноски в негова полза, същото отново е
неоснователно. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от
ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство. А
съгласно нормата на чл. 78, ал. 4 от ГПК при прекратяване на делото
ответникът има право на разноски. Разпоредбите на чл. 78, ал. 4 и чл. 79 от
ГПК в Част първа „Общи правила” важат както за исковия процес, така и за
изпълнителното производство, и на длъжника се дължат разноските, които
последният е направил в изпълнителния процес. На длъжника следва да бъдат
възстановени онези имуществени вреди, които същият е направил в
4
изпълнителния процес, когато отговорността за това е на взискателя, който е
станал повод за завеждане на изпълнителното дело. Изпълнителното
производство в случая обаче не следва да бъде прекратено поради характера
на вземането. Дори и на длъжника да се дължат направените от него разноски
в изпълнителното производство, същият може да иска заплащането им, но
след като ги претендира по общия ред. Съдебният изпълнител не е
компетентен да присъжда суми за разноски на длъжника, тъй като това е от
изключителната компетентност на съда. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.
1 ГПК изпълнителния процес започва въз основа на издаден изпълнителен
лист или на пряко изпълнително основание. Но за да се започне изпълнително
производство без да е издаден изпълнителен лист, следва в закона изрично да
е предвидено иницииране на принудително изпълнение направо въз основа на
изпълнителното основание. В случая, законодателят не е предвидил
възможност съдебният изпълнител с постановление да присъжда разноски в
полза на длъжника, направени в хода на изпълнителното дело и направо въз
основа на този акт да започва принудително изпълнение, както е направил
изрично в разпоредбите на чл. 498, чл. 521, ал. 2, чл. 479, чл. 526, ал. 1 от
ГПК. В тази връзка жалбата на длъжника В.М. в частта, в която възразява
срещу отказа на съдебния изпълнител за събиране на сумата от 200 лева
изпълнителни разноски, също следва да бъде оставена без уважение.
Предвид гореизложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че подадената жалба е неоснователна, поради което следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 10786/25.02.2022 год.,
подадена от адв. Т.К. от АК - С.З. като пълномощник на длъжника В. ИВ. М.
против постановление от 10.02.2022г. на Р.Г. - помощник частен съдебен
изпълнител при Частен съдебен изпълнител Г.И. с рег.. № ** в РКЧСИ,
постановено по изпълнително дело № 2022**0400076 по описа на ЧСИ Г.И. с
район на действие ОС С.З., в частта, в която е ЧСИ отказал прекратяване на
изпълнително дело № 2022**0400076 по описа на ЧСИ Г.И. с район на
действие ОС С.З., поради липса на предвидените в чл. 433 от ГПК основания,
както и в частта, в която е отказал да бъде приет адвокатски хонорар в размер
на 200 лв. за длъжника, поради липса на изпълнително основание – пункт 2,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6