№ 160
гр. Стара Загора, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Атанас Д. Атанасов
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
гражданско дело № 20255500500165 по описа за 2025 година
Производството е образувано след като с решение № 127 от 05.03.2025г.,
постановено по гр.д.№ 178/2024г. по описа на ВКС на РБ е отменено решение
№376 от 05.12.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 423 по
описа за 2022 г. на Старозагорския окръжен съд, II граждански състав и делото
е върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския окръжен съд.
С определение №5178 от 13.11.2024г. въззивното решение е допуснато
до касационно обжалване по въпроса относно: Следва ли въззивният съд при
преценка, че дадената от първата инстанция правна квалификация на
предявения иск е неправилна, да даде указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест и да укаже на страните
необходимостта да ангажират съответните доказателства.
С оглед на това съставът на ВКС е счел, че делото следва да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да
извърши дължимите процесуални действия: да даде указания на страните кои
са подлежащите на доказване факти по предявения иск с правно основание
чл.23 ал.1 от СК, да разпредели доказателствената тежест за доказването на
тези факти и да даде нова възможност на носещата доказателствена тежест
страна, а и на насрещната страна да ангажират доказателства относно тези
факти.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. П. Н.
против решение № 200 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 4521/2021 г. на
Районен съд - Стара Загора.
1
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че
апартаментът е закупен с лично имущество и правната квалификация е за
трансформация на лично имущество. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора, които ще бъдат разгледани в решението. Иска се съдът
да отмени посоченото решение и вместо него да постанови друго, с което да
уважи исковата молба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по делото, сега въззиваем Д. П. Г., в която изразява становище, че
въззивната жалба е неоснователна. Излагат се подробни съображения по
съществото на спора.
Въззивната жалба е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, поради което тя е
допустима и редовна. Държавната такса е внесена в пълен размер.
Във връзка с указанията, дадени от ВКС, настоящия въззивен състав е
обявил на страните, че правната квалификация на предявения иск е чл.23 ал.1
от СК – за преобразуване на лично имущество.
С оглед приетата нова правна квалификация на предявения иск, е дал
указания на страните кои са подлежащите на доказване факти по предявения
иск с правно основание чл.23 ал.1 от СК, разпределил е доказателствената
тежест за доказването на тези факти и е дал нова възможност на носещата
доказателствена тежест страна, а и на насрещната страна да ангажират
доказателства относно тези факти.
Въззивният съд е намерил, че за да се признае пълна или частична
трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на
брака, в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, в
тежест на претендиращия индивидуална собственост на целия недвижим имот
или личен дял бивш съпруг, заявил надлежно иска си по чл. 23 ал.1 СК е
доказването - пълно и пряко на правно релевантни факти: 1./ придобивната
стойност на имота /според вида на сделката с вещно-правен ефект/; 2./
размера на вложените средства, които имат личен по см. на чл. 22 СК
произход и са еквивалентни па придобивната стойност на спорния имот/
изцяло или отчасти / и 3./ влагането към момента на придобиване на
имуществото.
С оглед на това и на основание чл.146, ал.1 от ГПК въззивният съд
разпредели доказателствената тежест, както следва: По иска по чл. 23, ал.1 СК
за пълна трансформация на лично имущество, за основателността на
предявения иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
правни последици, а именно: 1. придобивната стойност на имота съобразно
вида на възмездната сделка; 2. размера на вложените средства, които имат
личен произход по смисъла на чл. 22 СК и са еквивалентни на придобивната
стойност на спорния имот - изцяло или отчасти; 3. влагането им за
придобиването на процесния недвижим имот. В тежест на доказване на ищеца
2
е да установи по главен и пълен начин, че с ответника са бивши съпрузи, че
процесният имот е закупен по време на брака, чрез влагане на изцяло лични
средства на ищцата, поради което се изключва съвместния принос на страните
в придобиването. Ищецът носи тежестта да обори презумпцията за съвместен
принос по смисъла на чл. 21, ал. 3 от СК.
Ответника следва да докаже правоизключващите си, правопогасяващите
и правоунищожаващите си възражения.
С оглед на обстоятелството, че страните не спорят по определени факти
по делото, въззивният съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл.
273 ГПК е отделил за безспорни между тях и ненуждаещи се от доказване с
други доказателствени средства следните обстоятелства, а именно: че
страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 08.01.2018г., който
е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправило разстройство
на брака, както и че процесния недвижим имот е закупен по време на брака
между страните, на 18.01.2018г.
В с.з страните не се явяват пред настоящата инстанция и не сочат нови
доказателства, с оглед дадената им възможност и дадените им указания.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но
неправилно по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е била предявена искова молба, в която
ищцата Г. П. Н. първоначално е твърдяла, че бракът й с ответника е прекратен
на 05.10.2020 г. и през цялото време тя заплащала кредита за собственото си
жилище, макар че то било придобито по време на брака. Ответникът не
участвал, защото твърдял, че това жилище било нейно. Искането е съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата е единствен
собственик на процесния апартамент.
С разпореждане от 05.10.2021 г. съдът е оставил исковата молба без
движение, като е указал на ищцата да конкретизира на какво основание
претендира да е собственик на имота - дали поради липса на съвместен принос
на основание чл.21, ал.4 СК или претендира трансформация на основание
чл.23, ал.1 СК или на някакво друго основание. С молба от 29.10.2021 г.
ищцата е посочила, че претендира да е собственик на имота поради липса на
съвместен принос - по чл.21, ал.4 СК.
Ответникът е оспорил иска. Признал е факта, че страните са били
съпрузи, като гражданският им брак бил прекратен. Твърдял е, че процесният
недвижим имот бил придобит по време на брака на страните и бил
съпружеска имуществена общност, а след прекратяването му - обикновена
съсобственост при равни дялове. Оспорил е твърдението за липса на принос в
3
придобиването на имота. Твърдял е, че от сключването на брака си на
08.01.2018 г. до раздялата си на 16.12.2019 г. страните са живели съвместно.
На 28.12.2017 г. ищцата сключила договор за потребителски кредит за сумата
от 30 000 лв., по който договор ответникът бил поръчител. Месечната вноска
по договора от 350 лв. била погасявана от трудовото възнаграждение на
ищцата. Не оспорва твърдението, че сумата по кредита е вложена в
закупуването на процесния недвижим имот. Твърди, обаче, че цената на имота
е 35 000лв. Остатъкът бил заплатен със средства на двете страни, получени
като подаръци за тяхната сватба. Освен това, в процесния недвижим имот е
бил извършен ремонт с труда и средствата на ответника. Семейството се
издържало от трудовото му възнаграждение. Детето от предходна връзка на
ищцата било отглеждано от майка му, за което той й предоставял средства.
Парите от наема били получавани и разходвани от ищцата.
Първоинстанционният съд е приел, че констатираната нередовност в
исковата молба е била отстранена и е разгледал спора по същество. Приел е за
установено от фактическа страна, че страните не спорят, че са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 08.01.2018 г., който е прекратен с решение №
260172/05.10.2020 г. по гр.д. № 1772/2020 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора; че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 31, том I, рег.
№ 457, дело № 20/18.01.2018 г. на нотариус Б.Г. ищцата е закупила апартамент
№ 53, находящ се в гр. 2 С.З., ***, със застроена площ от 44.69 кв.м., състоящ
се от кухня, стая и сервизни помещения, с принадлежащото избено
помещение № 14, с площ от 4.63 кв.м, заедно с 1.159% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 68850.502.40.21.53.
Също така първоинстанционният съд е приел за установено, че на ищцата е
отпуснат банков кредит в размер на 30 000 лв., обезпечен с поръчителството
на ответника Д. Г.. Приел е, че за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2021 г. е
извършвано ежемесечно погасяване на отпуснатия кредит. Приел е, че всяка
от страните е получавала доход от трудово възнаграждение: ищцата
средномесечно 790,82 лв., а ответникът - 1750,75 лв. Освен това от наем на
недвижим имот ответникът получавал сумата от 100 лв.
От правна страна съдът е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.
21, ал. 4 СК за установяване личната собственост на ищцата върху процесния
имот, поради липсата принос от страна на ответника. Приел е, че не е
установено по делото някоя от страните да не е давала своя принос в
придобиването на семейното имущество. Оборването на презумпцията за
съвместен принос и доказването на трансформация на лично имущество
следвало да стане от ищцата. От свидетелските показания било установено, че
до момента на развода страните са живели заедно, при общност на бюджета.
През този период всеки от тях е осигурявал доход от трудово правоотношение,
като този на ответника е бил в по- голям размер. В семейството са били
полагани грижи от майката на ответника за детето на ищцата от друг мъж.
Ответникът осигурявал нужните средства за това. Закупеният от ищцата
апартамент бил съпружеска имуществена общност, независимо каква е
4
стойността му, но по делото не било установено, че уговарената цена е
различна, по - висока от обективираната в нотариалния акт. Приел е, че
презумцията по чл. 21, ал.3 СК не е оборена. Ирелевантно било
обстоятелството дали получената от ищцата сума по банков кредит е
послужила за плащането на имота, както и кой е погасил или продължава да
погасява този банков кредит, защото придобитото със заем имущество от
единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой
от тях е издължил заетите суми.
Решението е неправилно.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните по
делото са били съпрузи - бракът им е бил сключен на 08.01.2018 г. Преди
сключването на брака, на 28.12.2017 г., ищцата сключва с „Първа
инвестиционна банка“ АД договор за банков кредит, по силата на който
банката й предоставя потребителски кредит в размер на 30 000 лв., като
сумата е преведена по разплащателната й сметка. За обезпечаване на
вземането си банката е приела поръчителството на ответника Д. П. Г.. Видно
от разпечатките от движението по сметката на ищцата, погасителните вноски
са били заплащани ежемесечно от трудовото й възнаграждение - факт, по
който не се спори.
С договор за покупко-продажба от 18.01.2018 г. ищцата е закупила
процесния имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. С.З., ***,
състоящ се от кухня, стая и сервизни помещения, с площ от 44,69 кв.м, заедно
с прилежащото мазе и съответните ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, с идентификатор 68850.502.40.21.53.
С решение № 260172 от 05.10.2020 г., постановено по гр.д. № 1772/2020
г. по описа на Районен съд - Стара Загора, бракът на страните е прекратен.
Между страните не е спорно, че фактическата раздяла е настъпила през м.
декември 2019 г.
Съгласно чл.21, ал.1 СК вещните права, придобити от съпрузите през
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата.
Изключение от това общо правило е нормата на чл.23 СК, съгласно който
текст вещите, придобити по време на брака, но с лично имущество по чл.22,
ал.1 СК или с друго лично имущество, придобито преди брака, са лични.
Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения през време на
брака имот е изцяло обективен - изследва се характерът на вложените в
придобиването средства. Когато тези средства са лично имущество, лични са и
вещите придобити с тях. (ТР № 5/2014 г. на ОСГТК; Р-428-2016, IV г.о.; Р-
904-2008, I г.о.; Р-60080-2021, I г.о.; З-**********, I г.о.).
По делото е безспорно, че парите, получени от потребителския кредит,
който ищцата изтеглила, са вложени в закупуването на имота. Тъй като
договорът за кредит е бил сключен преди брака й с ответника и сумата е
постъпила по разплащателната й сметка също преди сключването на брака,
видно от разпечатката по движението й, парите съставляват нейно лично
имущество. Обстоятелството, че ответникът е поръчител по този договор, не
5
променя правното положение на парите от кредита, защото по договора за
поръчителство той не придобива права от договора за кредит.
Поръчителството е различен от юридическия факт, от който възниква
главното задължение, договор - за поръчителство. По силата на този договор
поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнението негово задължение. Тъй като средствата по договора за кредит
са придобити от ищцата преди сключването на брака, за задължението за
тяхното връщане отговаря тя (ищцата) като кредитополучателка и ответника,
но не в качеството на съпруг, а като поръчител. Хипотезата на чл.32, ал.2 СК
за отговорността на съпрузите за задължения към кредитор на един от
двамата, възникнали за задоволяване на семейни нужди, е неприложима. В
случая не става въпрос, че придобитото по време на брака имущество е
заплатено със средства от кредит, получен от единия или от двамата съпрузи.
Средствата, получени по договор за кредит, сключен от единия съпруг, но
преди сключването на брака, са лични, а не общи. Затова, макар процесният
апартамент да е закупен по време на брака на страните, той не е съпружеска
имуществена общност. Налице е преобразуване на лично имущество и по
силата на закона придобитият апартамент става също лично имущество.
Обосноваването на личното притежание не преминава през оборване на
презумпцията за съвместен принос. В този смисъл установеното от
свидетелските показания относно грижите на ответника за семейството е
напълно неотносимо.
Неоснователно е възражението на ответника, че действителният размер
на покупната цена на апартамента е различна от посочената в нотариалния акт
и че в придобиването на апартамента са вложени и средства, получени от
съпрузите като дарове на сватбата им. За установяване на това обстоятелство,
по делото пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели -
С.П.Ж. и И.Д.Г.. Свидетелят Ж. възпроизвежда в показанията си това, което е
научил от ответника. Той няма лични впечатления дали с част от парите от
сватбата страните са закупили апартамент. Твърди само и единствено, че
ответникът му се похвалил за това. Свидетелката Г.а е майка на ответника. Тя
твърди, че апартаментът е бил уговорен за 35 000 лв., 6 000 лв. от които били
от подаръците от сватбата. Показанията само на един свидетел и то майка на
ответника, който твърди изгодния за него факт, не са достатъчни, за да се
приеме за установено както, че цената на закупения имот е различна от
посочената в нотариалния акт, така и че страните са получили като подаръци
на сватбата си общо 6000 лв., които са вложени при закупуването на имота.
Вярно е, че законът не изключва изначално показанията на роднините, на
настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й
в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните
доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във
вреда на една от страните. Техните показания обаче, съгласно чл.172 ГПК, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
6
предвид възможната тяхна заинтересованост. В конкретния случай по делото
няма установени други релевантни за доказваното обстоятелство факти,
поради което за съда няма възможност да приеме за достоверно това, което
ответникът твърди в отговора си за спорното обстоятелство.
Предвид на тези съображения съдът намира, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот. За прецизност, без да се отразява на изхода на
делото, следва да отбележи и това, че погасяването на задълженията по
кредита от единия от съпрузите с негови лични средства не се отразява върху
принадлежността на придобитото право на собственост, респ. не може да бъде
и основание за трансформация на лично имущество по смисъла на чл.23 СК. В
този случай между съпрузите биха възникнали облигационни
правоотношения в зависимост от техните вътрешни отношения (така Р-929-
2000, II г.о.; Р-189-2002, I г.о.; Р-904-2008, I г.о.; Р-43-2021 г., II г.о.; мотивите
към т.4 на ТР № 5/2014 г. на ОСГТК).
С атакуваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от Г. П. Н. иск като неоснователен, което настоящата инстанция
намира за неправилно с оглед на изложените по-горе съображения. Затова то
следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск по чл.23 СК да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от делото, въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на въззивницата направените разноски за трите инстанции в размер
общо на 1610 лв., от които 1110 лв. за платената държавна такса за двете
инстанции и 500 лв. заплатен адвокатски хонорар пред ВКС. По делото няма
данни ищцата да е заплащала адвокатско възнаграждение в предходните
инстанции. При новото разглеждане пред настоящата инстанция също няма
представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 200 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. №
4521/2021 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.23 СК по отношение на
Д. П. Г. от гр. С.З., ***, ЕГН **********, че Г. П. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. С., *** адвокат Б. Е., е изключителен собственик на
апартамент, находящ се в гр. С.З., ***, състоящ се от кухня, стая и сервизни
помещения, с площ от 44,69 кв.м, заедно с прилежащото мазе № 14 с полезна
площ от 4,63 кв.м и 1,159% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж, с идентификатор на имота 68850.502.40.21.53 и с граници - имоти с
идентификатори: на същия етаж 68850.502.40.21.54, под обекта -
68850.502.40.21.48 и над обекта - 68850.502.40.21.58.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. П. Г. от гр. С.З., ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес в
гр. С., *** адвокат Б. Е., сумата от 1610 лв. / хиляда шестстотин и десет лева/,
представляващи направените от нея деловодни разноски за трите съдебни
инстанции.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8