№ 28751
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20211110161412 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК, населено
място адрес адрес адрес (адрес) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против Р. Д. К., ЕГН: **********, **********. Съдът е издал заповед за изпълнение по
отношение на главницата, договорната лихва, мораторната лихва и законната лихва върху
главницата.
Касателно претендираната сума в размер на 1039.46 лева -договорна неустойка и
сумата в размер на 275 лева- неустойка за забава съдът намира следното:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото
искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител
посмисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради
коетопо отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно чл. 6 от договора за паричен заем, заемателя има задължение в 3-дневен
срок от сключване на договора да предостави назаемодателя едно от следните обезпечения:
1/ физическо лице – поръчител, което следва да отговаря на подробно описани в договора
условия, или 2/ банкова гаранция с бенефициер - заемодателя за сума в размер на сбора на
всички плащания на задълженията.
В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за
задължението по чл. 6 на длъжника на ответника, но СРС намира, че фактически се дължи
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител, който
обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен
доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор.
Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател и
то издадена също в много кратък срок, а именно 3 дни от деня на сключването на договора.
Налагането на толкова къси срокове въобще препятства всички възможности на длъжника
да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да
потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички
посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че
1
изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до
алтернативната опция за обезпечение, то СРС намира, че тя също поставя мъчно
преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция,
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
валидна от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид
практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение,
фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и
двете опции по чл.6, ал.2 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне
плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена на същата дата на която е сключен договора за
кредит с Приложение №1, без да се изчака дали ще се осъществят предпоставките за
възникването й и представлява сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено,
на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за
обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима
неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което
вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния
случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и
която е печалба за кредитора.
В настоящия случай заявителят претендира заплащане на сумата 275 лева-неустойка
за забава, която макар и кръстена така по смисъла на тарифата за таксите за допълнителни
услуги представляваща разходи за събиране на просрочено вземане. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Така
формулирани, разпоредбите на чл. договора противоречат на посочената норма на закона –
чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй като
облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се допуска от
закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Мотивиран от горното софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК, населено място адрес адрес адрес (адрес)
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Р. Д. К., ЕГН: **********,
********** за сумите от:1039.46 лева -договорна неустойка и 275 лева- неустойка за
забава.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви
осъдителен иск за вземането, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3