№ 4
гр. В., 12.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря ВВУ
като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №
20231300500369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на П. Д. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „******* чрез назначеният особен представител
адв.Р. Д. от АК-В. с адрес на кантората:гр.В., ул.„****** против Решение № 588/28.07.2023
г., постановено по гр. д. № 913/2022г. по описа на РРС – В..
С обжалваното решение РС-В. е признал за установено по отношение на П. Д. П. с
ЕГН **********, че дължи на „ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование „ТБ” ЕАД/, ЕИК
********* следните суми: 191.15 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по
договори за предоставяне на мобилни услуги и 331.66 лева - разлика в цените на
мобилните устройства при преференциални условия и без абонамент, ведно със законна
лихва от 31.01.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
249/2020 г. по описа на РРС - В. до окончателно изплащане на вземането.
С обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на „ЙБ“ ЕАД разноски в
размер на 284.90 лева /18.50 лева - за държавна такса и 266.40 лева - адвокатско
възнаграждение/ за заповедното производство по ч.гр.д. № 249/2020г. по описа на ВРС и
607.67 лв. за производството пред ВРС.
Първоинстанционното решение, имащо характер на определение, в частта в която
ВРС е оставил без разглеждане предявения от ищеца „ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование
„ТБ” ЕАД/, ЕИК *********, срещу ответника П. Д. П. с ЕГН **********, иск с правно
1
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД
за признаване за установено, че П. Д. П. дължи на „ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование
„ТБ” ЕАД/, сумата от 187.02 лева - неустойки по договори за мобилни услуги, като
недопустим и е прекратил производството по делото в тази част, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснато нарушение на материалния закон. Излага се, че при подаването на искането по
чл.410 от ГПК ответницата била непълнолетна и не било посочено, че е подпомагана от
майка си. Посочва се, че основанието за предявяването на иска е възражението по чл.410 от
ГПК. Излага, че за сключване на договорите от ответницата, която била 15годишна, е
трябвало решение на съда за поемането на задължението.
ВРС не се е произнесъл по наведеното възражение, че сключените три броя договора
са сключени с ответницата като непълнолетна по смисъла на чл.4 от ЗЛС и нейната
процесуална дееспособност и пасивна легитимация е била ограничена.
Искането е за отмяна на първоинстанционното решение с последица постановяване
на решение от въззивната инстанция, по силата на което да бъдат отхвърлени като
неоснователни претенциите на ищцовото дружество.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК от ответната по жалбата страна „ЙБ“ ЕАД,
чрез адв.-пълномощника Васил Ничев е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с
който по същество оспорва жалбата и прави искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски за производството.
Пред въззивната инстанция от страните по делото не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
Производството пред РС – В. е образувано по предявени от „ТБ“ ЕАД, против П. Д.
П., искове по чл.422 ГПК за установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415,
ал.1, т.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК
особен представител адв.Р. Д. от АК-В. оспорва исковите претенции, навеждайки
2
възражение за недействителност-унищожаемост на договорите за мобилни услуги по
смисъла на чл.27 ЗЗД, като сключени от недееспособно-непълнолетно лице. Не било ясно от
исковата молба за какво са претендиранит суми по договорите-неплатена такса, неустойка,
как е била формирана разликата на предоставените мобилни устройства, като цена без
абонамент и преференциална с такъв. Оспорила е представените декларации за съгласие за
подписване документи от непълнолетен с дати -06.11.2017г, 12.12.2017 и 14.03.2018г.
В о.с.з 23.05.2023г. по първоинстанционното дело особеният представите е направил
искане за представянето в оригинал на оспоР.те с ОИМ декларации, като в о.с.з. но
11.07.2023г е направила изявление, представените оригинални документи да се приобщят
към доказателствения материал и е направила изрично изявление, че няма доказателствени
искания.
От приложените писмени доказателства се установява, че между страните са
възникнали облигационни отношения, вследствие сключените между тях договори за
мобилни услуги, както следва:
1.От Договор за мобилни услуги от 06.11.2017г. с приложена ценова листа се
установява, че на жалбоподателката са предоставени мобилни телефонни услуги, чрез
предпочетен номер : ++359********* за срок от 12 месеца с абонаментен план: Тотал 24.99 с
неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 24.99 лева при Общи условия на "ТБ" ЕАД, приети от потребителя с декларация –
съгласие. Към договора е приложена Декларация за съгласие за подписване на документи от
непълнолетен от 06.11.2017г., подписана от лицето Д. П. Н., като родител, като
самоличността и подписите са удостовеР. от служител на ответника.
2.От Договор за мобилни услуги от 12.12.2017 г. с приложена ценова листа се
установява, че на жалбоподателката са предоставени мобилни телефонни услуги чрез
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план: Интернет
15,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 15.99 лв. и промоционален такъв в
размер на 13.99 лв. при Общи условия на "ТБ" ЕАД, приети от потребителя с декларация –
съгласие от същата дата. С договора на потребителя е отстъпено устройство марка TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G. В договора е уговорено, че в случаите, когато е предоставено
устройство с договора и при нарушаване на задълженията по договора от страна на
потребителя последният дължи на оператора разликата между цената на предоставеното
устройство без абонамент, съгласно последната актуална ценова листа на оператора към
момента на прекратяване на договора и заплатената от потребителя цена на устройството в
брой или общата лизингова цена по договора. Към договора е приложена Декларация за
съгласие за подписване на документи от непълнолетен от 12.12.2017 г., подписана от лицето
Д. П. Н., като родител, като самоличността и подписите са удостовеР. от служител на
ответника.
3
3.От Договор за мобилни услуги от 14.03.2018 г. с приложена ценова листа се
установява, че на жалбоподателката са предоставени мобилни телефонни услуги чрез
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план: „Тотал 30.99“ с
неограничени нац. мин. и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на
30.99 лв. при Общи условия на "ТБ" ЕАД, приети от потребителя с декларация – съгласие от
същата дата. С договора мобилният оператор е предоставил на потребителя мобилен апарат
марка: NOKIA 3 Black на преференциална цена – 109.99лв. при стандартна цена от 389.90лв.
или направената отстъпка е 279.99лв., посочена в т. 7 от договора. В договора е уговорено,
че в случаите, когато е предоставено устройство с договора и при нарушаване на
задълженията по договора от страна на потребителя последният дължи на оператора
разликата между цената на предоставеното устройство без абонамент, съгласно последната
актуална ценова листа на оператора към момента на прекратяване на договора и заплатената
от потребителя цена на устройството в брой или общата лизингова цена по договора. Към
договора е приложена Декларация за съгласие за подписване на документи от непълнолетен
от 14.03.2018 г., подписана от лицето Д. П. Н., като родител, като самоличността и
подписите са удостовеР. от служител на ответника.
И по трита договора е уговорено фактуриране на дължимите суми по договорите на
всяко 20-то число от месеца, като съгласно чл.27 от приложените общи условия Плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно
от 18 дни от датата на издаването ѝ.
За предоставените мобилни услуги по договорите от доставчика/ищеца/ на
жалбоподателката/ответника/ са издадени 4 бр. фактури, приложените по делото, като
същите не са оспоР. от жалбоподателката. Във фактурите са отразени внесени плащания,
направени през периода, за който са издадени фактурите, ако е имало такова, както и са
отразени и задължения от предходен период с ДДС, при наличие на такива. Към фактурите е
приложено описание за потреблението за всеки един предпочетен номер, съответстващ на
посочения в договорите.
От фактурите се установяват неизплатените от жалбоподателката задължения към
ищеца по договорите, както следва:
1. Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетен период 20.04.2018 г. - 19.05.2018 г.,
срок за плащане - 04.06.2018 г., издадена за сумата от 71.82 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги, както следва:
31.79 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер
++359*********; 13.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;
26.05 лв. абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер
++359*********.
4
По тази фактура жалбоподателката не е заплатила сумата в размер на 46.99 лв.,
въззиваемото дружество/ищецът/ е признал извършено частично плащане в размер на 24.83
лв., което погасява задължението за такса и услуги за предпочетен номер ++359********* до
размер на 6.96 лв.
2. По Фактура № **********/20.06.2018 г. за отчетен период 20.05.2018 г. - 19.06.2018
г., със срок за плащане - 05.07.2018 г., жалбоподателката не е заплатила сумата от 74.16 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договорите, както
следва: 31.88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********;14.88 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 27.40 лв. абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********.
3. По Фактура №**********/20.07.2018 г. за отчетен период 20.06.2018 г. - 19.07.2018
г., със срок за плащане - 04.08.2018 г., жалбоподателката не е заплатила сумата от 70.00 лв.,
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както следва: 30.99 лв.
абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 13.98 лв. абонаментна такса за
предпочетен номер ++359*********; 25.03 лв. абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер ++359*********.
4. По Фактура № ********** /20.09.2018 г. за отчетен период 20.08.2018 г. -
19.09.2018 г., със срок за плащане - 05.10.2018 г., издадена за сумата от 518.78 лв.,
жалбоподателката не е заплатила и дължи на ищеца сумата от 186.28 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359********* и сумата от 145.38 лв. сума за мобилно
устройство за предпочетен номер ++359*********;
По тази фактура жалбоподателката не дължи начислените суми от 77.46 лв.
неустойка за предпочетен номер ++359*********; 48.78 лв. неустойка за предпочетен номер
++359********* и 60.88 лв. неустойка за предпочетен номер ++359*********, възлизащи на
обща стойност 187.02лв. неустойки по договорите за която сума е отхвърлен иска със
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. и производството по
делото е прекратено с постановеното от ВРС решение, имащо характер на определение и
същото е влязло в сила, като необжалвано.
От приобщеното ч.гр.д. № 249/2020 г., по описа на РС-В., се установява, че по
Заявление вх. №1489/03.02.2020 г., по описа на РС-В., в полза на ищеца срещу длъжника -
ответник е издадена Заповед № 145/05.02.2020 г., по описа на РС-В., за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, както следва: в размер на 191.15 лв. неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договори за предоставяне на мобилни услуги,
331.66 лева разлика в цените на мобилни устройства при преференциални условия и без
абонамент, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 31.01.2020г.
до окончателното издължаване, както и разноски в размер на 18.50лв.-ДТ и 266.40 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС. Със заповедта е отхвърлено заявлението в частта за
5
сумата от 186.12лв. неустойка, както и съответната част от претендираните разноски.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер: ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер:
++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер: ++359*********.
Заповедта е връчена на длъжника /ответника/ по реда на чл.47,ал.5 ГПК. Заявителят е
изпълнил дадените му от ВРС указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
установителен иск за вземането си в едномесечен срок съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на
изпълнените указания е образувано настоящото производство.
За да уважи предявените искове в частта в която ВРС е приел за установено
вземането на ищеца е формирал извод, че процесните договори не са унищожаеми и между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по тях. Ответницата е
неизправна страна по договорите и същата дължи и не е заплатила на ищеца сумата от
191.15 лв. - неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договори за предоставяне
на мобилни услуги и 331.66 лева - разлика в цените на мобилните устройства при
преференциални условия и без абонамент.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Предявените искове са с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с
чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
Основния спорен въпрос в производството е дали процесните договори за мобилни
услуги са породили валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и
ответника П. Д. П., предвид направеното и единствено поддържано в настоящото
производство конкретно възражение, че се касае за унищожаемост на договорите.
По делото не е спорно и се установява от представените доказателства, че към
момента на сключване на трита договора за мобилни услуги ответника, в качеството на
потребител на мобилни телекомуникационни услуги, е бил непълнолетен и съответно
ограничено дееспособен.
6
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 ЗЛС непълнолетните и поставените под
ограничено запрещение лица извършват правни действия със съгласието на техните
родители или попечители, но те могат да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя
труд.
По делото по безспорен начин е установено, че при сключване на всеки един от
договорите са представени декларации за съгласие за подписване на документ/и от
непълнолетно лице, подписани от Д. П. Н.-родителя. С ОИМ особеният представител на
ответницата е оспорил тези декларации но впоследствие след представянето им от ищцовата
страна в оригинал е направил единствено изявление да се приобщят към доказателствата по
делото и е направил изявление, че няма доказателствени искания, което по съдържание е
отказ от заявеното оспорване. По делото няма доказателства оборващи качеството на
родител/попечител на Д. П. Н.. Следва да се отбележи, че пред настоящата инстанция не са
и наведени възражения в тази насока.
Следователно, при тези данни по делото, сключените между страните договори са
валидни и същите са породили своето действие. Доколкото договорите са сключени от
ответницата със съгласието на родител, то не следва да се изследва характера на сделките
дали същите представляват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите
нужди.
По Фактура № **********/20.05.2018 г. за отчетен период 20.04.2018 г. - 19.05.2018
г., срок за плащане - 04.06.2018 г. жалбоподателката е извършила частично плащане,
признато от ищеца. Факта, че ответницата е извършвала плащания по договорите,
обосновава извода, че с факта на плащанията е извършила конклудентни действия по
потвърждаването на тези договори, които не се доказа да са изначално опорочени, съответно
унищожаеми.
С оглед изложеното съдът приема, че процесните сделки, обективирани в Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер: ++359*********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер: ++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер:
++359********* са породили целените с тях правни последици и съобразно договореностите
в същите правилно са признати за установени вземанията на ищеца в размер на 191.15 лв. -
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по договори за предоставяне на мобилни
услуги съобразно издадените фактури. Следва да се отбележи, че от жалбоподателката не са
наведени възражения в производството, ищецът да не е предоставил договоР.те мобилни
услуги през исковия период. По делото се доказа, че жалбоподателката дължи на ищцовото
дружество и сумата в размер на 331.66 лева - разлика в цените на мобилните устройства при
преференциални условия и без абонамент. Това вземане за ищцовото дружество е
възникнало от факта на неизпълнение-неплащане на дължимите месечни абонаменти по
договорите от ответницата, съгласно уговореното в договорите. По делото не е оспорен
факта, че жалбоподателката е получила от ищеца мобилните устройства - TABLET
PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G на 12.12.2017г. и на 14.03.2018г. мобилен апарат марка:
7
NOKIA 3 Black, удостоверено с подписването на договорите от ответницата. Следва да се
отбележи, че от жалбоподателката не са наведени възражения тези мобилни устройства да
не са предадени в изрядно състояние, например да са били дефектни, негодни за употреба по
предназначение.
По отношение възражението, че въззивницата била непълнолетна и към датата на
подаване на зявлението за издаване на заповед за изпълнение но не било записано, че е
подпомагана от нейната майка, съдът намира същото за неоснователно и не е довело до
накърняване на процесуални права на ответницата. От приложеното ч.гр.д. № 249/2020 г.,
по описа на РС-В., се установява че издадената заповед за изпълнение е връчена на
жалбоподателката по реда на чл.47,ал.5 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което и е
образувано настоящото производство, а на жалбоподателката/ответницата/ е назначен
особен представител. Съобразно посоченото ЕГН ответницата е родена на 05.12.2002г. Към
датата на депозиране на исковата молба -20.05.2022г. ответницата е била пълнолетна,
същата е навършила пълнолетие на 05.12.2020г.
Съгласно разясненията в съдебната практика на Върховния съд, обективирана в
Определение № 177 от 11.IX.1977 г. по гр. д. № 2962/76 г., II г. по чл. 4, ал. 2 ЗЛС, е
посочено, че с навършване на пълнолетие на детето родителското попечение, т.е. правото да
дават или не дават съгласие при извършване на правни действия от непълнолетни, се
прекратява по право. Ако в течение на висящ процес настъпи пълнолетието на детето,
родителят с процесуалните си действия след това не ангажира пълнолетното си дете.
С оглед на изложените по-горе съображения, настоящият въззивен състав изцяло
споделя изводите на първоинстанционният съд, поради което въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор пред въззивната инстанция жалбоподателката следва
да заплати в полза на Окръжен съд-В. дължимата за производството ДТ в размер на 25 лева,
както и направените от въззиваемата страна разноски за въззивното производство в размер
на 400лв.-изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
№746/01.12.2023г.
По изложените съображения, В.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №588/28.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 913 от 2022 г.
по описа на РРС-В..
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „******* да заплати
8
на Окръжен съд-В. сумата в размер на 25лв.-държавна такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ул. „******* да заплати
на „ЙБ“ ЕАД /с предишно наименование „ТБ” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. „***“, Бизнес парк С., сграда 6, направените разноски за
въззивното производство пред ОС-В. в размер на 400 лева /четиристотин лева/ за изплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9