РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,17.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІ състав, в публично заседание на двадесет
и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА адм.
дело № 810 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Т.Ц.К. ***, чрез
пълномощника адв. П. П., с която се оспорва Решение № 1040-17-70/02.12.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е
потвърдено Разпореждане № 70/26.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.
1 от КСО. С потвърденото разпореждане не се приема, че злополуката, станала с Х.Б.К.
на 30.06.2019 г., има характер на трудова. Жалбоподателката развива съображения
за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че горестоящият орган неправилно не е изследвал
въобще наличието на функционална връзка между извършваната работа и настъпилото
нетравматично увреждане, а се е ограничил до постановеното от органа на
медицинската експертиза решение, което по същество не дава отговор на този
въпрос. Навежда доводи и сочи доказателства за изключително натоварване, при
което е работил пострадалия, което от своя страна е довело до настъпилото
увреждане. С оглед на това твърди, че злополуката изпълнява всички белези от
фактическия състав на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Моли съда да
отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне с указания злополуката да бъде
призната за трудова. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение срещу искането на заинтересованата страна за присъждане на
разноски като в условията на евентуалност прави и възражение за прекомерност на
претендираното от заинтересованата страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП
на НОИ – Русе, чрез процесуален представител – ст. юрисконсулт Р., счита
жалбата за неоснователна и иска същата да бъде отхвърлена от съда като му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като заинтересована страна в
производството е конституиран осигурителя „Био Ойл 78“ ЕООД гр. Русе,
представляван от управителя Н.Н. чрез пълномощника адв. Т. Т.. В хода на делото
по същество заинтересованата страна изразява становище за неоснователност на
жалбата, поради което иска от съда същата да бъде отхвърлена като бъдат
присъдени разноски в полза на заинтересованата страна.
Жалбата е процесуално допустима. Същата
е депозирана от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за
който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване в срока по чл. 118,
ал. 1 от КСО.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна, съдът приема за
установено следното:
С декларация за трудова злополука вх.
№ 70/02.07.2019 г. (л.л. 10 от преписката) „Био Ойл 78“ ЕООД – Русе, като
осигурител, декларирал пред ТП на НОИ – Русе злополука, настъпила на 30.06.2019
г., при която е пострадал работника Х.Б.К.. В декларацията се посочва, че на 30.06.2019
г. в 8:30 в бензиностанция в с. Иваново, стопанисвана от осигурителя, е станал
„нещастен случай“, като К. е получил мозъчен кръвоизлив, довел до неговата
смърт. По преписката липсват данни преди подаване на декларацията в ТП на НОИ –
Русе от осигурителя да е било проведено разследване съобразно изискването на чл.
2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на
трудовите злополуки (НУРРОТЗ).
Въз основа на подадената декларация със
Заповед № 1015-17-133/15.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Русе (л. 22 от
преписката) на основание чл. 58, ал. 1 от КСО било разпоредено да се извърши
разследване на злополуката от комисия, в чийто състав е включен служител на ТП
на НОИ – Русе, служител на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе (ДИТ – Русе),
служител от служба по трудова медицина и представител на осигурителя
(управителя на дружеството). Разследването било извършено в присъствието на
представител на пострадалия – жалбоподателката Т.Ц.К., наследник на починалия
работник. В съставения Протокол № 9/15.08.2019 г. (л. 23-28 от преписката)
комисията отразила резултатите от извършеното разследване. Според съдържанието
на протокола Х.Б.К. към момента на злополуката – 30.06.2019 г. е работник в
„Био Ойл 78“ ЕООД гр. Русе с място на работа бензиностанция в с. Иваново, въз
основа на сключен между него и заинтересованата страна трудов договор №
05/18.11.2016 г., да работи при 8 часов работен ден. През месец юни 2019 г. К.
изпълнявал трудовите си функции при сумарно изчисляване на работното време
съгласно изготвен график със смяна от 08:00 часа до 20:00 часа. Според
представения в ТП на НОИ график за работа преди настъпване на злополуката К. е
ползвал почивка на 25 и 26 юни 2019 г. На 30.06.2019 г. след застъпване на
работа в 8:00 часа К. бил открит към 8:56 часа припаднал на работното си място
в офиса на бензиностанцията от жена, която е искала да зареди автомобила си.
Същата подала сигнал до Спешна помощ и до полицията. К. бил откаран от екип на
спешна помощ в болницата и приет за лечение в отделение „Обща и съдова
неврология“ на УМБАЛ „Канев“ – Русе, където починал на 10.07.2019 г.
Установената при лечението диагноза, отразена в издадената от отделението
епикриза, е „Паренхиматозен мозъчен кръвоизлив в дясна голямомозъчна хемисфера
с пробив в ликворо-проводящите пътища. Кома. Мозъчен оток – Вклиняване“. При
разследването било установено, че липсвали данни за предходни заболявания на
пострадалия, освен едно посещение на 15.05.2019 г. при личния лекар, поради
прилошаване. На К. били предписани лекарства, които той пиел редовно.
Посещението при лекаря не е документирано поради неуреден здравен статус.
Комисията не установила да са налице отклонения от нормалните обичайни правила
за действие при работа или в условията на работа. Не били установени и
нарушения на нормативни актове във връзка с настъпилата злополука.
С оглед на това, че увреждането на Х.К.
е от нетравматичен характер било изискано становище от ТЕЛК – Русе относно
причинната връзка на основание чл. 66 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ). С Експертно решение № 2745/26.08.2019 г. ТЕЛК общи заболявания І състав
при УМБАЛ – Русе постановил, че на основание чл. 66, ал. 2 от НМЕ не се
произнася по причинна връзка поради липса на протокол от аутопсия.
На 26.09.2019 г. длъжностното лице по
чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Русе издало Разпореждане № 70/26.09.2019
г. (л. 19 от преписката), с което било отказано злополуката от 30.06.2019 г. с Х.Б.К.
да се приеме за трудова. В мотивите на разпореждането било посочено, че на
процесната дата К. паднал на земята вследствие на получен мозъчен инсулт , като съгласно цитираното по-горе решение на
ТЕЛК няма приета причинна връзка между настъпилата внезапна смърт и условията
на труд. При това положение административният орган приел, че е налице внезапно
увреждане здравето на пострадалия, което е станало през време на работа, но не
е във връзка или по повод на извършваната работа.
Т.К. като наследник на починалия
работник оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ – Русе по реда на
чл. 117 от КСО. С Решение № 1040-17-70/02.12.2019 г. горестоящият орган
отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60
,ал. 1 КСО. В мотивите на решението е описана безспорната фактическа обстановка
като са коментирани правните разпоредби, въз основа на които административният
орган приема, че увреждането на здравето на пострадалия не във връзка или по
повод извършваната работа, както и нормите обвързващи решението му със
становището на органа на медицинската експертиза. Изводът бил, че не са налице
предпоставките на чл. 55, ал. 1 КСО за приемане на злополуката за трудова,
поради което злополуката не може да бъде приета за трудова.
В хода на разследването на
злополуката от ТП на НОИ – Русе жалбоподателката подала сигнал и до ДИТ – Русе,
посочвайки че в „Био Ойл 78“ ЕООД са допуснати множество нарушения на трудовото
законодателство, при което се е наложило съпругът й да работи непрекъснато за
много дълъг период от време, което именно е довело до претоварване и е станало
причина за настъпилата злополука. Наведени са твърдения, че в предприятието не
са правени графици или ако има такива, те не са спазвани и практически на
бензиностанцията непрекъснато е работил единствено съпругът й. По подадения
сигнал ДИТ – Русе извършила проверка, копие от преписката по която е приложена
по настоящото дело. В преписката се съдържат писмени обяснения от лица от с.
Иваново, живеещи близо до бензиностанцията или до дома на жалбоподателката,
които сочат, че пострадалия К. е бил преимуществено на работа без почивен ден и
за време повече от 12 часа на ден. Пред ДИТ – Русе работодателят е представил
графици за работа на обекта, различни от представените пред ТП на НОИ – Русе при
разследване на злополуката. Според тях работното време на бензиностанцията е от
7:00 часа до 19:00 часа, а не от 8:00 часа до 20:00 часа. В графиците,
представени както пред ТП на НОИ – Русе, така и пред ДИТ – Русе освен
пострадалия К. е включен и управителя на дружеството Н., който обяснил, че
работи в бензиностанцията в почивките на работника за осигуряване на
непрекъсната работа на бензиностанцията в указаното работно време. В хода на
проверката ДИТ – Русе е установила нарушения, свързани с водената в
предприятието документация, съобразно на изискванията на КТ, за които на
работодателя били дадени предписания.
Действително представените от
заинтересованата страна графици пред ДИТ съществено се отличават от отразеното
във ведомостите за заплати и в книгата за инструктаж,като съгласно
последната,съпоставена с графиците, пострадалият е бил инструктиран в неработни
за него дни. При съпоставката им по графици пострадалия е работил от 12 до 15
дни, а по ведомост в порядъка 19-22/ 23 / дни. Особено фрапантно е сравнението
по график за месеците 06,07,08,09,10.2018г, където в графиците е отразено, че е
работил от 5 до максимум 8 дни, а по ведомост 22-23 дни.
Пред ДИТ след приключване на
разследването пред НОИ са представени и документи от Служба по трудово медицина
за проверки и контрол през м.юни 2019г.по сключен договор от 01.06.2019г., но
заинтересованата страна не представи изискани документи относно оспорената от
жалбоподателката дата на договора, респ. извършената оценка на риска и
протоколите за контрол. Представените пред НОИ сертификат за контрол и
протоколи за контрол и извършени измервания на работно място касаят друго ЮЛ. Липсват
данни за извършвани задължителни периодични медицински прегледи.
Тези обстоятелства сочат на нарушения
на изискванията на КТ и ЗБУТ, каквито макар и в по-различен вид е констатирала
и ДИТ.
По делото като свидетели са разпитани
И.Й.Д., А. О. А. и М.Х.Х.. Двете свидетелки посочват в показанията си своите
впечатления, че пострадалия е бил постоянно на работа от 7 часа сутринта до след
20 часа вечер през лятото и 19 часа през зимата. Работел както в работните,
така и в почивните дни и не са го виждали да се прибира за обяд. Нямат
впечатления да е боледувал. Свидетелят Д. твърди, че за времето, в което е
работил в бензиностанцията, се е работило по график като е работил заедно с
управителя Н. и с пострадалия К., без да се е случвало да работят едновременно.
Графикът се изготвял в края на месеца за следващия месец и се окачвал в
работното помещение в бензиностанцията. Работата не била тежка, зареждали се
автомобили – 20-30 автомобила на ден, като в останалото време „седиш седнал и
си почиваш“. Работниците са ползвали обедна почивка като е можело да затворят
бензиностанцията и да отида до магазина.
В хода на съдебното производство е
назначена и комплекса съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), която въз основа на наличните
по делото документи сочи, че кръвоизлив, какъвто е получил пострадалия може да
настъпи бързо и неочаквано и при видимо добро здраве. Болестните промени водещи
до това състояние са резултат на развиващи се в продължителен период болестни
процеси в сърдечно-съдовата система, Най-често кръвоизливът бива предизвикан от
съдови заболявания, които засягат мозъка – хипертонична болест, мозъчни
аневризми, мозъчни ангиоми, мозъчна амилоидна ангиопатия и др. Експертизата
сочи още, че с оглед на причината за смъртта от поставената диагноза в
историята на заболяването на пострадалия няма причинно-следствена връзка между
същата и работния процес като евентуални физически и психически натоварвания
могат да бъдат благоприятен фактор и отключващ момент на болестните състояния,
отразени в медицинската документация. От наличната медицинска документация
експертите са установили, че има обективни данни за болестни промени на
сърдечно съдовата система от по-продължителен период от време. В съдебно
заседание експертите поясняват, че изместването на сърцето, установено при
направените на пострадалия изследвания сочи, че за един продължителен период от
време сърцето е работило при повишено налягане като е възможно евентуалните
външни признаци за това да са приемани като обикновено неразположение или
умора, без да се диагностицира и лекува като сърдечно заболяване.Според вещото
лице инж. П. по делото
няма данни за повишена степен на вредност на работната среда или за полагане на
тежък труд. Макар приложените по делото оценки от служба по трудова медицина да
не съдържат конкретни измервания, няма данни пострадалия да е работил в затворено
помещение изложено на вредни химикали или пък при тежко физическо или
психическо натоварване.
При така установените фактически
обстоятелства, след проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл.
168 от АПК, от правна страна съдът приема:
Оспореният акт – Решение № 1040-17-70/02.12.2019
г. е постановен от компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО административен
орган, комуто е възложено произнасянето по жалби срещу разпореждания за
признаване или непризнаване на злополуката за трудова (чл. 117, ал. 1, т. 2, б.
„г” от КСО).
Решението е издадено в изискуемата
писмена форма като съдържа фактически и правни основания за постановяването му,
противно на твърденията на жалбоподателката за липса на мотиви.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Неоснователно
жалбоподателката твърди, че горестоящият орган е допуснал процесуално нарушение
като не е формулирал мотиви по същество. В случая горестоящият орган, чието
решение е предмет на оспорване в настоящото производство по силата на
специалната норма на чл. 118 от КСО, подробно е посочил правните норми, въз
основа на които смята, че процесната злополука не следва да бъде приета за
трудова. Обстоятелството,че решението
не е формулирано по начин, отговарящ отделно и конкретно на всяко от
възраженията направени от жалбоподателката, не го лишава от мотиви.
На следващо място не съставлява
нарушение на процесуалните правила, приключването на разследването на трудовата
злополука и в частност на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от КСО, съгласно която
Териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията
по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в
зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка
злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка
злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до
инвалидност. Производството по разследване на трудова злополука стартира с
издаване на заповед от директора на ТП на НОИ (чл. 7, ал. 1, изр. ІІ от
НУРРОТЗ) въз основа на подадена декларация по чл. 57 от КСО или по служебен
почин на административния орган. Развиващите се други административни
производства пред други административни органи, следва да намерят отражение при
разследването на злополуката, само когато с тези производства се решават
преюдициални за разследването въпроси. В случая такова преюдициално
производство е произнасянето на ТЕЛК, но не и произнасянето на ДИТ – Русе по
подадения от жалбоподателката сигнал, проверката по който касае спазването на
трудовото законодателство, а не квалифицирането на настъпилата злополука като
трудова или не. Изискването проверката да се извърши съвместно от двата органа,
регламентирано в чл. 58, ал. 1 КСО е изпълнено чрез начина на формиране на
състава на комисията, разследваща злополуката чрез включване на представители на
всички органи и институции, предвидени в чл. 58, ал. 1 от КСО.
Правилно е приложен и материалният
закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от КСО, която цитира и жалбоподателката, трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт.
По делото е безспорно установено и не
се спори от страните, че на 30.06.2019 г. е настъпило внезапно увреждане на
здравето на Х.Б.К., довело до настъпване на временна неработоспособност и
впоследствие на смърт. Също така безспорно е и обстоятелството, че към момента
на злополуката пострадалият е в трудови правоотношения с „Био Ойл 78“ ЕООД. Не
се спори и че злополуката е настъпила в помещение на работодателя и в рамките
на работното време на пострадалия, т.е. по време на работа. Също така не е
спорно, че полученото от К. увреждане е от нетравматичен характер. Остава спорен
единствено този елемент от фактическия състав на трудовата злополука, според
който внезапното увреждане на здравето следва да е настъпило освен по време, но
и във връзка или по повод на
извършваната работа.
Твърденията на жалбоподателката, като
наследник на пострадалото лице, както пред горестоящия административен орган,
така и пред настоящия съд са, че злополуката (увреждането на здравето на
пострадалия) е настъпила поради значителното натоварване на работника, свързано
с това, че за дълъг период от време е полагал труд в смени над 8 часа (дори
повече от 12 часа) и без почивен ден, което е довело до претоварване на
организма му и до получаване на мозъчен инсулт на работното място. Поради това
жалбоподателката счита, че е налице и този елемент от фактическия състав на
трудовата злополука, а именно причинна връзка между извършваната работа и
настъпилото увреждане.
Настоящият съд не споделя тази теза
на жалбоподателката като счита, че тя не кореспондира с приложимите правни
норми.
Съгласно чл. 60 , ал. 2 от КСО при
декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по ал.
1 се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи експертизата на
работоспособността. В унисон с тази разпоредба с чл. 13 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки
(НУРРОТЗ) е уредено правилото, че причинната връзка между увреждането и
настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт се установява от органите на медицинската експертиза. Всъщност освен за
този вид причинна връзка на основание чл. 61, ал. 1, т. 6 от НМЕ експертизата
на трайно намалената работоспособност, т.е. произнасянето от орган на
медицинската експертиза, включва и определяне на причинната връзка между
увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на
злополуката, включително при военна и гражданска инвалидност. В настоящия
случай именно установяването на тази причинна връзка е предмет на спора. Страните
не спорят, че съгласно чл. 66 от НМЕ при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се
произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска
документация и протокола от аутопсията (ал. 1), а при липса на протокол от
аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват
експертно решение (ал. 2). Именно на това основание ТЕЛК – Русе в конкретния
случай не се е произнесъл по наличието на причинна връзка както между
увреждането и условията на труд, така и между увреждането и настъпилата смърт
(последното не е спорно). Съобразявайки,
че в хода на административното производство не е установена по надлежния ред
причинната връзка между увреждането и условията на труд (извършваната работа)
административният орган се е произнесъл с разпореждането си като не е признал
настъпилата с пострадалия злополука за трудова. Действително липсва произнасяне
на орган на медицинската експертиза по същество по този въпрос, но
непроизнасянето по въпроса е нормативно уредена възможност при липса на
протокол от аутопсия, още повече че експертното решение на ТЕЛК не е било
оспорено, влязло е в сила. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че
обвързаността с посоченото експертно решение на ТЕЛК касае единствено
произнасянето на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, но не и горестоящия
орган, който разглеждайки според правомощията си въпроса по същество, бил
длъжен да изследва и установи всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, включително и наличието на причинна връзка между настъпилото
увреждане и условията на труд на пострадалия. Ограничението по чл. 60, ал. 2 КСО представлява специално правило относно доказването на причинната връзка
между увреждането (смъртта) и условията на труда, което се отнася както за
органа, който издава първоначалния административен акт, така и за
по-горестоящия административен орган, който се произнася при задължителното
обжалване по административен ред и чийто акт подлежи на съдебен контрол.
Предвид горното разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО се отнася и за директора на
ТП на НОИ при произнасянето по жалба против разпореждането на органа по чл. 60,
ал. 1 КСО, като това тълкуване държи сметка за специфичния характер на
производството за установяване на трудова злополука и предвидените в тази
връзка специални правила за доказване, както и с нормативно регламентираната
компетентност на органите на медицинската експертиза да установят причинната
връзка между увреждането (смъртта) и условията на труда. По силата на
разпоредбата на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, решенията на
органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за
обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации
в страната. В конкретния случай не е налице последният елемент от фактическия
състав на трудовата злополука, а именно не е доказана причинната връзка. В
случаи като настоящия, когато се касае за нетравматично увреждане, както вече
се посочи според нормата на чл. 60, ал. 2 КСО разпореждането, относно
квалифицирането на злополуката се издава въз основа на решението на органите,
осъществяващи експертизата на работоспособността. Следователно, квалифицирането
на злополуката като трудова или не се поставя в зависимост от едно друго
решение – това на органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Въз основа на горното, следва извода, че както длъжностното лице по чл. 60, ал.
1 КСО, така и горестоящия му орган – директора на ТП на НОИ – Русе е обвързано
от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК - органите, осъществяващи експертизата на работоспособността.
Произнасянето за причинната връзка е преюдициален въпрос относно квалификацията
на злополуката, който се преценява от друг орган, с познания в съответната
област и съответната компетентност да извърши преценка дали конкретните условия
на труд са довели до настъпване на внезапно нетравматично увреждане – мозъчен
инсулт.
Дори и да се приеме,
че настоящия съд също като инстанция по същество следва да установи с
допустимите в съдебния процес доказателства наличието или липсата на причинна
връзка между увреждането и условията на труд, то отново не доказано в
конкретния случай, че внезапното нетравматично увреждане на Х.К. е причинено
именно от условията на труд. От една страна липсват данни пострадалия да е
работил при условия, които пряко биха могли да предизвикат настъпване на мозъчен
инсулт и кома. От друга страна в идентичен смисъл е и становището на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът приема за
обосновано и непротиворечащо на останалите по делото доказателства.
Тук е мястото да се
посочи, че съдът намира за неотносими към правния спор по настоящото дело
възраженията на жалбоподателката за това, че представените пред ТП на НОИ –
Русе графици за работа в бензиностанцията и тези, представени при проверката от
ДИТ – Русе се различават съществено. От една страна по делото не е спорно, че
злополуката с Х.К. е настъпила по време на работа, т.е. в ден и час, в който
той е бил на работа, като е без значение дали това е отразено или не в
графиците. От друга страна ирелевантно за решаване на спорния поделото въпрос е
обстоятелството кога и колко почивки е ползвал пострадалия преди дена на
злополуката, предвид становището на СМЕ, че настъпилото увреждане не може да
бъде обвързано пряко и непосредствено (да бъде обусловено) от евентуално високо
натоварване поради работа над нормативно установената. Така дори да се приеме,
че пострадалият е работил без прекъсване всеки ден в нарушение на изискванията
на КТ, то това не доказва наличието на пряка причинна връзка между условията на
труд и настъпилото увреждане, като съдът възприема становището на вещите лица,
че подобно натоварване би могло да благоприятства настъпването на болестни
състояния, в това число сърдечно-съдови увреждания, като играе роля на
отключващ фактор, но не и на непосредствена причина за настъпването им. В тази
връзка следва да се съобрази също така, че от СМЕ от наличната медицинска
документация експертите са установили, че има обективни данни за болестни
промени на сърдечно съдовата система от по-продължителен период от време, а и
от обясненията на жалбоподателката в хода на административното производство
става ясно, че пострадалият е имал сърдечни проблеми преди настъпване на
злополуката, които не са били диагностицирани, проследени и задълбочено
лекувани.
Изложеното до тук е
съобразено практиката на ВАС по идентични казуси, както следва: решение №
10479/10.07.2013 г. по адм. дело № 6208/2013 г. на ВАС, шесто отделение,
решение № 9092/28.07.2015 г. по адм. дело № 46/2015 г. на ВАС, шесто отделение,
решение № 10194/1.08.2017 г. по адм. дело № 2467/2017 г. на ВАС, решение №
4359/3.04.2018 г. по адм. дело № 4322/2017 г., шесто отделение на ВАС, Решение
№ 2359 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14288/2019 г., VІ отд.
В обобщение се налага извод, че не са
налице всички предпоставки настъпилата с Х.К. злополука на 30.06.2019 г. да
бъде приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО – не е изпълнено
изискването злополуката да е и във връзка или по повод на извършваната работа.
Оспорените Разпореждане № 70/26.09.2019 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал.
1 от КСО и потвърдилото го Решение № 1040-17-70/02.12.2019 на Директора на ТП
на НОИ – Русе са законосъобразни, а жалбата срещу тях – неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане на ответника,
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева, тъй като
съдът с нарочно определение е освободил жалбоподателката само от заплащане на
допълнителен депозит за в.л.
Нормата на чл.
143, ал. 3 АПК предвижда присъждане на разноски за страната, за
която административният акт е благоприятен, каквото процесуално качество на
заинтересована страна е имало дружеството-работодател "Био ойл 78"
ЕООД, само при две хипотези – когато съдът отхвърли оспорването или подателят
на жалбата оттегли жалбата. В случая се претендират разноски в размер на
400лв.за адвокатско представителство.
От друга страна, за да
намали размера на претендираното възнаграждение, следва да има надлежно
възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В случая, такова възражение е направено до приключване на делото. Съдът приема,
че така направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, е
своевременно направено и следва да бъде уважено.
Съгласно измененията
на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
сила от 15.05.2019г. в
разпоредбата на чл. 8 е посочено, че за
защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4
и ал. 2. При неоценяемите искове / какъвто е случая/ минималното адвокатско
възнаграждение е определено на 150лв. Договореното възнаграждение го надхвърля
близо три пъти и с оглед на процесуалното поведение на заинтересованата страна
за непредставяне на изискани от съда доказателства и участието само в едно
заседание на процесуалния представител, фактическата му и правна сложност, претендираното
се явава завишено и прекомерно. В този смисъл и съгласно чл.78 ал.5 ГПК
вр.чл.144 АПК в полза на заинтересованата страна следва да се присъдят 150лв.
разноски.
Мотивиран така и на основание чл.
118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд – Русе
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Т.Ц.К. *** против Решение
№ 1040-17-70/02.12.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е
потвърдено Разпореждане № 70/26.09.2019
г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което
злополуката, станала с Х.Б.К. на 30.06.2019
г. не се приема за трудова.
ОСЪЖДА на Т.Ц.К. ЕГН********** *** да заплати на НОИ сумата от
100лв. разноски за юрисконсулско възнаграждение
ОСЪЖДА на Т.Ц.К. ЕГН********** *** да заплати „Био Ойл 78“ ЕООД,
адрес гр.Русе, ул.Борисова № 91, представлявано от Н.Д.Н. сумата от 150лв
разноски за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: