РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1196 по описа на съда за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.74 ЗЗД, и
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, предявени от „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ж.Й.Б.,
с адрес ***, съдебен адрес:***, чрез адв.Т.Д., против И.Г.Б., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 913,79 лв. (деветстотин и тринадесет
лева и седемдесет и девет лева) представляваща
главница по договор за кредит № 873/27.06.2016, сумата от 113,23 лв.
(сто и тринадесет лева и двадесет и три стотинки), представляваща договорна
лихва по договор за кредит № 873/27.06.2016, за периода 27.09.2016-27.04.2017; сумата от 147,26 лв. (сто четиридесет и седем лева и двадесет и шест
стотинки), представляваща законна лихва върху главницата за периода
27.08.2016-28.03.2018; сумата от 830,88 лв. (осемстотин и тридесет лева
и осемдесет и осем стотинки), представляваща възнаграждение по договор № ДГ
812/27.06.2016; сумата от 240,54 лв. (двеста и четиридесет лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща неустойка по чл.12 от договор № ДГ
812/27.06.2016, за периода 27.08.2016-28.03.2018, общо за 579 дни забава, за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 414 от 25.05.2018г., по ч.гр.д. № 716, по описа ВРС за 2018 г.
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 414 от
25.05.2018г., по ч.гр.д. № 716, по описа ВРС за 2018 г., като на основание чл.
415 вр. Чл. 47, ал. 5 ГПК му били дадени указания за предявяване на настоящия
установителен иск, поради което е налице правен интерес. Ищцовото дружество твърди, че по силата на сключен между „Рива Кредит“ ООД и ответника
Договор за кредит № 873/27.06.2016 г.,
на последния е предоставена сума в размер на 1000 лв., с краен срок за
погасяване - 27.04.2017, при годишен лихвен процент 41%. Обща стойност на
задължението (главница и лихва) - 1197,40 лв. Кредитът е следвало да бъде
върнат на 10 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 119,74 лв. На
27.08.2016 кредитът е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че след тази дата
има едно плащане в размер на 50,00лв.. Излага, че тъй като кредитополучателят е
допуснал неизпълнение, на основание чл.16.1. от цитирания договор за кредит
дължи и законна лихва в размер на 147,26 лв. върху просрочената главница, за
периода 27.08.2016 (датата на предсрочната изискуемост) - 28.03.2018 (датата,
на която кредитора „Рива Кредит"ООД предприема действия по ангажиране
отговорността на дружеството гарант, както е описано по-долу). Сочи се, че на
15.02.2018 кредиторът „Рива кредит" ООД е изпратил на длъжника покана за
плащане, но плащания не са постъпили. Твръди се, че на 27.06.2016 е сключен Договор № ДГ 812/27.06.2016 г.
между „Рива Кредит"ООД и ответника И.Г.Б.
в качеството си на кредитополучател и „Марж Трейд"ООД в качеството си на
дружество гарант, по силата на който договор дружеството гарант се задължава да
обезпечи пред кредитора точното изпълнение на задълженията на кредитополучателя
по договор за кредит № 873/27.06.2016, както и при неизпълнение от страна на
кредитополучателя да заплати на кредитора всички задължения на
кредитополучателя. Поддържа се, че срещу това задължение дружеството гарант има
право да получи от кредитополучателя пълния размер на договореното
възнаграждение, а именно 923,20 лв., от което кредитополучателят е изплатил
само 92,32 лв., остава за плащане 830,88 лв.. Твърди се, че на 29.03.2018
кредиторът „Рива кредит"ООД уведомява дружеството гарант за неизпълнение
по договор за кредит № 873/27.06.2016 и на 30.03.2018 дружество гарант изплаща
изцяло задължението на кредитополучателя към кредитора „Рива кредит"ООД и
на основание чл.8 от същия договор встъпва в правата на кредитора, което
обуславя и правния му интерес от завеждане на настоящото производство.
Дружеството гарант „Марж Трейд" ООД е уведомило кредитополучателя за
извършеното плащане и за встъпване в правата на кредитора, като е изпратило
уведомление на 03.04.2018. Възнаграждението на дружеството гарант по договор №
ДГ 812/27.06.2016 не е изплатено изцяло към настоящия момент, поради което за
дружеството гарант се поражда правото на неустойка в размер на 240,54 лв.,
изчислена на основание чл.12 от договор № ДГ 812/27.06.2016- 0,05% за всеки ден
забава върху дължимата сума 830,88 лв. за периода от 27.08.2016-28.03.2018,
общо 579 дни забава. Предвид изложеното
се моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че И.Г.Б. дължи на „Марж Трейд“ ООД, сумата от 913,79
лв. (деветстотин и тринадесет лева и седемдесет и девет лева)
представляваща главница по договор за
кредит № 873/27.06.2016, сумата от 113,23 лв. (сто и тринадесет лева и
двадесет и три стотинки), представляваща договорна лихва по договор за кредит №
873/27.06.2016, за периода 05.02.2016-03.06.2016; сумата от 147,26 лв.
(сто четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
законна лихва върху главницата за периода 27.08.2016-28.03.2018; сумата от 830,88
лв. (осемстотин и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение по договор № ДГ 812/27.06.2016; сумата от 240,54
лв. (двеста и четиридесет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща неустойка по чл.12 от договор № ДГ 812/27.06.2016, за периода
27.08.2016-28.03.2018, общо за 579 дни забава, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 414 от 25.05.2018г., по ч.гр.д. № 716, по описа ВРС за 2018
г. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, чрез особения представител адв.З.
оспорва иска като неоснователен. Счита, че кредита не е станал предсрочно
изискуем и излага подробни съображения във връзка с оспорването. Моли исковете
да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, вр. чл.74 ЗЗД
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже,
че между „Рива Кредит“ ООД и ответника
е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на
което дружество е предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и
за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията; 3. че е погасило процесните
задължения като е имало правен интерес от това. В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.
Няма спор между
страните, а и от събраните по делото писмени доказателства- Договор за кредит № 873/27.06.2016 г. и разписка от 27.06.2016 г. се
установява, че между „Рива Кредит“ ООД и ответницата Б. е възникнало валидно облигационно отношение по договор за заем, по
силата на което Рива Кредит“ ООД
е предоставил на ответницата сума в
размер на 1000,00 лв., с уговорка същата да бъде върната на 10 равни месечни
вноски, всяка от които в размер на 119,74 лв., с краен срок за погасяване -
27.04.2017 г., при годишен лихвен процент от 41%, с обща стойност на
задължението (главница и лихва) в размер на 1197,40 лв..
Не се спори, че ответницата е погасила само
първата вноска по кредита изцяло, на 27.08.2016 г. направила едно плащане в
размер на 50,00 лв., а след това преустановила плащането по заема окончателно. Не
се твърди, а и не се доказва след тази дата ответницата да е изпълнила
задълженията си по така възникналото правоотношение. При това положение единственият
спорен въпрос между страните въпрос е налице ли е предсрочна изискуемост на
вземането по процесния договор.
От неоспорена разписка, приета като писмено
доказателство по делото се установява, че кредитодателят „Рива Кредит“ ООД е
изпратил до ответницата, на адреса посочен в процесния договор, уведомление от
15.02.2018 г., с което й съобщава, че поради забава в изплащането на
погасителните вноски по процесния договор я кани да заплати всички дължими
суми, като в противен случай ще счита, че е допуснала виновно неизпълнение по
договора и ще претендира плащане от дуржеството гарант. При съобразяване съдържанието
на отправеното до ответницата уведомление съдът намира, че възражението за
липса на надлежно уведомление за предсрочна изискуемост е основателно. Видно от
текста на уведомлението кредиторът не уведомява длъжника, че ще счита
задълженията му за предсрочно изскуеми поради допусната забава, а че ще ги
претендира от гаранта по процесния договор. Въпреки това доколкото крайният
срок на договора е настъпил и респ. са настъпили падежите на всички погасителни
вноски, които се претендират, ведно с уговорената възнаградителна и мораторна
лихва върху тях, то следва изводът, че претендираното вземане е било изискуемо
в пълен размер след 27.04.2017 г. (преди подаване на заповед за издаване на
заявление по чл. 410 ГПК, респ. плащане към кредитора).
От представено като писмено доказателство
платежно нареждане от 25.04.2018 г. се установява, че ищцовото дружество е
превело по банков път на кредитора по процесния договор за заем сумата от
1174,28 лв., на основание договор за гаранция № 812/27.06.2016 г..
С института на законната суброгация е
предвидено изключение от правилото на чл.73 ЗЗД, че при изпълнение на
задължението от трето лице се погасява вземането на кредитора, като правото му
преминава към третото изпълнило лице. В чл. 74 ЗЗД е уреден общият фактически
състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на задължение /по
начало чуждо/ при наличие на правен интерес от трето лице, което встъпва в
правата на удовлетворения кредитор, доколкото има регресни права към длъжника.
При суброгацията към третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с
всички обезпечения в широк смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в
закона. Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни
реализирането на регресните права на третото лице във вътрешните му отношения с
длъжника във връзка с изпълнението на третото лице към кредитора, поради което
и с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване, регресното право
е предпоставка за суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер
по отношение на правото на регрес.
Според теорията и практиката суброгационното
право може да възникне по силата на закон или на договорно основание. В
настоящия случай видно от неоспорения договор за гаранция № 812/27.06.2016,
приет като писмено доказателство по делото страните по делото са уговорили в
чл. 8, че при изплащане на всички суми към кредитора „гарантът“ встъпва в
правата му спрямо кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че в случая с
изплащането на задълженията на ответницата по процесния договор ищцовото
дружество е встъпило в правата на удовлетворения кредитор и тя отговаря пред
него за всичко изплатено на основание уговорената между страните суброгация. По
изложените съображения следва да му бъде признато правото да получи обратно всичко
платено или искът му следва да бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор № ДГ 812/27.06.2016, че е изправна страна и размера на
дължащото му се възнаграждение.
От неоспорен договор за гаранция №
812/27.06.2016 г. се установява, че между ищцовото дружество и ответницата е
възникнало правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да обезпечи
точното изпълнение на ответницата по процесния договор за заем срещу заплащане
от последната на възнаграждение в размер на 923,20 лв., платимо на 10 вноски,
всяка от по 92,32 лв., дължимо на 27- мо числло. От доказателствата по делото
се установява безспорно, че е изпълнило точно задълженията си, съобразно
договореното. Не се твърди и не се доказва ответницата да е изпълнила
задължението си за заплащане уговореното възнаграждение в цялост. Не се спори,
че единственото плащане, което е извършила е в размер на 92,32 лв., поради
което съдът намира иска за доказан по основание и размер и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД
За основателността на предявения иск в тежест
на ищеца е да докаже, че между страните е налице
валидно правоотношение, в което е налице неустоечно съглашение, факта на неизпълнение на ответницата по договора
и размера на неустойката.
От приетия като писмено доказателство договор
за гаранция № 812/27.06.2016 г. се установява, че между ищцовото дружество и
ответницата е налице в чл. 12, по силата на което при неизпълнение на коесто и
да е задълженията по договора ответницата дължи неустойка в размер на 0,05 % за
всеки ден забава, изчислена върху дължимата сума. С оглед приетото по- горе
досежно неизправността на ответницата за заплащане на възнаграждение на
ищцовото дружество и при съобразяване договорките за неустойка в договора за
гаранция следва да се приеме, че поради допуснатото от страна на ответницата пълно
неизпълнение на договорното й задължения за нея е възникнало задължение за
заплащане и на неустойка в претендирания размер. Предвид изложеното съдът, че и
този иск е доказан по основание и размер следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ
размер на 1248 лв., от които сумата от 354,92 лв., представляваща платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а
сума в размер на 893,08 лв., платена държавна такса, възнаграждение за особен
представител и един адвокат в исковото производство.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „МАРЖ ТРЕЙД“
ООД, ЕИК *********,
представлявано от Ж.Й.Б., с адрес ***,
съдебен адрес:***, против И.Г.Б.,
ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл.74 ЗЗД, и по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,
че И.Г.Б., ЕГН **********,
дължи на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, сумата от 913,79 лв. (деветстотин и тринадесет лева и седемдесет и девет лева),
представляваща главница по договор за
кредит № 873/27.06.2016, сумата от 113,23 лв. (сто и тринадесет лева и
двадесет и три стотинки), представляваща договорна лихва по договор за кредит №
873/27.06.2016, за периода 27.09.2016-27.04.2017 г., сумата от 147,26 лв.
(сто четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки), представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 27.08.2016 до 28.03.2018; сумата
от 830,88 лв. (осемстотин и тридесет лева и осемдесет и осем стотинки),
представляваща възнаграждение по договор № ДГ 812/27.06.2016 г., сумата от 240,54
лв. (двеста и четиридесет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща неустойка по чл.12 от договор № ДГ 812/27.06.2016, за периода
27.08.2016-28.03.2018, общо за 579 дни забава, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 414 от 25.05.2018г., по ч.гр.д. № 716, по описа ВРС за 2018 г.
ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „МАРЖ ТРЕЙД“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Ж.Й.Б., с адрес ***, съдебен адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 893,08 лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производства.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване
препис от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ
ТЕРИЗЕВА-ВЛАДИМИРОВА