Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 20.04.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело № 11731 по описа за 2016 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от М.В.И.
срещу З.Д.„Б.И.”АД иск с правна квалификация чл.226, ал.1, от КЗ/отм./,
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сума в размер на 80000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени
вреди, по повод възникнало
пътнотранспортно произшествие на 07,11,2015год., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 07,11,2015год., в гр.София, моторно превозно средство лек
автомобил, с марка „Фолксваген“, модел
„Голф“, с рег.№*******, управляван от С.Б.Л.,
при движение по бул. В.В., с посока от
ул. река Велека към ул.******, на моста над ул.Витиня участва в пътен инцидент
като удря движещия се пред него лек автомобил, с марка „Фолксваген“, модел „Пасат“,
с рег.№********, управляван от М.М.И.,
като причинил травматични увреждания на ищцата- пътник в автомобила описани в
исковата молба и подлежащи на обезщетение. Поддържа деликтна отговорност на
водача да е застрахована при ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие по договор за застраховка гражданска отговорност.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-З.„Б.и.”АД в указания законоустановен
срок по реда на чл.367-373 от ГПК излага съображения за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Оспорва наличието на противоправно
деяние, осъществено от страна застрахования водач. При условията на
евентуалност излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните да е настъпило на дата 07.11.2015год., в гр.София, бул.В.В., на моста над ул.Витиня, пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил,
с марка „Фолксваген
Голф, с рег. № *******, управляван от С.Б.Л. и моторно
превозно средство, лек автомобил, с марка Фолксваген Пасат, с рег.№ ********,
управляван от М.М.И., в
който е пътувала ищцата и е получила травматични увреждания. Посочените
обстоятелства се установяват от констативен протокол №К 915/07,11,2015год. на
СДВР Отдел“Пътна полиция“.
В с.з. проведено на 20.11.2017год,. на осн. чл.146
от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество, покриващо деликтната отговорност за водача
на лек автомобил „Фолксваген голф“ към датата на настъпилото застрахователно
събитие – 07.11.2015г. / В този смисъл и справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд
стр.13 от делото/.
От
изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и прието от съдът се установява механизма на пътнотранспортното
произшествие, а именно: На 07.11.2015г., около 06:00
часа в град София, водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.
№ *******, се е движил в средната пътна лента по бул. „В.В.“,
с посока на движение от ул. река Велека към ул. ******. В същото време и в
същата посока се е движил лек автомобил- Фолксваген Пасат, с рег.№ ********,
като на моста над улица Витиня поради наличие на неравност на пътното платно
намалява скоростта си на движение. Водачът на МПС Фолксваген Голф, не е спазвал
безопасната дистанция между своя автомобил и движещото се пред него моторно
превозно средство, като не е възприел своевременно намаляващия скоростта си
пред него лек автомобил Фолксваген Пасат, вследствие на което с челната габаритна
част на автомобила реализира удар върху задната габаритна част на МПС
Фолксваген Пасат. В резултат на удара Фолксваген Пасат се отклонява от посоката
си на движение от средната лента в лявата пътна лента, а МПС Фолксваген Голф
продължава движението си в дясно с покачване и приплъзване върху бетоновите
блокчета, находящи се извън пътното платно
Скоростта на движение на автомобил Фолксваген голф е 71,89км.ч., а
скоростта на движение на лек автомобил Фолксваген пасат преди настъпване на
удара е 50км.ч., а към момента на
предприемане намаляване на скоростта за преминаване през неравност на пътното
платно -20км.ч. Не са налице данни за техническа неизправност по двата
участвали в ПТП автомобила. Причина за настъпване на ПТП е избраната скорост на
движение от водача на лек автомобил Фолксваген Голф над разрешената за
населеното място от 50км.ч., както и неспазена безопасна дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил Фолксваген пасат.
От заключението
на съдебномедицинската експертиза изготвена от вещо лице гинеколог се установява, че при ищцата към датата на пътнотранспортното произшествие
е регистрирана нормално протичаща бременност, развиваща се правилно и проследявана ритмично. Медицинската документация не сочи на оплаквания и
патологични отклонения, както и назначена задържаща терапия. На 07.11.2015г. след претърпяно пътнотранспортно произшествие М. М. е прегледана по спешност в отделение на УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД,
консултирана с ортопед, неврохирург и
гинеколог. Установени са контузии и екскориации/охлузвания/ на лицето и двата
крака, болки в корема и кръста, и бременност с биометрични показатели
отговарящи за 26гестационна седмица. Ищцата е хоспитализирана за задържаща терапия до 08.11.2015г./8,00ч./, когато е установена интраутеринна
фетална смърт, поради което пострадалата е преведена в СБАЛАГ
"Майчин дом" ЕАД гр. София, Клиника "Фетална медицина". На
10.11.2015г. ищцата изхвърля мъртъв абортен плод, без видими малформации от
женски пол с тегло 750 гр.и ръст 34 см. От проведеното хистологичното
изследване на 17.11.2015г. е констатирано – „плацента с пресни кръвоизливи в
базалната пластинка и анемични инфаркти, повишено отлагане на интервилозен
фибриноид. Мембрани - без особености“. Ищцата е изписана с окончателна
диагноза:Спонтанен аборт - инкомплетен аборт без усложнения с указание за
домашен хигиенно - диетичен режим.
Изложено е становище спонтанния аборт при ищцата да е в причинно- следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, предвид данните от хистологичното изследване, сочещи
на пресни кръвоизливи в базалната
пластинка и анемични инфаркти, повишено отлагане на интервилозен фибриноид, при наличието на които
плодът не е получавал достатъчно кислород и е настъпила смъртта вътреутробно в 26-та гестационна седмица. Този извод се обосновава и от вещото
лице в съдебно заседание проведено на 20,11,2017год., в което се сочи, че
въпреки леките травматични увреждания-охлузвания по лицето и краката, доколкото при удар от ПТП
тялото претърпява цялостно сътресение е възможно това да доведе до отлепване на
плацентата. Установените при ищцата изменения в плацентата сочат на връзка
именно с ПТП и няма данни да са с по-стара давност. Болките и страданията при ищцата са отзвучали приблизително за период от 45 дни. Изложено е становище след травматично увреждане като
процесното и претърпян аборт, фертилността да не се уврежда, като при ищцата прогнозата е благоприятна.
От изслушаното по делото заключение на съдебнопсихиатрична
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съд. акт се установява, че в резултат на
процесното ПТП и загубата на плода, ищцата е преживяла остра стресова реакция,
последвана от емоционални, вегетативни и когнитивни симптоми, преценени като
посттравматично стресово разстройство. Физиологичното състояние на бременност е
повишавало индивидуалната й уязвимост и ранимост, като загубата на плода е
допълнителен тежък стресогенен фактор. Преживения стресогенен фактор е причинил
субективен дискомфорт и снижавал качеството на живот, чрез способността й за
справяне с ежедневието. През месец
февруари 2016г. е насочена към психиатър и е проведено лечение. След
проведеното лечение, подкрепата от семейството и успешно приключила следваща
бременност болестните симптоми са отзвучали. Не са налице данни за хронифициране и развитието на
усложнения. Към
момента на приключване на делото са констатирани последици в психологичен план
- ситуативно засилваща се тревожност с възстановяване на травматичните спомени,
епизодични нарушения на съня, засилени страхови опасения, отбягващо поведение,
да които е налице благоприятна прогноза като се очаква с времето да отслабват.
Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. С. И., ценени по реда на чл.172 от ГПК,
установяват неимуществените вреди и състоянието на ищцата след ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила наказателна присъда, която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволено увреждане подлежи на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при тежест на доказване в лицето на ищеца.
От събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно
деяние от С.Б.Л.
- водач на лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Голф,
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, който се е движил със скорост по-
висока от разрешената за населеното място, без необходимото внимание и спазване
на безопасна дистанция. Установената
фактическа обстановка, съдът намира да обоснова задължението на водачът на МПС да предвиди опасност за
движението, когато пред него се е движил автомобил, който е намалил скоростта
си на движение, / липсват данни за рязко спиране от водача на Фолксваген
пасат/.
Установи се и реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Презумпцията
по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното З.Д.за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т.11, според
което същите се възмездяват от
съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: №
749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по
т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието
„неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.
795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице
се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. Доколкото
паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 45000,00лв. При определяне
на същите съдът съобрази характера на причинените увреждания- контузии и екскориации/охлузвания/ на лицето и двата крака и аборт. Съображенията за това са
констатациите на съдебномедицинската експертиза, като вещото лице сочи, че от медицинската документацията се обосновава извод за напредваща
бременност отговаряща за
26 г.с., като
непосредствено след ПТП при спешен преглед на ищцата е контстатиран
жизнеспособен плод, при който поради настъпили вследствие ПТП увреждания по
плацентата е настъпила смъртта на плода вътреутробно в деня следващ пътния
инцидент. Ето
защо съдът приема извършения аборт да е провокиран от травматичните увреди
предизвикани от ПТП.
При съобразяване размера на
обезщетението съдът съобрази възрастта на пострадалата-19години към
датата на ПТП,
възстановителния период около 45 дни, обстоятелството, че ПТП е довело да прекъсване на желана бременност от
ищцата. Следва
да бъде съобразено и отражението от преживяното ПТП върху емоцианалното и
психологическо състояние на ищцата, при която е констатирано посттравматично
стресово разстройство, довело до снижаване на възможностите й за справяне в
ежедневието, безспорно снижаващо качеството на живот на пострадалата, което от
своя страна е наложило консултация със спациалист - психиатър и провеждане на лечение. Същевременно съдът
съобрази младата възраст на ищцата като благоприятстващ фактор за
възстановяване, обстоятелството, че произшествието не е довело до увреждане на фертилността, тъй като
не се спори при същата да е налице успешно протекла последваща бременност/ към датата на изготвяне на
заключението по СПЕ ищцата отглежда 8-месечна
дъщеря/, както и обстоятелството, че болестните симптоми при ищцата
са отзвучали, няма хронифициране и развитие на усложнения. Не се установи по делото въпреки данните за
посттравматичен синдром при ищцата да се е развило психично разстройство, а
последиците от психологично естество се очаква да отшумят.
При определяне на
размера на обезщетението, съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната
и лимитите на застрахователно обезщетение
към датата на увреждането.
Съобразно
изложеното исковата претенция следва да бъде уважена в посочения размер и
отхвърлена за горницата като неоснователна.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта – 07.11.2015
год. до окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента,
който отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на
осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси
и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения
размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 2220,00лв. , от които
1800,00лв.– държавна такса и 420.00лв. - разноски
за вещи лица от общия размер 750,00лв./ 250-СМЕ, 250лв.-САТЕ, 250 СПЕ/.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 1075,00лв., от общ размер 2500,00лв.-адв.възнаграждение /възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като съобразно цената на
исковата претенция минималния размер на адв. възнаграждение определен по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ е 2930,00лв./
На адв.С.Д.
на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., съобразно уважената част от иска се дължи възнаграждение в размер на 1640,80лв.
от общо 2930,00лв. съобразно НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на М.В. И.,
с ЕГН: **********, със съд.адрес: *** и *******ап.6 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 45 000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 07.11.2015г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 07.11.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 45000,00лв. до пълния
предявен размер от 80000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 2220,00лв.
– разноски по делото.
ОСЪЖДА М.В. И., с ЕГН: **********, със
съд.адрес: *** и *******ап.6 да заплати на З. „Б.и.” АД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 1075,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.и.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв.С.Д., с адрес *** и *******ап.6 на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 1640,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: