№ 10553
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110129534 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (фирма) против С. П. С. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 2068,81 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб. № ****,
за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата в размер на 322,35 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г.,
сумата в размер на 66,34 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.09.2019г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 14,50 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от
31.10.2019 г. до 21.09.2022 г., , за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 31049/31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56460/2022 г. по описа на СРС, 127 състав,
срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
публикуване на фактурите на електронната страница на ищеца. Предвид неизпълнение на
задължението на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят
1
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е
искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер,
като поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на ищцовата
претенция. С депозирания отговор е направено възражение за изтекла погасителна давност.
По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в
тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма наведени твърдения за подобно обстоятелство.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В разглеждания случай ответникът не
оспорва поддържаните в исковата молба твърдения, че притежава право на собственост
върху процесния недвижим имот, като за пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че в подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения за съществуване на валидно
облигационно правоотношение между страните по спора като писмено доказателство в
производството е приет препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот от
18.12.2003 г., обективиран в нот. акт № 149, том III, нот. дело № 419/2009 г. по описа на
нотариус Василка Ацева, по силата на който С. С. е придобила право на собственост върху
процесния имот.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
2
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 38 от ДР на ЗЕ „отопляем обем на имот“
включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните
припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект.
Легално определение на „сградна инсталация“ е дадено в § 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за
топлоснабдяването – „съвкупността от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинната енергия от абонатната станция до имотите на потребителите,
включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии“. Сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост, а, както се
посочи по-горе, топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Съгласно чл. 41 ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им и в
полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание.
Сградната инсталация е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 ЗЕ, чл. 38 ал. 1 ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и общи части, ограждащи стени на
имотите, подове тавани и пр., т.е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в
сграда - етажна собственост, принципно следва да участват в разпределението на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се
използва за отопляване на собствения им имот. Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на
топлинна енергия от собствениците на имоти. То следва от факта, че сградната инсталация е
обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже, и че е изградена по
предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите
обекти по проект. В тази връзка следва да се вземат предвид и задължителните указания по
прилагане и тълкуване на закона дадени в Тълкувателно решение № 2/ 25.05.2017 г. по тълк.
дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, според които „отделният етажен собственик може да
прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата”. В мотивите на решението подробно е разгледан въпросът, че от
заплащане на цена за топлинната енергия за сградна инсталация не може да бъде освободен
по собствено желание отделният етажен собственик, тъй като правилата за разпределение на
топлинната енергия в такИ. сгради са създадени да балансират интересите на мнозинството.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че количеството топлинна
енергия за отопление на имота е изчислено след дистанционен отчет на шест броя ИРРО /
индивидуален разпределител на разход за отопление/, количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване след реален отчет на два броя водомера за топла вода, при
изчисляване на енергията, отдадена от сградната инсталация е спазена действащата към
периода нормативна уредба. От приетото по делото заключение се установява, че цената на
потребената топлинна енергия за процесния период при съобразяване на изготвените
изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на 2068,74 лева.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и
3
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 18.10.2022 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да бъде съобразено, че в периода
от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни) давностният срок е спрял да
тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./ От изложеното следва, че погасени по давност са вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 10.08.2019 г. / т.е. вземанията за периода от
01.05.2019г. до 31.05.2019г. в размер 10,88 лева/, като всички останали вземания са станали
изискуеми преди по-малко от три години от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и съобразяване на периода, за който давност не е текла. С оглед горното
предявеният иск се явява основателен за сумата в размер на 2057,93 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 2068,81 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
31.05.2019 г. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
4
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (фирма) документи – отчети и изравнителни сметки се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 66,34
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Предвид изложеното предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал.
2 ЗЗД/. Ето защо при съобразяване на периода, за който срокът на погасителната давност е
бил спрян съгласно ЗМДВИП /13.03.2020 г. – 20.05.2020 г./ претенцията за такси за дялово
разпределение не се явява погасена по давност.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Общо направените в
заповедното производство разноски възлизат на 99,44 лева, от които сумата в размер на
49,44 лева внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ. По съразмерност ответникът следва да заплати сумата в
размер на 85,45 лева.
Направените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство възлизат на
сумата в размер общо на 846,44 лева, от които сумата в размер на 46,44 лева довнесена
държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 700 лева внесен депозит за
изслушване на експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност
на уважената част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да
заплати сумата в размер на 727,37 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от (фирма), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес), срещу С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес),
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата
в размер на 2057,93 лева, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), аб. № ****, за период от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 18.10.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата в размер на 66,34 лева, представляваща незаплатена цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.09.2019г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 31049/31.10.2022 г. по ч. гр. д. №
56460/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част от 2057,93 лева до пълния заявен размер
от 2068,81 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 322,35 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2020 г. до 21.09.2022 г. и за
сумата в размер на 14,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма), ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 85,45 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма), ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
в размер на 727,37 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма) със седалище и адрес на
управление в гр. (адрес) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца (фирма),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес).
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 56460/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от настоящия
съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6