Определение по дело №345/2021 на Окръжен съд - Пловдив

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№260548

гр. Пловдив, 25.02.2021 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,  VII състав, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                     МИРЕЛА ЧИПОВА              

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 345 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: *********, чрез пълномощника му адвокат Страхилова, против разпореждане от 29.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 17028 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5604 от 29.12.2020 г., с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление за  издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 315,51 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, и 340 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и произнасяне по същество.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. В. Ш. с предмет следните вземания: 1227,78 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното ѝ плащане, 74,49 лв. – договорна лихва за периода 15.10.2020 г. – 15.12.2020 г., 315,51 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, 340 лв. – разходи и разноски за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, 21,15 лв. – законна лихва от за периода 16.10.2020 г. – 16.12.2020 г.

Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания за такса за експресно разглеждане на документи и за разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, като е приел, че е налице обоснована вероятност същите да се основават на неравноправни клаузи. 

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо първоинстанционният съд е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

На първо място, следва да се посочи, че съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК  кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,  свързани с усвояване и управление на кредита, а действията по извънсъдебно събиране на задължението несъмнено са такива по управление на кредита. На следващо място, съгласно чл. 33, ал.1 и ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави  дължимите от него плащания по кредита кредиторът има право само на обезщетение за забава, което не може да надвишава размера на законната лихва, поради което при забава длъжникът не дължи каквито и да са плащания на кредитора, различни от обезщетението за забава в размер на законната лихва. По изложените съображения съдът намира, че искането в частта, с която заявителят претендира сторени разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е в противоречие със закона, поради което правилно е отхвърлено.

Правилно, на следващо място, районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно вземането за такса за експресно разглеждане на документи. В договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявлението за отпускане на потребителски кредит, кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи, която да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Тази такса е предвидена за предварителна дейност на кредитора, предхождаща вземането на решението за отпускане на кредита. Следва да се отбележи, че отпуснатата в заем парична сума е 1300 лева, а таксата за експресно разглеждане на документите възлиза на 3786,12 лева, без да става ясно точно как точно е определен този фиксиран размер на таксата. Дори и да се приеме, че специфичната престация на кредитора по тази услуга е свързана с поемането от него на допълнителни разходи за извънредно /спешно/ обслужване, то размерът на това плащане се явява необосновано висок, тъй като се равнява на почти трикратния размер на отпуснатата в заем сума. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че така постигнатата договорка поражда съмнение за неравноправност, което е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението в тази му част.

По изложените съображения подадената частна жалба подлежи на отхвърляне като неоснователна.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се следват разноски.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:                       

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.12.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 17028 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г., обективирано в Заповед № 5604 от 29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ” ООД, ЕИК: *********, против длъжника М. В. Ш., ЕГН: **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 315,51 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, и 340 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, както и за разноските за разликата над уважения до пълния претендиран размер.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: