Р Е Ш Е Н И Е
№36 18.02.2022
год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №473
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Община Стара
Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Борисов, а в съдебно
заседание представлявана от юрисконсулт П. против Решение №207 от 12.10.2021 год., постановено по
АНД №1649/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №20/04.01.2021г издадено от Кмета на община Стара Загора с
наложена на Ж.Р.В. глоба в размер на 500лв за това, че на 28.10.2020г около
18.00ч в град Стара Загора, на ул. Цар Иван Асен ІІ пред жилищна кооперация
№144, е установено, че лицето Ж.р.В. е проявила жестокост към куче, от
неизвестна порода, мъжки пол, съгласно ветеринарномедицински паспорт № BG01VP427315, татуировъчен
номер 378, осиновено от приют за безстопанствени животни, съгласно Декларация
за осиновяване №71/21.06.2020г, като го е изоставила. В момента на извършената
проверка животното е свободно пуснато на посочения адрес и се движи в глутница
заедно с около пет безстопанствени кучета. За извършеното деяние- изоставяне,
свидетелстват фактите, че в декларацията за осиновяване №71/21.06.2020г е
посочено, че животното ще се отглежда на адреса на осиновителя, а в момента на
проверката животното е установено на значително разстояние от този адрес при
това без придружител. Допълнително, ветеринарния паспорт на животното към момента
на проверката се намира в притежание на лицето Х. Н. У.. При съставяне на АУАН
госпожа В., в писмено становище посочва, че животното е избягало при извеждане,
с което АНО не се съгласява, тъй като лицето умишлено е предала свързания с
животното паспорт на трето лице. В допълнение, за така установената фактическа
обстановка свидетелства и изготвения в процес на проверката снимков материал.
Наказанието се определя в минимален размер. С деянието е нарушена забраната на
чл.7 ал.1 вр. с ал.2 от Закона за защита на животните вр. с чл.2 ал.3 от ЗАНН.
Не са налице основанията по чл.28 от ЗАНН.
На 26.11.2020г е съставен АУАН за това, че на
28.11.2020г около 18.00ч в град Стара Загора, на ул. Цар Иван Асен ІІ до №144
лицето Ж.Р.В. е изоставила осиновения от общинския приют за безстопанствени
животни домашен любимец – куче от неизвестна порода, пол мъжки, с ВМП № BG01VP427315,,
татуировъчен номер 378, като в момента на проверката животното е
свободно пуснато на горепосоченото обществено място и се движи в глутница с
около 5 безстопанствени кучета. За осиновяването свидетелства Декларация
№71/21.06.2020г. ВМП, който в момента на проверката се намира в лицето на име Х.
Н. У.. Нарушен е чл.7 ал.2 т.10 от Закона за защита на животните. Приложен е
снимков материал. В. потвърждава, че е осиновила куче, но е станало
недоразумение и двете кучета са на нейна отговорност. При разходка то се
изплашило и избягало. Сега е в неизвестност.
В хода на
съдебното дирене свидетелите на обвинението са заявили, че датата на
нарушението посочена в АУАН е 28.11.2020г, както и че е извършена проверка по
получен сигнал за глутница кучета на посочения адрес, при която не са хващали
никое от кучетата, за да проверят ушната му марка, поради страх от агресия, но
тя може да се види при движение на самото куче, защото е на ухото му. По време
на проверката У. се явил и представил паспорт на едно от кучетата, за което
след справка в приюта се установило, че е осиновено от Ж.В.. По този начин е
издирен и установен нарушителя. Кучето с този номер и ушна мярка е нямало
нашийник, нито други белези, по които да личи, че се отглежда като домашен
любимец. Останалите кучета нямали ушни марки и били безстопанствени. Свидетелката
М. твърди, че са установили едно куче има татуировъчен номер, и по него
извършили проверка за собственик. Поради това, че паспорта му се намирал у
друго лице, а именно У., както и по местонахождението му, решили, че е
изоставено и съставили акт. Свидетелката казва, че е било тъмно, кучето е било
бежаво на цвят с гладка козина. Не са хващали кучето, нито може да определи на
какво разстояние са се намирали от него. У. при разпита си е заявил, че са
осиновили двамата с В. по едно куче, но е станала грешка и са записали В. като
осиновител в паспортите и на двете кучета. За проверката заявява, че негов
приятел му се обадил след като видял, че един човек гони кучетата с джипа и
иска да ги сгази, дори се качили на бордюра. Поради това У. слязъл пред блока
си и попитал човека с джипа защо гони кучетата. Той отговорил, че идва по
сигнал за нападната жена, което У. твърди да е невярно. Освен това казва, че
кучетата са били само три, нямат ушна марка, никой не е хващал куче, поискали
са му документ и той е дал паспорта, в който е вписано името на Ж.. По грешка е
дал паспорта на кучето, което е на Ж., а не паспорта на неговото куче, което е
било там с другите кучета. Кучето, което тя отглеждала не било там. Две седмици
по-рано кучето й се уплашило и избягало. При предявяване на двете снимки е
заявил, че на снимката на стр.26 по делото, където е едно куче, е заснето куче
Д., което е бездомно, а на другата снимка са две кучета, които не познава.
За да отмени НП РС Стара Загора е приел, че датата
на нарушението следва тази на, която е съставен АУАН – 28.11.2020г спрямо
26.11.2020, което е съществен процесуален порок, водещ до нарушаване на правото
на защита. На следващо място от снимковия материал не се установява ушната
марка на кучето, посочено в АУАН в НП, а обвинението за жестокост е отправено
за първи път с НП. Факта, че паспорта на кучето, осиновено от В. се намира у
трето лице не е признак от състава на нарушението и не води до извод за изоставяне
на осиновеното животно.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон, но и при допуснато
нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите,
конкретно за съвместно обсъждане на писмените и гласни средства за доказване,
като наред с това е изключил като такова без правно значение обстоятелството,
че паспорта на животното се намира у трето лице. Собственика има конкретно
предписани задължения по Закона за защита на животните, както и забрана да
изоставя животното, което е определено като проява на жестокост. Твърди, че
допуснатата техническа грешка относно датата на нарушението 28.11.2020г вместо
28.10.2020г не е накърнила правото на защита, защото няма спор, че проверката е
извършена на 28.10.2020г, а АУАН е съставен на 26.11.2020г, като самата В. е
потвърдила, че животното вече не е при нея, защото е избягало. Иска от съда да
приеме, че са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, и т.2 вр. с
ал.3 т.2 от НПК като след отмяната на въззивното решение да се постанови друго
за потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответника Ж.Р.В. в писмен отговор, представен от
редовно упълномощен адвокат поддържа доводите на въззивния съд като излага
подробни съображения, че нарушението не е категорично установено, допуснато е
неотстранимо нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е достатъчно основание
за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира възнаграждение за
един адвокат в размер на 400лв, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие, и включена в него разписка за заплащането му в брой.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Датата
на нарушението не може да бъде поправена с обстоятелствената част на НП, тъй
като с АУАН се повдига фактическото обвинение, в което се съдържат
индивидуализация на деянието спрямо времето и пространството. Такава грешка
следва да се отстрани с отправяне на ново обвинение, чрез съставяне на АУАН, с
което да се измени обвинението в хода на административно наказателното
производство. Нарушението е неотстранимо в съдебна фаза с оглед момента на
провеждане на производството по ЗАНН. Това е достатъчно основание за отмяна на
НП, но следва да се каже, че съставомерните факти трябва да бъдат доказани без
съмнение, а в настоящия случай ушната марка е установена от представения от У.
паспорт на куче, което не е доказано да се е намирало на посочения адрес по
време на проверката. На снимките ушни марки на трите кучета не се виждат. При
тяхното установяване на място и като не могат да се отделят от обекта, върху
който се намират, следва да се изготвят веществени доказателствени средства –
снимки, но на които да се вижда ушната марка на животното. В случая поради
това, че паспорта на осиновеното от В. куче се намира у трето лице е направен
извод за изоставяне на животното в нарушаване на забраната на чл.7 от Закона за
защита на животните, което е основание за налагане на административното
наказание тоест органа поддържа тезата, че този факт доказва обвинението.
Предаването на ветеринарно медицинския паспорт на кучето на трето лице не е
обективен факт, който да сочи на извод за изоставяне на животното, а точно
обратното – за предаването му на друго лице. Той противостои на обясненията на В.,
които също са средство за доказване и съответстват на показанията на свидетеля У.,
че са осиновени две кучета, записани на наказаното лице, като едното от тях се
е изгубило. Главния доказателствен факт за изоставяне на животното не е
местонахождението на паспорта му при трето лице, на което може да е било
предадено. Обясненията на В., че кучето се е изгубило са нейна защита теза, но
те потвърждават, че тя към датата на проверката не е вече негов стопанин. Тези
обяснения обаче не са достатъчни да подкрепят обвинителната теза без съмнения,
след като от снимковия материал не се установява ушната марка на
кучето/кучетата, а тя е вписана в АУАН и е заключено, че поне едно от кучетата
е на В. от представения ветеринарно медицински паспорт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№207/12.10.2021 год., постановено по
АНД №1649/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да
заплати на Ж.Р.В. ЕГН ********** сумата
от 400лв/четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат по КАНД №
478/21г по описа на АС Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.