№ 1173
гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102748 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове с
материалноправна квалификация по чл.228, ал.1 ЗЕС и чл.92, ал.1 ЗЗД за
съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на 156.73лв., от които 25.70лв. –
незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетния период от 15.11.2018г.
до 14.12.2018г.; 38.57лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за
отчетния период от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. и 92.46лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
21.09.2020г., до плащането.
Ищецът „Т* седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „* твърди
да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника В. И.
Б. с ЕГН ********** от гр.** произтичащо от договор за мобилни услуги
№*********, сключен на 30.12.2017г. със срок на действие до 30.12.2019г.
Твърди, че в изпълнение на договора е предоставил на ответника
далекосъобщителни услуги посредством мобилен телефонен номер ** срещу
заплащане на стандартна месечна абонаментна такса в размер на 36.99 лв. с
1
вкл. ДДС (30.82лв. без ДДС). Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата
цена на услугите, която за отчетния период от 15.11.2018г. до 14.12.2018г. е
25.70лв., съгласно издадена фактура №********** от 15.12.2018г., а за
отчетния период 15.12.2018г. до 14.01.2019г. е в размер на 38.57лв., съгласно
издадена фактура №********** от 15.01.2019г. Поддържа, че поради
неизпълнението на това задължение от ответника договорът е прекратен
едностранно от доставчика на услугите. Прекратяването се претендира на
основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от общите условия на мобилния
оператор - поради незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника.
Ищецът твърди още, че в резултат на предсрочното прекратяване на
договора ответникът му дължи неустойка. Неустойката се претендира на
основание чл.11 от договор за мобилни услуги, съгласно които, ако същия
бъде прекратен преди крайния срок по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на стандартните месечни абонаментни
такси според абонаментния план до края на срока по договора. Твърди, че
неустойката е в размер на 92.46лв., колкото е сборът на три месечни
абонаментни такси всяка по 30.82лв. без ДДС. Поддържа, че претендира
неустойката в размер само на три месечни абонаментни такси, тъй като на
11.01.2018г. е сключил спогодба с КЗП за ограничаване размера на
неустойките по договорите за предоставяне на мобилни услуги на
потребители.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №2532/2020г. на РС – гр.Пазарджик., която е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда
да установи съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва предоставянето на далекосъобщителните услуги в претендираното от
ищеца количество, както и тяхното правилно отчитане и цена. Предявява
възражение за нищожност на договорната клауза за неустойка при
предсрочно прекратяване на договора поради нейния неравноправен характер
и като противоречаща на добрите нрави.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
2
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
По иска по чл.228, ал.1 ЗЕС:
За основателността на този иск ищецът следва да докаже наличието на
договор за далекосъобщителни услуги, по който е предоставил на ответника
уговорените услуги за съответния период, тяхната цена и настъпването на
нейната изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да
установи положителния факт на плащането на изпълнението /ако твърди
такова/.
Установява се от представения от ищеца договор за мобилни услуги от
30.12.2014г., който е със срок на действие 24 месеца, че мобилният оператор
„Те*“ ЕАД се е задължил да предостави на ответника електронни
съобщителни услуги посредством мобилен номер ** при абонаментен план
по програма „Тотал 36.99 с неограничени национални минути и роуминг в
зона ЕС“, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в
размер на 36.99лв.
Договорът е сключен при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от
10.09.2010г. Цената е уговорена при съответния стандартен месечен
абонамент, а след изчерпване на лимита - съгласно приложена ценова листа
за стойността на услугите над абонаментния план. Уговорено е
фактурирането на потреблението да става ежемесечно до 15-то число на
месеца. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е предвидено
заплащането да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея
срок, но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.
Съдът счита, че договора за мобилни услуги е действителен и валидно
обвързва страните по него. Същият имат минимално изискуемото съдържание
по чл.228, ал.1 ЗЕС.
Изпълнението на договора за мобилни услуги от страна на ищеца се
установява от приетата съдебна техническа експертиза, от която е видно, че
3
през периода от 15.11.2018г. до 14.02.2019г. в системата на оператора на
мобилната мрежа са налични данни за предоставени електронни съобщителни
услуги за процесния мобилен номер **, както и за потребление на такива
услуги от абоната. През отчетните периоди 15.11.2018г. - 14.12.2018г. и
15.12.2018г. – 14.01.2019г. е налице предоставяне на услуга и е регистрирано
потребление вкл. и извън месечния абонаментен план, а през отчетния период
15.01.2019г. – 14.02.2019г. е налице предоставяне на услуга, но не е
регистрирано потребление. През периода 15.02.2019г. – 14.03.2019г. не е
налице нито предоставяне на услуга, нито е регистрирано потребление
От представените фактури е видно, че за отчетния период 15.11.2018г. -
14.12.2018г. цената на мобилните услуги (в т.ч. месечен абонамент и
допълнително потребление извън него) е 38.80лв. с ДДС. През отчетни
период 15.12.2018г. - 14.01.2019г. стойността на предоставените и потребени
мобилни услуги (в т.ч. месечен абонамент и допълнително потребление извън
него) е 38.57лв. с ДДС. През отчетния период 15.01.2019г. - 14.02.2019г.
дължимата цена на мобилните услуги за предходните два периода е
коригирана с кредитно известие, като е намалена с 13.10лв. и така общият
размер на задължението е станал 64.27лв.
За периода 15.02.2019г. – 14.03.2019г. не е начислявана цена за
мобилни услуги и такива не са били предоставени на ответника /както е видно
и от заключението на СТЕ). Във фактурата за този период са отразени
неустойката за предсрочно прекратяване на договора и задължението за
цената на предоставените услуги от предходните отчетни периоди.
Срокът за плащане, който е посочен във фактурата, е до 30.03.2019г.
Цената на мобилните услуги е изискуема, тъй като към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.09.2019г., е настъпил падежът за
плащане по фактурата. Съгласно чл.26 и 27 от ОУ потребителят е уведомен в
индивидуалния договор за дата, на която се издава фактурата, а нейният
падеж е посочен в чл.27 ОУ и не се предвижда изрично съобщение до
потребителя, че има издадена и неплатена фактура.
Въз основа на горното съдът формира извод, че за ответника е налице
изискуемо задължение да заплати на ищеца цена за предоставени мобилни
услуги по договор за мобилни услуги №********* от 30.12.2017г., дължима
за периода 15.11.2018г. – 14.01.2019г., в общ размер на 64.27лв., от която
4
25.70лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетния период от
15.11.2018г. до 14.12.2018г. и 38.57лв. – незаплатени далекосъобщителни
услуги за отчетния период от 15.12.2018г. до 14.01.2019г. Ето защо
установителният иск по чл.422 ГПК за съществуването на това вземане
следва да се уважи. Върху присъдената главница се дължи и законна лихва за
забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до плащането.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
За установяване на вземането за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора ищецът следва да докаже уговарянето на
неустоечната клауза, размера на неустойката и прекратяването на договора,
като съдът дължи служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, какъвто е и процесният.
При установяване на горното, ответникът следва да докаже изпълнение,
изключващо прилагането на неустоечната клауза.
В т.11 от индивидуалния договор е предвидена отговорност за абоната
при предсрочно прекратяване на договора при виновно неизпълнение от
негова страна. Отговорността са изразява в задължението на абоната да плати
неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти, оставащи
до крайния срок на договора.
Съгласно т.19б, б.“в“ от общите условия, мобилният оператор има право
едностранно да прекрати договора при незаплащане в срок на цената за
далекосъобщителните услуги от страна на ответника. Разпоредбата обаче
следва да се тълкува в смисъл, че при незаплащане на цената от потребителя
за оператора възниква правото да прекрати изпълнението на договора /т.е.
предоставянето на мобилните услуги до заплащането на натрупаните
задължения/, а не да прекрати самия договор. В облигационното право под
прекратяване на договора се разбира преустановяването на неговото действие
занапред, което не се дължи на виновно неизпълнение на задълженията
/напр.: по взаимно съгласие на страните, с едностранно предизвестие от
едната страна, с изпълнение на договора, с изтичането на уговорения срок, с
настъпване на форсмажорни обстоятелства, при смърт на една от страните
или заличаване на търговеца и др./. Неизпълнението на договора по причина,
за която длъжникът отговаря, включително при неплащането на възникнали
парични задължения, е основание за неговото развалянето, което по правило
5
има обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично действие - чл.87, ал.1 и чл.88, ал.1 ЗЗД/.
В случая страните не са уговорили специален ред за разваляне на
договора, поради което са приложими общите правила на чл.87, ал.1 ЗЗД
относно срока и формата на извършване на действията. Процесният договор е
сключен в писмена форма, което от своя страна задължава кредитора да
направи изявлението за прекратяването му в същата форма, като преди това
даде подходящ срок за изпълнение. Изискването за форма изключва
възможността волеизявлението да стане чрез конклудентни действия /напр.
чрез прекъсването на услугите от страна на оператора/. По аргумент от
разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗЗД, за да породи действие волеизявлението на
кредитора, то следва да е достигнало до длъжника. По делото нито се твърди,
нито се установява ищецът да е отправил изявление до ответника за
прекратяване на договора преди изтичане на срока и да му е представил
подходящ срок за изпълнение на задължението за заплащане цената на
услугите. Следователно не е налице предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, поради което в ползва на ищеца не е възникнало
претендираното вземане за неустойка и искът следва да се отхвърли.
Дори да се приеме, че договорът е прекратен предсрочно по вина на
ответника, компенсаторната неустойка отново няма да се дължи, тъй като
неустоечната клауза по т.11 от договора е недействителна поради нейното
противоречие с добрите нрави. Същата предвижда, че ако абонатът наруши
задълженията си по договора, приложенията към него или общите условия, в
т. ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора и
да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок на ползване. Изхождайки от вида на насрещните престации,
мобилният оператор се задължава да предостави на абоната ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а абонатът – да я заплати, но само
срещу предоставена услуга. Следователно, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
6
предостави ползването на услугата, и дори в повече, тъй като неустойката се
определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Уговорената по този начин неустойка излиза извън присъщите й функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор и
нарушава принципа за справедливост. Такава уговорка за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл е
константната практика на касационната инстанция: Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 193 то
09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Наличието на последващо споразумение между оператора и КЗП,
ограничаващо неустойката до 3 абонаментни такси, не променя изводите на
съда, тъй като преценката дали неустойка е уговорена в противоречие с
добрите нрави следва да се направи към момента на сключването на договора
/ ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Касае се до
абсолютна, а не до висяща недействителност на неустоечната клауза, поради
което порокът не може да се поправи с последващо споразумение между
страните по договора и още по-малко със споразумение между едната от
страните и трето лице.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от иска. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 835лв., от които 360лв. - заплатено възнаграждение за
един адвокат, 75лв. - внесена държавна такса за производството, 200лв. -
внесен депозит за възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК
и 200лв. - внесен депозит за възнаграждение на вещо лица. От тях съразмерно
с уважената част от исковете следва да се присъдят 342.41лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 227.18лв. От тях съразмерно с предявената по исков ред и
уважената част вземането по заповедта за изпълнение следва да се присъдят
93.16лв.
7
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът В. И. Б. с ЕГН ********** от гр.В*** дължи на ищеца „Те*“ ЕАД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „** 4“, бизнес парк
„София“, сграда 6, сумата от 64.27лв., от която 25.70лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги за отчетния период от 15.11.2018г. до 14.12.2018г.
и 38.57лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за отчетния период от
15.12.2018г. до 14.01.2019г., произтичащо от договор за мобилни услуги
№********* от 30.12.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 21.09.2020г. до плащането, за което
вземане е издадена заповед №1317 от 14.10.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №2532/2020г. по описа на РС-
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 92.46лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.
ОСЪЖДА ответника В. И. Б. с ЕГН ********** от гр.В*** да заплати
на ищеца „Те*“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление в гр.София,
ж.к. „** 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, съдебни разноски по делото в
размер на 342.41лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№2532/2020г. на РС – Пазарджик в размер на 93.16лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8