Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното
заседание на двадесет и шести април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №9624 по описа на СГС
за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са субективно съединени частични искове с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.
„а“ КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищците Д.Н.П. и С.П.П. твърдят, че на
06.09.2013 г. на републикански път ІІІ-5701, км.15+600 м., наследодателят им П.С.П.
е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Хонда Сивик” с рег. № *******. Поддържа, че от деликта
наследодателят им получил множество телесни увреждания, които увреждания са били несъвместими с живота му и които
са довели до смъртта му.
Твърдят, че по силата на разпоредбата чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ КЗ отм. ответникът
Гарниционен Ф. отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС, тъй
като същото е управлявано без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Твърди, че са майка и баща на пострадалия П.С.П. и след смъртта
му са загубили сина си, с който са имали
много силна взаимна привързаност, загубили са смисъла на живота си, загубата им е тежка и
непреодолима и се отразява изключително тежко на здравословното и емоционалното
им състояние. Към настоящия момент не могат да приемат и да преодолеят
случилото се, мъката им е огромна, а скръбта ще ги съпътства през целия им
живот. Считат, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер
на по 300 000,00 лв., като в рамките на
производството по настоящето дело претендират сумата от по 200 000,00
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2013 г. до окончателното
плащане. Претендират и направените разноски.
Ответникът Г. Ф. в срока за отговор по
чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.
„Хонда Сивик“ към датата на процесното ПТП. Оспорва вината на водача на л.а.
„Хонда Сивик“, както и размера на претендираното обезщетение. Релевира и
възражение за съпричиняване от страна пострадалото лице. Претендира разноски.
По делото на основание чл.219 ал.1 ГПК
като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран В.Й.М., който
не оспорва предявените искове.
С определение, постановено в о.с.з.,
проведено на 26.04.2018 г., съдът на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснал
изменение в размера на предявените искове, като същите вече са предявени за
сумата от по 220 000,00 лв.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2
б. „а“ КЗ „Г. Ф.” изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е
причинено от водач, който е управлявал МПС без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За основателността на прекия иск в
тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, управлявало МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, са претърпели вреди, както и какъв е техният действителен вид и
размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
От представената по делото присъда №4 от
26.01.2017 г. по НОХД №162/2016 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора,
влязла в сила на 01.02.2018 г., се установява, че на 06.09.2013 г. на път 5701,
северно от с. Хан Аспарухово, Община Стара Загора, В.Й.М. при управление на
л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ******* е нарушил правилата на движение и е
реализирал ПТП, при което е причинил по непредпазливост смъртта на П.С.П..
Присъдата, съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от описаната по-горе присъда, В.Й.М.
е осъществил виновно, при форма на вина непредпазливост, деяние, съставляващо
престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 и пр.посл. б. „б“ пр.1 вр. чл.343 ал.1 б. „в“
вр. чл.342 ал.1 пр.3 и чл.54 вр. чл.2 ал.2 НК, като на 06.09.2013 г. в на път
5701, северно от с. Хан Аспарухово, Община Стара Загора, при управление на л.а.
„Хонда Сивик” с рег. № ******* е нарушил
разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1 пр.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 пр.2 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на наследодателя на ищеца.
С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Хонда Сивик” с рег. № ******* В.Й.М. е извършил
виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.3 т.1
пр.1, чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 пр.2 ЗДвП.
Ответникът, чиято е доказателствената
тежест за това, не ангажира доказателства, че към датата на процесното ПТП за
л.а. „Хонда Сивик” с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Когато пострадалият е починал, увредени
се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с
Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото за отглеждане и
осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от различен пол, които
са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака е настъпила смъртта
на едното от тях,
имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от прекия причинител. Следователно те са легитимирани да искат обезщетението и
направо от застрахователя, който е застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От представеното по делото
удостоверение за наследници, изх. №4993 от 23.09.2013 г., издадено от Община
Стара Загора, се установява, че ищецът Д.Н.П. е майка, а ищецът С.П.П. - баща,
т.е. законни наследници на починалия при ПТП – П.С.П., и в това си качество са
от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди.
От показанията на свид. М.М.се
установява, че приживе пострадалият и ищците са живеели заедно и са били в
много добри отношения. Свидетелят сочи още, че след смъртта на сина им ищците
са рухнали, светът е свършил за тях, затворили са се, не общуват с други хора,
постоянно са на гробищата, а цялото им жилище е облепено със снимки починалия
им син.
С оглед на така събраните доказателства,
съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищците са търпели неимуществени вреди, свързани с мъката и страданията от
загубата на техния наследодател. Налице е основание за обезщетение на претърпените
неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болките и страданията, период на възстановяване, наличие на
остатъчна травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
В резултат на процесното ПТП е
починал син на ищците.
Установи се, че към датата на пътния инцидент починалият е бил на 18 г. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитания свидетел, степента на родство,
емоционалната близост и житейска гледна точка, че в резултат на това ищците са
претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в мъка и страдания от загубата на
своя най - близък човек, които вреди са в пряка причинно – следствена връзка с
виновното противоправно деяние на водача, управлявал л.а. „Хонда Сивик“. Доколкото смъртта поставя край на живота като най-ценно
човешко благо, което прави вредите от настъпването и от една страна
невъзвратими, а от друга – най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна
точка градирани в някаква скала, то за това житейско събитие следва да се
определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за
претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до
слагане на край на живота. Загубата
на дете,
към което ищците са били силно привързани, ще ги съпътства
през целия им живот. Тази загуба е била
внезапна, като впоследствие родителите
са лишени както от емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи, че между тях е съществувала силна
духовна връзка, взаимност и уважително отношение. Следователно, болките и
страдания, които ищците ще
продължават да изпитват от загубата на починалото им дете, трябва да бъде отчетена при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Съдът намира, че справедливостта изисква на ищците да бъде
определено обезщетение в размер на сумата от по 160 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира
неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
От
приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че сред описаните при пострадалия специфични травми липсват такива,
които да се приемат за специфични и характерни от въздействието на поставен
предпазен колан и категорично следва да се приеме, че пострадалият е бил без
поставен такъв. Фактът, че пострадалият е изпаднал извън автомобила след ПТП
също категорично води до извода, че към момента на произшествието пострадалия е
бил без поставен обезопасителен колан. Вещото лице сочи още, че коланът би
предпазил пострадалия от изпадане от автомобила, но коланите са ефективни при челен удар, а в конкретния случай след
страничен удар в дясна предна врата и при огромната кинетична енергия на
скорост от 128 км/ч неминеумо и при поставен предпазен колан на пасажер, возещ
се на предна дясна седалка, ще се причинят тежки увреждания както директно от
удар в дясната част на интериора на автомобила, така и от притискане от
пластични деформации навътре в автомобила, но също и от директно действие на
самия колан и от значителни инерционни въздействия върху тялото и вътрешните
органи. От заключението се установява, че при подобно векторно въздействие на
такава травмираща сила, независимо от това дали пасажерът е с поставен колан,
вероятността да получи смъртоносни травми е голяма.
При тези данни и с оглед събраните в рамките на
производството по настоящето дело доказателства, настоящият съдебен състав
намира, че по делото се установи безспорно и категорично, че при процесното ПТП
пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, т.е. установи се нарушение на разпоредбата на
чл.137а ал.1 ЗДвП. По делото обаче се установи от приетата СМЕ, че вероятността
пострадалият да получи смъртоносни травми и при поставен предпазен колан е
голяма, т.е. не се установи при
условията на пълно главно доказване, че смъртта е настъпила в резултат
на поведението на пострадалия, изразяващо се в пътуване без поставен предпазен
колан. Това води до извода, че пострадалият не е допринесъл за вредите, тай
като липсва причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявените искове се явяват частично основателни до размера на сумата от по
160 000,00 лв. и като такива следва да бъдат уважени до тези размери и
отхвърлени за разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.7 КЗ
отм., Г. Ф. изплаща обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице.
Срокът не може да бъде по – дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. Съгласно разпоредбата на чл.288 ал.11 КЗ, ако увреденото лице не е
съгласно с размера на обезщетението може да предяви претенцията си по съдебен
ред. При тълкуването системно на двете разпоредби и с оглед на житейската
справедливост следва изводът, че при произнасяне на Ф.а по размера на
обезщетението, с който увреденото лице не е съгласно и в случай на определяне
на по – голямо обезщетение по съдебен ред, то ГФ дължи обезщетение за забава,
тъй като определеният от него размер не съответства на нанесените вреди, и с
което е станал повод за завеждане на делото, а оттам – дължи законна лихва и
разноски по делото. В случая няма спор, че увреденото лице е отправило искане
за обезщетение на 27.09.2013 г., поради което срокът по чл.288 ал.7 КЗ отм., от
който момент ответникът дължи мораторна лихва е 27.12.2013 г., от който момент
следва да бъде присъдено обезщетението.
С оглед изхода от делото и
направеното искане, на ищците на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на сумата 10 350,93
лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 12 800,00 лв., представляваща държавна такса
и 72,73 лв., представляваща депозит за вещо лице.
С оглед изхода на делото и
направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски за
отхвърлената част от иска в размер на сумата от 27,27 лв., представляваща
депозит за вещо лице и сумата от 122,72 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Г. Ф., адрес:
***, да заплати на Д.Н.П., ЕГН **********,
адрес: ***, и С.П.П., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.288 ал.1 т.2
б. „а“ КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от по 160
000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2013 г. до окончателното
заплащане, като част от общо претендираната сума от по 330
000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 06.09.2013 г. на републикански път ІІІ-5701, км.15+600
м., ПТП неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина им П.С.П., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата до пълния претендиран размер от по 220 000,00 лв., както и исканията
за присъждане на законна лихва за периода 19.12.2013 г. – 27.12.2013 г., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 12 800,00 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 72,73 лв., представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
Г. Ф., ***,
да заплати на адв. П.К., адрес: ***,
офис 10, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 10 350,93
лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Д.Н.П., ЕГН
**********, адрес: ***, и С.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на Г. Ф., адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 149,99
лв., представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач на страната на ответника В.Й.М., ЕГН **********, адрес: ***
Загора.
Решението подлежи на обжалване пред САС
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: