Р
Е Ш Е
Н И Е
№403
27.10.2022год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Стефка Христова
и
с участието на прокурора Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия Г. Динкова
кас. адм. дело № 490 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.285, ал.1,
изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София /ГДИН/
чрез упълномощен представител – юриск. Стефка Тенева-Стоянова, срещу Решение №
203 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 544/2021 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати
на ищеца Г.И.И. сума в размер на 400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – претърпяно унизително отношение от поставяне в условия на пренаселеност в периода от
16.03.2021 г. до 04.05.2021 г.
включително.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението поради
неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за
неправилен и необоснован извода на съда, че условията в арест Стара Загора през
периода 16.03.2021г. – 04.05.2021г. са били в нарушение на забраната за
нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от ЕКПОЧОС. Не оспорва че през
посочения период жилищната площ, осигурявана на ищеца в арест Стара Загора е
била по-малко спрямо установения стандарт /з кв.м./ с пилотното решение ECПЧ по
делото „Нешков и други срещу България", но се касае за незначително малко
време спрямо общия период на престой на лицето в МЛС, а освен това И. е
пребивавал в изцяло ремонтирани спални помещения, като всяко от тях е
разполагало със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода. Сочи,
че според практиката на ЕСПЧ „безчовечно или унижаващо отношение“ по см. на чл.3
от ЕКПЧ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. В проведеното първоинстанционно производство не са събрани безспорни
доказателства за вреди, които дълбоко да са засегнали неимуществената сфера на
ищеца и да са довели до трайни болки и душевни терзания, обективирани по
съответния ред. А дори да се приеме, че през този кратък период от време има
търпени неимуществени вреди, надхвърлящи рамките на допустимото за този вид
режим на ограничение и търпени унижения и нехуманно отношение от страна на
арестната администрация, то стопента не може да бъде определена като значителна
по отношение на самия И., за да бъде обоснован извода за присъждане на
обезщетение в размер на „8 лева на ден“. Моли за отмяна на решението в
осъдителната му част, алтернативно за намаляване размера на присъденото
обезщетение.
Ответникът Г.И.И., редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото
доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и
становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба на ГДИН гр. София е подадена в законово установения срок,
от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд Стара
Загора, в производството по реда на чл.
285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен от Г.И.И.
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ осъдителен иск с правно
основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3, ал.2 предложение първо вр. с
ал.1 от същия закон, е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на ищеца сумата от 400лв /четиристотин
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –
претърпяно унизително отношение от поставяне в условия на пренаселеност в
периода от 16.03.2021г до 04.05.2021г. включително. До претендирания размер от
6 800 лева искът е отхвърлен, както и за периода от 15.08.2017г. до 23.03.2018г,
от 04.03.2016г до 15.03.2016г. и от 05.05.2021г до 30.08.2021г
включително.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд,
въз основа на представената от ответника и приета като писмено доказателство по
делото справка, приема за доказани твърденията, че ищецът е претърпял вреди
вследствие на недостатъчна жилищна площ, тъй като през периода от 16.03.2021г.
до 05.05.2021г. е пребивавал в помещение /килия № 2/, за което не са спазени минималните изисквания
на ЗИНЗС за осигуряване на 4 кв. м. разполагаема жилищна площ от всеки
затворник. Изтъква, че капацитетът на килията е надвишен и като се има предвид,
че в нейната площ е включен санитарният възел и 10 броя легла, които отнемат от
жилищното пространство, не е била осигурена необходимата жилищна площ за всеки
задържан под стража. Въз основа на това приема, че в случая е преминат прага на
неизбежното страдание, свързано с наложената на ищеца ограничителна мярка, и е
налице унизително отношение за времето от 16.03.2021г. до 04.05.2021г. /50
дни/. При определяне размера на обезщетението е преценена продължителността на
установеното неблагоприятно условие /пренаселеност/ при изпълнение на
наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ и е съобразен
установения стандарт от ЕСПЧ в осъдителни решения срещу България /делото
Биволарски срещу България/, като е присъдено обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 400лв., а в останалата част искът е отхвърлен.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от Г.И.И. иск е квалифициран като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС т. е. на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните доказателства и установената
по делото фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения от Г.И.
иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
ареста Стара Загора за периода от 16.03.2021г. до 04.05.2021г. В мотивите на съдебното решение са изложени
подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени.
Правилна е констатацията на съда в контекста на компенсаторните средства за
защита, че условията не отговарят на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ за минимална жилищна площ и
че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС, което дава основание да се
направи предположение, че същите са причинили неимуществени вреди на
задържаното лице /Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и
други срещу България", съгласно което средствата за защита трябва по-скоро
да отразяват съществуването на тази презумпция, а не присъждането на
компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже чрез доказателства
наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма/. А и
съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
във връзка с ангажирането на отговорността на държавата за вредите, причинени
на задържаните под стража лица от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая от
страна на ГД "Изпълнение на наказанията" презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС не
е оборена по отношение осигурената на ищеца жилищна площ. Фактът, че тази площ
е близка до законоустановения минимум, не променя извода за пренаселеност,
доколкото включва мебелировката, а съгласно § 167 от Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България" размерът на
килията трябва да дава възможност на всяко от задържаните лица да се движи
свободно между мебелите. В случая доказателства за обратното не са ангажирани
от касатора, чиято е доказателствената тежест.
При тази фактическа установеност изводът на съда, че
искът е доказан по основание, е законосъобразен. Условията, при които ищецът е
изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“,
неминуемо са му причинили негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на
човешкото достойнство, морални и физически страдания вследствие на
незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Тези негативни
преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това
следва да бъдат възмездени с парично обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Отчитайки
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС; периода, през който ищецът
е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, първоинстанционният
съд обосновано и правилно е определил обезщетението за претърпени неимуществени
вреди като такова в размер на 400 лв. Взета е предвид практиката на ЕКПЧ и
размерът на определените от Съда обезщетения по сходни случаи по български
дела. В този смисъл неоснователни са оплакванията на касатора за необосновано
завишаване на размера на присъденото обезщетение.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че
касационната жалба е неоснователна. Не е налице твърдяното отменително
основание, поради което решението в обжалваната част като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 203 от 13.05.2022 г., постановено по адм. дело № 544/2021 г. по
описа на Административен съд – Стара Загора в обжалваната част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.