Решение по дело №1085/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  919                    от 23.07.2020 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на тридесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1085 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Н.В.П. с ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001020/26.05.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е вписано, че се отнема свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********. В жалбата е заявено, че заповедта е незаконосъобразна и немотивирана, като в подкрепа на това твърдение са развити подробни доводи и аргументи. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.А. ***, който поддържа заявената претенция, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на процесната принудителна мярка.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява, не изразява становище по оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че длъжностно лице от състава на  сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас е съставило Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, бл. № 627148/22.05.2020 г. за това, че на 22.05.2020 год. около 17.45 часа в гр. Бургас, ж.к. „Възраждане“, по ул. „Христо Фотев“ до бл. 9 в посока ул. „Цар Калоян“, жалбоподателя управлява личния си л.а. „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с рег. № А 9699 МК, като водача отказва да бъде изпробван за алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0187. Издаден е талон за изследване № 0069963. Водачът има незаплатена глоба с фиш сер. Х № 309399/26.02.2020 год. на 01 РУ Бургас. Така вписаната фактическа обстановка е квалифицирана като административно нарушение на чл. 174, ал. 3 и чл. 186, ал. 7 от ЗДвП.

Предвид установените нарушения е издадена процесната ЗППАМ № 20-0769-001020/ 26.05.2020 г., от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на оспорената заповед е вписана фактическа обстановка идентична с тази по съставения АУАН. Заповедта е връчена на Н.П. на 02.06.2020 г., за което е направено отбелязване на обратната страна на същата.

Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят П. атакува същата с доводи за незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е немотивирана – не са посочени фактическите и правни основания за издаването й. По същество се оспорва извършеното нарушение, като е заявено, че автомобила е бил управляван от съпругата на жалбоподателя, което всъщност е мотивирало същия да откаже извършването на проба за алкохол с техническо средство. Заявено е и твърдение, че независимо от формирания от него отказ за изследване за алкохол с техническо средство, на него не му е връчен талон за медицинско изследване.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, но при нарушаване на  административно производствените правила за неговото издаване. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по „б“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл оспорената заповед е постановена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия.

Сезираният съдебен състав не намира, че оспореният административен акт страда от пороците, твърдяни в жалбата. Актът съдържа фактически и правни основания за издаване по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН. Недоказани са твърденията в жалбата, че оспорвания административен акт е немотивиран. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила. т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта.

Настоящият съдебен състав намира че описаните фактически обстоятелства са и  надлежно доказани. Относно възражението на жалбоподателя, че не той, а съпругата му е управлявала лекия автомобил, съда намира това възражение за недоказано. По делото е приложено сведение от Кирил И. Узунов, който пряко и непосредствено е възприел движението на л.а. „Мерцедес“ с рег. № А 9699 МК, лично е уведомил за това на спешен телефон 112 и след като е принудил водача да спре е установил, че автомобила се управлява от жалбоподателя. По делото е приложена и докладна записка от полицейски инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР Бургас, в която е описана извършена проверка в „ЦВУТ“ при ОП „Транспорт“ от която е установено наличието на видеозаписи от охранителни камери на Община Бургас на ул. „Цар Петър“, ул. „Фердинандова“ и ул. „У. Гладстоун“, проследяващи движението на въпросния автомобил. В докладната записка е посочено, че при прегледа на тези видеозаписи се вижда как л.а. „Мерцедес“ с рег. № А 9699 МК излиза от ул. „Конт Андрованти“ по ул. „Цар Петър“ и се движи в посока ул. „Хр. Ботев“, като на кръстовището с ул. „Фердинандова“ завива наляво по нея и спира в зоната на кръстовището, където в автомобила се качва жена и сяда на предна дясна седалка. Автомобилът се управлява от мъж облечен в бяла дреха. След като се качва пътника, МПС потегля по ул. „Фердинандова“ и на кръстовището с ул. „У. Гладстоун“ завива надясно по нея, като водач е същото лице. На записа се вижда, че от това кръстовище зад процесното МПС започва да се движи очевидеца Узунов с неговото МПС. Към докладната записка е приложен DVD диск, съдържащ видеофайлове с описаните видеозаписи. Във връзка с така ангажираните доказателства изцяло се оборва твърдението в жалбата, че не той, а съпругата му е управлявала МПС.

Независимо от горното, настоящия съдебен състав намира, че в хода на административното производство е допуснато процесуално нарушение, обосноваващо незаконосъобразност на оспорената заповед на собствено основание. Анализът на оспорената заповед показва, че в мотивите на същата са обективирани две нарушения, вменени на жалбоподателя – отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и управление на МПС, след като има наложено наказание глоба с фиш. Едновременно с това, като нарушена правна норма е записано само чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Освен така вписаните обстоятелства, като правно основание за постановяване на заповедта е посочена само нормата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

Съгласно текста на посоченото в заповедта правно основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест. От друга страна, в текста на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е предвидена възможността за налагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Независимо от факта, че в мотивите на заповедта е описана фактическа обстановка, съответстваща на текста на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, такава правна квалификация в административния акт липсва.

Предвид горното и с оглед вписаните две фактически основания, по мнение на настоящия съдебен състав се ограничава правото на защита на жалбоподателя, доколкото за същия остава неясно за коя точно фактическа констатация му се налага процесната ПАМ. В подкрепа на това твърдение е и обстоятелството, че по отношение на двете фактически основания за налагане на ПАМ са предвидени различни срокове за тяхното налагане – докато в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че ПАМ се налага до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, то в чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП е предвидено, че ПАМ се прилага до заплащане на дължимата глоба. В тази връзка логично възниква въпроса дали наложената с оспорената заповед ПАМ би отпаднала при заплащане от страна на жалбоподателя на наложената му с фиш сер. Х № 309399/26.02.2020 год. глоба.

Предвид горното и с оглед невъзможността за жалбоподателя да разбере за кое точно фактическо нарушение се налага процесната ПАМ, в случая съда намира наличието на процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които са ограничили правото му на защита, което от своя страна обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен следва да се отмени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-001020/26.05.2020 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП по отношение на Н.В.П. с ЕГН **********,*** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за правоуправление на водач на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и се отнема свидетелство за управление на МПС (СУМПС) № *********.

 

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: