Решение по дело №24/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 13
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Евгения Павлова
Дело: 20224300900024
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ловеч, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Търговско дело №
20224300900024 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.
Постъпила е искова молба от И. Н. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******* чрез
адв. В. И. И. - К., ЛАК, с адрес за призоваване: гр. ******* срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано заедно от С.
С. П. и К. Д. К. с посочена цена на исковете 120 000,00 /сто и двадесет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в следствие на ПТП
и 1 155,43 /хиляда сто петдесет и пет лева и четиридесет и три ст./ лева, представляващи
обезщетение за причинените му имуществени вреди. Твърди, че на 18.12.2020г. в 04:15ч на
ПП-6 км 139.500, в близост до гр. Елин Пелин при управление на лек автомобил марка
„БМВ" модел „320Д" с per. № ******* Б.М.П. в нарушение на правилата за движение
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира пътнотранспортно произшествие,
ввследствие на което лекият автомобил марка „БМВ" се удря в насрещно движещия се
товарен автомобил марка „Волво" модел „ФХ 440" с per. № *******, управляван от И. Н. Й.
като на същия са причинени тежки телесни повреди. Твърди, че водачът на лек автомобил
марка „БМВ" е починал. Посочва, че лек автомобил марка „БМВ" модел „320Д" с per. №
*******, управлявано от виновния водач към датата на ПТП имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „БУЛ ИНС" АД с период на валидност от
14.07.2020г. до 13.07.2021г., 23:59ч. - действаща към момента на настъпване на ПТП.
Изтъква, че по случая е образувано досъдебно производство № 62/2020г. по описа на
ОДМВР - София за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1,6. „в", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, по което Й. е конституиран в качеството му на пострадал. Сочи, че с постановление
на Софийска окръжна прокуратура досъдебното производство е прекратено, тъй като е
1
установено, че виновния водач Б.П. за настъпването на ПТП водач е починал. Излага, че
съгласно изготвената по досъдебното производство експертиза водачът на лек автомобил
марка „БМВ" се е движил със скорост от 171 км/ч преди удара, което грубо нарушава
правилата за движение, като ударът е настъпил в лентата за движение на И. Й., а водачът на
лек автомобил „БМВ'" е променил посоката си на движение като е навлязъл в лентата за
насрещно движение и се е ударил челно в товарния автомобил, управляван от Й.. Твърди, че
следствие на инцидента настъпили тежки увреждания за пострадалия И. Н. Й.. Излага, че
след настъпване на ПТП на 18.12.2020г. Й. е откаран спешно в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов" -
гр. София с диагноза: Комоцио церебри, контузио ет вулнус лацеро-контузум пермагна
темпоропариеталис синистра капитис. Контузио ет вулнера лацеро-контуза мултиплицес
капитис ет фациеи. Контузио ет вулнус лацеро-контузум кубити ет антебрахии декстра.
Хидрома фронталис билатералис. Двустранна атипична пневмония, общото му съС.ие било
тежко към момента на постъпване, бил в кома. Твърди, че е извършена операция на раните
по главата и лицето и е проведено болнично лечение като на 26.01.2021г. И. Й. е изписан от
болницата с насочване към рехабилитационен център, тъй като трудно можел да се движи
сам и мускулите му били силно отслабнали. Изтъква, че за престоя си в УМБАЛСМ „Н.И"
Пирогов" Й. заплатил сумата от 58,00 лева. Посочва, че на 27.01.2021г. Й. постъпил във
ВМА-МБАЛ Пловдив в отделение по физикална и рехабилитационна медицина за
извършване на терапия по възстановяване и с провеждане на лечението е подобрен
мускулния тонус на засегнатите крайници, равновесието и координацията. Сочи, че на
03.02.2021 г. той е изписан без медицински риск от приключване на болничното лечение,
посочен е като III група по тежест, изписан е с препоръка за продължение на
медикаментозното лечение и дадените упражнения в домашни условия. Сочи, че оттогава до
настоящия момент лечението му продължава в домашни условия като му помагат неговите
родители. Твърди, че в следствие на настъпилия инцидент и травма на главата, той е със два
счупени централни резци в горната челюст над нивото на венеца и след извършен преглед
от лекар дентална медицина е установено, че в следствие на това счупване е нарушено
дъвченето във фазата на отхапване, естетиката и говора и е съпроводено от силни болки и
невъзможност за нормално хранене. Изтъква, че за извършването на освидетелстването Й. е
заплатил 280,00 лева, като възстановяването му продължава и към момента в домашни
условия. Сочи, че след изписване от рехабилитационния център в гр. Пловдив ищецът е в
продължителен отпуск по болест и към днешна дата. Твърди, че на 23.02.2021 г. му е
извършен контролен преглед от невролог, при който е установено съС.ието на пациента -
изразен хоризонтално ротаторен нистагъм, липсват данни за МРД и ОНС, несигурна
диплопия като е назначено лечение с Ноотропил, Серженор и Бетасерк. Излага, че на
26.02.2021г. е извършен контролен преглед от хирург като е установено, че под сплъстени
коси и крусти се оформя овален постдекубитален дефект тилно с д 35 мм на места с вяли
хипергранулации, на места с жълти фиксирани налепи, като е назначено лечение чрез ВХО
кюртаж на хипергранулации, туширане с аргентум нитрикум 20%, превръзка с дермазинт
крем контролен преглед след 10 дни. Изтъква, че са извършени и лабораторни изследвания.
Сочи, че 01.03.2021г. е извършен контролен преглед от очен лекар с основна диагноза
2
диплопия и е установено, че Й. е с неясно фокусиране, като след извършения преглед не се
налага оптична корекция на зрението.
Сочи, че на 08.03.2021г. е извършен повторен контролен преглед от хирург, при
който е установено същото съС.ие - постдекубитален дефект тилно с д 35 мм на места с вяли
хипергранулации, на места с жълти фиксирани налепи, като е назначено лечение чрез ВХО
кюртаж на хипергранулации, туширане с аргентум нитрикум 20%, превръзка с дермазинт
крем контролен преглед след 10 дни. Излага, че Й. е бил в отпуск по болест за целия период
на лечението си, което продължава и към момента и с оглед тежките травми, които е
преживял то е доста бавно и постепенно, на 15.06.2021 г. е издадено Експертно решение №
377/15.06.2021г., с което той е бил освидетелстван с водеща диагноза „мозъчно сътресение"
и ТЕЛК към МБАЛ Ловеч е разрешила продължаване на временната неработоспособност с
още два месеца - до 15.08.2021 г. Твърди, че времето от настъпване на ПТП до настоящия
момент той е закупувал множество медикаменти за своето лечение и е заплащал
изследвания. Същият се е лекувал с Ноотропил, Сарженор, Милгама, Ксарелто, Трипликсам
и още много други, като представя към исковата молба заверени копия от рецепти и касови
бележки - общо сторени разноски от 561,43 /петстотин шестдесет и един лева и четиридесет
и три ст./, а освен това е извършил и разходи за пътуване - 90,00 лева, извършване на
рентгенография и лабораторни изследвания -166,00 лева. Сочи, че общия размер на всички
заплатени суми до момента е 1 155,43 лева като със сигурност заплащането на лекарствени
продукти ще продължи и занапред. Посочва, че със заявление от 12.07.2021г. до
застрахователя е образувана щета № № ********** като към настоящия момент няма
произнасяне по щетата. Твърди, че по преписката са представени всички документи, с които
разполага, но застрахователят неоснователно не е определил и изплатил до момента
обезщетение ищеца, а законоустановения 3-месечен срок е изтекъл.
Моли да се постанови решение с което да се осъди ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД,
ЕИК ******* да заплати на: И. Н. Й., ЕГН **********. с адрес гр. ******* сумата в размер
на 120 000,00 /сто и двадесет хиляди/ лева - застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 18.12.2020г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Моли да се
осъди ответника да заплати на И. Н. Й., ЕГН **********, сумата в размер на 1 155,43
/хиляда сто петдесет и пет лева и четиридесет и три ст./ - застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие на настъпило ПТП на 18.12.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли да се осъди ответника да заплати сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в
това число адвокатски хонорар.
Прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК № *******,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника адв. Ал. И., преупълномощен от
адв. М. Г. Съдебен адрес: гр. *********** с който оспорва иска по основание и размер.
Изтъква, че не е налице деликт, не са представени доказателства, че уврежданията са в пряка
3
връзка с процесното ПТП. Оспорва твърдението в исковата молба, че ПТП се дължи на
виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ" с per. № ******* - Б.П..
Евентуално на горното възражение, счита, че се касае се за случайно деяние от страна на
водача на л.а. „БМВ" с per. № ******* - Б.П.. Той не е действал и противоправно, като ПТП
не се дължи на негово противоправно поведение. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Сочи, че единствено доказателство за механизма, което ангажира
ищецът е съставения по случая Констативен протокол за ПТП, който не се ползва с
материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента, а и няма
описан конкретен механизъм на ПТП, освен посока на движение за двете МПС, няма
представена и влязла в сила присъда. Сочи, че без да е установен механизмът на ПТП, не
може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал противоправно, а без
установено противоправно поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по
чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината представлява субективно отношение към определено
противоправно поведение или резултат. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намират опора в представените с исковата молба
писмени доказателства. Изтъква, че предвид функционалната обвързаност между
отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност", оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав, по отношение
на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на
водача на л.а. „БМВ" с per. № ******* - Б.П.. Посочва, че събитието е случайно (чл. 15 НК)
за водача на л.а. „БМВ" с per. № ******* -Б.П., като за него не е била налице обективна
възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Оспорва иска, като твърди, че претенцията е прекомерно висока и не отговаря на
принципа за справедливост. Посочва, че в медицинско удостоверение предоставено пред
съда №27/26.02.2021г.. със Заключение: „.Диагностицираното мозъчно сътресение по данни
на приемащия го реаниматор е протекло с пълна загуба на съзнание, която загуба обуславя
реалната опасност за живота, т.е. налице е разстройство на здравето, с временна опасност за
живота. Твърди, че счупването на короните на централните резци е значително над нивото
на венеца, което не позволява да се приеме, че затрудняват говоренето и дъвченето, а всички
останали описани като разкъсно-контузни и порезни рани причиняват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Сочи, че белезите на дясната ръка и в
окосмената част на главата са груби, с неравна повърхност и в значителна степен променят
външния вид на засегнатите участъци от тялото, като е възможно да предизвикват
неприятно усещане при възприемането им, но посочените белези могат да бъдат прикрити -
на ръката с дреха, а на главата след израстване на косата няма да е видим, а белегът на
лицето в дясно не променя съществено външния му вид". Прави анализ на предоставената
медицинска документация и прави заключение, че представените медицински документи
удостоверяват, че на 18.12.2020г. И. Й. е би приет в болнично заведение ,,...в кома. По
данни на дежурен реаниматор е бил неконтактен, десностранна хемипареза, спонтанни
4
движения само на лява ръка". Отбелязва, че първоначалното съС.ие на пострадалия не е
била преценено от неврохирург (или невролог-), който ясно да опише неврологичното
съС.ие, в което е бил докаран в болничното заведение. Сочи, че пациентът е видян от
неврохирург в противошокова зала, вече интубиран и седиран, което не дава възможност за
точна преценка на неврологичното съС.ие. Излага, че в медицинската документация никъде
няма описано неврологично съС.ие (нито при приемането, нито по време на престоя, нито
при изписването). Сочи, че няма представени първични медицински документи (Фиш за
спешна медицинска помощ), където да е описано съС.ието, в което е бил намерен
пострадалия. Изтъква, че е бил е интубиран веднага (поради каква причина - не е описано) и
е държан в изкуствена кома продължително време (с какви аргументи - също не е описано) и
с PCR-тест е бил установен положителен резултат за Covid-19, което е довело до развитие на
атипична двустранна пневмония, за която е бил лекуван.
Посочва, че в документацията са описани следните телесни увреждания:
Повърхностни наранявания В областта на окосмената част на главата и лицето:
Голяма разкъсно-контузна рана тип „скалп" в лявата слепоочно-теменна област на главата;
Звездовидна разкъсно-контузна рана в дясната скулна област (зигоматично) на лицето;
Разкъсно-контузна рана по гърба на носа; Множество малки порезни рани по челото, лицето
и шията.
Разкъсно-контузни рани в областта на десния лакът и на дясната предмишница.
Раните са били обработени по стандартния хирургичен начин - зашити.Тези повърхностни
наранявания са причинили временно разстройство на здравето, без опасност за живота (лека
телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК).
Сочи, че в медицинската документация (консултации от хирург от 26.02.21г. и
08.03.21г.) са описани данни за лечение на декубитална рана (пролежна рана) в тилната
област на главата, като в представено Медицинско удостоверение за пред съда
№27/26.02.2021г. е описано съС.ието на зарасналите рани, като „Белезите на дясната ръка и
в окосмената част на главата са груби, с неравна повърхност и в значителна степен променят
външния вид на засегнатите участъци от тялото, като е възможно да предизвикват
неприятно усещане при възприемането им. Отбелязва, че посочените белези могат да бъдат
прикрити - на ръката с дреха, а на главата след израстване на косата няма да е видим, а
белегът на лицето в дясно не променя съществено външния му вид".
Мозъчна травма, изразяваща се в наличие на появили се двустранно хигроми -
описано за първи път в компютър-томографско изследване на 22.12.20г., с постепенно
нарастване до с максимална ширина 1,13 см в дясно и 0,75 см в ляво. Обикновино хигром
(кухина с течност) се получава след рзорбция на субарахноидален кръвоизлив, т.е. може да
се подозира наличие на минимален субарахноиден кръвоизлив в челната област на мозъка,
който не е диагностициран (няма описание при първоначалното образно
изследване_:_къмпютър-томографско изследване на мозъка). Излага,че тъй-като не е било
регистрирано нарастването им, както и други травматични увреждания на мозъка, е било
преценено, че не се нуждаят от хирургично лечение и защо в диагнозата е записано наличие
5
на „мозъчно сътресение" при наличие на описаните хигроми - не ме у е ясно. Твърди, че тази
травма, по смисъла на чл.129 от НК, е причинила разстройство на здравето, с временна
опасност за живота - средна телесна повреда, но няма други данни в представената
медицинска документация, по повод на тази травма. Отбелязва, че в исковата молба се
коментират данните за счупване на короните на горните два зъба (резци) и такова
заключение е дадено в представена експертиза от дентален лекар -12.03.2021г., със
Заключение: „.счупване на два централни резеца в горна челюст над нивото на венеца.
Нарушено е дъвченето във фазата на отхапването, естетиката, това и е съпроводено от силни
болки и невъзможност за нормално хранене". Излага, че според описаният цялостен статус
на наличните зъби в устата на пострадалия, това заключение е силно дискутабилно, но даже
и да има такова счупване на короните на споменатите зъби, то в представените други
съдебномедицински документи заключението на денталния лекар не е прието. Сочи, че
счупването на короните на централните резци е значително над нивото на венеца, което не
позволява да се приеме, че затрудняват говоренето и дъвченето (така е описано и в
Медицинско удостоверение за пред съда №27/26.02.2021г.), а в Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни, във връзка с ДП №62/2020г. по описа на ОДМВР - София,
такава травма не се коментира изобщо.
Счита, че предвид данните от представената медицинска документация и анализа
върху тях счита, че исканата сума за обезщетение за неимуществени вреди е завишена
многократно и ако искът се докаже по основание и без да се отчита съпричиняване, то
справедливото обезщетение не следва да надхвърля сумата от 40 000 лева.
Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца като водач на
МПС. Твърди, че управлява т.а. „Волво" с per. № *******, с несъобразена скорост, като така
поставя себе си и останалите участници в движението в превишен риск. Твърди, че той
причинява вредата си в голяма степен, защото при адекватни действия е могъл да избегне
удара, като оказва поС.но контрол върху управлявания от него автомобил. Сочи, че ищецът
нарушава чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 ЗДП, като конкретното му виновно и противоправно
поведение създава предпоставка да катастрофира. Посочва, че налице е съпричиняване от
страна на пострадалия, който пътува без поставен предпазен колан е в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП. Излага, че би трябвало да се обсъдят и данните, че
ищецът е бил намерен извън товарния автомобил. Сочи, че при тези данни очевидно е бил
без обезопасен (поставени предпазни средства), а ако е бил обезопасен по правилния начин
е невъзможно да изпадне извън автомобила, който управлява (още повече предвид
габаритите на двете МПС) и се получат травмите, описани в представената медицинска
документация. Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между
поведението на самия пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите
произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение и при правилно
поставен предпазен колан вредите или не биха настъпили или щяха да бъдат в значително
по-лека степен.
Прави доказателствени искания.
6
Прави евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба от И. Н. Й., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******* чрез адв. В. И. И. - К., ЛАК, с адрес за призоваване: гр.
*******, в която посочва, че поддържа подадената искова молба, представените с нея
доказателства и направените доказателствени искания. Във връзка с отговора на ответника и
направените от него оспорвания и възражения, заявява, че оспорва отговора на исковата
молба и счита възраженията на ответника за неоснователни и бланкетни
По отношение оспорването на механизма на ПТП, счита, че изложеното от ответника
в отговора е в пълно противоречие с всички приложени към исковата молба доказателства,
както и с установеното в ДП 62/2020г. по описа на ОД на МВР София. Изтъква, че в
Постановлението за прекратяване е посочено, че водачът на лек автомобил марка „БМВ" с
per. № ******* Б.П. е оставил предсмъртно писмо, а от изготвената автотехническа
експертиза на досъдебното производство е установено, че същият се е движил със
значително превишена скорост -171 км/ч. Счита, че при това положение изобщо не може да
се приеме, че се касае за „случайно събитие" за водача на лек автомобил марка „БМВ", а за
напълно осъзнати целенасочени действия от негова страна. Сочи, че водачът на автомобил
марка „БМВ" е целял да настъпи ПТП и без никакъв спирачен път с максимално възможна
скорост се е ударил в автомобила, управляван от ищеца и отделно от горното превратно
ответникът посочва, че липсва представена влязла в сила присъда, като в същото време се е
запознал с постановлението за прекратяване на досъдебно производство и мотивите в него,
от които е ясно, че виновният водач е починал, поради което няма как да бъде продължено
воденото досъдебно производство.
По отношение възраженията за размера на претендираното обезщетение счита, че
исканата сума отговаря изцяло на претърпените от ищеца увреждания и интензитета на
болки и страдания и следва да бъде взета предвид възрастта на ищеца, начина му на живот
до момента на настъпване на ПТП и тоталното му преобръщане след инцидента, като и към
настоящия момент ищеца все още не може да управлява МПС, което е било негова професия
- шофьор на товарен автомобил. Посочва, че в отговора на исковата молба ответникът е
направил опит за анализ на медицинската документация, която е представена с исковата
молба, като счита, че ответникът не разполага със специални знания, за да направи преценка
каква е последователността на извършваните от лекарите действия, особено при тежки
случаи, какъвто безспорно е настоящия. Излага, че с посочването на липсващи посочени
причини в документацията и липса на аргументация за интубирането и поставяне в
изкуствена кома на ищеца при приемането му по спешност в УМБАЛ „Пирогов" - гр. София
счита, че ответникът напълно необосновано поставя под съмнение положените в спешен
порядък грижи за И. Й., които са спасили живота му. Счита за необосновано да се твърди, че
липсвала аргументация защо пациентът е бил интубиран и колко време е бил държан в
изкуствена кома и тези въпроси, в случай, че ответникът ги поставя, са предмет на
установяване от съдебно-медицинска експертиза. Излага, че ответникът убягват сякаш
7
всички описани и в епикризата увреждания, дългият период на лечение, последващите
отражения върху здравето му, необходимостта от месеци рехабилитация, които ищецът е
преживял, а ответникът твърди едва ли не, че И. Й. е могъл да се възстанови и без тях.
Твърди и счита, че има достатъчно писмени доказателства, че всички увреждания на
ищеца са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и тези обстоятелства също
подлежат на доказване и установяване от лице със специални знания, като в тази връзка
поддържа искането за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Във връзка с
направените от ответника оспорвания моли да бъде изискана цялата медицинска
документация в УМБАЛ „Пирогов" - гр. София във връзка с лечението на И. Н. Й., постъпил
за лечение на 18.12.2020г. след ПТП.
По отношение на представената съдебно-медицинска експертиза от дентален лекар и
възражението, че същата не е приета, счита, че това обстоятелство не е от значение относно
настъпилите увреждания от такъв характер. Сочи, че в документацията от УМБАЛ
„Пирогов" се установява, че има такива увреждания, като след стабилизирането на ищеца,
същият е посетил специалист, който да установи точно какви са уврежданията и да състави
необходимите документи за това. Счита, че няма пречка те да бъдат доказателства по
настоящото дело. Излага, че установяването на различни видове увреждания и
удостоверяването им от специалист не е обвързано от приобщаването им към досъдебното
производство, а в настоящото производство страните са свободни да предоставят всички
възможни доказателства, с които разполагат по отношение на твърденията си.
По отношение на направеното възражение за съпричиняване. Оспорва изложеното от
ответника по отношение на възражението за съпричиняване и счита, че не са налице
предпоставки да се приеме, че такова е налице Посочва, че никъде в приложените към
исковата молба доказателства не се посочва, че ищецът е бил намерен извън автомобила,
това е извод на ответника, който не намира подкрепа в представените доказателства.
Обстоятелството, че в анамнезата от пристигналия лекарски екип е посочено, че ищецът е
„намерен в канавка" счита, че не може да обоснове извод за липса на поставен предпазен
колан. Твърди, че не е без значение обстоятелството, че самият товарен автомобил е намерен
извън пътното платно след настъпване на ПТП, така че няма как и водачът да не е извън
пътното платно и тези данни могат да бъдат установени след приобщаване на досъдебното
производство и изготвения снимков материал при огледа на местопроизшествието. Изтъква,
че няма данни водачът да е изпаднал от автомобила и това не би могло да бъде факт, с оглед
данните за увредения - те са изцяло в областта на главата и ако водачът е бил без предпазен
колан, то несъмнено уврежданията, които биха настъпили са щели да бъдат и по други части
на тялото като не без значение е и скоростта на движение на другия участник в ПТП към
момента на удара.
Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания и прави
допълнителни.
В законоустановения срок е постъпил отговор на допълнителна искова молба от от
ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК № *******, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., чрез
8
пълномощника адв. Ал. И., преупълномощен от адв. М. Г. Съдебен адрес: гр. ***********.
Оспорва иска по основание и размер. Поддържа изложените съображения с отговора
на исковата молба.
Посочва, че не са представени доказателства, че уврежданията са в пряка връзка с
процесното ПТП, не се установява ПТП да се дължи на виновно и противоправно поведение
на водача на л.а. „БМВ" с per. № ******* - Б.П.. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина
на настъпване на ПТП. Счита, че претенцията е прекомерно висока и не отговаря на
принципа за справедливост. Поддържа съображенията в отговора на исковата молба.
Поддържа възражението за съпричиняване от страна на ищеца като водач на МПС.
Твърди, че е налице обективна причинно-следствена връзка между поведението на самия
пострадал от една страна и настъпилите вреди, като същите произтичат по вид и степен и от
собственото му противоправно поведение.
Поддържа доказателствените искания.
В съдебно заседание за ищеца се явява адв.В. К., която поддържа исковата молба на
изложените в нея основания и претендира заплащане на разноските по делото по представен
списък на разноските. В указания от съда срок представя подробна писмена защита в
подкрепа на твърденията си, че исковете са основателни и доказани и моли да бъдат
уважени в пълнен размер.
Ответникът се представлява от адв.И., която оспорва исковете, като се позовава на
съпричиняване от стара на ищеца, а освен това твъди, че той е бил болен от КОВИД 19 и
затова е лекуван продължително в болничното заведение с апатична двустранна пневмония.
Моли съда да отхвърли исковата претенция или евентуално да не я уважава в такива големи
разМ..
Съдът, като прецени представените доказателства по делото-писмени и гласни, както
и изслушаните съдебно-медицински и съдебно-техническа експертизи, от обясненията на
страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Приложен на л.7 от делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №20-
10б-1261/18.12.2020 г. съгласно който съдът установява, че на 18.12.2020 г. в 4,15 часа е
настъпило ПТП на ПП 6 км 139.500 в района на гр.Елин Пелин, между лек автомобил с рег.
№******* марка „БМВ“ модел 320 Д собственост и управляван от Б.М.П. и товарен
автомобил с рег.№******* влекач марка „Волво“ модел ФХ440 собстевност на „ДИП
Автотранспорт“ ЕООД, управляван от И. Н. Й., като е имало пострадали лица, както следва:
Б.М.П. е починал, а И. Н. Й. е в кома.
От представеното по делото досъдебно производство №62/20 г. по описа на ОДМВР-
София се установява, че то е образувано за това, че на 18.12.2020 г. около 4,15 часа на
първокласен път от републиканската пътна мрежа I-6 при км. 139+500 в землището на село
Григориево, Софийска област при ППТ между л.а. марка БМВ с с рег.№******* и т.а. марка
9
„Волво рег. № ******* са нарушени правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост е причинена смъртта на Б.М.П. ЕГН **********, което е престъпление по
чл.343 ал.1 б.В от НК вр. чл.342 ал.1 от НК.
В досъдебното производство са били извършени редица следствени действия в
продължение на 10 месеца, като то завършва с постановление от 28.09.2021 г. на Окръжна
прокуратура-София, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство №62/20 г. по описа на ОД на МВР-София по пр.пр.№3828/20 г. по описа на
СОП, образувано и водено за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
В постановлението е посочено, че водачът на лекият автомобил П. е употребил алкохол,
който е бил с концентрация 1,91 промила на хиляда. Посочва се и, че той е оставил
предсмъртно писмо, в което се е сбогувал с близките си преди да излезе от домът си в
процесната нощ на 18.12.2020 г. Като мотиви за прекратяване на ДП е посочено, че
доказателствата по делото сочат, че починалия Б.М.П. на 18.12.20 г. около 4,15 час на
платното за движение на ПП-6 посока от гр.Пирдоп за София в района на 139+500 ти км при
управление на лек автмобил БМВ 320 Д с рег.№******* е нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП “На пътно платно с двупосочно движение на
водача на ППС е забранено: когато платното за движение ма две пътни ленти-да навлиза и
да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“,
чл.21 ал.1 от ЗДВ „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да
превишава скоростта от 90 км в час извън населено място за управлявано от него ППС от
категория В, като се е движел със 171 км./ч и е навлязъл в насрещната пътна лента,
настъпило е ПТП и по непредпазливост е причинена смъртта му и телесна повреда на И. Н.
Й., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота. Посочено е, че в
конкретния случая не са налице доказателства, установяващи престъпни действия или
бездействия на други лица, участници в ПТП, различни от управляващия МПС Б.П. и
поради това, че дееца е починал, наказателното производство е прекратено.
От представената по делото медицинска документация епикризи и медицински
заключения се установява, че вследствие на ПТП от 18.12.2020 г. Й. е претърпял хирургично
лечение при травма на главата с диагноза: комоцио церебри, контузио ет вулунус лацеро-
контузиум пермагна темпоропариеталис синистра капитис; контузион ет вулнера-лацеро-
контуза мултиплицес капитас ет фациен; контузион ет вулунус лацеро-контузум кубити ет
енантебрахни декстра; хидрома фронталис билатералис; двустранна атипична пневмония.
Имал е и положителен тест за Ковид 19. Изрично е отбелязано, че при постъпване в
болницата е бил в кома. В епикриза, издадена от УМБАЛСМ“Пирогов“ е посочено, че той е
постъпил в болницата на 18.12.2020 г. т.е. веднага след катастрофата и е бил изписан на
26.01.21 г. Й. е бил на лечение-рехабилитация във ВМА-София филиал Пловдив от 27.01.21
г. до 3.02.21 г с диагноза последици от вътречерепна травма, обективно:отслабен мускулен
тонус и сила на четирите крайника, флексионна контрактура на горните райници,
ограничени и болезнени движения, вертикален седеж в леглото и невъзможна походка.
На ищеца Й. е издадено експертно решене на ТЕЛК от 15.06.21 г., съгласно което му
10
е призната временна неработоспособност до 15.06.21 г. с водеща диагноза мозъчно
сътресение, съС.ие след ПТП, генерализирана травма, съС.ие след оперативни интервенции
и рехабилитация.
Представени по делото са последователно издадени три болнични листа, от които се
установява, че той е бил в отпуск по болест непрекъснато, считано от 27.04.21 г. до 13.10.21
г. поради полученото мозъчно състресение, вследствие на ПТП от 18.12.20 г.
Съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза, която да установи какви телесни
увреждания е получил Й., в причинно-следствена връзка ли са те от настъпилото на
18.12.2020 г. ПТП. Изготвена е съдебно-медицинска експертиза от вещо лице М. Г., която е
представила осново и допълнително заключение. Според вещото лице, която е анализирала
представените доказателства от ищеца се касае за ПТП, при което ищеца Й. е получил
травма на главата с данни за коматозно съС.ие, което от своя страна обуславя разстройство
на здравето, временно опасно за живота, като на същия са причинени разкъсно-контузна
рана на главата и разкъсно-контузна рана на дясната ръка в областта на лакетната става, и
дясна предмишница, които са му причинили временно и не опасно разстройство на здравето.
Категорично според вещото лице установените изменения са в причинно-следствена връзка
с настъпилото на 18.12.20 г. ПТП. Вещото лице отбелязва, че след преглед на ищеца и
консултация с невролог, още са налице изменения при пострадалия-субективни-главоболие
и тежест в главата, както и обективни брадипсихичен, като с оглед на тези изменения
пострадалият е инвалидизиран с ТЕЛК решение и по повод на тези оплаквания лечението
му продължава. От представеното допълнително заключение на вещо лице д-р Г. се
установява, че при съобразяване на допълнителната медицинска документация и
показанията на свидетелите, може да се приеме, че измененията, установени при лечението
на Й. могат да бъдат причинени и от твърдите части на кабината, още повече, че същата е
намерена смачкана и деформирана. Вещото лице приема, че пострадалият е бил с предпазен
колан преди ПТП, с оглед събраните по делото гласни доказателства.
Представени по делото са фактура №1184/12.03.21 г. с касов бон към нея за заплатена
сума 37 лв за извършена панорамна рентгенография на името на И. Й.; фактура от 26.01.21
г. на името на ищеца с касов бон към нея за заплатена сума от 58 лв за потребителски такси
към УМБАЛСМ“Пирогов; пет броя рецепти на името на Й. за изписани му лекарствени
средства, към които прилага и копия на 30 броя касови бонове за закупените от него
лекарства л-46-53 от делото на обща стойност 689,47 лв, /без заплащаните от НЗОК/. Общо
заплатената от него сума за лечение вследствие на претърпяното ПТП възлиза на 784,47 лв.
съобразно представените писмени доказателства.
От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н. К. по назначената от
съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че механизма на настъпилото на
18.12.20 г. около 4,30 часа ПТП е следният: На път ПП 6 на 139 +500 км лек автомобил БМВ
320Д с рег.№******* управляван от Б.М.П. с посока на движение от гр.Пирдоп към
гр.София при влажно и хладно декемврийско време при нощни условия видимост на фарове
при управление с много висока скорост от 171 км/ч, П. загубва контрол над автомобила и
11
навлиза в насрещната лента за движение, където се движи пострадалият ищец Й. с т.а. марка
ВОЛВО модел ФХ 440 с рег.№******* и прикачено към него товарно ремарке с рег.№Е 51-
01 ЕЕ. Предна лява част на лекия автомобил попада в коридора на движение на т.а. и между
тях настъпва челен ляв ексцентричен удар, като при него лекият автомобил се транслира по
платното за движение, излиза надясно и се преобръща в канавката на таван. Според вещото
лице товарният автомобил получава увреждане на предво ляво окачване, става неуправляем
и се насочва наляво, пресича насрещната лента и се удря в крайпътни дървета пред оградата
на логистична база. Вещото лице сочи, че при тези удари са нанесени значителни
материални щети и на двете МПС, травми на водача Й., а П. е починал. Вещото лице
посочва, че скоростта на движение на Й. е 71 км./ч при разрешена 70 км./ч за него, а на П. е
171 км./ч при разрешена 90 км./ч за него.Категорично заключава, че ударът е настъпил в
лентата за движение на т.а., тъй като л.е. е навлязъл в насрещната лента за движение на т.а.
Посочва също, че т.а. е бил снабден с предпазни триточкови инерционни колани- за водача и
пътника на предна дясна седалка.Според вещото лице от техническа гледна точка ПТП би
могло да бъде избегнато единствено от страна на водача на лекия автомобил при управление
със съобразена скорост, а водачът на т.а. Й. не е можел да влияе на събитията,
предшестващи ПТП и е бил поставен в невъзможност да реагира. От допълнителното
заключение на вещото лице се установява, че е имало трети удар на повреденото предно
ляво окачване в левия скат на канавката/лява по посоката му на движение/ като то задира в
него и автомобилът се установява в положението, в което е намерен. Вещото лице
констатира, че предното стъкло на кабината на влекача е намерено изпаднало на земята пред
нея и при удара в дърветата е възможно клони да са проникнал в кабината и да са наранили
водача, а ударът е бил значителен, за да изкорени едното от тях. Според вещото лице
триточковият колан на водача е закачен в двете точки в лявата колона на кабината долу и
горе и при първия удар в лекия автомобил коланът на водача се е задействал /натегнал/ и
тялото е задържано, а той остава в това положение, след деформацията на лявата част на
кабината, коланът е останал хлабав около тялото на водача и след последния удар на предна
лява долна част на влекача в канавката и при получения наклон на кабината наляво е
напълно възможно тялото да се изхлузи от колана и да падне на земята. Според вещото лице
тежките травми не са получени при падането, преди това от ударите в л.а. и в дърветата,
като са проникнали и клони в кабината през предно панорамно и ляво стъкла.
Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи
механизма на ПТП и какви болки и страдания е търпял ищеца. Свидетелката Ж. Х. М. е
майка на ищеца и нейните показания ще следва да се ценят от съда при възможна тяхна
заинтересованост с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК. Тя твърди, че след като е бил
изписан, ищецът е продължил лечението си в гр.Пловдив за рехабилитация и съС.ието му е
било много тежко, не е можел да се движи сам и тя го е придружавала. Бил е
дезориентиран, не е разпознавал родният си дом и стаите, не можел да се движи сам. Бързо
се изморявал и излизал само пред къщи. Твърди, че Й. преди това е бил спортист, дълги
години е бил колоездач в „Хемус“ Троян, не пие, не пуши. Но сега след ПТП не може да
практикува спорт, защото е получил мозъчно сътресение и лекарите не му разрешават.
12
Мисли, че физически ще се възстанови, но психическата травма ще остане. Страх го е да
шофира и често забравя и тя се грижи за него през тези 2 години.
Свидетелят Г. С. заявява, че е бил на процесното ПТП и той е извадил пострадалия от
кабината, тъй като е бил затиснат между волана и седалките, не е бил в съзнание, и го
положили на земята в канавката. Спомня си, че е счупил подлакътника на седалката, за да го
извади. Спомня си, че кабината на т.а. е била смачкана, а вратата излетяла. Твърди, че той е
бил килнат на ляво и самия подлакътник го е държал, може и колан да е имал, нещо го е
държало, но не си спомня какво точно.
Свидетелката С. С. също си спомня, че след ПТП на 18.12.20 г. тя е видяла, че двама
нейни колеги са се опитали да извадят шофьора на т.а. и това е станало преди да дойдат
линейката и полицията.
На л.120 от делото е приложена справка, от която съдът установява, че има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, към дата 18.12.2020 г. за МПС с ДКН *******
полица № BG /02/120001939148, валидна до 13.07.2021 г.
От приложената по делото копие от щета №********** се установява, че ищецът чрез
своя пълномощник адв.К. е подал заявление №ОК-428 434/12.07.21 г. за настъпилото на
18.12.20 г. ПТП, но ЗД „Бул Инс“ АД не е удовлетворило претенциите.
Посочена е и банкова сметка на ищеца, по която да бъдат преведени сумите от
обезщетението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с
обективно съединени искове от увредено лице И. Н. Й. ЕГН **********, срещу
застрахователя по чл.432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ за
обезщетение на неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. претърпени болки и
страдания, от причинените му телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от
18.12.2020 г., , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1 115,43 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на настъпило
ПТП на 18.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Исковете са допустими, доколкото ищецът инициирал рекламационно производство
по реда на чл.498 от КЗ, но не е получил обезщетение.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на
всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 429 ал. 1 КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк е непосредствен резултат от
13
застрахователното събитие. При действието на чл. 432 ал. 1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл.380 КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по договора за застраховка, следва да бъдат установени и елементите на
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД по отношение на прекия
причинител на вредите.
В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, тъй като към дата 18.12.2020 г. за МПС с ДКН ******* има
полица № BG /02/120001939148, валидна до 13.07.2021 г.
За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице
кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и
вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да
бъдат установени и в настоящото производство.
След анализ на всички събрани по делото доказателства и най-вече на основание
заключението на СТЕ и ДП №62/20 г. на ОДМВР-София, настоящата инстанция установява,
че водачът П. при управление на лек автомобил БМВ 320 Д с рег.№******* е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП “На пътно платно с
двупосочно движение на водача на ППС е забранено: когато платното за движение има две
пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне“, чл.21 ал.1 от ЗДВ „При избиране скоростта на движение на
водача на ППС е забранено да превишава скоростта от 90 км в час извън населено място за
управлявано от него ППС от категория В, като се е движел със 171 км./ч и е навлязъл в
насрещната пътна лента, настъпило е ПТП и по непредпазливост е причинена смъртта му и
телесна повреда на И. Н. Й., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Ответникът е направил възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
Й., тъй като няма данни той да е бил с поставен предпазен колан. Настоящата инстанция с
оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства приема, че то е неоснователно.
Безспорно се установи, че колеги на Й. са го извадили от кабината, където е бил закрещен и
в безсъзнание, като са го поставили в канавката. Категорично се установи, че той не е
изпаднал от кабината, която е била смачкана, деформирана и без врата. Освен това според
съдебно-техническата експертиза водачът е получил уврежданията си не само от удара с л.а,
но и при съприкосновението с дърветата и клоните им след удара.
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на обезщетението
14
на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните обстоятелства по всеки
отделен случай, а именно характерът на причинената телесна повреда, естеството и
интензивността на претърпените болки и страдания, периода на пълното възстановяване на
пострадалия, обществено-икономическите условия и към момента на настъпване на
увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие
И. Н. Й. е получил следните травматични увреждания: травма на главата с данни за
коматозно съС.ие, което от своя страна обуславя разстройство на здравето, временно опасно
за живота, разкъсно-контузна рана на главата и разкъсно-контузна рана на дясната ръка в
областта на лакетната става, и дясна предмишница, които са му причинили временно и не
опасно разстройство на здравето, налице е изменение при пострадалия-субективни-
главоболие и тежест в главата, както и обективни брадипсихичен, като с оглед на тези
изменения пострадалят е инвалидизиран с ТЕЛК решение и по повод на тези оплаквания
лечението му продължава. Психически също така той търпи увреди, страх от шофиране, а
освен това не може да упражнява и хобито си-каране на велосипед, поради лекарска забрана.
Понастоящем той е безработен, тъй като професията му е шофьор, а поради
продължителното лечение не е възможно да я упражнява.
С оглед възрастта на ищеца - 36 г. към датата на ПТП, характера и
продължителността на търпените физически и душевни травми- около година и дори
понастоящем, необходимостта от чужда помощ при обслужване, решение на ТЕЛК и при
съобразяване и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на
увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за
репариране на търпените от ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 70 000
лева, като за останалата част до пълния претендиран размер от 120 000 лв. искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва, която в случая се претендира от датата на подаване на исковата молба-
11.03.2022 г., от която дата следва да бъде уважен този иск като основателен и доказан.
По отношение на искът за имуществени вреди в размер на 1 115,43 лв. - съдът
намира, че същият е основателен и доказан само за сумата от 784,47 лв. съобразно
представените писмени доказателства. Не са представени такива за претендирани разходи за
пътуване и за закупени лекарства и медицински изследвания над горната сума, поради което
и искът за присъждане на имуществени реди над сумата 784,47 лв. до претендираната
1 115,43 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва върху тази сума от 784,47 лв, която в случая се претендира от датата на
подаване на исковата молба-11.03.2022 г., от която дата следва да бъде уважен този иск като
основателен и доказан.
Така присъдените суми за обезщетения на ищеца следва да бъдат заплатени по
посочената в исковата молба банкова сметка на името на И. Н. Й. BG 87 UBBS ******* BIC
15
BUIBBGSF банка ОББ АД.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на производството на ищеца Й. не се дължи заплащане на разноски
по делото, тъй като той е освободен с определение №79/6.04.22 г. от заплащане на ДТ и
разноски по делото. Твърденията на ищеца са, че не е заплатил възнаграждение на адв.В. К.
и тя го претендира в списъка на разноските, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА
ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на сумата 6650
лв. за защита на И. Й. на основание чл.7 ал.2 т..1 и т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част на
исковете/400 лв. за имуществените двреди и 6250 за неимуществените вреди/. На ответника
също следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 от ГПК
съответно на отхвърлената част от иска. Предвид частичното отхвърляне на исковата
претенция, ищцът следва да заплати на ответника сумата 3 021,91 лв. разноски по делото за
адв.възнаграждение и възнаграждение за вещи лица на основание чл.78 ал.3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от иска в размер на сумата. Не би могло да се извърши
компенсация измежду горепосочените суми, касаещи разноските за двете страни, тъй като
адвокатското възнаграждение следва да се заплати лично на упълномощения от ищеца
адвокат, а дължимата на ответника сума ще следва да се заплати от ищеца. Тъй като ищецът
е освободен частично от заплащане на ДТ по делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от
ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЛОС сумата 2831,38 лв., представляваща
дължимата от ищеца ДТ съобразно уважената част от исковете, както и сумата 233,77 лв.
разноски за вещи лица, заплатени от бюджета на съдебната власт съобразно уважената част
на исковете. Останалата част от разноските за назначените съдебни експертизи следва да
останат за сметка на съда на основание чл.83 ал.3 от ГПК, тъй като ищците са освободени от
заплащане на такси и разноски на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление : гр. ***********,
ЕИК *******, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. на основание по чл. 432 от
Кодекса за застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на И. Н. Й., ЕГН
**********. с адрес гр. ******* по банкова сметка на името на И. Н. Й. BG 87 UBBS
******* BIC BUIBBGSF банка ОББ АД сумата в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева
- застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на
настъпило ПТП на 18.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска-
11.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния претендиран
размер на сумата 120 000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление : гр. ***********,
ЕИК *******, представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. на основание по чл. 432 от
16
Кодекса за застраховането във връзка с чл.429 ал.3 от КЗ да заплати на И. Н. Й., ЕГН
**********. с адрес гр. ******* по банкова сметка на името на И. Н. Й. BG 87 UBBS
******* BIC BUIBBGSF банка ОББ АД сумата в размер на 784,47 лв./седемстотин
осемдесет и четири лв. и 47 ст/ - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди в следствие на настъпило ПТП на 18.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния
претендиран размер на сумата 1 155,43 /хиляда сто петдесет и пет лева и четиридесет и три
ст./ като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление : гр. ***********,
ЕИК ******* представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на адвокат В. К. АК-
Ловеч, гр.******* ЕГН ********** на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, сумата 6650 лв. за
защита на И. Н. Й., ЕГН ********** на основ. чл.7 ал.2 т.1 и т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г.
за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, съразмерно уважените части на
иска.
ОСЪЖДА ЗК „БУЛ ИНС" АД със седалище и адрес на управление : гр. ***********,
ЕИК ******* представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
да заплати по сметка на Ловешки окръжен съд сумата от 2831,38 лв, представляваща
дължимата от ищеца И. Н. Й., ЕГН ********** ДТ върху присъдените обезщетения и 233,77
лв. разноски за вещи лица, изплатени от бюджета на съдебната власт, съобразно уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА И. Н. Й., ЕГН **********. с адрес гр. ******* да заплати на ЗК „БУЛ
ИНС" АД със седалище и адрес на управление : гр. ***********, ЕИК *******
представлявано заедно от С. С. П. и К. Д. К. разноски по делото в размер на сумата: 3 021,91
лв. съобразно отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.


Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
17