№ 647
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503865 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ищеца от 23.09.2021г., допълнена с жалба от 24.09.2021г.,
срещу решението от 23.07.2021г. на СГС, І-10 състав по гр.д.№ 13647/2020г., с което е
отхвърлен искът по чл. 55, ал.1, предл.1 во ЗЗД.
Въззивникът В. Д. В. иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на
исковата му претенция, като твърди, че последната имала правното си основание в предл.
трето на чл. 55, ал.1 ЗЗД, тъй като сумата била платена на основание сключения между
страните предварителен договор, който бил изменен в частта за цената с нотариалния акт.
Възразява ответницата да е направила своевременно възражение за привидност на
договорката за продажната цена в нотариалния акт и твърди, че изводите на съда относно
доказаността на подобно възражение били необосновани.
Въззиваемата Ц. Ч. С. оспорва жалбата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. В отговор на оплакванията по
въззивната жалба излага следното:
Правната квалификация на исковата претенция се определя от съда според твърденията на
ищеца по исковата молба, а не съобразно събраните доказателства. Ищецът ясно и
безпротиворечиво е заявил в исковата молба и поддържал в хода на процеса, че е заплатил
процесната сума в деня на изповядване на нотариалната сделка като цена за покупката на
апартамента, но тъй като с нея се превишавала договорената в нотариалния акт продажна
цена, се явявала платена без основание. При тези твърдения правната квалификация на иска
е дадената от първата инстанция – чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД – платено при начална липса на
основание.
1
Установено е безспорно по делото, че на 11.07.2015г. страните са подписали
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – апартамент № 14, за
цена от 105 000 евро, като на същата дата продавачът С. е получила капаро от 5000 евро.
На 12.10.2015г. страните са подписали нотариален акт за покупко продажба на
апартамента ( № 29, том ІІ рег.№ 83821 дело № 183/2015 на нотариус Г.Г.), в който
продажната цена е определена на 131 680 лева, платими както следва: 100 000 лева след
подписване на договора и преди вписването му в СВ , а 31680 лева - по банков път в
двуседмичен срок от подписване на договора.
Сумата 100 000 лева е преведена по сметка на продавача на 12.10.2015г., а сумата 31 680
лева е преведена по сметка на продавача на 21.10.2015г.
Продавачката С. е подписала разписка на 12.10.2015г., съгласно която е получила в брой
сумата 32 673 евро като част от цената на апартамента по предварителния договор от
11.07.2015г.
Общата стойност на получените от продавача суми се равнява на 205 361 лева.
Ответницата своевременно - с отговора на исковата молба, е направила възражение за
симулативност на договорката по нотариалния акт за размера на продажната цена, като е
заявила, че действителната продажна цена е уговорената в предварителния договор, а не
посочената в нотариалния акт. Единствено съдът е властен да даде правна квалификация на
възраженията на ответника и в случая то е именно за привидност на договорката за
продажната цена, независимо че ответникът не е използвал думата „привидност“ или
„симулация“, за да окачестви правно възражението си.
Когато страната по окончателния договор за покупко- продажба иска да установи
симулативността на посочената в него продажна цена, тя може да направи това чрез обратно
писмо или чрез друг документ, представляващ начало на писмено доказателство, а
неоспореният предварителен договор с посочена в него различна по размер продажна цена,
в зависимост от конкретните уговорки в него, може да бъде както обратно писмо, така и
начало на писмено доказателство. В процесния предварителен договор не се съдържат
клаузи, които да разкриват напълно привидността на уговорката за цената в окончателния
договор / например страните изрично да са заявили, че в окончателния договор цената ще
бъде посочена в друг размер/, поради което той не представлява обратно писмо. Той обаче е
начало на писмено доказателство, което прави свидетелските показания за установяване на
симулативната уговорка допустими. Ответницата, чиято е доказателствената тежест е
поискала изслушване на гласни доказателства и според разпитания свидетел Бозукова,
действителна е уговорената в предварителния договор цена, която е била пазарната, а тази
по нотариалния акт е по данъчната оценка. Противно на оплакванията в жалбата няма
основания така заявеното от свидетелката да не бъде кредитирано – тя е пряк участник в
преговорите като представител на продавача и имаща практически познания за пазара на
недвижимите имоти, а обстоятелството, че е майка на ответницата само по себе си не е
основание заявеното от нея да не бъде ценено. Показанията й са преки, обективни и без
противоречие с други доказателства по делото, поради което съдът им дава вяра.
Гореизложеното, както и обстоятелството, че сборът на всички платени от ищеца суми за
процесния апартамент ( капарото по предварителния договор, цената по нотариалния акт от
общо 131 680 лева и процесната сума от 32 673 евро ) се равняват на левовата
равностойност на 105 000 евро, колкото е продажната цена по предварителния договор,
позволява безпротиворечиво да се приеме, че плащането на сумата 32 673 евро има
основание и то е погасяване на задължението за продажната цена за купения с нотариален
акт № 29/2015 г. имот. Или искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на тази сума е
неоснователен.
Така мотивиран и без да обсъжда представеното от ищеца невлязло в сила съдебно
решение, постановено по спор между същите страни, въззивният съд следва да потвърди
обжалваното решение.
При този изход на спора на въззиваемата се следват сторените по делото разноски за
2
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева. Възражението за прекомерност е
неоснователно - сумата надвишава незначително (с около 50 лева) минимума по НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.07.2021г. по гр.д.№ 13647/2020г. на СГС, І-10 състав.
ОСЪЖДА В. Д. В. ЕГН **********, гр.***, ул. *** № **, ет.*, ап.** да плати на Ц. Ч. С.
ЕГН **********,съдебен адрес адв. А. Т., гр.София,ул.Позитано № 39, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата 2500 лева - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3