Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Oбразувано e по касационна жалба на Анастасия Братанова - Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, срещу Решение № 14 от 08.01.2007г. по нах дело № 342/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, с което е отменено Наказателно постановление № 09/ 715 от 03.04.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Вълчо Иванов Вълчев, с ЕГН: **********, в качеството му на собственик на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” – с.Резбарци, за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Атакуваното решение било неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Районният съд не съобразявайки се с доказателства по административнонаказателната преписка кредитирал граждански договор № 2 от 01.03.2006г. и направил извод, че процесния договор е същински договор за изработка. В гражданския договор бил посочен срок за повече от 5 работни дни – до края на месец март на 2006г. Липсвало количествено измерение на задачите – не били уточнени бройките, а като основание за плащането било посочено 80 лв., без да е ясно дали за бройка или за месец. След като липсвало количествено измерение на задачата, то предмет на договора не бил конкретен трудов резултат, както е при договора за изработка. Видно от писмено обяснение на Садула, ставало ясно, че тя имала и работно време. Уговорено било работно време и начин на заплащане, като в този смисъл били налице реквизитите на чл.66 от КТ – място на работа, дата на сключване, начало на неговото изпълнение, времетраене, продължителност на работната смяна и уговорено трудово възнаграждение. Чл.1 ал.1 от КТ прогласявал, че отношенията по предоставяне на работна сила се уреждали само като трудови. Районен съд – Кърджали не разграничил гражданския договор от прикритите трудови такива. От събраните по делото доказателства не можело да се направи извод за наличието на облигационно отношение между работника – Себиха Садула, и едноличния търговец, както е приел Районен съд – Кърджали. При съставянето и връчването на акта за административно нарушение нарушителят не възразил, че е налице граждански договор. Тези договори били представени едва на 15.03.2006г., а актът бил издаден на 13.03.2006г. Необсъждането на ангажираните доказателства и доводи на наказващия орган представлявало съществено процесуално нарушение. Когато с един договор не било уговорено изпълнителят по него да престира краен резултат, този договор бил трудов, а не граждански. Като приел, че не е налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, Районен съд – Кърджали допуснал нарушение на материалния закон, като неправилно приложил материално – правната норма. С оглед на изложеното моли на основание чл.40 ал.1 от ЗВАС да бъде отменено изцяло като неправилно Решение № 14 от 08.01.2007г. по нах дело № 342/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали и да се потвърди Наказателно постановление № 09/ 715 от 03.04.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява. Ответникът по касация – Вълчо Иванов Вълчев, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба процесуалният му представител адв.Янев оспорва жалбата. Намира решението на Районен съд – Кърджали за правилно и законосъобразно, както и че не били налице касационните отменителни основания. Не сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Кърджали. Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на РС - Кърджали, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС /отм./, приема за установено следното: На 13.03.2006г. инж. Татяна Вълкова Лафчиева, на длъжност старши инспектор при Д „ОИТ” – гр.Кърджали, в присъствието на свидетелите Костадин Василев Стратиев с ЕГН: **********, и Величко Стоянов Николов с ЕГН: **********, е съставила АУАН на Вълчо Иванов Вълчев, президент на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” - гр.Кърджали, за това, че при извършена проверка по работните места на 10.03.2006г. в 04.25 часа в цех за закуски, находящ се в с.Резбарци, община Кърджали, стопанисвано от ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” гр.Кърджали, се установило, че работодателят е допуснала до работа в цеха за закуски лицето Себиха Сюлейман Садула с ЕГН: **********, работеща като миячка в момента на проверката, без сключения трудов договор, като по този начин нарушил разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ. В описа на писмените материали са посочени: постановление по чл.405а от КТ, протокол от проверка с изх.№ 184/13.03.2006г., присъствен списък на работниците и служителите в цеха, оßяснения и декларация от Себиха Садула. АУАН бил връчен на нарушителя Вълчев, който го подписал без възражения. Срещу АУАН не е постъпило възражение. Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 09/ 715 от 03.04.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Вълчо Иванов Вълчев, с ЕГН: **********, в качеството му на собственик на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” – с.Резбарци, за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Горното наказателно постановление е било обжалвано пред Районен съд – гр.Кърджали, който го отменил с мотива, че не е налице трудово правоотношение, а облигационно такова, като не били доказани съществените елементи на трудовия договор. Горната фактическа обстановка съдът приема въз основа на свидетелските показания на Татяна Вълкова Лафчиева, Костадин Василев Стратиев, Величко Стоянов Николов, постановление по чл.405а от КТ, протокол от проверка с изх.№ 184/13.03.2006г., присъствен списък на работниците и служителите в цеха, обяснения и декларация от Себиха Садула, граждански договор № 2 от 01.03.2006г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС /отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Настоящият състав на Окръжен съд – Кърджали намира, че Районен съд – Кърджали неправилно е приложил материалния закон – касационно основание посочено от касатора. Не може да се сподели доводът на Районен съд – Кърджали, че от анализа на всички събрани по делото доказателства не можело да се достигне до категоричен извод, че към датата на проверката е съществувало трудово правоотношение, при наличието на граждански договор. Няколко са различията между гражданския и трудовия договор. Трудовият договор е регламентиран в Кодекса на труда с неговите отличителни белези , като в ал. 2 на чл. 1 е разпоредено, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само и единствено като трудови правоотношения, а гражданския договор за изработка е уреден в чл.258 – 269 от ЗЗД. По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда , едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор за изработка е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор. При трудовия договор служителят има определено място на работа, докато при гражданския договор в повечето случаи изпълнителят не е обвързан от определено място на работа. Характерът на работа определя задълженията на служителя по трудовия договор и той следва да престира своя труд за определно време и на определено място, докато при гражданския договор характерът на работа е обвързан от крайния резултат, за който е сключен той. Една от най – съществените разлики е времето за извършване на работата. Работникът или служителят е на разположение на работодателя през определено работно време. Той е подчинен на работен режим установен от работодателя и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя. При гражданските договори изпълнителят не е обвързан нито с режим на работа, нито с работно време или трудова дисциплина. Разлика се открива и в начина на заплащане при двата договора – работникът или служителят получава месечно възнаграждение за престиран труд, независимо от крайния резултат на усилията му, докато при гражданския договор се получава възнаграждение за получен краен резултат. Или, с оглед изложеното настоящият състав намира, че в настоящия случай са налице прикрити трудови правоотношения. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че Себиха Сюлейман Садула е пристирала работна сила, за точно определено време и на точно оределено място, като е уговорено месечно заплащане. Настоящият състав не кредитира приетия по делото граждански договор от 01.03.2006г. между ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” гр.Кърджали и Себиха Садула, тъй като целта на създаването му е да се прикрие едно трудово правоотношение . От самото съдържание на договора, както и от обясненията и декларацията на Себиха Сюлейман Садула се установява, че се касае за престация на работна сила. На първо място следва да се посочи, че в декларация от 10.03.2006г. и обяснения от същата дата Себиха Садула посочва, че работи като чистачка и към датата на проверката няма сключен трудов договор в писмена форма, а граждански такъв, а в обясненията си от същата дата посочва, че работи като миячка от 01.03.2006г., като идвала на работа всеки ден от 21 часа до другата сутрин и “ с патрона се разбрахме да плаща по 80 лева всеки месец”. Посочените факти се потвърждават и от справка на работниците и служителите в обект цех за закуски – с.Резбарци към, 10.03.2006г., и свидетелските показания на проверяващите. Или от изредените писмени документи и свидетелски показания се установява, че Себиха Сюлейман Садула и ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” гр.Кърджали са постигнали съгласие за основните елементи на трудовия договор – характера на работа, място на работа, време на изпълнение и възнаграждение. Уговорено е ежедневното полагане на труд за определено време – всеки ден от 21 часа “до сутринта”, и на определено място – цеха за закуски стопанисван от нарушителя, уредени са характера на работата – миячка, като тези белези са елементи от съдържанието на трудовия договор (чл. 66, ал. 1 КТ). Не може да се сподели доводът на Районен съд – Кърджали, че не била доказана продължителността и повтаряемостта на действията, които съставлявали съдържанието на престацията, което отличавало трудовото отношение от облигационното. Самата работничка - Себиха Садула – в обясненията си посочва, че идва на работа “всеки ден в 21 часа и си тръгвам на другата сутрин”, както и, че се разбрали да получава по 80 лева „всеки месец”. Както бе посочено по – горе, при трудовите правоотношения мястото на изпълнението се явява съществен елемент на правоотношението. Това е така, защото по естеството си вида услуга, уговорена от страните по договора, изисква физическо въздействие върху определен обект, намиращ се на точно определено място - миене на съдове и помещенията в цеха за закуски, стопанисван от нарушителя. Не на последно място следва да се посочи, че уговарянето на месечно възнаграждение вместо на общо възнаграждение за цялостната изработка, дължимо при приемане на възложената работа, също е характерно за трудовото правоотношение, както бе посочено по – горе в мотивите. В писмени обяснения Себиха Садула посочва, че се е уговорила за възнаграждение в размер на 80 лева, като уточнява, че то не е еднократно, а „за всеки месец”. С оглед на изложеното правилно административният орган е съобразил, че е налице трудово правоотношение и на основание чл.405а от Кт е обявил съществуването му, като е дал и предписания за отстраняване на нарушенията. С оглед на изложеното касационната жалба се явява основателна и като такÓва следва да бъде уважена, а решението на Районен съд – Кърджали, като неправилно, поради нарушение на материалния закон следва да бъде отменено. Предвид всичко изложено, следва обжалваното решение на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.40, ал.1, предл.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 14 от 08.01.2007г. по нах дело № 342/2006г. на Районен съд – гр.Кърджали, ВМЕСТО КОЕТО: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09/ 715 от 03.04.2006г. на Директора на Дирекция “ОИТ” – Кърджали, с което на Вълчо Иванов Вълчев, с ЕГН: **********, в качеството му на собственик на ЕТ „Вива – Вълчо Вълчев” – с.Резбарци, за нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.2 във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |