Номер 126902.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100501685 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, чрез гл. юрисконсулт А.Н., срещу Решение № 1607/23.03.2020 г., постановено
по гр. д. № 16311/2019 г. по описа на ВРС, XXXХVII състав, с което е ОСЪДЕНА Главна
дирекция „Гранична полиция“ - МВР, ДА ЗАПЛАТИ на О. И. Б. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 230, вх. 6, ап. 13, сумата от 1667,51 лв. (Хиляда
шестстотин шестдесет и седем лева и 51 ст.), представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд от ищеца с коефицент
1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
10.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 210,10 лв.
(Двеста и десет лева и 10 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода от
1.11.2017 г. до 7.10.2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и
чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Твърди още, че от чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители на МВР. Допълнително
излага подробни съображения в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане
на разноски за двете инстанции.
1
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият О. И. Б. , чрез адвокат С.Т., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР,
редовно призована, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият О. И. Б. , редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С.Т..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на О. И. Б. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 230, вх. 6, ап. 13, срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, с която са предявени обективно съединени искове както следва: иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от
общо 1475,29 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд от 237,95 часа за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2019 г., до
окончателното й изплащане; иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1475,29 лева, считано от първо
число на месеца, следващ месеца на положения труд, до 07.10.2019 г. Претендират се и
направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е полагал труд на
длъжност старши полицай в ГПУ Летище Варна към РДГП Аерогари, която е на структурно
подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, със статут на държавен
служител. За периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. същият е работил на 12-часови смени
и е положил нощен труд от 1664 часа, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на
1901,95 часа, или води до извънреден труд от 237,95 часа, за които следва да му бъде
заплатено възнаграждение в размер на 1475,29 лева. Претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт А.Н. , е депозирал писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковете. Потвърждава, че ищецът е държавен
служител по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че същият е изпълнявал
служебните си задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, като отработеното
време се е изчислявало сумирано. Оспорва предявените искове, като твърди, че всички
отработени от ищеца часове извънреден и нощен труд са му заплатени изцяло. Счита, че в
отношенията между страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. Поддържа, че законодателят изрично
е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа. Излага подробни съображения за неприложимост на разпоредбите на
НСОРЗ.
В съдебно заседание е допуснато изменение чрез увеличение на размера на
предявените от О. И. Б. срещу Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, искове, както
следва: по иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР - за
сумата от 1667,51 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
2
извънреден труд от 238 часа за периода 12.10.2016 г. - 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1,143, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 10.10.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД - за
сумата от 210,10 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до 07.10.2019 г.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 12.10.2016 г. до 31.10.2019 г.
ищецът О. И. Б. е полагал труд като старши полицай в ГПУ Летище Варна към РДГП
Аерогари, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ –
МВР, със статут на държавен служител, както и че същият е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови работни смени съгласно графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от
12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. О. И. Б. е положил общо 1672 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, възнаграждение в общ размер на 1667,51 лева за
разликата от 238 часа преобразуван нощен труд, както и 210,10 лева мораторна лихва –
обезщетение за забава.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, поради
което и намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/, доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт
е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители,
полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта /22.00 – 06.00 часа/ съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г./ подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
3
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за преобразуване
на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на
действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (математическият
смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефицент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ, брой 9 от
26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г. /. В чл.
9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. коефицент 1,143.
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
4
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1664 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 238 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на 1667,51 лева.
Основателността на иска за главното вземане, обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
Следователно предявените искове, като основателни, следва да се уважат, а
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 480.00 лева с вкл. ДДС
(400 лв. без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
С депозираната по делото молба от процесуалния представител на въззивника, е
релевирано възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата страна
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че адвокатът на
въззиваемия е извършил процесуалните действия, за които е бил ангажиран съобразно
представения Договор за правна помощ и съдействие, като е изготвил подробен и мотивиран
писмен отговор на въззивната жалба, аргументите по който е поддържал и в проведеното по
5
делото открито съдебно заседание. При извършената преценка относно фактическата и
правна сложност на делото, съдът съобрази същността на самия правен спор, като намери,
че същият е обременен с множество правнорелевантни факти и възражения на насрещната
страна, по делото са ангажирани множество доказателства, допусната е и е извършена ССчЕ,
а правната материя, регулираща предмета на спора е специфична, предвид множеството
нормативни актове (законови и подзаконови такива), които следва да бъдат съобразени. В
контекста на гореизложеното и като прецени действителната фактическа и правна сложност
на въззивното производство, настоящият съдебен състав намира, че договореното и
заплатено възнаграждението от 480 лева не е прекомерно, поради което същото не следва да
се намали по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1607 от 23.03.2020 г., постановено по гр. д. № 16311 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, XXXХVII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Главна дирекция „Гранична полиция“ -
МВР, с адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на О. И. Б. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 230, вх. 6, ап. 13,
сумата в размер на 480,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред въззивния съд
съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6