Решение по дело №1906/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 972
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20203110201906
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

972 / 7.7.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 1906 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от Ч.С.В., ЕГН : **********, срещу НП № 18 – 0819 – 001947 / 06. 06. 2018 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Със същото на жалбоподателя :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност необоснованост.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмени бележки като твърди, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от другата страна.

 

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

 

На 17. 02. 2018 г. в гр. Варна, възз. Ч.С.В. управлявал моторно превозно средство с ДК№ В 32 22 ВМ. Движел се по ул. „*“, посока ЖП гара – Варна. На кръстовището с ул. „*“ предприел маневра – завиване наляво, за продължаване на движението си по ул. „*“. В този момент срещу него, по ул. „*“, посока „*“, се движело друго моторно превозно средство с ДК№ В 89 69 ВК. Настъпило съприкосновение между двете моторни превозни средства. За случая били уведомени органите на реда. Местопроизшествието било посетено от свид. П.А.В. - служител при ОД – МВР – Варна. Същият провел беседа с двамата водачи, с оглед изясняване на фактическата обстановка. По случая било образувано ДП № 67 / 2018 г. по описа на ОД – МВР – Варна, прекратено от прокурор при РП – Варна поради липса на изискуемо от закона телесно увреждане и изпратено в Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, където била ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания и приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

Настоящият състав намира, че НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е правилно отразена.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарущение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му”. Същевременно при извършване на маневра – завиване наляво за продължаване по друг път, частично навлязал в лента за насрещно движение, като не пропуснал движещо се в нея пътно превозно средство, вследствие на което настъпило пътно транспортно произшествие, доколкото последвало съприкосновение между двете моторни превозни средства. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени материали.

От субектевна страна нарушението е извършено виновно. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Доколкото наложеното е точно определено в закона, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Съдът намира наведеното от въззивника за неоснователно, поради следното : двете моторни превозни средства са се движели в различни посоки, по път позволяващ разминаване. Доколкото желанието на въззивника е било да извърши маневра – завиване наляво за навлизане в друг път, което било свързано с навлизане и преминаване през лентата за насрещно движещи се моторни превозни средства, следвало е същия да пропусне насрещно движещото се пътно превозно средство и след това да извърши навлизане и преминаване през насрещната лента. Пряка причинно – следствена връзка за настъпилото пътно транспортно произшествие е неспазване на правилата за предимство от страна на въззивника, доколкото ако същия бе изпълнил задълженията си по ЗДвП, не би настъпило съприкосновение между двете моторни превозни средства. В този смисъл съдът приема наведеното „блъскане“ и „съпричиняване“ за защитна теза, която се оборва от доказателствата, като именно осъщественото от въззивника е конкретна причина за настъпилия резултат.

Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на осемдесет лева.

С оглед гореизложеното съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0819 – 001947 / 06. 06. 2018 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, с което на Ч.С.В., ЕГН : ********** :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.

ОСЪЖДА Ч.С.В., ЕГН : ********** *** юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на осемдесет лева.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от уведомяването пред Административен съд – Варна.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :