Определение по дело №2076/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата от Р. Тодорово Т., ЕГН **********, чрез адв. А.Д. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000229/05.08.2023 г. на И. Г. - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени съображения, че допуснатото предварително изпълнение не се съдържа разпореждане за това нарушение по чл. 60, ал. 1 АПК и липсват мотиви за разпореждането. Наведени са доводи, че допуснатото предварително изпълнение че доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, тъй като свидетелството за управление на МПС му е необходимо за удовлетворяване на нуждите на семейството и за да работи. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Предмет на настоящото произнасяне на съда е особено искане на оспорващия.

С Разпореждане № 8448/15.09.2023 г. съдът е предоставил възможност в срок до 12:00 часа на 18.03.2023 г. да конкретизира искането си до съда, като посочи еднозначно спиране на предварителното изпълнение ли се иска от съда, или и отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение, както и доказателства за внесена по сметка на АдмС – Варна държавна такса в размер на 10 /десет/ лв.

В указания от съда срок с молба с. д. № 13082/18.09.2023 г. от адв. А.Д., процесуален представител на оспорващия, разпореждането на съда е частично изпълнено, като се представени доказателства за платена държавна такса, но не е представено уточнение искането до съда.

Съдът приема, че доколкото от страна на оспорващия не е направено уточнение след предоставената му възможност, следва да се произнесе по направеното в петитума на жалбата конкретно искане, а именно: „Моля да разгледате жалбата на Р.Т.Т. и като установите нейната основателност да: Постановите определение, с което на основание чл. 166, ал. 2 АПК да спрете предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0953-000229/05.08.2023 г. на автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, както и да разпоредите връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.“.

Съдът намира искането на основание чл. 166, ал. 2 АПК, за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

По отношение на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорването не спира изпълнението на административен акт, а спиране на изпълнението може да се постанови от съда на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК. Т. е. по отношение на административни актове с които се налага ПАМ, каквато е конкретната заповед, предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона (ex lege) и подаването на жалба срещу такъв акт няма суспензивен ефект. При тази правна уредба законодателят е презюмирал при издаването на ЗППАМ наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, поради което преустановяване на предварителното му изпълнение е допустимо и възможно да бъде постановено от съда, но по реда и предпоставките на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК съдът може да постанови спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение при следните условия - наличие доказателства, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващия значителни и трудно поправими вреди, което е задължителна процесуална предпоставка. В това производство в тежест на оспорващия е да докаже, че изпълнението може да му причини значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които закона е предвидил предварително изпълнение на ЗППАМ. Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за оспорващия, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл. 60, ал. 1 АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия - арг. чл. 166, ал. 2 АПК.

След като по отношение на оспорената ЗППАМ е допуснато предварително изпълнение по силата на закона (ex lege), в тежест на оспорващия е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането на изпълнението на акта да се приеме за основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, с интензитет на закрила, сравним със закрилата на презумирания обществен интерес, като настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно.

В случая оспорващия не представя и не сочи такива доказателства, а и не твърди да съществуват за него обстоятелства, обосноваващи закрила с горепосочения интензитет. Посочените в жалбата обстоятелства не може да се приеме, че представляват непоправими вреди по смисъла на АПК за оспорващия, доколкото към същата не се прилагат доказателства в подкрепа на твърденията на оспорващия. Бланкетно е посочено, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, тъй като свидетелството за управление на МПС му е необходимо за удовлетворяване на нуждите на семейството и за да работи. Не се твърдят и не се сочат доказателства за възникнали и релевантни към спиране на изпълнението нови обстоятелства, поради което не е изпълнено условието по чл. 166, ал. 2.

Доколкото разпоредбата на чл. 166, ал. 2 изисква съдът да се произнася незабавно с определение в закрито съдебно заседание и независимо от предоставения срок за ангажиране на доказателства от страна на оспорващия, искането да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0953-000229/05.08.2023 г. на автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, следва да бъде отхвърлено.

По отношение на искането за връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора:

Съгласно чл. 60, ал. 7, изр. 2 АПК, ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. В случая констатираната от съда неонователност на искането за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ необосновава постановяване на разпореждане за връщане на СУМПС, респ. не презумира вменяване на задължение и/или указване на административния орган за предприемане на последващи действия по връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав,

ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.Т.Т., ЕГН **********, чрез адв. А.Д. ***, за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 23-0953-000229/05.08.2023 г. на Ивайло Генадиев - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, както и да разпоредите връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от получаването му.

	Съдия: