№ 726
гр. Шумен, 21.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500322 по описа за 2022 година
Производство по реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Р. Р. Р. от гр.
Шумен, действащ чрез процесуалния си представител адв. Н.Т. от ШАК
срещу Определение № 1267/07.06.2022 г., постановено по гр. д. № 2374/2021
г. по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 248 ал. 1 от НПК е изменено
Определение № 944/26.04.2022 г. по гр.д. № 2374/21 г. и Р. Р. Р. е осъден да
заплати на Р. Р. Р. и Г. Р. Р. направените по делото разноски – възнаграждение
за един адвокат в размер на 600 лв., при прекратяване на делото на осн. чл. 78
ал. 4 от ГПК.
Жалбоподателят, ищец по първоинстанционното производство,
излага становище, че атакуваното определение е неправилно. На първо място
се сочи, че районния съд не е отговорил на нито едно от възраженията срещу
искането. На второ място се сочи, че искането по чл. 248 ал. 1 от ГПК било
просрочено, тъй като не е направено в срока на обжалване, т. е. в случая до
03.05.2022 г. На трето място – не бил представен списък на разноските най-
късно приключване на последното заседание, до който срок можело да се
иска присъждане на разноските. В този случай жалбоподателя приема, че
последното заседание по делото е от 26.04.2022 г. На четвърто място – делото
е прекратено против волята на ищеца и той нямал вина за прекратяването му.
На пето място – разноските за адвокатско възнаграждение не били подчинени
1
на общия режим по чл. 78 от ГПК, а на специфични правила характерни само
за делбеното производство. На шесто място – разноски се дължат на
ответника само ако той не е дал повод за завеждане на делото, но всеки
съделител бил ищец и ответник в тези производства, следователно
предявяването на иск от съделител е винаги основателно и с повод, и именно
поради това всяка страна понасяла сама разноските си. На седмо място –
производството по делото за делба реално не било дори започнало по
същество, поради което присъждането на разноските в пълен размер е
прекомерно. Освен това тъй като производството по съдебна делба било
двуфазно и на практика представлявало две дела в едно, затова и
минималното адвокатско възнаграждение било в двоен размер. В настоящия
случай не се било стигнало до нито една от двете фази, а били присъдени
разноски за двете такива. Прави се искане за обезсилване, респективно
отмяна на обжалваното определение и прекратяване на производството,
евентуално – отхвърляне на искането по същество или намаляване на
исканото адвокатско възнаграждение с оглед действително извършената
правна помощ.
В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от ответниците по делото – Р. Р. Р. и Г. Р. Р. чрез процесуалния си
представител адв. Жанета Даскалова-Димова от ШАК, в който взема
становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като
съобрази закона, я намира и за основателна поради следното:
Р. Р. Р. е депозирал искова молба с правно основание чл. 341 и сл. от
ГПК срещу Р. Р. Р. и Г. Р. Р. по която е образувано гр. д. № 2374/2021 г. по
описа на Районен съд гр. Шумен. С Определение № 1120/03.09.21 г. са дадени
указания на ищеца за отстраняване на нередовности в исковата молба, които
са изпълнени. С Определение № 1298/28.09.21 г. е постановено изпращане на
препис от исковата молба и приложените писмени доказателства на
ответниците Р. Р. Р. и Г. Р. Р.. От последните на 11.11.21 г. е депозиран
отговор на исковата молба. В същия е направено искане за присъждане на
направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, като са
приложени два броя пълномощни с които те упълномощават адв. Даскалова-
2
Димова да ги представлява по гр. д. № 2374/21 г. по описа на ШРС и
осъществява процесуално представителство до окончателното му завършване
във всички инстанции. С Определение № 23/05.01.22 г. исковата молба
отново е оставена без движение като са дадени указания на ищеца да
отстрани нередовности в нея. В срока е депозирана молба от ищеца с която
същия приема, че е отстранил нередовностите. С Определение № 944/26.04.22
г. ШРС е приел, че ищеца Р. Р. Р. не е отстранил нередовностите на исковата
молба и на осн. чл. 129 ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил
производството по гр. д. № 2374/2021 г. С определението съда не се е
произнесъл по направеното от ответниците Р. Р. Р. и Г. Р. Р. искане за
присъждане на разноски.
Това определение е връчено на Р. Р. Р. и Г. Р. Р. на 12.05.22 г. На
18.05.2022 г. същите са депозирали молба с искане на осн. чл. 248 във вр. с
чл. 78 ал. 4 от ГПК за допълване на Определение № 944/26.04.22 г. в частта за
разноските като им бъдат присъдени направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Към молбата е приложен и
списък с разноски и договор за правна помощ и съдействие в който е отразено
заплащане в брой на сумата от 600 лв. за процесуално представителство по
гр.д. № 2374/21 г. на ШРС. Тази молба е връчена на ищеца по делото, който е
депозирал отговор в който намира, че искането на ответниците за присъждане
на разноски е недопустимо и производството да се прекрати, алтернативно –
да се намали размера на исканото адвокатско възнаграждение с оглед
действително извършената правна помощ. С атакуваното в настоящото
производство Определение № 1267/07.06.2022 г., постановено по гр. д. №
2374/2021 г. ШРС на осн. чл. 248 ал. 1 от НПК е изменил Определение №
944/26.04.2022 г. по гр.д. № 2374/21 г. и Р. Р. Р. е осъден да заплати на Р. Р. Р.
и Г. Р. Р. направените по делото разноски – възнаграждение за един адвокат в
размер на 600 лв., при прекратяване на делото на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика отговорността
за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените
от нея разноски. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника,
направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил
надлежни доказателства. Съгласно чл. 78 ал. 4 ГПК при прекратяването на
3
производството по делото ответникът има право да иска заплащането на
извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско
възнаграждение. Той няма законово задължение да направи искането за
присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да
представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Когато на
делото е даден ход в открито съд. заседание, ответника следва да направи
искане за присъждане на разноски и представи доказателства, че ги е
извършил – най късно до приключване на последното заседание. Ако
производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да
претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски
в срока и по реда на чл. 248 ГПК. С връчването на препис от исковата молба
ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и
от този момент той има възможността да търси правна помощ и да
упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна
регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката
трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане
едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие
или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са
направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са
извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на
воденото срещу него производство. Независимо от основанието за
прекратяване на производството, когато съдът се произнася в закрито
заседание, страните не знаят за приключването на делото и нямат
възможността да претендират присъждане на разноски и да представят
доказателства за извършването им. Дори да е направено възражение за
недопустимост на иска, ответникът може само да предполага, че то ще бъде
уважено. В настоящия случай ответниците Р. Р. Р. и Г. Р. Р. още с отговора на
исковата молба са заявили претенции за присъждане на разноски. След като
на 12.05.22 г. на същите е връчено определение №944/26.04.22 г., те в 7
дневен срок са депозирали молбата си по чл. 248 ал. 1 от ГПК, т. е. в
законоустановения срок. Към молбата са приложени и доказателства за
направените разноски и списък на разноските. С атакуваното в настоящото
производство Определение № 1267/07.06.22 г. ШРС е приел, че молбата е
процесуално допустима и основателна и я е уважил.
Ето защо Шуменският окръжен съд приема за правилно и
4
законосъобразно Определение № 1267/07.06.2022 г. постановено по гр.д. №
2374/21 г. по описа на ШРС с което по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК е изменено
Определение № 944/26.04.2022 г. в частта му за разноските, като ищеца Р. Р.
Р. е осъден да заплати на Р. Р. Р. и Г. Р. Р. направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Въззивната инстанция не приема доводите на жалбоподателя Р. Р. Р.,
тъй като същите са неоснователни. Първи довод, че районния съд не е
отговорил на нито едно от възраженията срещу искането. В Определение №
1267/07.06.22 г. ШРС е отговорил на всички възражения на ищеца посочени в
отговора му на молбата по чл. 248 от ГПК, макар и да не ги е посочил
изрично като отговор по тези доводи. Втори довод, че искането по чл. 248 ал.
1 от ГПК било просрочено, тъй като не е направено в срока на обжалване, т.
е. в случая до 03.05.2022 г. Тук се пропуска обстоятелството, че това
определение подлежи на обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му на
страните, тъй като е постановено в закрито заседание. Молбата по чл. 248 от
ГПК е подадена от ответниците в седем дневен срок от връчване на
въпросното определение. Трети довод – не бил представен списък на
разноските най-късно приключване на последното заседание, до който срок
можело да се иска присъждане на разноските. Съдебната практика, както
беше посочено по горе приема, че разпоредбата на чл. 80 от ГПК визира
последното открито съдебно заседание по делото. В този случай
жалбоподателя неправилно приема, че последното заседание по делото е от
26.04.2022 г. и до този момент е налице правото за претендиране на разноски.
В случая делото е прекратено в закрито заседание и срока по чл. 248 от ГПК
започва да тече от датата на съобщаването на определението. На четвърто
място – делото е прекратено против волята на ищеца и той нямал вина за
прекратяването му. Напротив – делото е прекратено именно поради
бездействието на ищеца по делото. На пето място – разноските за адвокатско
възнаграждение не били подчинени на общия режим по чл. 78 от ГПК, а на
специфични правила характерни само за делбеното производство.
Претенцията, че когато производството по иск за делба е прекратено поради
неотстраняване на недостатъците на исковата молба, разноските следва да
останат за всяка от страните както са направени, не съответства на чл. 355
ГПК и практиката на ВС и ВКС по прилагането му - Определение № 12 от
29.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5300/2016 г., I г. о., ГК. На шесто място –
5
разноски се дължат на ответника само ако той не е дал повод за завеждане на
делото, но всеки съделител бил ищец и ответник в тези производства,
следователно предявяването на иск от съделител е винаги основателно и с
повод, и именно поради това всяка страна понасяла сама разноските си.
Разноските при делбата се подчиняват на особен режим, определен в чл. 355
ГПК. При делбата разноските се разпределят съобразно признатия на
страните дял в съсобствеността, а когато са направени по повод повдигнат
спорен въпрос, те се възлагат по общите правила - чл. 78 ГПК. Правилото на
чл. 355 ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство
се дължат след извършването на делбата. Когато производството по делба не
се извърши, защото искът се отхвърли или производството се прекрати като
недопустимо, ответникът, оспорил иска, има право на разноски за
процесуално представителство съобразно общите правила на чл. 78 ГПК и
такива разноски могат да бъдат присъдени-Определение № 78 от 27.04.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 1521/2018 г., I г. о., ГК. На седмо място –
производството по делото за делба реално не било дори започнало по
същество, поради което присъждането на разноските в пълен размер е
прекомерно. Освен това тъй като производството по съдебна делба било
двуфазно и на практика представлявало две дела в едно, затова и
минималното адвокатско възнаграждение било в двоен размер. В настоящия
случай не се било стигнало до нито една от двете фази, а били присъдени
разноски за двете такива. Следователно, твърди се прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съобразно чл. 7 ал. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното възнаграждение за процесуално представителство при делба е
600 лв. Следователно не е налице прекомерност на договореното и
претендирано адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1267/07.06.2022 г., постановено
по гр. д. № 2374/2021 г. по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 248 ал. 1
от НПК е изменено Определение № 944/26.04.2022 г. по гр.д. № 2374/21 г. и
6
Р. Р. Р. е осъден да заплати на Р. Р. Р. и Г. Р. Р. направените по делото
разноски – възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лв., при
прекратяване на делото на осн. чл. 78 ал. 4 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7