Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 26.07.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
седми юни две
хиляди двадесет и трета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
335 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 124, ал.1 от ГПК вр. с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
евентуално съединен с него иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС.
Ищците С.Д.И. с ЕГН ********** и Л.Н.И. с ЕГН
**********,*** твърдят, че по силата на нотариален акт № 162, том I, дело №
444/1993 г. по описа на Районен съд Карлово са собственици в режим на СИО
върху следния недвижим имот: земеделска земя, ведно с трайни насаждения и
построената в него сезонна постройка, в местността „Г.“, в землището на село В.
***, при съседи: път, Д.К., З.Ч. и Т.С., с площ от 500 кв.м, в парцел 32, който
имот бил придобит по реда на §4а, ал. 1 и 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за цена от
3000 лева, която сума заплатили на О.К..
По картата на
землището до 03.09.2019 г. имотът бил нанесен с номер 012110, с площ от
501 кв.м, начин на трайно ползване: нива, вид собственост: частна, категория на
земята при неполивни условия: пета, местност „П.Н.“, при граници и съседи: №
012111 - нива на С.Д.И., № 012040 - нива на Т.Д.Ш., № 012039 - нива на И.Г. И..
От
03.09.2019 г. със заповед РД-18-607 на изпълнителния директор на АГКК била
одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри на землището на село В. Л/, в
които имотът съставлявал поземлен имот с идентификатор ******, с площ 501 кв.м,
адрес: местност „П.Н.“, категория: пета, стар номер: 012110.
Съседен на
техния имот бил поземлен имот с идентификатор ******, с площ 2019 кв.м,
категория: пета, стар номер 012111. По силата на доброволна делба, извършена с
нотариален акт № 179, том I, peг. № 6800, дело №
778/2016 г. на *** с peг. № ***, в район на действие
Районен съд Карлово, вписан в АВ-СВ Карлово с вх. peг.
№ 3372 от 08.09.2016 г., акт 73, том 3 ответницата получила от този имот
½ ид. част. Другата ½ ид. част и била призната за изкупуване по реда на чл. 33,
ал. 2 от ЗС, с влязло в сила решение по гр.д. № 521/2018 г. по описа на
Районен съд Карлово, с което ответницата се легитимирала като собственик на
целия поземлен имот ******.
На терена
между имот № ****** и имот ****** имало изградена паянтова ограда, която
очертавала границата на имот ****** от 1984 година, когато с решение № 271 от
19.10.1984 година на ОбНС К. на С.Д.И. било
предоставено право на ползване върху 500 кв.м, в приложение на ПМС № 11/1982 г.
В този имот през 1985 г., на основание разрешение за строеж №
31/05.02.1987 г. и одобрен архитектурен проект била изградена сезонна
постройка на един етаж с призем, със застроена площ
от 35 кв.м.
При изготвяне
на кадастралната карта, а преди нея и на картата на възстановената собственост
на местност „П.Н.“, в землището на с. В. Л/ били допуснати грешка и непълнота
по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, изразяващи се в следното: имот ****** по
кадастралната карта бил изместен на североизток, поради което почти целият имот
по нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 г. по описа на Районен съд
Карлово с площ 478 кв.м, попадали в имот ******. Едновременно с това върху
кадастралната карта не била нанесена съществуващата на терена сезонна
постройка. Ограденият имот бил предмет на геодезично заснемане, имащо за цел да
покаже точното разположение на заградения имот и каква част от него остава
извън имот ******, който по кадастралната карта и кадастралните регистри бил
записан на С.Д.И.. Оградената част била 708 кв.м, от които 478 кв.м попадали в
имот ******. Причината за увеличената площ (от 500 на 708) била в това, че от
1984 г. имотът бил разширяван на североизток, чрез разчистване на
неплодороден терен. Границите на имота от югозапад и изток не били променяни.
Въпреки очевидната грешка при изготвяне на кадастралната карта, довела до това
че съществуващата в имота на ищците сезонна постройка, която била безспорен
ориентир за местоположението на имота, без да е отразена на кадастралната
карта, попадала в имот ******, от страна на ответницата П.Л.С. се оспорвало
правото им на собственост върху закупения по реда на §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ
имот, с находящата се в него сезонна постройка.
ЗКИР въвеждал
основно изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват
вярно правото на собственост и да бъдат поддържани в актуално състояние.
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имали
декларативно действие и от тях не произтичали промени във вещноправния
статут имотите. Непълнотите и грешките, когато са свързани със спор за
собственост се отстранявали след решаване на спора по съдебен ред, съгласно чл.
54, ал. 2 от ЗКИР. Доколкото ответницата оспорвала правото им на собственост,
черпейки права от положението на имотите в кадастралната карта, за ищците бил
налице правен интерес да установят, че са собственици на част от имот ******,
погрешно заснет като такъв на ответницата.
МОЛЯТ съда да
постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ за установено по отношение на П.Л.С., че С.Д.И.
и Л.Н.И. към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните
регистри на село В. Л/, одобрени със заповед № РД-18-607 на изпълнителния
директор на АГКК са били собственици на недвижим имот - земеделска земя,
представляващ поземлен имот с идентификатор ******, площ от 501 кв.м, местност
„П.Н.“, пета категория, стар номер: 012110, КАТО ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в
кадастралната карта и кадастралните регистри на село В. Л/, одобрени със
заповед № РД-18-607 на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, като
част от имот ****** с площ от 478 кв.м е неправилно нанесен върху поземлен имот
******, както и е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в
поземлен имот ****** сезонна постройка. Претендират за разноските по делото.
Ответницата П.Л.С.
с ЕГН ********** *** оспорва иска. Заявява следните факти:
1. Твърди, че
е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот- нива с площ от 2.020 дка
(два декара и двадесет квадратни метра), пета категория, находящ
се в землището на село В. ***, представляващ имот № 012111, при граници и съседи:
имот № 012110 - нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот № 012042 -
нива на С.Д.И.; имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.;
имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 - нива на И.Г. И..
2. Ответницата
притежавала ½ идеална част от описания недвижим имот по наследство и
реституция, извършена с влялото в сила решение № 08275 от 11.05.2000 г. на
ПК-К. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Х.К.Д. в
стари реални граници, а останалата ½
идеална част придобила въз основа на влязлото в сила решение № 479 от
12.04.2019 г. по в.гр.д. № 57/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII
гр. състав.
3.
Реституционното производство приключило на 06.12.2013 г., след издаване на
решение № 08275 от 11.05.2000 г. и скица № К04189 от 06.12.2013 г. от
ОСЗ-К.. С издаване на скицата, на основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, приключило реституционното производство. С това, собствеността
била възстановена на ответницата и брат й Н.С..
4. С описания
в т. 2 съдебен акт от 12.04.2019 г. били приети за основателни следните
две претенции на ответницата:
- иск с правно
основание чл. 17, ал.1, във връзка с чл. 26, ал. 2, изр. първо, пр. V от ЗЗД за
признаване привидност на дарение, материализирано в нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 53 от 11.12.2013 г., том IV, peг.
№ 8453, нот.д. № 618/2013 г. на *** С.Р., с
район на действие Районен съд - Карлово, вписана в регистъра на Нотариалната
камара с peг. № ***. Нотариалният акт бил вписан в
имотния регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, под вх. peг. № 4159 и дв. вх. № 4157 от
11.12.2013 г., акт № 135, том 16, дело № 2888/2013 г. на Служба по вписванията-Карлово,
по който нотариален акт приобретател бил ищецът в
настоящото производство - С.И., като прикриващо продажба за сумата от 500 лева
на останалите ½ ид.части от недвижимия имот;
- иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 от ЗС за допускане изкупуване на продадените ½
идеални части от имота, предмет на сделката от 11.12.2013 г. за сумата от
500 лева.
5. След
влизане в сила на съдебното решение, ответницата изпълнила задължението си за
плащане на продажната цена с изявление за прихващане от 12.03.2020 г.
6. Ищецът
получил изявлението на 17.03.2020 г.
Ответницата
оспорва следните факти:
- Оспорва
твърдението на ищците, че същите са собственици на описания в първия абзац на
обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот и построената върху него
постройка.
- Оспорва
твърдението на ищците, че на С.Д.И. е било предоставено валидно право на
ползване на земя с 500 кв.м, както и че валидно му е било разрешено построяване
на сезонна постройка. Твърди, че ищецът С.Д.И. не отговарял на изискванията на
действалото тогава законодателство за предоставяне на право на ползване.
- Оспорва
твърдението на ищците, че правото на ползване е било учредено върху земята,
представляваща понастоящем поземлен имот с идентификатор ****** и върху процесния имот. Не била налице идентичност на земята,
предмет на актовете за разрешаване на ползването и придобиване на права по §4а
и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от една страна, и от друга страна имот с идентификатор ******
и процесната част от недвижим имот.
- Оспорва
твърдението на ищците, че имотът, описан в представения от тях нотариален акт,
представлява понастоящем поземлен имот с идентификатор ****** и процесния имот. Твърди, че на ищците не са били
предоставени права върху поземлен имот с идентификатор ****** и върху процесния имот, видно от съществените различия в
индивидуализацията на имотите в юридическите актове, на които ищците се
позовавали и които легитимирали ответницата за собственик. Именно описанието на границите и
индивидуализацията на имотите в тях били решаващи за възникване на правото на
собственост, съгласно указанията по тълкуване на закона, дадени в т. 2 от
мотивите на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д. №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че имот ****** никога не е бил с границите,
посочени в нотариалния акт от 1993 г. Не е имал нито описаните в акта
съседи като граници, нито е граничил с път. Ответницата твърди, че местностите
„Г.“ и „П.Н.“ са различни, което се установявало и от одобрената кадастрална
карта на село В. ***.
- Оспорва
твърдението на ищците, че са реализирали сезонна постройка съгласно издаденото
на С.И. строително разрешение, както и твърдението на ищците, че постройката е
идентична със съществуващата на място къща. В действителност, на място не била
налице сезонна постройка, а масивна сграда, с бетонна плоча, представляваща
незаконен строеж.
- Оспорва
твърдението на ищците, че строителното разрешение от 1987 година изобщо касае
реализиране на сграда върху процесния имот. С него
всъщност се разрешавало строителство върху съвсем различен терен. Освен това,
разрешението за строеж било издадено от некомпетентен орган.
- Оспорва
твърдението на ищците, че скицата от 03.12.1986 г. и отразеното върху нея
разрешение за проучване и проектиране от 01.12.1986 г. касаят реализиране на
сграда върху процесния имот. Те се отнасяли за съвсем
различен терен. Освен това, разрешението за проучване и проектиране било
издадено от некомпетентен орган.
- Оспорва
твърдението на С.И., че той отговарял на изискванията на §4а, ал. 1 и §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на земята и сградата, описани в исковата молба,
както и твърдението, че е налице валидно придобиване на собствеността по реда
на описаните разпоредби.
- Оспорва
ищците да са отговаряли на изискването на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, в редакцията му към
април 1993 г., земеделската земя да е единствена за семейството на
ползвателя.
- Оспорва
твърдението, че са били налице предпоставките за придобиване на собственост от С.И.
по реда на §4а, ал. 1 и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Самият терен не представлявал
самостоятелен обект на собственост, тъй като нямало достъп до път и поради това
противно на посоченото в нотариалния акт от 1993 г. не представлявал
„парцел“, по смисъла на ЗТСУ. Същият не бил самостоятелен обект на собственост.
- Оспорва
нотариален акт № 162, том I, дело № 444/1993 на районен съдия при Районен
съд-Карлово, като твърди, че противно на посоченото в нотариалния акт, нито
ищецът С.И., нито ищцата Л.И. са придобили собствеността върху описания
нотариален акт по реда, описан в нотариалния акт. Твърди, че не е налице
валидно и законосъобразно проведена и приключила процедура по§4а, ал. 1 и §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на ищците за описания в исковата молба имот.
Ответницата оспорва твърдението на ищците и отразяването в констативния
нотариален акт от 1993 г., че ищците са заплатили на О.К. сумата от 3 000
лева за закупуване на описания в исковата молба недвижим имот. Твърди, че
никога не е получавала и не е била канена да получи обезщетение по реда на §4 и
сл. oт ПЗР на ЗСПЗЗ за твърдяната сума. С оглед
указанията, дадени в TP № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.
№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, заявява че оспорва верността на констатациите на ***а.
- Оспорва
твърдението на ищците, че от 1984 г. на място има изградена ограда, която
продължава да съществува в непроменен вид и непроменено местоположение до
настоящия момент. Твърди, че намиращата се на място ограда попадала в имота на
ответницата, същата била нова и била незаконен строеж.
- Оспорва
твърденията на ищците, че са налице описаните в исковата молба грешки и
непълноти в кадастралната карта.
- Оспорва
твърденията на ищците, че са налице описаните в исковата молба грешки и
непълноти в картата на възстановената собственост на местност „П.Н.“, в
землището на село В. Л/. Твърди, че оспорването на Картата на възстановената
собственост, извършено от ищците в исковата молба било недопустимо. КВС била
одобрена, влязла в сила и актът за одобрението й представлявал стабилен
административен акт, от който ответницата черпела права. Отразяванията в нея не
можели да бъдат оспорвани по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Поради това,
твърденията на ищците за наличие на грешки и непълноти в КВС не следвало да
бъдат разглеждани от съда в настоящото производство.
- Оспорва
твърдението на ищците, че са реализирали сезонна постройка в имота, описан в
исковата молба, както и че поради грешка същата не била отразена в КВС и
кадастралната карта.
- Твърди, че
всъщност, ищците са реализирали незаконна жилищна сграда върху земеделска земя,
която като незаконен строеж подлежала на премахване и не отговаряла на
изискванията да бъде узаконена. Освен това, ответницата оспорва, че
реализираната на място сграда е с визираната в исковата молба площ от 35 кв.м.
В действителност, реализираната на място сграда била с по-голяма площ. По
отношение на същата не било извършено заплащане по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ,
и същата нямала статут на търпим строеж, а представлявала незаконен строеж.
- Сградата
била незаконна и тъй като не била въведена в експлоатация и не отговаряла на
изискванията за издаване на разрешение за ползване.
- Оспорва
твърденията на ищците, че от 1984 г. имотът, който според тях, им бил
предоставен за ползване, бил „разширяван на североизток, чрез разчистване на
неплодороден терен“. Оспорва твърденията на ищците, те да са владели земя над
тази от 500 кв.м, която твърдели да им е предоставена.
- Оспорва
твърдението на ищците, че те са собственици на част от имот с площ от 478 кв.м,
представляваща част от собствения й имот с идентификатор *** по КККР.
- По силата на
чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ, до приключване на реституционното производство през
2013 г., давност срещу ищцата и брат й като наследници на Л.С., не текла по
отношение на имота, върху който е възстановена собствеността им. От тогава, до
настоящия момент, не изминал фиксирания в чл. 79, ал. 1 от ЗС срок. Поради
това, ищците не могли да придобият по давност и процесната
част от реституирания им имот.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищците са съпрузи на основание валидно
сключен с акт № 4 от 20.04.1980 г. граждански брак, установено с представеното
по делото удостоверение. С нотариален акт № 162 том І н.д. 444/1993 г. ищецът С.Д.И.
е признат за собственик на следния недвижим имот: земеделска земя ведно с
трайни насаждения и построената в него сезонна постройка, находящ
се в землището на село В. Л/ в местността „Г.“, при съседи: път, Д.К., З.Ч., Т.С.
с площ от 500 кв. метра, в парцел 32-ри, който имот е придобит по реда на §4а
ал.1 и §4б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочено е в акта, че пазарната цена на земята
възлиза на 3000 лева. По делото е представено разрешение за строеж №
31/05.02.1987 г., в което е посочено, че се разрешава на ищеца съобразно
одобрените (съгласувани) проекти от 05.02.1987 г. на ОбНС
К. за сезонна постройка в местността „Г.“ по плана на село В. Л/, да извърши
предвидените в проекта СМР при следните условия: стриктно спазване на проекта,
стриктно спазване на ПМС 30, да се използват материали втора употреба. По
делото е представена скица-виза за проучване и проектиране № 413 от
03.12.1986 г. на сезонна постройка до 35 кв. м съгласно изискванията на
Наредба № 12 към НПНЗТСУ, на защрихованото с черен туш петно. В скицата е
посочено, че строителството ще бъде извършено в парцел 32 „Г.“, село В. Л/. По
делото са представени скици на имоти с номера 012110 и 012111 по КВС на землище
В. Л/, като и в двете скици е посочено, че имотите са образувани от имот №
012041. По делото е изискана и приложена преписката, образувана в О.К. за
придобиване правото на собственост от С.Д.И. върху имот с площ от 500 кв. м по
реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на село В. Л/ в местността „Г.“. От
материалите по преписката се установява, че ОНС К., на основание ПМС № 11 от
02.03.1084 г. и решение № 271 от 19.10.1984 г. предоставя за ползване
на ищеца нива с площ от 500 кв. м, представляваща парцел 32 местността „Г.“ с. В.
Л/ за отглеждане на пчелни семейства. По преписката са представени молба за
придобиване на имота, в която се сочи, че ищецът е извършил следните подобрения
в него – вила от 35 кв. м, кладенец от 4 метра и е засадил около 5 броя овощни
и 5 броя декоративни дървета, приложена е декларация, че посоченият имот е
единствената земеделска земя на семейството му. Приложено е описаното по-горе
разрешение за строеж. С протокол от 28.11.1992 г. на комисията по §5 от
ПЗР на ЗСПЗЗ имотът е оценен на 3000 лева. Сумата е платена с квитанция № 74
(датата не се чете). На гърба на обратната разписка, с която е уведомен ищеца е
посочено, че собственик на имота е Л.К.С.. Установява се от представените
скици, че понастоящем имотът е заснет като поземлен имот с идентификатор ******,
площ от 501 кв.м, местност „П.Н.“, пета категория, стар номер: 012110.
Ответницата се легитимира като собственик
на ½ ид. част от поземлен имот
с идентификатор ******, с площ 2019 кв.м, категория: пета, стар номер 012111,
по силата да договор за доброволна делба, извършена с нотариален акт № 179, том
I, peг. № 6800, дело № 778/2016 г. на *** с peг. № ***, в район на действие Районен съд Карлово, вписан
в АВ-СВ Карлово с вх. peг. № 3372 от 08.09.2016 г.,
акт 73, том 3, с който ответницата придобила правото на собственост върху
½ ид. част. С решение № 260003 от
21.02.2022 г. по гр. дело № 1675/2020 г., влязло в законна сила на
23.03.2022 г., съдът е прогласил нищожността договор за дарение от 11.12.2013 г.,
сключен с нотариален акт № 53, том IV, peг. № 8453, нот.дело № 618/2013г. на *** С.Р., с район на действие
Районен съд – Карлово, с който Н.Л.С. с е дарил на С.Д.И. собствената си
½ ид.ч. от поземлен имот – нима с номер №
012111 по КВС, като със същото решение е допуснал ответницата да изкупи
½ ид. част при същите условия, а именно – за
сумата от 500 лева по
реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС. Няма спор между страните, че решението е влязло в
законна сила, доколкото същите са извършили прихващане на насрещните задължения
за заплащане на продажбената цена с част от присъдените в полза на П.С.
разноски, т.е. към настоящия момент ответницата се легитимира като собственик
на целия поземлен имот с идентификатор ******. В производството по гр. дело №
1675/2020 г. по описа на КрлРС (първоначално
образувано като гр. дело № 521/2018 г. по описа на КрлРС),
правото на ответницата е установено с писмени доказателства: Х.К.Д., бивш жител *** Л/, е починал на
04.03.1985г. като е оставил наследници по закон племенниците
си П.Л.С. и Н.Л.С., които са го наследили с равни права, установено от
представеното удостоверение за наследници с изх. № 275/20.12.2017 г. на К. с. В.
***/2018 г. на КрлРС). С решение № 08275 от
11.05.2000 г., взето по преписка вх. № 10694 от 08.02.1992 г. на Поземлена
комисия – К., е възстановено правото на собственост на наследниците на Х.К.Д. в
съществуващи стари реални граници върху земеделска земя – нива с площ от 2.020
дка, пета категория на земята, находяща се землището
на с. В. Л/, местността „П.Н.“, съставляваща имот № 012111, при граници и
съседи: имот № 012110 - нива на С.Д.И.; имот № 012040 - нива на Т.Д.Ш.; имот №
012042 - нива на С.Д.И.; имот № 012149 - овощна градина на К.Д.Д.; имот № 000900 - канал на МЗГ-ХМС; имот № 012039 - нива
на И.Г. И. (л. 57 и част от приетото нот. дело №
618/2013 г. на *** С.Р.).
Във връзка със спора между страните, съдът
е изслушал свидетели.
В показанията си св. Р. сочи, че познава
имота на С., който се намира в землището на село В. Л/. Ходила много пъти на
място. Доколкото знаела, придобил го по постановленията навремето. В имота имало
постройка, която представлявала малка паянтова сграда за почивка. Била
създадена след 1985 г., около 1986 г.-1987 г. В имота имало трайни
насаждения - дървета, не си спомняла точно какви, а целият двор бил ограден с
борове, които засаждал ищецът, след като се сдобил с имота. Имотът имал ясно
очертани граници, ограден бил с колове, бодлива тел и борове. До днес границите
му били непроменени. Свидетелката познавала имота, защото с ищеца били
приятели. Постройката била с площ от около 35 кв. м, според нея, нямала носеща
конструкция и затова я наричала паянтова. Свидетелката била строителен техник
по професия и така определила вида на постройката, която била изградена от
тухли, но нямала носещи колони. Имала основи от камъни, на мястото имало насип,
който шкартирали и направили основата. Имотът се намирал над горния язовир на
селото в близост до гората, на север от селото, не знаела името на местността.
Ищецът ползвал имота за отглеждане на зеленчуци и овощни дървета, не отглеждал
животни, свидетелката не знаела с каква цел му е бил даден навремето имота.
Около него имало и други имоти, купени по постановление. Имотите на ползвателите
не били един до друг, намирали се през пътя. Съседни имоти до този на ищеца
имали ползватели, но те не ги купили, отказали се.
В показанията си св. К., разпитан по време
на оглед на място, сочи, че познава имота, в който се извършва огледа, защото
имал съседно място на запад от този имот. Когато били съседи, този имот бил със
същите заграждения, само че вратата му била от юг, защото и вратата на
свидетеля била отдолу. Познавал имота от 1982 г.-1983 г., ползвал
имот на това място по постановление, но свидетелят не купил ползвания от него
имот. Границите (очертанията) на имота били същите като преди, само слогът на
север може би бил разширен и вратата вече била от запад. Според свидетеля
имотът не бил разширен, не бил изместен и не увеличил площта си. Вилата в имота
била построена от ищеца и бащата на ищцата (тъста на ищеца). Свидетелят
присъствал по време на строежа, също имал намерение на сложи фургон в имота, садил
овошки, но не ставало. Доколкото помнел, от южна страна на имота бил пътят и си
спирали колите. Не си спомнял дали дърветата от юг ги е имало преди. По отдолу
на юг имало канал, който отивал към язовира. Доколкото помнел, имотът на изток
бил ограден, на юг също. Освен тази вила, на изток имало още десетина вили. Били
по-лек тип вили, без плочи. Тези хора не си купили местата, а от сградите
останали само площадките. Неговият баща също имал такава вила и с братовчед му
си разделили материала, взели си леглата и се изнесли. Тези земи им били дадени
по постановления за задоволяване и да слагат кошери. В имота имало 3-4 кошера,
но не помнел колко време ги е имало и през кои години е било това. Свидетелят
изоставил ползвания от него имот преди демокрацията, защото му излязла оферта
за строителство в град К., нямал време за това място и си събрал коловете. Не
правил постъпки да купува имота. Свидетелят познавал ответницата, вероятно
познавал и баща й, но не можел да се сети кой е. Не си спомнял да са идвали на
това място. На север от сградата имало папрат, нямало вила на това място. На
изток от постройката пак си била акациева гора. Не север и на юг нямало никой,
имотът, който ползвал свидетелят бил на запад. Слогът през 80-те години бил
почни същия.
В показанията си св. Д., бивш съпруг на
ответницата сочи, че ответницата имала имоти в много местности. Местността, в
която бил спорният имот се наричала „П.Л.“ и в нея ответницата имала нива с
площ от 2.2 дка. От баща й свидетелят знаел, че тази нива е нейна. С
ответницата били в брак от 1980 г. до 1993 г., посещавал съм имота
докато бил жив баща й, ходили да косят нивата за сено. Имало постройка в
нивата, не влизал в нея. Някъде около 1980 г. била построена вилата от Д.Т.,
бащата на ищеца. Тази постройка представлявала фундамент от каменна зидария и
тухлена зидария, била измазана отвън, площта й била около 30-35 кв. м,
височината - около 2 - 2.5 м. Вилата се ползвала за почивка на собственика,
нямало овошки, само борове, животни не били гледани. Имало и други съселяни,
които ползвали нивата, тогава било държавно, но като станала демокрацията, другите
си събрали оградите и си заминали, не си купили местата. Свидетелят ходил
наскоро на това място, имало вили, съседът купил ниви около 2-2.5 дка и си
направил постройка с тухли. Съседите били Н. и В. Д., братя близнаци, ни
живеели там, посещавали имота в почивните дни.
По време на огледа на място св. Д. сочи
следното: през 80-те години свидетелят работил като тракторист в ТКЗС, в МТС –
Б., в АПК –Х.Б.. През тези години преминавал през тази местност в продължение
на около 15 години. Тогава тази местност я наричали „П.Л.“. Чувал
наименованието „Г.”, това било река, която се намирала на 600м-700м източно от
мястото на огледа. Това била голямата „Г.“, следващата била малката. Не знаел
през 80-те години да е имало път от южната страна на този имот, тогава нямало
граници, всичко било държавно. Пътят и тогава бил по същия начин, преминавал през
ливадите. Надолу имало ливади, по-нататък, пчелин. Имал спомен от малък, че
нямало от къде да пълнят горния язовир и направили водохващане
на това място, а на юг от сградата имало канал. Не си спомнял дали имало път от
северната или южната страна на канала. По времето на АПК имало много пътища,
кой откъдето искал, оттам минавал. На запад от тази сграда преди имало ливади,
както било и сега. Нямало постройки, било държавно и го ползвало АПК. На север
нямало постройки. На изток имало временни постройки, за вили ги ползвали, но
като дошло време да връщат земята, прибрали си вилите и освободили земята. Нямало
друга такава вила като тази наоколо (в имота, в който се извършва оглед),
свидетелят не знаел кога е построена. Той работил в ТКЗС до 1989 г., след
1990 г. не ходил на това място, нямал работа там. Бившата му съпруга ходила
на мястото, защото нивата си била нейна. Знаел, че е нейна нива, защото бил зет
и с баща й ходили на това място да косят трева. Това цялото място косили,
вилата я имало, но не било заградено. Дърветата, които били по оградата, тогава
ги имало, но били по-рядко. Имало голяма врата от южната страна, която нямала катинари,
можели да влизат свободно в мястото. Обработвали цялото място, косили го. Не
знаел някой през 80-те години да е гледал пчели в този или съседните имоти. Не
знаел в този терен да са давали места за частно ползване. Преди било така, завладяваш
и заграждаш, който имал връзки се оправял, който нямал връзки - не. През 80-те
години ходили да косят тревата цяло лято. Косили когато била върната земята,
преди това не косили. С ответницата били разведени от 1993 г. и от тогава свидетелят
не ходил да коси. Не били разделени преди това, до развода живели заедно. След
1993 година минавал покрай мястото, когато ходел за гъби. Свидетелят живеел в
село В. Л/. От четири години бил пенсионер, но преди това пак живял в селото.
Не обръщал внимание дали вилата е била в такова състояние от построяването й.
Не знае дали имотът си е променял границите, защото не бил заграден. Според
свидетеля са го заградили, когато са направили вилата.
По време на извършения оглед на място съдът
констатира следното:
Огледът се извърши в имот с приблизително
правоъгълна форма, в чиято северозападна част е построена сграда, на външен вид
– масивна, на два етажа, като вторият представлява скосен мансарден етаж,
облечен с дървена облицовка и тераса на него. На първия етаж се вижда врата в
центъра на сградата, от двете и страни прозорци, затворени с дървени кепенци. Пред цялата сграда има веранда, на която от двете
страни са изградени външни стълби за достъп до сградата и стълбите са различни
на вид. Има втора врата, в най-източната част на предната фасада към помещение,
което би могло да е сервизно. Втората врата е под нивото на верандата, на
нивото на терена. От всички страни имотът е заграден с телена многоредна ограда, като от северната страна на имота е
налице естествен слог с висока денивелация в най-западната му част над 1.5м, в
най-източната пак над 1.5м. По целия слог във високата му част има дървета -
борове, някои от които изглеждат на по-голяма възраст, други по-млади.
Източната страна на имота изцяло е заградена с телена многоредна
ограда и по цялата източна граница на имота има борови насаждения. Южната
граница на имота също е с телена ограда, покрай нея има борови насаждения, а на
няколко метра под нея – брези и на около 150м път или дере. Западната граница
на имота е заградена по същия начин, като в средната част на оградата има врата
за двора, метална врата, немасивна и също има изникнали борчета на тази ограда.
Вътре в двора се вижда голям бор с дебело стъбло, още няколко на запад, има
орех и овощни дървета.
Във връзка с възражението на страните, че
сградата не е масивна, СЪДЪТ сочи, че не може да преценява конструкцията на
вилата, няма за цел да характеризира сградата като вид стоеж, това е въпрос на
съдебно-техническа експертиза, а само как изглежда при огледа на външен вид.
По време на огледа, по реда на чл. 176 от ГПК е изслушана ответницата, която описва имота, който е би реституиран на праводателите й.
Ответницата сочи, че на север имотът им
започвал от слога, който минавал и зад оградата на спорната вила. На запад
границата била до оградата на имота на В., който се намирал на запад от вилата
и също имал вила в него (ответницата сочи заграден имот, който се намира
западно от процесния и двата са на голямо разстояние
един от друг). На юг границата била от 5-ия кол на оградата на западния съседен
имот, минавала по права линия през терен с шипки и растителност до около
15м-20м на изток от оградата на процесния имот.
Източната граница не си спомняла дали върви по права линия.
От заключението на вещото лице Й. се
установява следното:
1) В удостоверение № 4 от 1984 г.
(л.147 от делото), предоставена земя за ползване нива имот № 32 на С.Д.И. ***.
Земята - нива с площ от 500 кв.м е предоставена за отглеждане на пчелни
семейства. От направените справки в О.К. е получен отговор, че предоставената
земя за ползване през 1984 г. в местност „Г.“ на село В. Л/, представлява единични
имоти и липсват да са изработени планове на ползвателя, план на
новообразуваните имоти или план на бившите собственици.
През 1994 г. е одобрена в ДВ № 85 от
18.10.1994 г. КВС на землище В. Л/. ПИ 012110 с площ от 501 кв.м на С.Д.И.,***19 г.
е одобрена КККР на землище В. Л/ със заповед РД-18-607/03.09.2019 г. ПИ ******
с площ от 501 кв.м е напълно идентичен с ПИ 012110 по КВС по граници и съседи.
Относно местностите през 1984 г.
местността, където е предоставен имот № 32 е била „Г.“, а с одобряване на КВС
през 1994 г. имот 012110 се намира в местност „П.Н.“ (скица № 2), а
местност „Г.“ се намира от север (изток на ПИ ****** и след водното течение. На
скица № 1 към заключението, предоставеният за ползване имот № 32 е показан с
цвят зелен от геодезическото заснемане, с площ от 706
кв.м между точките 1, 6, 48, 43 и 1, не е напълно идентичен с ПИ 12.110 по КК,
а засяга ПИ 12.110 с площ от 230 кв.м между точките 53, 76, 48, 75 и 53, а с по
- голямата си част и застройката с вилна сграда засяга ПИ 12.111 с площ от 476 кв.м
между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75.
2) За имот № 32 към землище В. Л/ липсват
планове на ползватели, планове на бивши собственици и план на новообразуваните
имоти. Били са единични имоти към землище В. Л/ и при тези обстоятелства не са
изработени гореизброените планове. В удостоверение № 4 (л. 147) не е отразено
по кой план се предоставя място за ползване имот.
Посочено е, че е била издадена скица № 413
в местност „Г.“ съгласно удостоверение № 4. Това не е скица, а виза за
проектиране на сезонна сграда.
3) През 1994г., когато е изработвана и
одобрена КВС, е взет предвид документа за собственост, н.а. 162/1993г., който е
за имот с площ от 500 кв.м на името на С.Д.И. ***. Поради липса на каквито и да
е предходни планове, не е отразен в КВС с материализираните граници и
построената вилна сграда и се проектира ПИ012110 в близост до имот № 32 с площ
от 501 кв.м по сегашна местност „П.Н.“ на името на С.Д.И..
Имот № 32 – предоставения за ползване,
засяга ПИ ****** по КК на с. В. Л/ с площ от 230 кв.м, или имот № 32 не е
нанесен в КККР, която КК изцяло потвърждава информацията от КВС.
Имот № 32 засяга ПИ с ИД н****** с площ от
230 кв.м между точките 53, 76, 48, 75 и 53.
5) От направените справки се установява, че
има изработена КВС, одобрена в ДВ № 85 от 18.10.1994 г. за землище В. ***.
Следващ план е действащата КК на с. В. Л/ само на земеделската територия, която
е одобрена със заповед № РД-18-607/03.09.2019 г., като изцяло потвърждава
информацията от КВС. При одобряване на КВС е взет предвид документа за
собственост - н.а. № 162/1993г., но само по отношение на площта, а
действителната ситуация на затворения имот № 32 с материализираните граници и
застройката в имота не са заснети.
На комбинирана скица № 1 е отразено как
бивш имот № 32 засяга ПИ 12.110 с площ от 230 кв.м. Други предходни планове (като
план на бивши собственици, план на ползватели и план на новообразувани имоти)
липсват да са изработени. При отговор от О.К.: Това са единични имоти за
землище В. Л/ и за тях липсват да са изготвяни горните планове.
6) Липсва Заповед по §4д от ПЗР на ЗСПЗЗ за
описания имот в н.а. № 162/93г., след като липсва да са изработени планове на
ползватели, на бивши собственици и план на новообразувани имоти.
7) На комбинирана скица № 1 е отразено, че
описаният имот в н.а. № 162 от 14.04.1993г. е изместен на юг, застроен и незастровен. Само една част от бивш имот № 32 –
незастроена, попада в ПИ 12.110 с площ от 230 кв.м. Ако бяха спазени записаните
и отчетени отстояния в скицата –виза, щеше да бъде
вилната сграда в ПИ 12.110. Към настоящия момент 476 кв.м, в това число и
вилната сграда навлизат в ПИ 12.111.
8) Описаното в исковата молба е: сграда е
за имот 32, който имот е придобит по реда на §4а, ал.1 и §4б, ал.1 от ПЗР. В
този имот през 1985 г. на основание разрешение за строеж № 31/05.02.1987 г.
е одобрен архитектурен проект и е изградена сезонна постройка на един етаж с призем със ЗП от 35 кв.м.
Разрешението за строеж №31 от 05.02.1987г.
(л. 103 от делото) е издадено по следния начин: Разрешава се сезонна сграда в
местност „Г.“, без да има номер на имота за ползване, без да е записана площ на
временната сграда и при изграждането и да се използват материали от втора
употреба. Има се предвид материали втора употреба, защото се предоставя земята
за отглеждане на пчелни семейства.
В исковата молба е записано сезонната
сграда на един етаж с призем, съгласно архитектурен
проект със ЗП от 35кв.м. В кориците на делото има приложен проект архитектурен
за вилна сграда от 50 кв.м, но същият не е заверен от О.К..
В кориците на делото има приложена скица №
413 от 03.12.1986 г., представляваща виза за проектиране на сезонна сграда
съгласно удостоверение № 4/23.11.1984г. От извършеното геодезическо
заснемане на място се констатира: Построената сграда не е сезонна постройка,
както е описано в разрешение за строеж № 31 от 05.02.1987 г., а
представлява масивна сграда, за което вещото лице представя подробно описание
за сградата.
При оглед на място, извършен на 29.07.2022 г.
от вещото лице, същото прави подробно описание и геодезическо
заснемане на бивш имот № 32, вилна сграда, масивна, строена 1985 г., измазана
отвън, на един етаж. С дограма прозорци дървени с дървени капаци, сенници
отвън. Вилата е с тераса от юг, бетонова площадка с парапет от дърво. Към
терасата има изкачване с 4 бр. бетонови стъпала. Вилата е на един етаж с
таванско помещение, като подходът към таванското помещение е чрез вътрешно
дървено вито стълбище. Самата вилна сграда е с основи камък и залято с бетон,
по сведения на ищеца С.И. и видяно на място. Стените на сградата са от тухла.
Вход за първи етаж от юг чрез талашитена обикновена врата. Първи етаж се състои
от една стая с кухненски бокс.
- За стаята - подът с балатум, отгоре стени
тапети, таван - с пресован картон.
- От стаята-всекидневна се влиза към
кухненски бокс, който е с дървен бар плот.
- В кухненския бокс има монтирана мивка
чугунена, без течаща вода. Край мивката има фаянс 1,50/2,50м. В кухненския бокс
има каминно тяло и готварска печка.
Във всекидневната има вградена камина с
размери 2,00/0,70м.
-По дървеното стълбище се изкачваме към
таванско помещение. Между първи етаж и таванското помещение е гредоред.
Подът на таванското помещение е застлан с
балатум. В най - високата част таванът е 2,00м висок, а в най - ниската -
0,70м, като стените до 0,70м са облепени с тапети. Към момента на огледа
таванското помещение е пригодено за спално помещение с 4бр. легла от старите
железни и малка холна маса. От юг на таванския етаж има тераса - дървена
конструкция, с парапет дърво.
Крайно заключение за вилната сграда:
Сградата е снабдена с електричество, но чрез агрегат, липсва питейна вода.
Вилната сграда 1-ви и тавански етаж са
пригодени за ползване. От юг/запад на вилната сграда има външна тоалетна,
строена от ламарина стени и покрив от ламарина.
Към вилната сграда от изток има обособено
помощно помещение склад.
На склада стените измазани с хоросанова
мазилка, подът - на бетонова плоча. В средата на помещението има кладенец с
дълбочина 4м, зидан от камък. Цялата вилна сграда е покрита с ламаринен покрив.
9) Издадено е строително разрешение № 31 от
05.02.1987 г. за строителство на сезонна сграда в местност „Г.“ за
отглеждане на пчелни семейства. От геодезическото
заснемане се констатира в бивш имот № 32, който не фигурира в нито един план,
има построена не временна сграда, а масивна на един етаж с таванско помещение с
Ко=692.90; КК (кота корниз)=695.76 и КБ (кота било)= 697.78 и със ЗП от 46 кв.м. Или построената
вилна сграда представлява масивно строителство, но без строителни книжа и
документи. Същата построена не в ПИ ****** по КК на с. В. *** в ПИ ******. Това
се явява следствие на извършено строителство без строителни книжа.
10) В исковата молба е записано на
основание разрешение за строеж № 31/05.02.1987 г. и одобрен архитектурен
проект е изградена сезонна постройка на един етаж с призем,
със ЗП от 35 кв.м. От посещението на вещото лице на място, построената сграда
не прилича на сезонна постройка и да е строена от материали втора употреба.
Представлява масивна вилна сграда, строена 1985 г., със ЗП от 46 кв.м на
един етаж и таванско помещение. Строена с основи от камък и бетон, стени от
тухли. Измазана отвън и вътре. Покрив - гредоред и покрита с ламарина.
11) На скица 2 към заключението:
- ПИ ******-по КК на с. В. Л/ граничи от
изток с ПИ 12.39, от юг и запад с ПИ 12.111, от север - с ПИ 12.40, или до ПИ
12.110 липсва да е осигурен транспортен достъп.
- За ПИ ****** - граничи от изток с ПИ
12.110, от юг с ПИ 0.900 - водно течение, от запад - с ПИ 12.43 и ПИ 12.42 и от
север - с ПИ 12.40. За ПИ 12.111 също липсва да е осигурен транспортен достъп.
12) На скица 2 – с удостоверение № 4 от
1984 г. е предоставен имот за ползване от 500 кв.м в местност „Г.“. Като
известна местност се описва от запад на дерето или от запад на водното течение,
където е и предоставения имот.
През 1994 г., когато е изработена и
одобрена КВС, се разделя местността на подместности.
От запад на дерето се именува „П.Н.“, където се намират и процесните
имоти, а от изток на дерето е местност „Г.“ и местност „ П.Л.“.
Крайно заключение:
През 1984 г. с удостоверение № 4 от
23.11.1984 г. на О.К. се предоставя имот - нива за ползване от 500 кв.м за
отглеждане на пчелни семейства. Като единични бройки имоти за ползване към землище
В. *** не се изработва план на ползватели, план на бивши собственици и план на
новообразуваните имоти, съгласно параграф 4а, ал.1 и 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
През 1994 г. се изработва КВС на землище В. Л/, има се предвид документа
за собственост н.а. № 162/1993 г. и се отрежда имот - нива приблизително
до дадения за ползване № 32 в местност бивша „Г.“, а настояща „П.Н.“. Когато е
изработвана КВС 1994 г. в дадения за ползване имот № 32 е била построена
масивна вилна сграда, но не заснета. Процесната вилна
сграда не е построена в ПИ 12.110, а е изместена на юг, волно или неволно, и
засяга ПИ 12.111. Освен сградата, дадения за ползване имот № 32 засяга и ПИ
12.111 с площ от 476 кв.м.
Приложение:
- Скица № 1 - комбинирана между геодезическо заснемане с приложен координатен регистър на
дадения за ползване имот и последно действащата КККР на с. В. *** за ПИ 12.110
и ПИ 12.111
-Скица № 2 - извадка от КВС на з-ще В. Л/
относно местности до и около ПИ и ПИ 12.111
От заключението на неоспорената
съдебно-техническа експертиза на вещото лице К.К.-В.
се установява следното:
1) Местностите не са административни
граници и нямат точно определени контури в топографските карти, а само надписи
определящи приблизителното им местоположение. Границите на трите местности в
комбинирани скици 1 и 2 са извлечени, като данни от кадастралната карта и
кадастралните регистри на село В. Л/ и КВС на същото землище. Трите местности
се намират на североизток от населеното място и са различни, но съседни.
Местността „Г.“ е наречена на името на река „Г.“ и се намира около коритото на
реката обозначено на топографските карти.
2) Поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село В. Л/ и сградата построена
върху него попадат в местността „П.Н.“.
3) Поземлен имот с идентификатор ***** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.В. Л/, отговарящ на
кадастрална единица 716 от КВС не разделя местностите „П.Н.“ и „Г.“, а е
граничен от юг за местностите „П.Н.“ и „П.Л.“ и пресича местност „Г.“. Процесният имот попада в местността „П.Н.“, но се намират
там където се събират трите местности и на 150м (измерено по карта по права
линия) от река „Г.“.
От ОСЗ Карлово, на вещото лица са били
предоставени от електронната база данни от заявлението, с което Л.К.С. като
наследник на Х.К.Д. е поискал възстановяването на 2,5дка в съществуващи стари
реални граници в местността „П.Н.“ и решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с
което се признават за възстановяване в стари реални граници 2,5 дка в
местността „П.Н.“. Възстановеният по ЗСПЗЗ имот с идентификатор ****** е 2.020 дка,
т.е. липсва отказ от страна на ОСЗ К. за възстановяване на разликата от 0.480дка,
с мотив че попадат под разпоредбите на параграф §4а и §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което ответницата П.Л.С., като наследник на Х.К.Д., не е могла да получи
от О.К. обезщетението изплатено на О.К. от ищеца С.Д.И..
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбите на чл. 54 ал.1 и ал.
2 от ЗКИР (ред. ДВ бр. 49 от 2014г.), непълнотите или грешките на основните
данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят
по молба на заинтересуваното лице. Когато тези непълноти или грешки са свързани
със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен
ред. Съдът е сезиран с установителния иск за
собственост, резултатът от който може да даде основание за извършване на
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър. Административният
орган може да издаде заповед или да откаже да стори това, но заповедта му няма конститутивно действие, поради това е предвиден и
специалният иск по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, разглеждането на който става по общия
исков ред, тъй като решението по него има преюдициално
значение по отношение на административната процедура по самото евентуално
допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи. В
случай, че искът бъде уважен, това ще е основанието да се извърши поправка в
кадастъра. Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е иск за установяване право на
собственост към момента на влизане в сила на кадастралния план върху спорната
площ, за която се твърди, че не е заснета, или, че е неправилно заснета.
Предпоставка да допустимостта му е наличието на спор за материалното право на
собственост върху неправилно заснетата площ. Предмет на доказване и
установяване е правото на собственост на спорната площ към посочения момент –
одобряване на кадастралната карта, като се проследява заснемането на имота по
предходните планове и евентуално приложението на регулацията по тях, ако се
касае за придаваемо място.
В конкретния случай предмет на изследване
дали е налице непълнота или грешка в кадастралната карта и кадастралните
регистри, които са възпроизвели картата на възстановената собственост за имоти,
находящи се в землището на село В. Л/, като се твърди
от ищците, че при изработването на КВС не е съобразено местоположението на
единичен имот, който е бил предоставен за ползване на основание ПМС 11/1982
г., съответно придобит по реда на § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се
твърди, че имотът на ищците не е нанесен в КВС и възпроизвеждащата я
кадастрална карта с местоположение и граници, каквито са били предостванени за ползване от ищеца и съответстващия на
описания имот 32 по непосочен и неустановен план. Ищците имат интерес от
предявяване на иска, доколкото на тяхното право се противопоставя право на
собственост на ответницата, установено с реституционно решение по ЗСПЗЗ,
договор за доброволна делба и изкупуване на имота по силата на чл. 33 ал.2 от
ЗС.
Ищците основават правото си на собственост
по силата на придобиване по реда на по реда на § 4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по
време на брака им. По делото е установено, че ищецът е подал заявление за
купуване на предоставената му за ползване земя по реда на §4б от ЗСПЗЗ като е
декларирал, че същата е единствена земеделска земя на семейството му, била е
изготвена оценка и същият е заплатил стойността с приложената по преписката
квитанция. Въз основа на така съхранените документи, е бил издаден посоченият
нотариален акт, с който ищецът е бил признат за собственик на имота. Следва да
се отбележи, че при подаване на молба за купуването му, ищецът е посочил два
белега, които при установяване правото му на собственост, могат да послужат и
за ориентир за границите на имота – изграждане на постройка и кладенец. Горните
обстоятелства ищецът е посочил в молбата си от 1992 г. Имотът е придобит по
възмезден начин, поради което и като придобит по време на брака между двамата
ищци, същият е съпружеска имуществена общност.
Спорният по делото въпрос касае както правото
на собственост на ищеца, така и дали имотът е нанесен с точното му
местоположение и граници в кадастралната карта и кадастралните регистри, и дали
целият или част от него е неправилно заснета и следва да попадне върху част от
имот, собственост на ответницата, чиято собственост е безспорно
установена.
Ищците установяват правата си на
собственици с представения констативен нотариален акт и преписката, съхранена в
О.К..
Неоснователно се явява възражението на ответниците, че на С.Д.И. не е било предоставено
валидно право на ползване на земя с 500 кв.м, както и че валидно му е било разрешено
построяване на сезонна постройка. Тази факти се явяват опровергани както от
представеното удостоверение от 1984 г., така и от представеното разрешение за
строеж и скица-виза за проучване и проектиране. В чл. 15 ал.1 т. 5 пр. І от МПС 11/02.03.1982 г.,
е постановено изпълнителните комитети на ОбНС (относимо в настоящия случай), да продължат картотекирането
и предоставянето на изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други
непълноценно използвани земи на аграрно-промишлените комплекси, на горските
стопанства и в чертите на населените места, като е постановено, на пчелари,
които притежават до 10 кошера – да се предоставя земя до 1 дка. В представеното
удостоверение от 1984 г. е посочено, че на ищеца се предоставя ползването
върху 500 кв. м. нива именно с тази цел, за оглеждане на пчелни семейства. По
възражението, че ищецът не отговарял са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят К. сочи, че на мястото е имало 3-4 кошера, т.е. служителите на ОбНС К. са изпълнили задълженията си да проверят дали
предоставят имот на пчелар, а площта на имота съответства на броя на посочените
в ПМС 11/1982 г. Ищецът е декларирал, че не притежава други имоти и
посоченият е единствен за семейството му по смисъла на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Безспорно,
предоставяният за ползване имот е земеделска земя – нива, посочено още при
предоставяне ползването му. Безспорно, ищецът е декларирал, че не притежава
друга земя и този факт не е опроверган, а за ищеца се явява отрицателен. Цената
е платена по установения ред, т.е. налице е придобиваното основание и накрая,
ищецът живее в населеното място, в чието землище се намира имота и този факт е
посочен в удостоверението за предоставяне за ползване, в молбата за придобиване
на имота, в протокола по §5 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в известието за доставяне, с
което същият е бил изпратен на ищеца през 1992 г., т.е. за ищеца са
съществували всички основания да купи имота по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ,
такива основания са съществували и по реда на §4а, доколкото е декларирал, че
построената в имота сграда е с площ от 35 кв. метра, съгласно даденото му през
1987 година разрешение за строеж. Съдът не обсъжда хипотезите за разстоянията
до 300 хилядни градове и морската ивица, доколкото не е изправен пред такава
хипотеза. По отношение на възражението, че имотът, предоставен за ползване на
ищците се е намирал в различна местност, отговор дава вещото лице К.-В., от
чието неоспорено заключение се установява, че местностите нямат трайни
административно установени граници, че трите местности в района са гранични, и
пътят на терена не представлява естествена граница между две местности, а ги
пресича. По въпроса за
получаване на обезщетение от страна на ответницата (или някой от останалите
наследници на реституираните собственици), въпросът е облигационен и следва да
се разреши с общинската администрация. По делото не е установено как е бил
опознат имота, възстановен на ответницата преди да бъде приключена процедурата
по възстановяването му в стари реални граници, била ли е въвеждана във владение
след реституцията. Безспорно, имотът е бил заявен за възстановяване през 1992
г., (съдейки по номера и датата на реституционната преписка). В преписката по
придобиването му също се съдържат данни, че в О.К. е имало информация за
реституираните собственици, но ищецът няма задължение да плаща на
реституираните собственици пряко, цялата процедура се осъществява чрез
общинската администрация, а същият е изпълнил задълженията си да плати
стойността на имота по определената пазарна цена.
Възражението на ответницата, че на място не
е имало изградена ограда преди реституцията се опровергава както от
свидетелите, доведени от ищеца, така й от нейния свидетел, който установява
наличието на ограждения, наличието на врата от юг,
която не била заключена, както и че вилата в имота била построена от Д.Т., баща
на ищеца. Ограждението на имота и построяването на
сградата още през 80-те години на миналия век се установява и с показанията на
св. К., който е бил ползвател на имот на същото място (посочен е и като съсед в
нотариалния акт), от неговите показания се установява и наличието на път на юг
от оградата, където сочи, че ползвателите са оставяли колите си.
Съдът намира предявения установителен
иск за собственост на недвижим имот, придобит по реда на 4а и §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ за основателен и доказан при условията на пълно и главно доказване.
Безспорно, ищецът е бил ползвател на имот с площ от 500 км. метра в посоченото
землище, а колкото до местността, предвид граничното му местоположение, съдът
приема, че се касае за имот в местността „П.Н.“, чиито граници са очертани за
пръв път едва с КВС, и която граничи с местността „Г.“. Ирлевантен
за предмета на спора е въпросът за законността на построената на терена сграда
(същата не е построена в параметрите, за които е било дадено разрешение за
строеж), доколкото са били налице основания за придобиване на имота по реда на
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на ***а за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава
е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на
признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В конкретния
случай оспорващата акта ответница не ангажира такива доказателства, въз основа
на които съдът да отрече правото на собственост на ищците, установено с
оспорения от тях нотариален акт. В мотивите на посоченото тълкувателно решение,
ВКС е приел, че нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява
официален документ - съставен е от надлежно оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в
закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно извършените от ***а действия: че е
издаден от посочения ***, на посоченото в него време и място, че са представени
описаните в акта документи, че е издадено от ***а постановлението за признаване
на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и
може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като
писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Само изводът на ***а досежно принадлежността на правото на собственост не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК. ***ът при съставяне на акта е описал подробно всички изискуеми
документи за издаването му, включително, наличието на квитанция за заплатена
цена по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По делото е установено по несъмнен начин,
че за землището на град село В. Л/ в тази част не е съставян план на
новообразуваните имоти (ПНИ), поради наличието само на единични закупени имоти
по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактът, че ПНИ не е съставян не ограничава
правата на собствениците на имоти, закупени по реда на посочената разпоредба.
Пред ***а, издал нотариалния акт, е била представена скица на имота – скица
–виза за проектиране. Действително, О.К. не е предоставила помощните планове
или стари кадастрални планове за посоченото землище и местност, но безспорно,
тя е органът, който ги е поддържал и съхранявал към онзи момент, и който е
издавал скици на гражданите, придобили право на собственост върху имоти по реда
на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Индивидуализацията на имота към настоящия момент е
установена от неоспореното заключение на вещото лице Й., което макар и
оспорено, не беше опровергано с надлежни доказателствени
средства. Установен е един от съседите на имота – св. К., който също е бил
ползвател на място, съседно от придобитото от ищеца. Установено е с гласните
доказателства, че навремето от юг на имота е имало път, който се е изгубил.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 8/14
от 23.02.2016 г. по т.д. 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искове за собственост на
реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен
по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са
допустими, като в мотивите на решението е прието, че за да бъде разграничен
един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат
нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез
нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта.
Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат
определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един
реституиран имот в действащите подробни устройствени
планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на
собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права,
когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в
акта за собственост. Прието е също, че имотът, правото на собственост върху
който се защитава с предявяването на иск, е самостоятелна недвижима вещ, дори
когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или
урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят
границите на този имот. В конкретния случай безспорно е установено, че ПНИ за
землище В. Л/ не е съставян, тъй като са закупувани единични имоти, поради
което и предвид липсата на отразяване на закупените по този реди имоти в КВС, а
понастоящем и в кадастралната карта, установителният
иск за собственост на реална част от съществуващ имот е пътят за защита на
правото на собственост върху имот, придобит по този ред. Границите на закупения
от ищците имот са установими с нотариалния акт, в
който същите са изчерпателно изброени, и са индивидуализирани по сега
действащите планове посредством необореното заключение на вещото лице. Установи
се на място, че ищците ползват имот с по-голяма площ от придобития по реда на
§4б от ЗСПЗЗ, но доколкото спорната част, която попада в реституирания имот на
ответницата не надвишава 500 кв. метра, то за разликата над частта, която
попада в нейния имот до пълната установена част от общо 706 кв. метра, съдът не
следва да се произнася. Не се споделят доводите на ищците, направени в
уточняващата молба, че съдът следва да ги признае за собственици за цялата площ
от 706 кв. метра, като за разликата собствеността им да бъде установена по
силата на давностно владение. Част от имота в съществуващите на място граници е
ситуиран върху терен, с неустановен понастоящем
собственик – дали това е ищецът, ответницата или друго лице е въпрос на
различно от настоящото производство, т.е. за ищците липсва правен интерес
същите да установяват собствеността си спрямо този ответник над онази спорна
част, която не попада в имот, реституиран на праводателите
й и придобит от нея.
Поради изложеното, съдът намира иска за
основателен и доказан и го уважава до размерите установени от вещото лице, с
необореното в производството заключение.
Следва съдът да признае за установено по
отношение на ответницата, че ищците са собственици на реална част от недвижим
имот, с площ от 476 кв. м, представляваща част от парцел 32 в землището на село
В. Л/, описан в нотариален акт № 162, том І, н.д. 444/1993 г. по описа на КрлРС като земеделска земя с трайни насаждения и построената
в него сезонна постройка в землището на село В. Л/, при съседи: път, Д.К., З.Ч.
и Т.С., с площ от 500 кв. метра, в парцел 32, който имот е обозначен на скица №
1 със зелен цвят между точките 1, 6, 48, 43 и 1 с площ от 706 кв.м, а по действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-706 от 03.09.2019 г.
на ИД на АГКК неправилно е заснета като част от поземлен имот с идентификатор ******,
със статут по КККР - нива по чл.19 от
ЗСПЗЗ, означена между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на скица № 1 (страница
1/2 –графична част и стр. 2/2 координатен регистър)
от заключението на вещото лице Й.Й. с вх. № 262061 от
20.09.2022 г., прието в съдебно заседание на 27.09.2022 г.,която
следва да се счита като неразделна част от настоящото решение.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищците
направените по делото разноски в общ размер на 1050 лева, от които 50 лева за
платена държавна такса, 600 лева за възнаграждение на вещо лице и 400 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.
54, ал.2 от ЗКИР по отношение на П.Л.С. с ЕГН ********** ***, че С.Д.И. с ЕГН **********
и Л.Н.И. с ЕГН **********,*** са собственици в режим на имуществена общност, на
основание §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на реална част от недвижим имот, с площ от с площ
от 476 кв. м, ведно с построената в нея сграда, представляваща част от парцел
32 в землището на село В. Л/, описан в нотариален акт № 162, том І, н.д.
444/1993 г. по описа на КрлРС като земеделска земя с
трайни насаждения и построената в него сезонна постройка в землището на село В.
Л/, при съседи: път, Д.К., З.Ч. и Т.С., с площ от 500 кв. метра, в парцел 32,
който имот е обозначен на скица № 1 от заключението на вещото лице със зелен
цвят между точките 1, 6, 48, 43 и 1 с площ от 706 кв.м, като е налице ГРЕШКА в действащите
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-706 от
03.09.2019 г. на ИД на АГКК, като частта от имота е НЕПРАВИЛНО е заснета
като част от поземлен имот с идентификатор ******, със статут по КККР - нива,
означена между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на скица № 1 (страница 1/2
–графична част и стр. 2/2 координатен регистър) от
заключението на вещото лице Й.Й. с вх. № 262061 от
20.09.2022 г., прието в съдебно заседание на 27.09.2022 г., неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
П.Л.С. с ЕГН **********
***
да заплати на С.Д.И. с ЕГН ********** и Л.Н.И. с ЕГН **********,*** деловодни
разноски в общ размер на 1050 (хиляда и
петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: