М О
Т И В И
към ПРИСЪДА № 46 от 26.11.2019 година
по НОХД № 723/2019 година на
Районен съд – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 225/2019 година
по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 787/2019 година по описа на
Районна прокуратура – Свиленград, Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград повдига обвинение:
на З.Д.Д.,
роден на *** ***, българин,
български гражданин, живущ ***, с постоянен адрес:***
и с адрес за призоваване: град Свиленград, ул.„Георги Бенковски” № 15, област
Хасково, чрез адвокат Х.С., със средно
образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан, за това, че на 20.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково, от хранителен магазин „Марица” - собственост на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., в съучастие, като извършител с М.Б.С.
***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (счупване на стъклопакет на входна врата) и чрез използване на моторно превозно средство (МПС) - мотопед марка „Сузуки”
с рама номер СА1АА-117288, без поставени регистрационни табели, отнел чужди
движими вещи, а именно: един брой портфейл с
парична сума от 500 лв. от владението на ЕТ
„Ефедра - Силвия Г.”, представляван
от С.Ц.Г., без съгласието на
търговеца с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и
на М.Б.С.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан,
за това, че на
20.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково, от хранителен магазин
„Марица” -
собственост на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., в съучастие, като извършител със З.Д.Д. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (счупване на стъклопакет на
входна врата) и чрез
използване на МПС -
мотопед марка „Сузуки” с рама
номер СА1АА-117288, без поставени регистрационни табели, отнел чужди движими
вещи, а именно: един
брой портфейл с парична сума от 500 лв. от владението на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., без
съгласието на търговеца с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и
е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимите З.Д. и М.С. и съответно
упълномощения, служебния защитници – адвокат Х.С. и адвокат Д.Т., заявяват, че
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти. Молят за определяне на справедливи наказания при условията на чл.
55 от НК.
В последната си дума подсъдимите молят да им бъдат наложени минимални по размер наказания. Изразяват съжалението си по отношение на случилото се и искрено се
разкайват.
Участващият по делото Прокурор Цветослав
Лазаров поддържа обвиненията, така както са
предявени с ОА. Изразява становище същите да са безспорно доказани от обективна
и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и
установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вменените
престъпления по възведените правни квалификации, така същите и тяхното
извършване и авторството им в лицето на подсъдимите. Поради това, Прокурорът
пледира за признаването им за виновни и осъждането им, като на всеки от тях бъде
наложено предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК, съответно чл. 195, ал. 1, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание, които да се индивидуализират
при условията на чл. 55 от НК, а именно: на подсъдимия Д. – Лишаване от свобода
за срок около 6 месеца с приложението на чл. 66 от НК и на подсъдимия С. –
Пробация с двете задължителни пробационни мерки и в минималните срокове. Предлага вещественото
доказателство – флаш памет, да остане приложена по делото, а порфейлът да бъде
върнат на собственика му; разноските за експертиза да се възложат по равно на
двата подсъдими.
В съответствие с изискванията на чл. 392, ал.
1 от НПК е призована майката на непълнолетния М.С. – Б.Й.С., но същата не се
явява, въпреки редовното й призоваване.
Производството в съдебната си фаза протече по
реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие
от подсъдимите и техните защитници в открито съдебно заседание, след
разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370,
ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен
процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на
предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечените
подсъдими, като същите и Съдът уважи, след изслушването на страните,
постановявайки нарочен съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие
във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената
част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят
от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направените от подсъдимите индивидуални самопризнания в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на
ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложените актуални Справки за съдимост с рег.№ 1221 и с
рег.№ 1220, двете от дата 23.10.2019 година, издадени
от Бюро за съдимост при Районен съд - Свиленград, подсъдимите не са осъждани.
Видно от приложените
в кориците на ДП Декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимите нямат доходи, не притежават недвижими имоти, движимо
имущество, включително МПС, с единична стойност над 1 000 лв., ценни
книжа, дялове в дружество и парични средства.
Съгласно
Характеристичната справка, изготвена от Младши полицейски инспектор Искрен
Иванов, подсъдимият З.Д. не се издирва от органите на полицията и има една криминална
регистрация.
Съгласно
Характеристиката, изготвена от ИДПС З.Г., подсъдимият М.С. има изградени д.
контакти и взаимоотношения избирателно със съучениците си; влизал е в конфликти
с тях, но са решавани; посещава редовно учебните занятия; ученик е в ПГССИ
„Христо Ботев” в град Свиленград с класен ръководител Николина Паунова;
приятелската му среда е момчета на неговата възраст и по-големи, които имат извършени
прояви и нарушения на обществения ред; заведен е на отчет в ДПС при РУ –
Свиленград през месец май 2019 година за унищожаване и повреждане –
престъпление по чл. 261, ал. 1 от НК; поведението му не е разглеждано от
МКБППМП – Свиленград и няма наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1 от
ЗБППМН.
Свидетелят С.Ц.Г. е регистрирана като ЕТ с фирма
„Ефедра - Силвия Г.”
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представляван от
посочения свидетел Г., видно от приложената актуална справка от Търговския
регистър и развива търговска
дейност. Стопанисва хранителен магазин „Марица”, находящ се в град
Свиленград, ул.„Христо Смирненски” № 18, област Хасково. Свидетелят
Г. и баща й – свидетелят Цветко Георгиев Цветков,
работят в магазина като продавач-консултанти.
Магазинът е с работно време от 08.00 часа до 20.00 часа.
На 19.05.2019 година свидетелят Цветков около 20.00 часа затваря
магазина и оставя в чекмеджето на касата портмоне (тип несесер) със сумата от 500 лв., които следва да се използват на следващия ден от свидетеля Г. за закупуване на стока за
магазина.
Същият ден около 18.00 часа подсъдимите са в квартирата на подсъдимия Д. ***, където Д. живее при свой приятел – свидетеля В.И.В.. Двамата подсъдими си говорят и пият водка. Докато са в квартирата на Д., двамата решават да отидат до хранителния
магазин „Марица” за да го разбият и откраднат оборота. В
изпълнение на това свое решение двамата тръгнват с мотопед марка „Сузуки”
без поставени регистрационни табели -
собственост на свидетеля Валентинов, без да го питат, около 00.30 часа
вече на 20.05.2019 година. Подсъдимият Д.
управлява мотопеда, а подсъдимият С. се
вози. Мотопедът
оставят в близост до посочения хранителен
магазин, а до него стигат пеша.
Оглеждат се около магазина за камери за
видеонаблюдение и за хора, и след като се уверяват, че няма такива,
се приближават до входната врата на магазина. Подсъдимият С. с камък (бетонно блокче под формата на триъгълник с
размери 15 см х 15 см х 15 см и с дебелина 5 см), който намира в
близост до магазина, чупи стъклопакета на входната врата и остава отвън да наблюдава. Подсъдимият Д. влиза през счупения стъклопакет вътре в магазина и се насочва към щанда, обосебен като каса. От там взема оставеното портмоне (портфейл), черно на цвят на розови точки
и с цип, със сумата от 500 лв. и бързо излиза от магазина. Двамата тръгват да бягат към мястото, където са оставили мотопеда. След като стигат, подсъдимият Д. дава портмонето на подсъдимия С., който вади парите и ги раздела между тях - по 250 лв.
за всеки. След като си разделят сумата от 500 лв., С. изхвърля
портмонето през бетонната ограда на брега на река
Марица. След като разделят откраднатите от тях
пари, двамата подсъдими се качват на
мотопеда и тръгват към
квартирата на подсъдимия Д.. По пътя захвърлят горнищата, с които са
облечени, в близост до заведение „Ореха” в
пластмасов кош. Отиват в квартирата на Д., където продължават да пият водка до около 03.00 часа, когато С. си тръгва. През деня на 20.05.2019 година двамата харчат сумите от по 250 лв., която всеки е получил от откраднатите 500 лв.
Сутринната на 20.05.2019 година около 08.00 часа, свидетелят Г. отива за да отвори магазина и вижда, че стъклопакетът на
входната врата е счупен. Подава сигнал в РУ – Свиленград чрез ОДЧ и изчаква
идването на полицаите. Извършен е оглед на местопроизшествие, при който са установени 5 броя
дактилоскопни следи от счупения стъклопакет. След приключване на огледа свидетелят Г. установява, че липсва от магазина сумата от 500 лв. За ремонта на счупения
стъклопакет собственикът заплаща 150 лв.
В хода на проведеното
разследване и от извършените оперативно-издирвателни мероприятия са установени извършителите на кражбата, а именно
двамата подсъдими. Двамата подсъдими сочат на полицейските
служители, къде са изхвърлили портмонето, в което са били оставени 500 лв.
Същото е предадено с Протокол за доброволно предаване на органите на МВР и
приобщено като веществено доказателство.
От Заключението на назначена Дактилоскопна
експертиза, се установила, че намерените дактилоскопни
следи на счупения стъклопакет на хранителен магазин
„Марица” принадлежат на подсъдимия Д..
Извършен е и
оглед на мотопеда с марка „Сузуки”.
По делото се извършени множество
процесуално-следствени действия: огледи на местопроизшествие,
експертиза на дастилоскопни следи, огледи на веществени доказателства,
извършени са разпити на множество свидетели и т.н.
В хода на
ДП подсъдимите се признават за виновни като се признават за виновни, но се възползват от правото си по чл. 115, ал.
4 от НПК да не дават обяснения по обвиненията. В съдебната фаза на
процеса също се признават за виновни, като изразяват пред настоящия Съдебен
състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото се.
Събирането и проверката на
доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2,
вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка,
която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което
се цениха направените в съдебно заседание самопризнания
от подсъдимите, подкрепени от приложените към ДП и приобщени по надлежния
ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените
доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Протоколи за оглед на
местопроизшествие, ведно с Албум, Докладни записки, Протоколи
за доброволно предаване, Приемо-предавателен протокол, Заключение
по Дактилоскопна експертиза (Протокол № 14
от 23.05.2019 година), Протоколи за огледи на веществени доказателства,
ведно с Фотоалбуми, Справки за съдимост,
Характеристични справки, Постановление за
прекратяване на наказателно производство, Служебна бележка, Фактура, ведно с
Фискален бон, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: С.Ц.Г.,
В.И.В., Ц.Г.Ц.и М.В.А., всички те материализирани в съответни Протоколи за
разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на
противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници,
така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка
относно времето, мястото, механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното
авторство са доказани пряко от направените самопризнания на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК,
които се подкрепят от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справки
за съдимост, Протоколи за оглед на местопроизшествие, Протоколи
за огледи на веществени доказателства и Протоколи за доброволно предаване.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията
на свидетеля С.Ц.Г., макар и същата да се явява законен представител на ощетения ЕТ от деянието, тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на законния представител на ощетения ЕТ са важен източник на преки доказателства и
не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Настоящият състав кредитира показанията на законния представител на ощетения
ЕТ като обективни,
безпристрастни и логически последователни. Същата излага точно и
конкретно, обстоятелствата около инцидента, който
описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед и експертиза,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на подсъдимите, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява и от веществените доказателства, приети и приобщени в хода на съдебното следствие по реда на
чл. 284 от НПК.
Съдебният състав възприема изцяло и заключението
по извършената Дактилоскопна експертиза. Последната е извършена от вещо лице – служител
на МВР и специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение,
наименувано Протокол, обективира необходимите данни, ползвани за извършената
оценка и
фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие
и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и заключението на вещото лице, поради това
Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата и ползва същата при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със заключението на вещото лица, което бе прието без възражения от страните.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направените от страна на всеки от двамата подсъдими признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на
деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
При така изяснената фактическа
обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият З.Д.Д. е осъществил състава на
престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от НК и с
действията си подсъдимият М.Б.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1,
вр.чл. 63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на
установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните
доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъпленията - предмет на обвинението и тяхното авторство. С
деянието си подсъдимият З.Д.Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 20, ал. 2 от
НК и подсъдимият М.Б.С. е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
63, ал. 1, т. 3, вр.чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна - на 20.05.2019 година в град Свиленград, област Хасково, от хранителен магазин „Марица” - собственост на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., в съучастие като извършители, двамата подсъдими чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот (счупване на стъклопакет на входна врата) и чрез използване на МПС -
мотопед марка „Сузуки” с рама номер
СА1АА-117288, без поставени регистрационни табели, отнели чужди движими вещи, а именно: един брой портфейл с парична сума от 500 лв. от владението на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., без съгласието на търговеца с намерение
противозаконно да ги присвоят, като подсъдимият М.Б.С. макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си. Т.е. осъществено е от
обективна страна противозаконно отнемане на владението
на чужди движими вещи, без съгласието на техния собственик и с намерение да
бъдат противозаконно присвоени.
Обстоятелството,
че деянието е било извършено чрез счупване на стъклопакет на входната врата на хранителен магазин „Марица” като за това е използван камък, безспорно представлява
повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот по смисъла на чл. 195,
ал. 1, т. 3 от НК и обосновава наличието на този
квалифициращ белег в правната квалификация на обвиненията на подсъдимите. Преодоляването на посочената преграда е било в пряка причинна връзка
със самото отнемане на процесните вещи, тъй като по този
начин подсъдимите са си осигурили безпрепятствен достъп до същите.
Обстоятелството, че деянието е извършено чрез
използване на МПС - мотопед
марка „Сузуки” с рама номер СА1АА-117288, без поставени
регистрационни табели, собственост свидетеля Валентин Илиянов Валентонов, по
смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК обосновава наличието на този
квалифициращия белег в правната квалификация на повдигнатите обвинения на подсъдимите
Д. и С.. Съгласно § 6, т.
11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „МПС” е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства.”.
Деянието правилно е
квалифицирано като такова по чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като двамата подсъдими
заедно са участвали в изпълнителното деяние на престъплението, за което им е
предявено обвинение - всеки един от подсъдимите непосредствено и пряко е
участвал в действията по отнемането и
установяването на фактическа власт върху вещите - предмет на престъплението, поради което
всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на чл. 20, ал. 2 от НК. Т.е.
посочената норма като част от цифровата правната квалификация на деянието,
следва иманентно от предявеното фактическото обвинение за съучастието им в това
престъпление, във форма на съизвършителство. Налице е формиран общ умисъл, обхващащ всички елементи на престъпния състав.
Към момента на извършване на престъплението,
както и към настоящия момент, подсъдимият М.Б.С. е непълнолетен. Извършеното
от него деяние на 20.05.2019 година е с висока степен на обществена опасност и
укоримост, което изключва възможността в конкретния случай то да е извършено
поради увлечение и лекомислие. Непълнолетният подсъдим не само, че е разбирал свойството
и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, но и напълно
целенасочено и без колебание е отнел чужди движими вещи – пари, от владението на ЕТ „Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г., без съгласието на търговеца с намерение
противозаконно да ги присвои, поради тази причина извършеното от него деяние
не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61 от НК.
Предвид изложеното като вменяеми пълнолетно, съответно непълнолетно,
навършило 14 години и разбиращо свойството и значението на деянието и
ръководещо постъпките си, лица подсъдимите Д. и С. са годни субекти на престъплението.
От субективна страна
инкриминираните деяния са извършени от всеки от двамата подсъдими виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза първа
от НК. Всеки от двамата подсъдими е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Тъй като всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното
настъпване. Подсъдимите са действали с ясното съзнание, че тези движими вещи не им принадлежат и са чужди, но въпреки това са ги отнели и присвоили, като са целяли именно това. Осъществили са хладнокръвно
отнемането на движимите вещи - пари. Т.е.
съзнавали са,
че с деянието си, ще лишат от фактическа власт владелеца на чуждите вещи, предвиждали са преминаването на вещите в тяхна фактическа власт и са целяли да установят тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно основание.
По делото категорично и безспорно са
доказани фактическите действия по отнемане на чуждите движими вещи, осъществени от страна на двамата подсъдими, от тук и несъмнено
установено е авторството на престъплението.
Подсъдимият З.Д.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български
гражданин е от
български произход. Живее понастоящем в село Момково, област Хасково, с
постоянен адрес *** и с адрес за призоваване: град Свиленград, ул.„Георги
Бенковски” № 15, област Хасково, чрез адвокат Х.С.. Със средно образование е. Не е женен. Не е осъждан. Не работи. Има наложено
административно наказание за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
Подсъдимият М.Б.С. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град
Свиленград, ул.„Родопи” № 17, област Хасково. Не е женен. С основно образование е –
ученик е в ХІ „в” клас на ПГССИ „Христо Ботев” в град
Свиленград, с класен ръководител Николина Паунова. Не е осъждан. Има наложено
административно наказание за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието
на всеки от двамата подсъдимите, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и
принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за извършеното от първия подсъдим
престъпление в специалния текст на 195, ал. 1 от НК се предвижда наказание наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 1 година до 10 години. Съставът на престъплението има и специален
минимум и специален максимум, непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване
от свобода” с друг вид наказание, но позволяващ приложение на чл. 55 от НК.
Съгласно
първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от втория
подсъдим престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години.
Съставът на
престъплението няма специален
минимум,
което позволява
замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с
друг вид наказание при приложението на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на всеки от двамата подсъдими, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и всеки от двамата дейци,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на
подсъдимите в съдебната фаза и на фазата на ДП, чистото им съдебно минало, с признането си
за виновни, направени на ДП и на съдебната
фаза на практика изразяват и своята критичност към противоправното си поведение,
което смекчава вината им, тежкото им финансово и социално състояние, изразеното съжаление и искрено разкаяние, липса на изградени престъпни навици (независимо от приложеното Постановление за прекратяване
на наказателното производство от дата 25.04.2019 година), добрите, съответно сравнително добрите характеристични
данни и изразеното желание за в бъдеще да спазват правомерно
поведение, както и се отчете ниската
стойност на предмета на престъплението (сравнено
с минималната работна заплата за страната за 2019 година в размер на 560 лв. съгласно ПМС № 320/20.12.2018 година), а по отношение на С. се отчете и факта, че е израснал
и расте без майчина грижа и обич (, тъй като за него си грижи баба му –
свидетелят М.В.А.); а отегчаващи вината обстоятелства се взеха
предвид наложените административни наказания на двамата подсъдими за
престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В тази връзка следва да се отбележи, че се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимите, доколкото възрастта съответно от 23 години и 17 години не предполага
житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва
противоправно такова. Т.е. тези възрасти могат да бъдат определени като достатъчно млади, за да обосноват наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Следва да се отчетат и следните
обстоятелства – подсъдимите явно не са получавали, респ. не получават
семейна или обществена подкрепа. Образователното им ниво също не може да се свърже с очаквания за трайна
заетост.
Обществената опасност на деянието и дейците не е завишена предвид
стойността на предмета на престъплението (по-малко от минималната работна
заплата за страна) и предвид изложеното по–горе относно личностите на подсъдимите,
както и предвид механизмът на извършване на инкриминираното деяние, за което не
се иска особена сръчност и умения.
Причини за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимите, недобрият им социален статус и
незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността на собствеността на физическите и юридическите лица.
Съдът приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като
тя е по-благоприятна на подсъдимите в сравнение с тази на чл. 58а от НК.
Разпоредбата на чл. 55 от НК дава възможност за индивидуализиране на
наказанието под законоустановения минимум, респ за налагане
на по-леко по вид наказание, каквото е „Пробацията” в сравнение с наказанието
„Лишаване от свобода”.
В
случая са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Наличните,
посочени по-горе,
смекчаващи обстоятелства сочат на многобройност, като е налице и втората
кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, а именно и
най–лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.
С оглед на така коментираните
обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността, както и предвид
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при
наличието на многобройни смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена
обществена опасност на деянието и на дееца като призна подсъдимия З.Д.Д. за виновен по повдигнатото
обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4,
вр.чл. 194, ал. 1,
вр.чл. 20, ал. 2 от НК и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК в размер под минималния, предвиден в специалния текст
на чл. 195, ал. 1 от НК и малко над минималния такъв, предвиден в общата част
на НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи
изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано и за постигане на целите на наказанието и за поправянето
на подсъдимия не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно. Съдът определи
наказанието в размер малко над минималния, предвиден в общата част на НК (6
месеца Лишаване от свобода), тъй като този подсъдим е по-голям във възрастово
отношение, поради което като по-възрастен би трябвало да напътства по-младия
непълнолетен към правомерно поведение, което в настоящи яслучай не е така.
Предвидените в чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б”, предложение второ от НК наказания са алтернативни – „Пробация” или
„Обществено порицание”, като в преценката си по чл. 57 от НК Съдът прие, че
най-подходящо ще бъде наказание „Пробация” - на подсъдимия С. следва бъде определено наказание по първата алтернатива – „Пробация” при превес на смекчаващите
вината обстоятелства и при незавишена
обществено опасност на деянието и на дееца, тъй като Съдът намира, че наказанието „Обществено
порицание” няма да изиграе необходимата роля за поправянето на дееца и
подготвянето му за общественополезен труд, предвид наличието на наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Съдът прецени, че с оглед стойността на отнетото, начинът
на извършване на кражбата и процесуалното поведение на подсъдимия следва да му
наложи именно наказание „Пробация” със задължителните пробационни мерки и в минималните срокове: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца с периодичност на явяването 2
пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от 6 месеца. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия С..
Така
индивидуализираните по вид и размер наказания, ще въздействат в достатъчна
степен върху личностите на всеки от двамата подсъдимия като предизвикат положителни
промени в съзнанието им и ги мотивират към правомерно поведение в бъдеще, без с
тези по-малки по обем принуди да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36,
съответно чл. 60 от НК. В случая наказанията биха допринесли със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с тях всеки от подсъдимите ще
бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще даде възможност всеки от тях да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството им за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допускат занапред подобни престъпления
на законовия ред. От друга страна определените при горепосочените
съображения наказания на подсъдимите, Съдът намира за едни адекватни на извършеното
престъпление санкции и прецени за необходими, достатъчни и справедливи за постигане целите
на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36, съответно чл. 60 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието, съответно
подготвянето за общественополезен труд, на подсъдимите, както и за
постигане на генералната превенция, а именно: да се поправят и превъзпитат осъдените към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху тях и да им се отнеме
възможността да вършат други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно разноските:
По предявените
обвинения подсъдимите бяха признати за виновни, като при този изход на
наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът ги осъди да
заплати по равно направените по делото разноски по Републиканския бюджет в
размер на по 39.75 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково,
съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса – на по 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителни
листи, вносими по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно
веществените доказателства:
Приложеният по ДП DVD-R диск следва да остане приложен по делото.
Следва да се върне на
собственика му – ЕТ
„Ефедра - Силвия Г.”, представляван от С.Ц.Г. или на
упълномощено от него лице, портфейлът,
тъй като не е бил предназначен или послужил за извършване на
умишленото престъпление и не е вещ, предмет или средство на престъплението, притежаването на което е забранено.
Мотивиран от
гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)