О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 199
гр. Несебър, 31.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание
на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа гр. д. № 1048 по описа на НРС за 2015г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците Х. К.И., С.К.С.
и Д.И.П., чрез процесуалния си представител, твърдят, че са наследници на С.К.Й.,
починал на 05.12.1945г. Сочат, че с Решение № 3169 от 10.05.1994г., постановено
по преписка № 3169/12.11.1991г. на ПК гр. Несебър, на наследниците на С.Й. е
възстановен при условията на чл. 18ж ППЗСПЗЗ в съществуващи стари реални
граници следният имот: изост. н. др. причина от 0,823 дка, трета категория,
местността „******”, имот № ****** по картата на землището на гр. Обзор, при
граници и съседи: имот № ****** из. н. др. причина на наследниците на *********************
– полски път на кметството гр. Обзор, имот № ********************* И., имот № *****
– из. н. др. причина на наследниците на П.Д.П. и имот № ***** – из. н. др.
причина на наследниците на Н.Т.Н.. Твърдят, че така описаният имот представлява
понастоящем поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Обзор, одобрени със Заповед №
РД-18-59/14.09.2006г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот: местност „******”,
с площ от 822 кв. м., с трайно предназначение на територията – „земеделска” и
начин на трайно ползване: „изоставено трайно насаждение”, при съседи: ****************************.
Излагат, че въз основа на решението за възстановяване и на скица към него на
19.12.1996г. от РС гр. Несебър е издаден констативен нотариален акт по № ****************************.
за собственост върху посочения имот. Навеждат, че след възстановяване на
собствеността имотът се владял и използвал от синовете на С.Й. (и наследодатели
на ищците) – К. С.К. и И. С.К.. Сочат, че синовете на Й. починали, като след
смъртта на К. К. през 2007г. собствеността върху имота преминала върху тримата
ищци. Твърдят, че не са преставали да считат имота за своя собственост, макар и
да не го посещавали редовно. По повод процедура по снабдяване със скица на
имота ищците установили, че за него вече има издаден акт за общинска
собственост № 4332/08.02.2011г. на името на О.Н. Сочат, че в тази връзка подали
заявление до общината, с което поискали да се снабдят с АОС. Твърдят, че
получили отговор в насока, че процесният имот е актуван за общинска собственост
на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и протоколно
решение на комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на
ОД „Земеделие” гр. Бургас. Излагат, че при извършени справки относно имота
констатирали, че от О.Н. бил провеждан търг за отдаването му под наем през
2013г. Твърдят, че при лично посещение на имота установили, че същият е ограден
от една страна, а освен това лозето е изкоренено. Считат, че процедурата по чл.
19, ал. 2 ЗСПЗЗ не легитимира О.Н. като собственик на имота. С тези доводи с
исковата молба до съда е отправено искане да признае установено, че ищците са
собственици на процесния имот, а ответникът да бъде осъден да им предаде
владението върху него. В хода на процеса ищците са изменили иска си по реда на
чл. 214 от ГПК, като са изразили волята си същият да се счита за предявен на
основание чл. 124 ГПК – за признаване за установено спрямо ответната община, че
ищците са собственици на имота. Процесуалният представител на ищците поддържа
предявения по този начин иск. Сочи, че делото е образувано поради наличието на
спор за собственост между страните. Излага, че след получаване на исковата
молба общината е представила по делото доказателства за деактуване на имота.
Счита, че с действията си ответната община е станала повод за образуване на
делото. С тези доводи от съда се иска предявеният иск да бъде уважен, а в полза
на ищците да бъдат заплатени всички направени по делото разноски.
Ответникът – О.Н.
чрез процесуалния си представител излага, че предявеният иск е недопустим. Сочи,
че със заповед от 26.01.2016г. имотът е отписан от актовите книги, а общината
не препятства възможността на ищците да установят владение върху него. С тези
доводи се твърди, че липсва правен интерес за ищците от предявяване на иска.
Излага се, че О.Н. е съдействала максимално за удовлетворяване на претенцията
на ищците. Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск. От съда се иска
претендирания от ищците адвокатски хонорар да бъде намален до минималните
размери, предвидени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, тъй
като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. Претендира се присъждане
на разноски и в полза на О.Н.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 3169 от
10.05.1994г., постановено от поземлена комисия гр. Несебър (на л. 14 от делото),
на наследниците на С.К.Й. било възстановено правото на собственост в
съществуващи стари реални граници върху следния имот: изост. н. др. причина от
0,823 дка, трета категория, местността „******”, имот № ****** по картата на
землището на гр. Обзор, при граници и съседи: имот № ****** из. н. др. причина
на наследниците на ********************* – полски път на кметството гр. Обзор,
имот № ********************* И., имот № ***** – из. н. др. причина на
наследниците на П.Д.П. и имот № ***** – из. н. др. причина на наследниците на Н.Т.Н..
Към момента на постановяване на решението наследници на С.Й. били К. С.К. и И. С.К.
(видно от удостоверение за наследници на л. 12 от делото). С нотариален акт за
собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 152, том IV, дело № 1529/96г., издаден на
19.11.1996г. от районен съд гр. Несебър (на л. 15 от делото) И. С.К. и К. С.К.
били признати за собственици на процесния имот. От приложеното по делото
удостоверение за наследници се установява, че И. К. починал на 03.10.1999г., а К.
К. починал на 08.11.2007г. От удостоверението се установява, че към момента
техни наследници са ищците С.К.С., Х.К.И. и Д.И.П.. По делото не се спори, а и
от представената скица на поземлен имот (на л. 33) се установява, че към
момента възстановения на наследниците на С.Й. имот представлява поземлен имот с
идентификатор № ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Обзор, одобрени със Заповед № РД-18-59/14.09.2006г. на ИД на АК, с адрес на
поземления имот: местност „******”, с площ от 822 кв. м., с трайно
предназначение на територията – „земеделска” и начин на трайно ползване:
„изоставено трайно насаждение”, при съседи: ПИ ******************************.
С акт за частна общинска собственост № 4332 от 08.02.2011г.
(на л. 57 от делото) процесният поземлен имот бил актуван като общинска
собственост на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. чл. 19,
ал. 1 ЗСПЗЗ. Имотът бил актуван въз основа на протоколно решение №
2/30.06.2009г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед
РД-11-60/14.07.2009г. на директора на ОД „Земеделие” гр. Бургас (на л. 58 – л.
65 от делото). Видно от протокол от 27.11.2013г. (на л. 88 от делото) в О.Н.
бил проведен търг с явно наддаване за отдаване под наем на процесния земеделски
имот с идентификатор ********. Комисията, провела търга, взела решение на кмета
на общината да бъде предложено да издаде заповед за определяне на М.К. Т. за
спечелил търга участник. Въз основа на протокола била издадена заповед № 1267
от 03.12.2013г. на кмета на О.Н. (на л. 89 от делото), с която М. Т. била
определена за спечелила търга. Въз основа на заповедта между О.Н. и Т. бил сключен
договор за наем на общински имот, след проведен търг № 82 (на л. 90), с който
процесният имот бил отдаден под наем на М. Т..
На 21.10.2015г. в О.Н.
била входирана молба вх. № Н5-ОС-1126 (на л. 95 от
делото), подадена от Х. К.И., с която е отправено искане да й бъде издаден
документ за основанието за обявяването на наследствения й имот за общинска
собственост. До молителката бил изпратен отговор изх. № Н5-ОС-1126-002 от
28.10.2015г. (на л. 16 от делото). В отговора е посочено, че във връзка със
заявлението на И. била направена проверка в отдел „Общинска собственост”, при
която се установило, че процесният поземлен имот е актуван за общинска
собственост. От О.Н. било изпратено и запитване до началника на ОСЗ гр. Несебър
(на л. 96 от делото), с което е изискано писмено становище въз основа на какви
обстоятелства процесният имот е включен в списъка на имотите по чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ. От службата по земеделие бил изпратен отговор, входиран
в О.Н. на 09.12.2015г. (на л. 97 от делото), според който вписването на имота
като общински станало по неизвестни причини при предаването на данните на
фирмата изпълнителка на техническите дейности по поддържане и осъвременяване на
плана за земеразделяне на гр. Обзор.
Исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото дело, е входирана в Районен съд гр.
Несебър на дата 20.11.2015г. След образуване на делото са настъпили нови
обстоятелства по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК, които следва да се отчетат при
формиране на фактическите изводи на съда. Препис от исковата молба е получен от
ответната община на дата 30.12.2015г. (видно от съобщението на л. 52 от
делото). На 26.01.2016г. от кмета на О.Н. е издадена Заповед № 27 (на л. 55 от
делото), с която е разпоредено поземлен имот с идентификатор № ******** по
кадастралната карта на гр. Обзор да се отпише от актовите книги. От О.Н. е
изготвено писмо изх. № Н5-ОС-1126-004 от 28.01.2016г. до Х. И., с което
последната се уведомява, че имотът е неправилно актуван като общинска
собственост, като на основание чл. 64, ал. 1 ЗОС е издадена заповед на кмета на
общината за деактуването му. Със заповед № 117 от 16.02.2016г. на кмета на О.Н.
е констатирано прекратяването по право, считано от 26.01.2016г. на договор за
наем № 82 от 05.12.2013г. за отдаването под наем на процесния имот. На
25.02.2016г. от служители на О.Н. е извършен оглед на имота, за което е
съставен констативен протокол (на л. 99 от делото). При огледа се установило,
че имотът е свободен и нищо не препятства ползването му от собствениците. В
тази връзка до ищцата Х. И. е изготвено ново писмо изх. № Н5-ОС-1126-005 от
25.02.2016г., с което същата се уведомява, че имотът е деактуван, договорът за
наем е прекратен и не е налице владение на трето лице върху имота. На
08.03.2016г. е постигнато споразумение № 34 (на л. 94 от делото) между О.Н. и М.
Т.. Видно от споразумението страните се договорили, че договор № 82 от
05.12.2013г. за наем на процесния имот се прекратява.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 и чл. 235,
ал. 3 ГПК може да се направи извод, че съдът следи за допустимостта на
предявения иск в хода на целия процес, като е длъжен да вземе под внимание и
фактите, настъпили след предявяване на иска. Когато в хода на процеса настъпят
нови факти, водещи до извод за недопустимост на предявения иск, съдът е длъжен
да прекрати делото. В настоящия случай е предявен положителен установителен иск
за собственост върху недвижим имот. Видно от чл. 124, ал. 1 ГПК такъв иск може
да бъде предявяван само когато ищецът има правен интерес от това. При липса на
правен интерес предявеният иск е недопустим. За наличието на правен интерес от
предявения иск съдът следи служебно по време на целия процес. В тази връзка
съдът счита, че от установените по делото факти се налага безспорният извод за
наличието на правен интерес за ищците от установяване на собствеността върху
процесния имот към момента на предявяване на иска. Това е така, тъй като към
този момент процесният имот е бил актуван като общински с акт за частна
общинска собственост № 4332 от 08.02.2011г. Освен това имотът е бил отдаден под
наем от О.Н. на физическо лице с договор за наем. В отговор на направено от
ищцата Х. И. ***, че процесният имот е актуван за
общинска собственост. Т.е. ответникът е считал имота за свой, извършвал е
действия по управлението му – чрез отдаването му под наем, а освен това изрично
е отговорил на запитването на ищцата, че имотът е актуван като общинска
собственост.
Съдът счита, в хода на процеса са настъпили факти, които са
довели до отпадане на правния интерес от установителния иск за собственост
върху процесния имот. Както е прието в постановеното по задължения ред на чл.
290 ГПК Решение № 135 от 10.07.2013г. по гр.д. № 61/2013г. по описа на II гр.о. на ВКС от значение за
преценката за наличие на правен интерес от предявения установителен иск е както
съдебното, така и извънсъдебното поведение на ответника във връзка с
оспорването на претендираното от ищеца право на собственост върху процесния
имот. В случая в хода на делото процесуалният представител на ответника
неколкократно е заявил, че О.Н. не оспорва правото на собственост на ищците
върху процесния имот. Това процесуално поведение на ответника е в унисон и с
извънпроцесуалното му такова. След завеждане на делото са предприети конкретни извънпроцесуални
действия от страна на ответника – издадена е Заповед № 27/26.01.2016г. на кмета
на О.Н. за отписване на имота от актовите книги, издадена е заповед № 117 от
16.02.2016г. на кмета на О.Н. с която е констатирано прекратяването по право,
считано от 26.01.2016г., на договор за наем № 82 от 05.12.2013г. за отдаването
под наем на процесния имот, извършен е оглед на имота, при който се установило,
че нищо не препятства ищците да упражняват правото си на собственост, сключено е
споразумение от 08.03.2016г. между О.Н. и М. Т. за прекратяване на договор № 82
от 05.12.2013г. за наем на процесния имот. От всички тези действия може да се
направи извод, че след 26.01.2016г. О.Н. на практика е преустановила
оспорването на собствеността на ищците върху процесния имот. От ответната
община е предприето всичко необходимо, за да се осигури възможността на ищците
да упражняват в пълнота правото си на собственост върху имота. Ето защо след
като ответникът към момента по никакъв начин не оспорва правото на собственост
на ищците върху процесния имот, то техният правен интерес от положителния
установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК е отпаднал в хода на процеса.
Освен това ищците притежават титул за собственост върху процесния имот, въз
основа на който и по силата на наследственото правоприемство са придобили
собствеността върху същия. Следователно и на това основание ищците нямат
интерес от постановяване на съдебно решение, което да им послужи като титул за собственост.
Както се посочи съдът следи служебно за наличието на правен интерес в хода на
целия процес и след като към момента същият е отпаднал, то определението, с
което е даден ход на делото по същество следва да бъде отменено, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на
ищците за присъждане на направените по делото разноски е основателна, въпреки
обстоятелството, че делото следва да бъде прекратено. Това е така, тъй като от
всички събрани по делото доказателства може да се направи еднозначен извод, че О.Н.
е станала повод за завеждане на делото. Както се посочи по-горе всички действия
на ответната община, извършени до момента на предявяване на иска (20.11.2015г.)
са били насочени към демонстриране на собственически права върху процесния
имот. Имотът е актуван като общински, отдаван е под наем от О.Н. На направеното
запитване от Х. И. е отговорено, че имотът е общинска собственост. Едва след
получаване на исковата молба по делото от общината са предприети действия по
деактуването на имота и уведомяването на ищцата И., че същият е актуван като
общинска собственост поради грешка. Следва да се има предвид, че преди
26.01.2016г. от О.Н. не са извършвани никакви опити за връзка с ищцата И. за
изясняване на възникналия спор. Въпреки отправено запитване до общинска служба
„Земеделие” гр. Бургас, на ищцата по никакъв начин не е съобщено, че въз основа
на молбата й се извършва проверка. Дори след получаване на отговор от службата
по земеделие на 09.12.2015г. до И. не е изготвено съобщение, че имотът е
актуван поради грешка. Такова е изготвено едва на 26.01.2016г. – след
получаване на исковата молба по делото на 30.12.2015г. Всички тези действия на
ответника ясно показват, че той е станал причина за завеждане на делото, тъй
като след получаване на отговор, че имотът е общински и при наличните данни, че
общината очевидно третира имота като свой, за ищцата И. и останалите наследници
на С.Й. не е останала друга възможност освен да потърсят правата си по съдебен
ред. Ето защо съдът достигна до краен извод, че О.Н. е станала причина за
завеждане на делото, поради което искането на процесуалния представител на
общината за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като в случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Нещо повече, след като ответникът е станал причина за
завеждане на делото, поведението му в хода на процеса, довело до отпадане на
правния интерес на ищците от воденото на установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК, не е причина на ищците да не се присъждат разноски. В тази
връзка върховната инстанция е имала повод да се произнесе по подобни въпроси
(вкл. и по задължителния ред на чл. 274, ал. 3 ГПК), като в съдебната практика
се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод е отпаднал в хода на висящия процес,
на ищеца се дължат разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил
предявения иск. В този смисъл е
напр. определение № 277 от 14.05.2014г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2432/2014г., I г. о., ГК, както и цитираните в него - определение № 98 от 20.02.2009г. по гр. д. № 91/09г.
на ВКС, IV ГО; определение № 518 от 15.06.12г. по ч. т. д. № 156/11г. на ВКС,
II ТО; определение № 1176 от 28.12.12г. по ч. т. д. № 560/2012г. на II ТО;
определение № 767/05.09.12г. по ч. т. д. № 251/12г. на II ТО. На още по-силно основание,
след като ответникът е дал повод за завеждане на делото, той дължи разноски на
ищеца и когато в хода на процеса този повод е отпаднал, а с това е отпаднал и
правният интерес от воденето на установителен иск. Ето защо съдът счита, че в
настоящия случай ответникът дължи на ищците направените по делото разноски.
Същите са направени единствено поради поведението на ответника дало повод на
ищците да заведат настоящото дело. Следователно именно ответникът следва да
възстанови направените разноски.
Ищците по делото са
направили разноски в общ размер от 1060 лв., от които 1000 лв. – заплатен
хонорар за един адвокат, 50 лв. – заплатена държавна такса за образуване на
делото и 10 лв. – заплатена такса за издаване на съдебни удостоверения. Съдът
счита, че ответникът следва да заплати на ищцата Х. К.И. направените от нея
разноски за заплатени по делото такси. Видно от платежните нареждания (на л. 4
и л. 34 от делото) държавните такси са заплатени от Х. И.,*** да бъде осъдена
да ѝ заплати сумата от общо 60 лв.
Що се отнася до
заплатения адвокатски хонорар, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати цялата внесена от ищците сума от 1000 лв. В тази връзка съдът намира
за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатения от ищците
адвокатски хонорар. По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
адвокатското възнаграждение по настоящото дело е 300 лв. (с оглед интереса по
делото, определен въз основа на данъчната оценка на имота – в размер на 299,62
лв. - видно от удостоверението на л. 28). Следва обаче да се има предвид, че
искът е предявен от трима ищци. От анализа на чл. 78, ал. 5 ГПК може да се
направи извод, че възражението за прекомерност се прави във връзка със
заплатеното от „страната” възнаграждение. В случая ищците са трима и няма
пречка при свободна договорка между тях и процесуалния им представител да бъде
уговорено отделно възнаграждение, което да се заплати от всеки от тях.
Обстоятелството, че между страните е оформен само един договор не променя
факта, че става въпрос за три самостоятелни страни в процеса. Въпросът как ще
бъдат оформени отношенията между страните е технически и зависи единствено от
уговорките между тях. След като ищците по делото са трима, а минималното
възнаграждение, дължимо от една страна по смисъла на наредбата е в размер на
300 лв., то според съда по настоящото дело минималното възнаграждение по
смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 900 лв. Както е
посочено в чл. 78, ал. 5 ГПК съдът принципно може да присъди по-нисък размер на
разноските в частта им относно възнаграждението за един адвокат, но не по нисък
от минималния по смисъла на чл. 36 от ЗА. Както се посочи в случая минималният
размер е 900 лв., а ищците са заплатили на процесуалния си представител общата
сума от 1000 лв. Т.е. заплатеното адвокатско възнаграждение е близко до
минимума, предвиден в наредбата. Същото не следва да се редуцира от 1000 до 900
лв., тъй като действителната фактическа и правна сложност на делото не
обосновава присъждането на по-ниско от заплатеното възнаграждение. Това е така,
тъй като по време на целия процес от ответника са извършвани множество различни
действия, които са се отразявали на фактическата обстановка. Налага се извод,
че настоящото дело се характеризира с динамична фактическа обстановка, като
ищците е следвало да съобразяват процесуалното си поведение с настъпилите
промени. Следователно делото не може да се определи като такова без никаква
фактическа сложност. Освен това промените във фактите са довели и до известна
правна сложност на делото, тъй като тези промени са се отразили на правния
интерес от воденото на иска. Ето защо може да се направи краен извод, че делото
разкрива до известна степен както фактическа, така и правна сложност, поради
което не са налице предпоставки за присъждане на по-нисък от уговорения размер
на адвокатския хонорар. Спецификата на самия предявен иск - за собственост,
свързан с възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ и оспорване на правото на
собственост от ответната община, също може да характеризира делото като такова
с определена фактическа и правна сложност, поради което според съда заплатено
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до извод, че
производството по делото следва да бъде прекратено поради на липса на правен
интерес за ищците от предявения отрицателен установителен иск, а ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените от тях разноски.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито
съдебно заседание от 28.03.2016г., постановено по гр. д. № 1048/2015г. по описа
на НРС, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания.
ПРЕКРАТАВЯ
производството по гр.д. № 1048/2015г. по описа на Районен съд гр. Несебър.
ОСЪЖДА О.Н. БУЛСТАТ *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета на общината Н.Д.,
да заплати на Х. К.И., ЕГН **********, с адрес ***, С.К.С., ЕГН **********, с
адрес *** и Д.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000 лв.,
представляваща осъществени по делото разноски – заплатено възнаграждение за
един адвокат.
ОСЪЖДА О.Н. БУЛСТАТ *******,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета на общината Н.Д.,
да заплати на Х. К.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 60 лв.,
представляваща осъществени по делото разноски, от които 50 лв. – заплатена
държавна такса и 10 лв. – заплатени такси за съдебни удостоверения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: