№ 390
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200305 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „T.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя A. С. против НП
№ 2252 от 01.12.2020 год. на зам. -главен директор на ГД „Митническа
разузнаване и разследване“ в ЦМУ на Агенция „Митници“, с което:
на основание чл.126 ал.1, т.2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция
в размер на 5 404.96 лв. /пет хиляди четиристотин и четири лева и деветдесет
и шест стотинки/;
на основание чл.124 ал.1, във вр. с чл.126 ал.1 от ЗАДС е постановено
отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението – общо
4 183.4 литра нефтопродукт с код по КН 2710 19 46.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че издаденото
НП е материално и процесуално незаконосъобразно. Сочи се, че вмененото
административно нарушение не било извършено.
В съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства, като устно и
1
в писмено становище излага съображения за отмяна на НП. Иска и
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – АНО, чрез своя процесуален представител
оспорва жалбата, като устно и в писмен осстановище иска потвърждаване на
НП. На свой ред също иска присъждане на разноски.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано при следната установена и
възприета фактическа обстановка:
На 16.04.2020 г., в 14:25 екип от митнически служители, сред които бил
и актосъставителят В.М., извършили проверка за спазване разпоредбите на
ЗАДС И ППЗАДС в обект - данъчен склад с ИНДС BGNCA00419001,
находящ се в гр. Пазарджик, местност „Чукур Савак“, УПИ 5150.13.177,
стопанисван от „T.“ ЕООД, ЕИК ***. представлявано заедно и поотделно от
управителите A. С. и T. А. С., и в поземлен имот, находящ се на адрес с УПИ
***- паркинг.
При пристигане на мястото, проверяващият екип се легитимирали пред
С. и го запознали с целта на проверката, като поискали да бъде определен
служител, който да окаже съдействие при извършване на контролните
действия. Като такъв била посочена св. Г. М. А..
Управителят на дружеството С. бил уведомен от митническите
служители, че след приключване на контролните действия в данъчен склад с
ИНДС BGNCA00419001, същите ще продължат и в съседния имот - паркинг,
местност Чукур Савак УПИ ***, като С. отново определил св. Г. Ат. за лице,
което ще присъства и оказва съдействие при извършване на контролните
действия.
Извършените действия били обективирани в Протокол за извършена
проверка №20BG9999A016065/16.04.2020 г.
След приключване на контролните действия на територията на
данъчния склад, стопанисван от „T.“ ЕООД, митническите служители
пристъпили към проверка в поземлен имот, находящ се на адрес с УПИ *** -
2
паркинг, стопанисван от „T.“ ЕООД, ЕИК ***, съгласно Договор за наем от
01.01.2016 г. с наемател „T.“ ЕООД, ЕИК *** и наемодател T. А. С., ЕГН ***.
В хода на проверката се установило, че в поземления имат са паркирани
следните пътни превозни средства (ППС):
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН
ППС с ДКН *** - специален автомобил /автоцистерна/ марка МАН,
модел TI А35.430, рама WMAH41ZZ56M441738, в което митническите
служители установили наличието на жълтеникава течност с мирис на
енергиен продукт. С полеви уред денситометър DMA 35N била измерена
плътност - 835,1 кг/м3. От Г. М. А. били изискани данъчни документи по
смисъла на ЗАДС, доказващи плащане, начисляване и обезпечаване на акциза
(АДД, фактура или друг данъчен документ), като лицето заявило, че не може
да представи такива. Снети били писмени обяснения от А., в които същата
записала следното: „Днес 16.04.2020 г. присъствах на проверка от Агенция
„Митници” на транспортна фирма - „T.“ ЕООД. В превозно средство с peг. №
*** беше установено наличието на енергиен продукт, за което не можем да
представим документ за произхода му и за платен акциз по смисъла на ЗАДС.
В мое присъствие беше взета проба. „T.“ ЕООД е собственик на превозното
3
средство, но с договор за наем, който съм представила на проверката, същото
е отдадено под наем на „T.“ ЕООД. Това мога да кажа по случая.
Информирала съм собственика на фирмата, същият също не може да
предостави документи, данъчни по смисъла на ЗАДС доказващи, плащане,
начисляване или обезпечаване на акциза“.
С полеви уред пробоотборник била взета проба за анализ, за което
обстоятелство бил съставен Протокол за вземане на проба № 20/16.02.2020г.
Пробата била предадена в Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) със
Заявка за анализ № 01_ 21.04.2020 г.
С цел установяване точното количество течност, държано в ППС peг. №
*** бил извършен ескорт на автоцистерната до гр. Пловдив, ***- складова
база за съхранение на иззети енергийни продукти. Извършено било
проточване от ППС с ДКН *** в ППС с ДКН ***, като проточеното
количеството енергиен продукт било 4183.4 литра - по показатели на брояч,
за което била извадена разпечатка.
От автоцистерна с ДКН *** - с поставен стикер месец 07.2020 г. за
метрологична проверка/валидност. Количеството 4183.4 литра било прелято в
стационарен метален хоризонтално разположен съд № 33 с показания за
проточено количество 4183.4 литра. Съдът бил пломбиран с пломби с номера
както следва: № 0060867 и № 0060859.
Установеното количество - 4187.4 литра, в това число и 4 литра взети
проби по Протокол за вземане на проби № 20 от 16.04.2020 г., били иззети с
Опис на иззетите акцизни стоки, неразделна част от ПИП №
20BG9999A016065/16.04.2020 г., след което била предадена за съхранение в
ТД Тракийска с Приемо-предавателен протокол от 21.04.2020 г. и
заприходена със Складова разписка № **********/ 21.04.2020 г.
Изготвена била Митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) №
0121.04.2020/ 05.05.2020 г. - за продукт с лабораторен код № 2754 9999 20. в
която било посочено следното: „Качественият състав на продукта е
характерен за нефтени масла с преобладаващо съдържание на неароматните
(парафино-нафтеновите) спрямо ароматните съставки. В продукта не е
установено съдържания на „биодизел“ (моноолкидни естери на мастните
киселини). Дестилационните характеристики показват, че изпитаната проба
4
отговаря на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“, съгласно
Допълнителните забележки на точка 2. букви г) и д) на глава 27 на
Комбинираната Номенклатура. Продуктът е с тегловно съдържание на сяра 16
mg/kg (0.0016 тегл. %). Изследваната проба не съдържа маркиращи
вещества“. Лаборатнорната експертиза установила, че плътност при 15 °C на
взетата проба е 832.1 kg/m3.
Изразено било становище, че въз основа на получените резултати,
експертна оценка и в съответствие с термините и разпоредбите на глава 27 на
КН, изпитаната проба представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което
преобладават неароматните съставки, несъдържащо биодизел: отговарящо на
изискванията за „тежки масла“- „газьол“ с тегловно съдържание на сяра
превишаващо 0.001%. но непревишаващо 0.002 %.
Въз основа на извършената МЛЕ, дирекция „Митническа дейност и
методология“ при ЦМУ на Агенция „Митници“, в рамките на своите
компетенции, е изразила становище, че процесиите стоки, на основание
Привила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН), забележка 2 към Глава 27, допълнителна забележка 2.
букви г) и д) към Глава 27, текстовете на позиция 2710 и на код 2710 1946.
класирането на анализираната стока по цитираната МЛЕ, се извършва в код
2710 19 46 на КН.
Видно от съдържанието на Протокол за извършена проверка №
20BG9999A016065/16.04.2020 г., A. С., бил поканен да се яви на 18.05.2020 г.
в сградата на ТД Тракийска за запознаване с митническата лабораторна
експертиза и за съставяне и връчване на акт за установена административно
нарушение. Същият не се явил.
На 04.06.2020 г. се е явила адв. Н. П. Д., упълномощена от A. С., в
качеството му на управител на „T.“ ЕООД, да го представлява през Агенция
„Митници“, във връзка с извършената проверка, обективирана в ПИП №
20BG9999A016065/16.04.2020 г., като присъствала при съставянето и
получаване на АУАН.
Снети били писмени обяснения от адв. Д., в които посочила следното:
„Относно извършената проверка с ПИП № 20BG9999A016065 от 16.04.2020 г.
и направена констатация мога да кажа, следното - На 03.06.2020г ми бяха
5
представени заверени копия от представител на дружеството на документи - 6
броя фактури за закупено дизелово гориво за общо количество 4 198.99 литра,
хронологичен регистър за извършените покупки на ДГ и 6 броя декларации за
съответствие на качеството на течните горива с издател „И.“ ЕООД за
дизелово моторно гориво(Б6). Същите декларации са представени от
продавача на горивото „Л.“ ЕООД с ЕИК ***. Днес при явяването си се
запознах с резултатите от митническа лабораторна експертиза, видно от която
в изпитаната проба не е установено съдържание на „биодизел“ “.
Д. предоставила на митническите органи пълномощно без нотариална
заверка на подписа и 6 броя фактури за закупено дизелово гориво за общо
количество 4 198.99 литра, хронологичен регистър за извършените покупки
на дизелово гориво и 6 броя декларации за съответствие на качеството на
течните горива с издател „И.“ ЕООД за дизелово моторно гориво (Б6).
Предвид установените факти и обстоятелства, на 04.06.2020 г. в
присъствието на адв. Д. бил съставен АУАН № 1124/04.06.2020 г. за това, че
на 16.04.2020 г., „T.“ ЕООД, ЕИК ***, като е държало в специален автомобил
/автоцистерна/ с ДКН ***, марка МАН, модел ТГА35.430, рама
WMAH41ZZ56M441738, паркирана на адрес: гр. Пазарджик, община
Пазарджик, местност „Чукур Савак“ УПИ ***, акцизна стока, а именно:
енергиен продукт - нефтопродукт - нефтено масло 4 183.4 литра с код по КН
2710 19 46, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е нарушило
разпоредбата на чл.126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.
Съставеният АУАН № 1124/04.06.2020 г. бил предявен на адв. Н. Д.,
като същата вписала, че ако управителят на дружеството има възражения, ще
ги направи в законоустановиня срок.
В законоустановения тридневен срок не било подадено писмено
възражение.
На 11.06.2020 г., с писмо вх. № 32-164507, управителят на „T.“ ЕООД.
ЕИК *** - A. С., е потвърдил действията на адв. Д. по повод съставянето,
6
връчването и получаването на АУАН № 1124 от 04.06.2020 г.
Съставеният акт били предоставен на наказващия орган за проверка и
преценка по реда на чл. 52, ал. 4, изр. първо от ЗАНН, т.е. да извърши
преценка на акта е оглед на неговата законосъобразност и обоснованост.
АНО направил следните правни изводи:
Съставеният АУАН бил законосъобразен и обоснован, т.к. са събрани
достатъчно доказателства, които потвърждават извършването на
нарушението. В акта е било направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата
при които е извършено. Предметът на нарушението е бил индивидуализиран
в достатъчна степен. Посочени са и законовите разпоредби, които са
нарушени. Констатирано е, че в съставения АУАН липсва цифрово изписване
на конкретното предложение на нормата на чл. 126, ал.1 от ЗАДС.
Цитираната разпоредба предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лице, което държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация. или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Доколкото словесно, актосъставителят е посочил, че е извършено нарушение,
изразяващо се в държане на акцизни стоки без данъчен документ по този
закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, то е прието от АНО, че установеният пропуск не внася
неопределеност в юридическото обвинение до степен, че да пречи на
нарушителя да разбере нарушението, в което е обвинен. АНО се е позовал и
на разпоредбата на чл. 53. ал.2 от ЗАНН, според която нередовностите в
АУАН не са пречка за издаването на НП, след като е установено по безспорен
начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, поради което и по реда на горецитираната норма е допустимо
7
обвинението да бъде прецизирано, което пък е направено с издаденното НП.
Административнонаказващият орган приел, че установената фактическа
обстановка изпълва състава на нарушение по чл. 126, ал. 1, предложение
първо от ЗАДС. Съгласно цитираната законова разпоредба на „лице, което
държи акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или
митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен
носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяваш плащането, начисляването или обезпечаването на акциза“, се
налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-
малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв. - за
юридическите лица и едноличните търговци“. Разпоредбата на чл. 126 от
ЗАДС съдържа правило за поведение, неспазването на което е въведено като
административно нарушение, наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. Държането на акцизни стоки, следва да се
осъществява в съответствие с нормативно установените изисквания на закона,
в т. ч. държателят им е необходимо да притежава данъчен документ, фактура
или друг документ по смисъла на ЗАДС. удостовяряващ заплащането на
дължимия акциз., като това изискване се отнася до всяко лице,
осъществяващо държане на акцизни стоки, без значение дали това лице
притежава регистрация, лиценз или определен сатут по смисъла на ЗАДС, т. е.
субект на санкция по чл. 126 от ЗАДС може да е всяко лице, което във връзка
с осъществено държане на акцизни стоки, не притежава и не може да
представи документи, удостоверяващи заплащането или обезпечаването на
акциза.
Съгласно разпоредбата чл.2, т.3 от ЗАДС, на облагане с акциз подлежат
енергийните продукти и електрическата енергия. В чл. 13 от ЗАДС са
посочени „енергийните продукти” по смисъла на закона чрез конкретни,
изчерпателно изброени тарифни кодове по Комбинираната номенклатура,
представляваща Приложение I на Регламент № 2658/87.
Видно от събраните по административнонаказателната преписка
доказатества - МЛЕ № 01 21.04.2020/ 05.05.2020 г., за стоката по Протокол за
вземане на проба № 20/16.04.2020 г., стоката представлява нефтопродукт -
нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, несъдържащо
8
биодизел, отговарящо на изискванията за тежки масла газьол, с тегловно
съдържание на сяра превишаващо 0,001 %, но непревишаващо 0.002 %. На
основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, забележка 2
към глава 27 от КН, допълнителна забележка 2, букви г) и д) към глава 27 и
текстовете на позиция 2710 и на код 2710 19 46 „С тегловно съдържание на
сяра, превишаващо 0,001 %, но непревишаващо 0.002 %.“ на КН, класирането
на стоката с описаните по-горе характеристики и състав, се извършва в код
2710 19 46 на КН.
Заключено е, че с оглед установените технически характеристики и
свойства на стоката, открита в специален автомобил /автоцистерна/ с ДКН
***, марка МАН, модел ТГА35.430, рама WMAH41ZZ56M441738, паркирана
в имот находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, местност Чукур
Савак, УПИ *** и предвид тарифното й класиране, а именно в код 2710 19 46
на КН, същата представлява енергиен продукт по смисъла на чл. 13. г. 2 от
ЗАДС и по аргумент от нормата на чл. 2, т. 3 от ЗАДС, подлежи на облагане с
акциз.
Обсъдено е и това, че за доказване плащането, обезпечаването и
начисляването на дължимия за процесната стоката акциз, от проверяваното
дружество са били представени 6 броя фактури с издател „Л.“ ЕООД, ЕИК
***, купувач „T.“ ЕООД, ЕИК *** за продажба на дизилово гориво от обект -
бензиностанция, находища се на адрес гр. Пловдив, ул. .“Кукленско шосе“ №
1 с номера както следва: Фактура № ********** от 26.11.2019 г.; Фактура №
********** от 11.11.2019 г., Фактура № ********** от 18.11.2019 г., Фактура
№ ********** от 08.01.2020 г., Фактура № ********** от 13.02.2020 г.
Представени са 6 броя Декларации за съответствие на качеството на течните
горива с номера както следва: № 11344 от 04.11.2019 г., № 11 ...41 от 2019 г.,
№ 11472 от 04.01.2020 г.; № 11529 от 06.02.2020 г. и № 11554 от 02.2020 г.
Отчетено е, че съгласно разпоредбата на чл4, ал.1 от Наредбата за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да
осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество,
като са задължени да съставят декларация за съответствие с изискванията за
качество за всяка партида - чл. 4, ал. 2. При пускане на течните горива на
9
пазара, разпространението, транспортирането, използването и съхранението
им, какъвто е конкретния случай, се придружават от декларация за
съответствие - чл. 4, ал. 3. от наредбата. Съгласно чл.10 ал.1 и ал.2 /доп. ДВ,
бр. 69 от 2005г., бр.76 от 2007 г./ от посочената наредба, въз основа на
резултатите от изпитванията лицата, които пускат течни горива на пазара,
съставят декларация за съответствие за всяка партида, която удостоверява, че
течното гориво съответства на изискванията за качество по чл. 6 и на
определенията по § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ, лицата, които
пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при
освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на
биодизел минимум 6 процента обемни.
По смисъла на § 1, т. 3 от Наредбата, „Биодизел“ е смес от метилови
естери на мастни киселини от растителен и животински произход, чийто
състав и свойства се определят съгласно БДС EN 14214 и е предназначен за
използване в дизелови двигатели или за прибавяне към гориво за дизелови
двигатели. По аргумент от разпоредбата на чл.6, т.2 от наредбата, горивата за
дизелови двигатели, трябва да отговарят на изисквания, посочени в
Приложение № 2 към наредбата. Съгласно представените декларации за
съответствие, производителят „И.“ ЕООД, е предоставило на клиент – „Л.“,
ЕООД гориво за дизелови двигатели, изпитано за съответствие, в което е
добавено минимум 6% биодизел. Съгласно представените и цитирани по-горе
фактури, „T.“ ЕООД е закупило от „Л.“, ЕООД от обект – бензиностанция,
стока - дизелово гориво, съдържащо минимум 6% биодизел. Аргумент в тази
посока е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ, задължаваща лицата,
които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при
освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове да предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на
биодизел минимум 6 процента обемни.
Доколкото извършеният от ЦМЛ лабораторен анализ, е установил че
процесната стока е нефтено масло, в което преобладават неароматните
съставки, несъдържащо биодизел: отговарящо на изискванията за „тежки
масла“ - газьол, с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0,001 %, но
10
непревишаващо 0.002 %, то АНО приел, че е правилен и обоснован изводът
на актосъставителят, че откритата в специален автомобил /автоцистерна с
ДКН ***, марка МАН, модел ТГА35.430, рама WMAH41ZZ56M441738,
паркирана в имот находящ се в гр. Пазарджик, община Пазарджик, местност
Чукур Савак. УПИ ***, акцизна стока, не съответства на представените
фактури и съответно за нея не е представен документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.
С оглед всичко това АНО приел за установено по безспорен начин, че
на 16.04.2020 г., „T.“ ЕООД, като е държало в специален автомобил
/автоцистерна/ с ДКН ***, марка МАН, модел ТГА35.430, рама
WMAH41ZZ56M441738, паркирана на адрес: гр. Пазарджик, община
Пазарджик, местност Чукур Савак УПИ ***, акцизна стока, а именно:
енергиен продукт - нефтопродукт - нефтено масло 4 183.4 литра с код по КН
2710 19 46. без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е извършило
наруши по чл.126, ал. 1, предложение първо от ЗАДС.
АНО посочил също, че при установеното нарушение по чл.126, ал.1,
предложение първо, във връзка с чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на нарушителя
следва да се наложи имуществена санкция в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 2 000 лв. С оглед правилното определяне размера на
имуществената санкция за извършеното административно нарушение, със
Служебна бележка peг. № 32-347569/26.11.2020 г., е поискано от дирекция
,.Акцизна дейност и методология“ в ЦМУ да определи размера на дължимия
акциз за стоката, предмет на нарушение. Със Служебна бележка peг. № 32-
2263256 от 02.08.2019 г., дирекцията е изразила становище, че акцизната
ставка за енергиен продукт с код по КН 2710 19 46, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3
от ЗАДС, е 646 за 1 000 литра. Съгласно чл. 41 от ЗАДС размерът на
дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната
ставка, т.е. за 4 183.4 литра при 15°С от горицитирания продукт, акцизът е 2
702.48 лв.
11
Въз основа на гореописаното и съставния акт, било издадено и
атакуваното НП, което било връчено на пълномощник на жалбоподателя на
29.01.2021г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 04.02.2021г.,
т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
актосъставителя - св. В.М. и на св. Анг. Д., частично от тези на св. Г. Ат.,
както и от писмените доказателства приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Според настоящия съдебен състав поведението на дружеството
жалбоподател, в светлината на описаната по-горе хронология на
инкриминираните събития, изцяло запълва обективните и субективни
признаци на вменения състав на административно нарушение по чл.126, ал.1,
предл. 1 от ЗАДС. Тази правна норма предвижда административна санкция за
онзи правен субект, който държи, предлага, продава или превозва акцизни
стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа
декларация, или придружителен административен документ/електронен
административен документ или документ на хартиен носител, когато
компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В случая на жалбоподателя е вменено извършването на горепосоченото
административно нарушение при форма на изпълнителното деяние „държи”.
Според настоящия съдебен състав, от събраните писмени гласни
доказателства и основно от заключението на МЛЕ, коментирано по-горе,
както и показанията на свидетелите М. и Д., които съдът изцяло кредитира
като обективни и достоверни, безспорно по делото се доказа, че на
инкриминираната дата и място, по подробно описания по-горе начин – в
автоцистерна, жалбоподателят е държал процесната акцизна стока без
12
документ по ЗАДС.
В този ред на мисли е несъстоятелно възражението на жалбоподателя
във въззивната жалба и поддържано от процесуалния представител в с.з., в
смисъл, че нарушението не е било извършено. За да аргументира това свое
възражение жалбоподателят ангажира доказателства в посока на
обстоятелството, че е разполагал с документ, удостоверяващ плащането на
дължимия акциз, а именно: Фактура № ********** от 26.11.2019 г., Фактура
№ ********** от 11.11.2019 г., Фактура № ********** от 18.11.2019 г.,
Фактура № ********** от 08.01.2020 г., Фактура № ********** от 13.02.2020
г., с твърдението, че те са относими към акцизната стока. Към фактурите, са
представени и Декларации за съответствие на качеството на течните горива с
номера както следва: № 11344 от 04.11.2019 г., № 11...41 от 2019 г.. № 11472
от 04.01.2020 г.: № 1 1529 от 06.02.2020 г. и № 11554 от 02.2020 г.
Във връзка с така представените писмени доказателства следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да
осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество,
като са задължени да съставят декларация за съответствие с изискванията за
качество за всяка партида - чл. 4, ал. 2. При пускане на течните горива на
пазара, разпространението, транспортирането, използването и съхранението
им, какъвто е конкретния случай, се придружават от декларация за
съответствие - чл. 4, ал. 3 от наредбата. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 /доп. ДВ,
бр. 69 от 2005г.. бр.76 от 2007 г./ от посочената наредба, въз основа на
резултатите от изпитванията лицата, които пускат течни горива на пазара,
съставят декларация за съответствие за всяка партида, която удостоверява, че
течното гориво съответства на изискванията за качество по чл. 6 и на
определенията по § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ, лицата, които пускат на пазара
течни горива от нефтен произход в транспорта, при освобождаване за
потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове
предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на биодизел
минимум 6 процента обемни.
По смисъла на § 1, т. 3 от Наредбата, “Биодизел“ е смес от метилови
13
естери на мастни киселини от растителен и животински произход, чийто
състав и свойства се определят съгласно БДС EN 14214 и е предназначен за
използване в дизелови двигатели или за прибавяне към гориво за дизелови
двигатели. По аргумент от разпоредбата на чл.6, т. 2 от наредбата, горивата за
дизелови двигатели, трябва да отговарят на изисквания, посочени в
Приложение № 2 към наредбата. Съгласно представените декларации за
съответствие, производителят - „И.“ ЕООД, е предоставило на клиент - „Л.“,
ЕООД гориво за дизелови двигатели, изпитано за съответствие, в което е
добавено минимум 6% биодизел. Съгласно представените и цитирани по-горе
фактури, „T.“ ЕООД е закупило от „Л.“ ЕООД от обект – бензиностанция,
стока - дизелово гориво, съдържащо минимум 6% биодизел. Аргумент в тази
посока е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗЕВИ, задължаваща лицата,
които пускат на пазара течни горива от нефтен произход в транспорта, при
освобождаване за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове да предлагат горивата за дизелови двигатели със съдържание на
биодизел минимум 6 процента обемни.
Приетата и неоспорена по делото МЛЕ № № 01_21.04.2020/ 05.05.2020
г., е установила, че процесната стока е нефтено масло, в което преобладават
неароматните съставки, несъдържащо биодизел; отговарящо на изискванията
за „тежки масла“ - газьол, с тегловно съдържание на сяра превишаващо 0.001
%, но непревишаващо 0.002 %, което се класира в код по КН 2710 19 46.
Предвид този факт, както и с оглед приетите по делото декларации за
съответствие - представени в хода на административно наказателното
производство от дружеството и също приети и неоспорени по делото,
безспорно се установява несъответствие между акцизната стока, за която са
издадени фактурите и тази, открита в специален автомобил /автоцистерна/ с
ДКН ***, паркирана в описания по-горе имот.
От страна на наказаното дружество, по делото не бяха представени
никакви годни доказателства, които да удостоверяват относимост на
представените фактури към процесната акцизна стока. При това положение и
с оглед резултатите от лабораторната експертиза, която установява различни
технически характеристики на стоката, открита в специалния товарен
автомобил, и тази, за която са издадени фактурите, води до единствения
възможен извод за неотносимостта им към процесната стока. Не следва да се
14
подминава и обстоятелството, че представените от дружеството фактури
удостоверяват закупуването на дизелово гориво в предходен период, далеч
предхождат датата на извършената от митническите органи проверка. Правно
и житейски нелогично е също закупуването на количество гориво, през месец
ноември 2019 г. /по три от фактурите/, както и през мес. януари и февруари на
следващата година, за нуждите на транспортна фирма, което през месец април
2020 год. все още се държи в цистерна и не е изразходено от търговец,
осъществяващ транспортни услуги.
Доказателство, че представените фактури не са относими към
процесното дизелово гориво са и саморъчните обяснения /л.19-20 от делото/
на св. Г. Ат., дадени по време на проверката, в качеството й на лице,
определено от управителя на дружеството до окаже съдействие при
извършване на контролните действия. В тях тя недвусмислено е записала, че
за открития в цистерната енергиен продукт не могат да представят документ
за произход и за платен акциз. Записала е също, че е информирала управителя
на дружеството, но той също не може да представи такива документи,
доказващи плащане, начисляване или обезпечаване на акциза.
В съдебно заседание св.А. заяви, че документи п овреме на проверката
не били представени, т.к. не успели да ги окомплектоват, защото
счетоводителката на дружеството тъкмо се била върнала от отпуск и трябвало
технологично време да се установи кои документи са относими към
процесното гориво. Заяви, че по тази причина в по- късен момент били
представени гореописаните фактури.
На тези твърдения на св.А. съдът не даде вяра, защото ако всичко това е
било вярно, то не е било логично в обясненията си по време на проверката да
записва, че дружеството не може да представи документи за платен акциз,
както и че е уведомила управителя, но и той не може да представи такива, а е
следвало да запише, че „в момента“ не могат да се представят такива
документи, че им е необходимо време за окомплектованите им и т.н. Тя обаче
не е направила това, защото очевидно тогава е била абсолютно наясно, че за
процесното гориво няма документи, а и не е можела да предположи, че по-
късно дружеството ще представи някакви, макар и неотносими фактури за
това гориво. Ако св. А. е имала съзнанието, че това гориво е било закупено с
фактури, то тя във всички случаи, особено след като е говорила и с
15
управителя на дружеството по време на проверката и преди да напише
обясненията си, е щяла да поиска по-дълъг срок за представянето им, респ. да
запише това в своите обяснения.
Не може да бъде споделено възражението развито в писменото
становище на пълномощника на дружеството за нарушаване на процедурата и
начина на вземане на пробите от процесното гориво, с което очевидно се
навежда довод за недоказаност на административното нарушение. Според
това възражение съгласно чл. 9 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането
на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки:
„При вземане на проби от акцизни стоки се прилагат технически процедури и
техника на безопасност, определени в ръководство за вземане на проби за
целите на митническия контрол, утвърдено от директора на Агенция
"Митници". За автоцистерни в раздел 9.1.2 „Вземане на проби от
вместимостите на транспортни средства“ подраздел „Автоцистерни“ са били
приложими правилата на чл.9.1.1 от Ръководство за вземане на проби от
стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните стоки, а
именно се използва метален пробоотборник, който се спуска през люка на
резервоара, до желаното ниво. Вземат се еднакви количества горна, средна и
долна локални проби последователно от повърхността към дъното, с цел
предотвратяване раздвижването на течността на по-ниско ниво, а не както
свид. Д. е взел пробата - първо от долно ниво, като по този начин е раздвижил
течността на по-ниско ниво. Неправилното вземане на пробата поставяло под
съмнение и дискредитирало заключението на МЛЕ.
На това възражение следва да се отговори само, че дори св.Д. да е
допуснал нарушение на последователността на вземане на проби от горивото,
т.е. не от горно към долно ниво, а обратното, с което се е получило
размесване на горивото още в цистерната, то това по никакъв начин не може
да доведе до това, от въпросното гориво да изчезне компонента „биодизел“,
ако в него е имало такъв. Вече подробно бе описано обаче, че такъв
компонент в процесното гориво не се е съдържал, а ако представените за това
гориво фактури бяха относими именно за него, то неминуемо би следвало да
съдържа.
Не може да бъде споделено и възражението за накърнено право на
16
защита, според което общото инкриминирано количество енергиен продукт е
4187,4 литра, в което са били включени и 4-те литра взета проба, но при
описание на нарушението АНО бил изключил тези 4 литра от количеството,
което приема, че дружеството е държал без изискуеми документи. Не ставало
ясно според възражението какъв е предмета на обвинението, т.е. дали за това
количество от 4 литра взета проба, АНО приема, че са били относими
представените фактури и декларации за съответствие, както и защо тези 4
литра не са били включени в състава на нарушението.
На това възражение следва да се отговори, че действително общото
инкриминирано количество държано гориво е 4187,4 литра, в което не са били
включени 4-те литра взета проба, т.к. от показанията на свидетелите М. и Д.,
както и от отразеното в ПИП /л.10-13 от делото/, става ясно, че пробата е
взета от цистерната на мястото на проверката, а след това тази цистерна е
ескортирана от митническите служители да складовата база на ТД Тракийска
в гр.Пловдив, където е горивото от нея е проточено и измерено, респ.
оставено на съхранение. Казано с други думи АНО не е включил в обема на
обвинението 4-те литра взета проба от горивото, което е негово право и което
по никакъв начин не накърнява правото на защита, т.к. лицето е обвинено на
практика за държане на 4 литра по-малко количество от действителното
такова.
Несъстоятелно е и възражението, че незаконосъобразно е бил определен
размера на наказанието. Споменато бе по-горе, че за процесното нарушение
санкцията е двойният размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.,
когато не е налице повторно нарушение. Вече беше посочено, че със
Служебна бележка peг. № 32-347569/26.11.2020 г., е поискано от дирекция
„Акцизна дейност и методология“ в ЦМУ да определи размера на дължимия
акциз за стоката, предмет на нарушение, като със Служебна бележка peг. №
32-2263256 от 02.08.2019 г. дирекцията е посочила, че акцизната ставка за
енергиен продукт с код по КН 2710 19 46, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС,
е 646 за 1 000 литра. Съгласно чл.41 от ЗАДС размерът на дължимия акциз се
изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка, т.е. за 4
183.4 литра при 15°С от горецитирания продукт, акцизът е в размер на 2
702.48 лв., което пък е точно двойния размер на наложената с НП санкция –
5 404.96 лева.
17
Несъстоятелно е и възражението за допуснато съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в АУАН не била посочена
нарушената правна норма. Това като цяло не е вярно, т.к. в акта на стр. 4-та е
изписана словесната и цифрова правна квалификация на нарушението, а
последната е записана като „чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС“.
Вярно е, че в съставения АУАН липсва цифрово изписване на
конкретното предложение на нормата на чл. 126, ал.1 от ЗАДС. Доколкото
обаче словесно актосъставителят е посочил, че е извършено нарушение,
изразяващо се в държане на акцизни стоки без данъчен документ по този
закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или
документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или
друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването
на акциза, то установеният пропуск не внася неопределеност в юридическото
обвинение до степен, че да пречи на нарушителя да разбере нарушението, в
което е обвинен. АНО е обсъдил всичко това и се е позовал и на разпоредбата
на чл. 53. ал.2 от ЗАНН, според която нередовностите в АУАН не са пречка
за издаването на НП, след като е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина, поради което и по реда на горецитираната норма е допустимо
обвинението да бъде прецизирано, което пък е направено с издаденното НП.
С оглед на всичко казано до тук НП следва да се потвърди.
При определяне и индивидуализация на наказанието АНО се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Наложената имуществена
санкция е съобразена като вид с вида на субекта на отговорността, който е
юридическо лице. Относно размерът й, същият е определен съобразно с
изискването по чл.126 ал.1, т.2 от ЗАДС, за което съображения се изложиха
по-горе, т.е. след правилно изчислен двоен размер на дължимия акциз С така
наложената санкция ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
Случаят категорично не може да бъде определен като маловажен,
доколкото се касае до особено съществени обществени отношения,
охранявани с разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС, като освен всичко друго,
нарушението засяга и интересите на държавата в областта на фиска.
18
Що се касае до отнемането на акцизната стока, предмет на
нарушението, същото е направено на законово основание по чл.124, ал.1 във
вр. с чл.126 ал.1 от ЗАДС и е съобразено и с чл.20, ал.3 от ЗАНН.
При този изход от делото не може да бъде удовлетворено искането на
пълномощника на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски в
негова полза.
С оглед изхода на делото, респ. потвърждаване на обжалваното НП и
фактът, че пред въззивната инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт,
който своевременно направи искане за присъждане на разноски, настоящият
съдебен състав намира, че на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
присъди такива.
Възнаграждението следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП,
съгласно препиращата разпоредба на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания, с разпит
на трима свидетели и е с фактическа сложност, поради което следва да бъде
определено и присъдено максимално възнаграждение от 120 лева.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши
анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 2252 от 01.12.2020 год. на зам. -главен
директор на ГД „Митническа разузнаване и разследване“ в ЦМУ на
Агенция „Митници“, с което на „T.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление в гр.Пазарджик, представлявано от управителя A. С. против
НП № 2252 от 01.12.2020 год., на основание:
чл.126 ал.1, т.2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на
19
5 404.96 лв. /пет хиляди четиристотин и четири лева и деветдесет и шест
стотинки/;
чл.124 ал.1, във вр. с чл.126 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в
полза на държавата на стоката, предмет на нарушението – общо 4 183.4 литра
нефтопродукт с код по КН 2710 19 46.
ОСЪЖДА „T.“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от управителя A. С. ДА ЗАПЛАТИ на
Агенция „Митници“ разноски в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/ -
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
20