№ 20
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ в закрито заседание на
десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20215300900420 по описа за 2021 година
Производство по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано по жалба на Производствено – потребителна земеделска
кооперация „БУК“, Кооперация, ЕИК *********, чрез пълномощник Б. Н. Д.
в качеството му на съставител на ГФО, против отказ на длъжностно лице по
регистрация при Агенция по вписванията № 20180630133352-2/29.05.2021 г.
за обявяване на годишния финансов отчет на кооперацията за 2017 г.
Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в
жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Не претендира разноски.
Ответникът по жалбата - АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА гр.София,
ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 - по подробно изложени в писмен
отговор съображения, я счита за неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото, възраженията в
жалбата и отговора към нея, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ – отказът е от
29.05.2021г, а жалбата е входирана в Агенцията на 31.05.2021г. Доколкото
изхожда от легитимирана страна /заявител в производството пред АВ/,
надлежно представлявана, е процесуално допустима, а по същество -
основателна по следните съображения:
Отказът на длъжностното лице по регистрация да обяви годишния
финансов отчет на кооперацията за 2017 г. е аргументиран с липса на
нотариално заверено пълномощно за обявяването му в полза на подателя в
1
качеството му на негов съставител; липса на декларация, подписана от
заявителя за истинността на заявените обстоятелства, а също и допуснати
технически грешки при изписване на индивидуализиращите признаци на
търговеца.
Жалбоподателят не оспорва констатираните липси и несъответствия, но
твърди, че ги е отстранил в предоставения му срок. Представя ги и към
жалбата си пред съда.
Указанията на длъжностното лице по регистрация са от 23.05.2021г, а
предоставеният срок за изпълнение – този по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, т.е. 3
работни дни или до 27.05.2021г. Представеното пълномощно в полза на
съставителя на ГФО е нотариално заверено на 26.05.2021г, т.е. съставено е
след подаване на заявлението и след указанията на ДЛР. Липсват данни в
предоставения срок нередовностите на заявлението да са отстранени. Няма
спор обаче, че към настоящата жалба са представени всички изискани от
заявителя документи: декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, нотариално
заверено пълномощно и ГФО за 2017г с нанесени поправки, както и че към
датата на подаване на заявлението – 30.06.2018г, нотариално заверено
пълномощно очевидно не е съществувало. Макар и първоначално нередовно,
процесното заявление понастоящем е окомплектовано с всички изискуеми от
закона документи, като грешките в ГФО са отстранени. Т.е. безспорно
правният резултат, който би бил постигнат при подаване на заявлението сега,
ще е положителен за заявителя. Поради това съдът намира, че отказът следва
да бъде отменен с указания за извършване на заявеното вписване.
Според чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ разноски се присъждат на страните по
реда на ГПК. В случая ответникът по жалбата не следва да отговаря за
разноски, тъй като не е дал повод за образуване на настоящото производство.
Причина за това е единствено поведението на заявителя, който е бил
неизправен и е отстранил нередовностите на заявлението едва с жалбата си
пред съда. Към датата на постановяване на отказа обаче – при наличните
документи, заявлението е било нередовно и отказът е бил единственият
възможен и закономерен правен резултат. Поради това жалбоподателят е
този, които следва да отговаря за направените от ответника по жалбата
разноски. Чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда в полза на юридически лица да се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според последния
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Според правилата на тази наредба – чл. 23, т. 5, за
защита в охранителни производства възнаграждението е от 80 лв. до 120 лв.
за една инстанция, като с оглед депозираното писмено становище и
2
обстоятелството, че единствената причина за повдигнатия пред съда спор, е
процесуалното поведение на жалбоподателя, съдът го определя на сумата от
120 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20180630133352-2/29.05.2021 г на длъжностно лице
по регистрация при Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. №
20180630133352/30.06.2018г, подадено от Производствено – потребителна
земеделска кооперация „БУК“, Кооперация, ЕИК *********, чрез
пълномощник Б. Н. Д. в качеството му на съставител на ГФО, за обявяване на
годишния финансов отчет на кооперацията за 2017 г.
УКАЗВА на Агенция по вписвания да извърши исканото вписване.
ОСЪЖДА Производствено – потребителна земеделска кооперация
„БУК“, Кооперация, ЕИК ********* да заплати на АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА гр.София, ПК 1111, ул. „Елисавета Багряна“ № 20 и на
основание чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ разноски по делото в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в 7-
дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на агенцията.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
3